Електронна книга

Общественици

АЛЕКСИ ИВАНОВ ПЕТКОВ/1922-1994/

Общественик, чийто най-голям принос за с.Габровница е даването на идеята да се направи сграда за кметство и за читалище. Идеята е реализирана, тази сграда се построява и се открива през 1974 г. и се използва и до днес.

ВИДЕН ИЛИЕВ БОЖИЛОВ/16.06.1925/

Роден е в Своге. Основното си образование завършва в родното село, а средното – вечерно във Втора софийска гимназия. През 1971 г. се дипломира с висше образование от АОНСУ,специалност икономика на промишлеността.

От 14-годишен започва да раоти като чирак в бакалница. Като навършва пълнолетие, става лаборант в аптеката- Своге. След отбиване на военната служба е назначен като писар в общината в Своге. От 1949 г. Работи в ДИП”Република” като магазинер, отчетник,нормировчик, касиер. От 1951 г. Е на щат в Общинския комитет на ДСНМ,като инструктор, след това- завеждащ отдел и заместник секретар. През 1954 г. Е избран за първи секретар на Общинския комитет на ДСНМ-Своге. Кариерата му продължава в ЦК на ДСНМ. Междувременно учи професия и започва работа  като елтехник- 3 разряд в ЖПЗ”Георги Димитров”. Бързо се издига в началник на транспортния участък. След две години преминава на работа в местната организация на профсъюзите в Своге, а след това става зам.секретар на ОК на БКП. Преминава през длъжността председател и се връща на зам.секретар. Следва работа в отдел рационализации на ДИП”Република”. На тази длъжност той критикува директора за негови действия и е уволнен. След дипломирането си като висшист, подава молба за работа  и е назначен като главен специалист в УПДКА,след това става началник на отдел “Планиране”. Впоследствие е избран за секретар на ОК на Отечествения фронт- Своге, по-късно става председател на профсъюзната организация на АПК”Искър”, където се пенсионира.

Докато изпълнява служебните си задължения в различните институции, участва активно в различни обществено-полезни инициативи. Помага на различни хора, които се обръщат към него за съвет и съдействие,например за назначаване на работа.

Жители на кв.Косматица му предлагат да се заеме с прокарването на път от кв.Джиджовица до Косматица. Той създава необходимата организация, и със съдействието на председателя на ОбСН М.Станчев и директора на Горско стопанство инж.Асен Цонев- само за 2-3 дни пътят е готов.

Участва в културни дейности. Още от малък свири на дудук,окарина, устна хармоника и акордеон. Около 1942-43 година известните в града китаристи и певци братя Янкулови го включват в тяхната трупа. Те свирят в село Своге, а по-късно и в селата изнасят програми срещу заплащане. Започва да се попълва хор “Христо Смирненски” и той става корепетитор на хора. Изпълнява тази роля в продължение на 7-8 години. С него печелят различни награди. Докато работи в ДИП”Република”, създава младежка певческа и танцова трупа. Определен е и за водещ акордеонист на агитктата по време на войнишката му служба. Тогава изнася и концерт в с.Петърч.Като председател на МСПС създава мъжки камерен хор с диригент Живка Димитрова. Класирани са на  първо място в преглед на профсъюзните хорове. По-късно е избран и за председател на читалището в Своге. Той е един от радетелите за написването на история на община Своге.

Лични данни

ВЛАДИН ВЕЛИЧКОВ ВЪЛКОВ /16.10.1920/

     Роден е  в Дружево, в  семейство на заможни, но неграмотни родители. Началното  и прогимназиалното си образование завършва в родното село, средното- вечерно – в столицата. Записва и висше образование, но го прекъсва, защото осъзнава,че със съпругата си ще имат голяма разлика в статуса.  Работил в Държавен и народен контрол в София.

         Участник е в Отечествената война и е преживял две смъртни премеждия. Запомнен е с многото си инициативи в пролза на обществото, една от които е преименуването на село Дупни връх в Дружево. Сред интересните му идеи са учебниците за 8 клас да са безплатни, а съдиите да носят тоги. Издал е две книжки с афоризми и ги е дарил на местните читалища. Подарил е собствен имот на Българската есперантска кооперация. След пенсионирането си през 1980 година започва да пише поредица от книги- в три тома- не само собствени мемоари, но и за историята на родното си село. Но най- упорития му труд е свързан с борбата да бъде построена магистрала през Дружевската седловина без тунели и серпентини.

         Ето какво казва журналистът Митко Божков за патилата на Владин Вълков.”Покъртителна е откромената му автобиография ,наречена “Това се случи пред очите ми”. В нея той се определя като главна битка на живота си  разконспирирането на Дупнишкия проход, продължително време засекретен по военни съображения , а по-късно  маркиран като”Дружевска котловина”. Един специалист  от централно ведомство му казва по този повод:”Вие,г-н Вълков, сте абсолютно прав , за това упорито защитатвате Вашата седловина да бъде снета от военен отчет и извадена от наложената й дискриминация. Освен това природата видимо е била много щедра към селото. В тази разлята клисура може спокойно да се изградят ,както магистрален път, така и двойна жп-линия.” В 75- годишната битка с институциите Владин Вълков защитава идеата за свързване на България със Западна Европа.

 ГЕНА ПЕТРОВА ГОЦОВА/ГЕЦИНА/неизв./

 Църковен настоятел, събрала над 6000 лева  дарения от населението за построяване на новата черква  “Рождество Богородично”.

ГЕОРГИ ВУТОВ ХАДЖИЙСКИ/ началото на 20 в./

Подарил къщата си в центъра на махала Гувна на с.Осиково/Миланово/ за нуждите на кметството и училището.В едната стая учели учениците, а в другата кметът вършел служебните си дела.

ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ РАШКОВ/ДОДО/,/ началото на 20 в.- началото на 21 в./

Роден в с.Свидня. Работи като млад в София- фабрики, работилници, търговия. Завръща се в родното село и отваря кръчма “Веселото шопче”. Това става най-известната кръчма чак до Беледие хан и Бучино.  През 1943 г.спасява от преследване войници антифашисти.

След 09.09.1944 година става инициатор за това Свидня да се отдели като самостоятелно селище, а да не е част от Искрец. Малко хора оценяват прогресивността на това начинание. Додо е арестуван. Дори организират “проклетия”- съселяните хвърлят камъни в двора му. Правят се три референдума по въпроса за самостоятелността. На третия референдум през 1949 година се получават необходимия брой гласове 50 плюс един, за да може самостоятелността да стане факт. Дори и след това заплахата, която тегнела над инициаторите, продължава да преследва Додо. Налагало се е да се крие,да не минава по шосето.

В началото на 90-те години дарява личен имот за построяването на църква в селото.

Христо Малинов

  ДИМИТЪР ВУТОВ ПЕНЧЕВ/неизв.-1930/
dimitar vutov     Димитър Вутов е роден в с.Лакатник в местността Петлюк. Като младеж отишъл в Америка на печалба. Заболява сериозно от язва и се връща в България. Лекарите му казали, че трябва да си направи операция, но е рисковано, защото е слаботелесен. Тогава той повиква няколко лакащани и им казва:

  1. Ще си правя операция искам да направя завещание , имам 200 000 лева, ще ги дам за обществени цели.Така името ми ще се помни. Давам 100 000 лева за направа на читалище, 50 000 лева за погребение с музика и направа на хубав паметник на гроба ми, по 5 000 лева на мои роднини , а с останалите суми да се водоснабди училището, да се направи каменна чешма с надпис, че е от мен и да се почне строеж на прогимназия над читалищетоПочива при операция. Строежът на читалището започва през 1932 година. Особено дейно участие в строежа  взима учителят Димитър Кръстев Георгиев.
    Чешмата е построена, но днес не съществува.
    Има хубав паметник от черно габро, но е занемарен.

ДИМИТЪР ТОДОРОВ ТОРОМАНСКИ/началото на 20 в./

Работил като секретар-бирник в кметството на с.Осиково/Миланово/. През 1908 г. Отдава стая от къщата си за училище. Децата от махала Гувна от същата година посещават учебни занятия в тази къща.

ЛИЛЯНА ДИМИТРОВА ЦОНЕВА/19.02.1939- 28.09.2007/

lilqna coneva          Родена и учила основното си образование в Бургас . Завършва Медицински техникум за лаборанти  през 1957 г. По-късно Полувисшият медицински институт със специалност „Клиничен и паразитологичен лаборант“.Има допълнителни квалификации като козметик и шивач.
Работи като клиничен лаборант в Бургас, а от 1962 г.- в Детски санаториум- Своге. След това продължава по специалността си в Районна болница Своге. От 1981 г.  е общински организатор на БЗНС, а след това от 1986 до 1989- служител в Окръжния кооперативен съюз.Там отговаря за състоянието на хотелите в Софийски окръг. От 1989 г. до пенсионирането си работи като клиничен лаборант- най-напред в Болница- Искрец и след това в Районна болница- Своге.
Лиляна Цонева е изключително активна обществена личност. Два мандата е общински съветник. С нейната настоятелна намеса е построен подлеза при жп-гара Своге, както и магазин в квартал Репище.  Работи в девет обществени организации. Хората я познават като открит, раздаващ се човек, изключително съпричастен към болките на хората.За активната си дейност е наградена с орден „Народен орден на труда“-златен и  няколко медала,между които „1300 години България“.
През 1994 г. става собственик на кабелната телевизия в Своге.
Лиляна Цонева произхожда от рода на Васил Априлов в Габрово, по-точно е потомка на неговата сестра Кера Априлова. Тя е съпруга на ръководителя на Габровски революционен окръг по време на Априлското въстание- Цанко Дюстабанов. Родословното дърво се пази в Музея на образованието в Габрово.
Личен архив

МИЛКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТАНОВА/15.04.1941/

Родена е в гр.Габрово. Основното и средното си образование завършва в Своге. Целият й трудов сстаж- 38 години и 8 месеца минава в шоколадовата фабрика. Най-напред работи в производството, а след това става основател на радиовъзел към предприятието.

Включва се активно в обществения живот, става председател на комсомолското дружество, което е наградено със значка. Избират я и за председател на женското дружество. Особено активно работи за каузата на Българския червен кръст. На фестивал на Червения кръст за радиопредавания с тази тематика тя е наградена със златен, сребърен и бронзов медал. Сътрудничи на местния и на областния печат с различни статии за събития и личности от фабриката.

Член е на Клуба на дейците на културата в Своге и от 8 години е председател на клуб „Доверие“. Изключително инициативен човек с будно гражданско съзнание.

МЛАДЕН РАШКОВ ГЕРАКОВ /кр.19.в.-средата на 20 в./

Роден и израснал в с.Свидня. Участник в Балканската война и в Първата световна война. Един от радетелите за просвета в селото.  През 1932 г. Започва градеж на училище. Младен Рашков наема и сам плаща на строител, който да ръководи и да отговаря за строежа. По това време трябвало да се иска разрешение от кмета на Искрец за отварянето на училище. До този момент децата ходели пеша от Свидня до Искрец, за да посещават учебно заведение.  Оказало се след оглед на новопостроената сграда,че тя не  може да бъде одобрена, заради липсващо дюшеме. Само за няколко часа Младен Рашков и неговите братя  Цветан и Милан и Ефтим и Георги Петрови докарват от Своге дъски и за една нощ “подковават подовете”. За съжаление кметът на Искрец не им повярвал. Тогава делегация от Свидня, водена от Младен и Цветан Рашкови отива при Околйския началник. Младен Рашков използва природния си талант да говори и убедил,че кметът на Искрец има лични причини /”поддържал  “кръвнина” от преди 250 години,за да държи в подчинение жителите на махала Реката”/ и за това не пуска училището. След разпореждане на Околийския началник и заповед на Министерството на просвещението- уилището е пуснато.

В книгата си “Светлини под Сталин кон” Христо Малинов описва дядо Младен и споделя част от неговата мъдрост:”Големите къщи са откъснали хората от планината и гората. Но хората имат очи, иска се да се огледат; имат уши, нека се услушват, имат сърца, нека обичат. Та нали само природата е вечна, а всичко останало е преходно, е смъртно? Човекът наистина може всичко да бъде  на този свят, ако може да вижда и пази света, да отдава на хората всичко, което има. Да взема от света само онова, което му е нужно не, за да трупа, а за да живее.”

“Светлини под Сталин кон” Христо Малинов

НЕНЧО ВЪЛКОВ КАЛАФУНСКИ /07.10.1891-20.06.1977/

Роден е в с.Заревец, община Мездра. Работи в Кариери- “Мездра” до 1917 г. Премества се в Своге и работи като помпиер на ЖП. Участва в железничарската стачка през 1919 г. Задачата му е била да съботира снабдяването с вода на локомотивите. За тази дейност е арестуван след потушаване на стачката и е затворен в “легионерските казарми” в София, където е малтретиран. Семейството му- жена и дете на две години претърпели издевателствата на “победителите”, от които детето умира.

През 1920 година 4 човека в Своге учредяват Комунистическата партия – между които Ненчо Калафунски и Кирил Дурсанлийски. Започнали “пропаганда” и “набиране на нови членове”, както и просветна дейност сред съмишлениците. През 1953 г. напуска партията, недоволен от изкривяването на партийните идеали от ръководителите. Работи като ковач, с което изкарва прехраната си. 1956 г. е фатална за него. Получава 4 пъти инфоркт и спира да работи.Няма доходи, няма пенсия. Отказват му пенсия като “активен борец”. Две години преди да почине му дават 20 лв. месечно.

В спомени за него снаха му пише:”Той беше голям мъж- с широки ръце и богата душа. Обичаше хората и им помагаше ,за което бе един от най-уважаваните хора в Своге.”

НИКОЛА ИВАНОВ БОНОВ /неизв./

Дългогодишен общественик, комсомолски и партиен секретар, участвал в организацията на всички дейности в Миланово.

НИКОЛА ИВАНОВ МАНЧОВ /ГЛУХЧОВ/началото до средата на 20 в../

Дарил личен имот за строителството на сградата на кметството и читалищния салон през 1935 г.в с.Миланово.

РАЙНА БОЖИЛОВА ПАНЧЕВА/03.06.1938 /

rajna bogilova1          Родена е в Своге. Началното си образование получава в родното село, в училището в махала Клена, основното и средното- в Своге. Завършила е ВИТ София със специалности- счетоводител, икономист.
Работи в Държавна спестовна каса, Българска народна банка и в Български държавни железници.
От дете се увлича от обществената работа. Активно участва в пионерската и комсомолската организации.  Пее във вокална група на махала Клена с ръководител Иван Масларов, в хор “Христо Смирненски” и в група за стари градски песни към НЧ”Градище 1907”. За организаторската си работа получава и награди.
От 1970 до 1990 г. е партиен секретар на кварталната организация на първи квартал. Съветник е на 25-ти избирателен район- два мандата; началник щаб на Доброволния отряд в жп-гарата, зам. командир на ДОТ към  Общинския народен съвет, домоуправител и др.
Като съветник нейна заслуга е прокарването на водопровод 5-6 км в махала Клена. По този повод е идвал тогава екип на БНТ и е правил интервю с нея. В момента е председател на дружество “Диабет”, като тя е негов създател преди 13 години.
Награждавана е с  Юбилеен медал с Указ на Държавния съвет от 1978 г. “100 години от Освобождението на България от Османско иго”, наградена е и с грамота и парична награда като началник щаб на Доброволните отряди, както и парична награда като домоуправител. Получила е и награда -екскурзия- от Българските профсъюзи.
Лични данни
rajna bogilova.JPG

СТОЕ ГЕЛКОВ ПЕЮВ /1843- 1914/

Дядо Стое е роден в село Раниславци. През 1872 г.,на 29 години напуска родното си село, за да избяга от турците.Тръгва по пътя. Стига до Бучин проход, минава през Искрец и поема към Своге.Преди да стигне  спира на мястото, където сега е мах.Стоевци. Местността му харесва и решава да се засели тук. Той взел със себе си и своите две  неомъжени лели. В това място построява къщата си.  Тук не е имало турци. Идвали само, когато събирали данъци. Започнал да обработва земята. Отглеждал животни. Един ден обаче турците все пак дошли. Стое решил да се скрие в гората, като оставя двете си лели сами. Неканените гости нападнали жените, които започнали да пищят. Стое Гелков чул и се върнал, за да помогне. Качил се на покрива, хванал се за веригата на огнището и се спуснал през него в стаята. Турците вече били убили едната жена. Стое се нахвърля върху тях и убива единия. Другият избягва. След тази случка българинът е изправен пред съд за убийство. Свидетел бил другаря на убития. В страха си турчина започнал да вика: ”Не беше този човек, този човек не е бил там. Дойде самият дявол- страшен, черен, грозен, целият беше с изцапани черни дрехи, излезе от огнището и  го уби.” Така делото приключило и не осъдили Стое Гелков. Той се оженва за Петкана Паунова от Своге  и имат шест деца.

Стое Гелков Пеюв е помощник кмет на община Своге 1890 г./ДВ 248/ 13.09.1890 г. Работи като търговец през 1909 г., като търгува с жив добитък, животинска продукция, дървен материал, бакалски стоки.

Едно от най-важните дела в живота му е поставянето на оброк на Архангелов ден пред старото училище в местността Старо село   на с.Свидня. Оброкът е преместен в Стоевци  в последното десетилетие. Той дава името си на махалата- Стоевци.

Писатели

АЛЕКСАНДЪР КОЦЕВ ВУТОВ/ВУТИМСКИ /1919-1943/

      Жителите на Своге имат основание да се гордеят, но същевременно и много да са задължени, на роденият тук поет с национална значимост, какъвто е Александър Вутимски.Той принадлежи на  поколението писатели – Ал.Геров, Б.Райнов, В.Петров, В.Андреев и др. Спорна е годината на раждане на поета, тъй като преди време за такава се изписваше 30.08.1919г., а в по новите публикации -30.07.1919г. Вутимски е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история,има 9 поколения, като най-многочислено е осмото – 123-ма.  Дядо Вута, според разказите бил страшен хайдутин.Той имал 5 сина и една дъщеря. Синът му Коца пък имал 6 деца, най-много от братята и сестрите си, в началото семейството живее в Лакатник, но по-късно се преместват в Своге, където и се ражда Александър.До 10 годишна възраст,Вутимски  живее в Своге, след което остава кръгъл сирак, тъй като близките му умират от  туберкулоза и  се премества  да живее в София. Завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва обучението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941г. – в санаториума на Сурдулица, където завършва жизнения му път.
За краткият си житейски път (24г.), Вутимски  създава и ни завещава трогателно творчество пропито от несгодите, които го съпътстват от детството, до ранната  му смърт. Истинското му име е Александър Коцев Вутов, подписвал се е  – Ал.Вутов, Ал.Коцев, Ал.Вълканов. От май 1939 г. редовно сътрудничи на сп.”Златорог”, чийто издател е  Вл.Василев, където се подписва с псевдонима Ал. Вутимски и се публикуват едни от най-значителните и зрели стихотворения на поета.
В книгата „Скитникът и враните” , Емил Манов разказва за Вутимски : …”Беше във вехтичка ученическа куртка, но в лицето му удължено и бледо, и в цялата му фигура     имаше някаква естествена мекота и изящество, които издаваха поета…”   и още   …” Понякога Сашо разказваше тихичко – за Своге, за Искъра, за безрадостното детство в сиропиталището и жестокото лицемерие на благодетелите си, за сестра си, която бе на умиране.”  Тук споделя спомени за него и Богомил Нонев : …” Той обичаше да рецитира и да говори за поети и художници,които бяха имали бурна съдба и познаваха далечните пътища. Но той познаваше само няколко софийски улици и площади, Своге, гара Бов, Берковица и неговият последен дом- санаториума в Сурдулица. Беше така хубаво, че той възхваляваше естествения човек, простотата, радостта, връзката на човека с природата. И ще повторя, той никога не се остави да бъде и в най- черното си отчаяние- „затворен кръг”.
Част от творчеството си Вутимски е посветил на  родния край, това са стихотворенията : „ Детство”, „ Стари вечери”, „ Есен”, „ Старата черква”, „ Мечта за връщане”, „ Някога”, „ Небето е студено”, „ Аз съзерцавах”, „ Пролет”, „ Ден”, „ Весели небеса”.
През 1989г. е учреден национален литературен конкурс на името на Ал. Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поета Пламен Киров със стихосбирката …” И надеждата не е лош гроб” от ИК „ Пламък”. Посмъртно Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.
Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза ( запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941-1943).
Изключителна заслуга за издирването, събирането, публикуването, така също и за популяризирането  на творчеството на Вутимски има г-н Александър Петрунов. Редактираните от него няколко издания „ Избрани произведения” са снабдени и със завиден справочен апарат.  С негова помощ  започнаха да се честват и годишнините на поета. За Вутимски са публикували материали  още много автори:
Ликова, Розалия – „За някои особености на българската поезия 1923-1944г.„ изд.„Наука и изкуство“, 1962г.
Емил Милев – „Нежният Саша – наказан в живота, наказан и в литературата”//”Литературен свят”,№15,м.дек.2009г.
Божидар Кунчев- „ Поетът, който не се излъга”, „Ал. Вутимски. Живот и творчество”-1994г.
Живка Симова – „Побратим на малкия принц”-1987г.
Евстати Бурнаски – „Тъга за Вутимски” – още един верен приятел на нашия град.
Христов,Христо – „Синьото момче на родната поезия излезе на СD”//”Култура”,8.04.2005г.
Найденов,Симеон – „Александър Вутимски – поет без родна къща и без дом”//”Свободен народ”,№39,1993г.,с3.
Попова,Адриана – „Къщата на Александър Вутимски става бирария”//”24часа”,28.03.2002г.

Документалният филм посветен на Вутимски носи името „Не съм затворен кръг” с режисьор Милан Огнянов и сценарист Божидар Кунчев,чиято премиера се е състояла в Дома на киното. 
„Премиера на филм за Вутимски”//”Демокрация”,№275,23.11.2001г.
Ангелов, Георги – „Вутимски оживява във филма „Не съм затворен кръг”//”Култура”,№67,21.03.2001г.
Кунчев,Божидар – „Поети на ХХ век – Ал. Вутимски”//„Демокрация”,№315,15.12.2001г.,с16.
Поптонев,Стефан – „НАТО разтревожи вечния сън на Вутимски”//”Дума”№98,29.04.1999г.,с7.
Петрунов, Александър – „За пръв път четири от „пренебрегваните „ му стихотворения”//”Литературен форум”,№51,22-28.12.1993г.
Коларов,Стефан – „Да умреш като птица на път в някой град непознат…”//”Македония”,№40,11.10.1994г.
„Сравняват  Ал.Вутимски с Рембо и Бодлер“ – „Демокрация“,№229,30.08.1999г.

В регионалния периодичен печат са писали за него много местни и др. автори :
Аначкова,Анелия -„70 годишнина от рождението на Ал. Вутимски. Открит за болките на хората” //” Устрем” №33, 16.08.1989г.
Ликова,Розалия  – „ Поет с интелигентен поглед и художествена простота” // „ Устрем”, №12,30.09.1969г.
Петрова,Елена – „Поетът в Бов” // „Устрем”, №16,19.10.1979г.
Стаменова,Вера – „Още една тръпка в българската поезия.Пред годишнината от рождението на Ал. Вутимски // „Искърски пролом”, №16,13.08.1992г.,с4.
Найденов,Симеон- „ Да подкрепим благородната идея” // „Искърски пролом”,№4,27.02.1992г.
Киров,Лозан – „ 49г. от смъртта на Ал. Вутимски. И в творчеството и в живота – многозначителен, неконвенционален,предизвикателен .” // „Искърски пролом”,№17, 27.08.1992г.,с1-4.
Дичева, Виолета – „Много нежно за едно момче. Днес се навършват 50г. от смъртта на Ал. Вутимски // ”Искърски пролом”,№19,23.09-6.10.1993г.,с1-4.
Алексиева, Мария – „Родословието на Ал. Вутимски //”Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с3.
Димитрова,Живка – „Самотата ми е тъй бездънна…”// „ Искърски пролом”, №19,23.09.-6.10.1993г.,с4.
Дичева,Виолета – „Вутимски е ценен и в Добрич” // „Искърски пролом”,№19,23.09-6.10.1993г.,с4.
Поетите не умират – Соб. Инф. //”Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с 1-3.
Споделени думи за Вутимски // „Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с 1-3.
„Александър Вутимски не е забравен” // „ Искърски пролом”,№6,24.03-7.04.1993г.,с1.
Вутов,Георги – „ Спомен за моя братовчед от ученическите години: 75 години от рождението на Ал. Вутимски // „Искърски пролом”, №15,1994г.,с4.
Литературен клуб „ Ал. Вутимски” към ч-ще „Градище”//”Искърски пролом”,№21,1995г.,с3.
Любенов, Паун – „Първата учителка на поета: Спомени”//”Искърски пролом”,№13,1996г.,с1-3.
Дичева, Виолета – „ Съдбата ни подари Вутимски” // „Искърски пролом”,№14,20.08-10.09.1998г.,с1-3.
На 28.09.1968г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг . На този празник е открита и паметна плоча на родния дом на Вутимски.
Вутимски  създаде  завидно творчество за своите кратки години житейски път:

Вутимски, Александър
Избрани произведения/ Вутимски, Александър/Под ред. На Ал. Петрунов.- С.: Български писател, 1970.- 316с.
Вутимски, Александър
Мартеници. [ Стихотворения за деца ].    / Вутимски, Александър/
(Подбор и ред. Ал. Петрунов).- С.: Български художник,1979.-32с.с ил.
Вутимски, Александър
Не съм затворен кръг : Стихотворения и поеми / Вутимски, Александър/.- Пловдив : Хр. Г. Данов, 1983.- 199с. : с ил.
Вутимски, Александър
Сатурнов пръстен: Избрани стихотворения / Вутимски, Александър/.- София: Сребърен лъв, 1994.-128с.
Вутимски, Александър
Синьото момче разказва : Художествена проза /Вутимски, Александър/ Съст. и предг. Ал. Петрунов .– София: „Климент Охридски”,2002.–560с., с ил.
Вутимски, Александър
Сияния над града. Стихотворения и поеми / Вутимски, Александър/.– София : Български писател, 1989 .– 448с.
Вутимски, Александър
Скитникът и времето / Вутимски, Александър/.– София: „Захари Стоянов”, 2005.–346с.
Вутимски, Александър
Стихотворения/ Вутимски, Александър/.– София : „ Български писател”,  1960.– 88с.
Вутимски, Александър за него
Вж. Кунчев, Божидар Б. Александър Вутимски : Живот и творчество .– 1984
Вутимски, Александър: Албум / Съст. С. Найденов.– Своге , 1994.
Вутимски, Александър  за него
Вж. Наимович, Максим. Едно поколение : [Лит.крит. очерци]. 1981

AV1AV2AV3AV4AV5

АНДРЕЙ СЛАВОВ ВИДИНОВ/13.12.1928-20.12.2000/
(Петър Каменов, Горчил Черни)
Андрей Славов Видинов е роден в с. Добърчин, община Своге, в дома на известния между двете световни войни свогенски търговец Виден Павлов. Учил в началното училище в с. Добърчин, а прогимназия и гимназия в Своге. Първите си литературни опити прави още като участник в бригадирското движение в Димитровград в края на 40-те години на миналия век. През 50-те и 60-те години публикува разкази за деца в популярните тогава издания за подрастващи „Дружинка“, „Пламъче“, „Септемврийче“, репортажи и очерци в окръжния вестник „Софийска правда“, хумористични разкази във вестник „Стършел“. Някъде по това време променя фамилията си на Видинов. В последните две издания за пръв път се появяват записаните от него местни анекдоти. През целия си живот събира и изследва данни за историята, легендите, обичаите, поминъка, родовите корени на населението в Свогенския регион и Искърското дефиле. Изводите му се основават и на проучвания в Централния държавен архив, Народната библиотека „Кирил и Методий“, Института по история на БАН. Това го издига до равнището на най-авторитетния и последователен краевед и историк на Свогенския регион. През 1966 г. по поръчение на тогавашната свогенска управа заедно с Никола Николов създават първия местен вестник „Устрем“. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на независимите писатели в България.  Андрей Видинов е един от авторите, наложили шопския хумор в печата.Шопското остроумие е разпространявано преди това като апокрифна литература.  Работил е като журналист в столични издания. Бил е редактор на в-к „Устрем”,автор е на разкази повести и легенди, посветени на историята и бита на родния край.   Началото  е поставено с разказа „Проклятие“, написан през 1958 г. u публикубан във в. „Народна младеж“ – бр. 41/19.02.1960 г. Последен no време е разказът „Гневът на заспалите“, написан през 1988 г.  Разказите , легендите и повестите му / „Петдесет хиляди”, „ С името „ Република”, „ Кой е по-гявол?”, „ Балада за една римлянка”, „ Огньове в дефилето”, „Вик сред канарите”, „ Любили пели и плакали”/  са свързани хронологически с историческата съдба на хората от Искърското дефиле, наричано още Клисурата или Проломът. Те са писани в продължение на тридесет години /1958 – 1988/ u преоткриват изначалните извори на българските бит u душевност, включват богат материал от предания, легенди u случки, съхранени в паметта на поколенията от този регион, неотразяван като цяло в художествената литература. Сюжетите се разпростират от античността до наши дни u на практика в тях е кодофицирана двехилядолетната история на Дефилето. При разработката им авторът се е стремял към стегнат u експресивен изказ, черпел е от богатството на народната реч, вплитайки диалектизми, които внасят свой нюанс, своя нотка в езиковата оркестрация на текста.

AVIDIN1

ЗМЕЙ ГОРЯНИН –  СВЕТЛОЗАР АКЕНДИЕВ ДИМИТРОВ/11.01.1905-25.08.1958/

zmej gorianin          Той   е роден на 11.01.1905г. в гр.Русе .Завършва гимназия в родния си град през 1924 г.и работи като чиновник до 1930г., когато се премества в София. В столицата писателят работи като счетоводител. От 1942г. се посвещава изцяло на литературна дейност.
Змей Горянин е автор на десетки разкази, романи, пиеси, пътеписи, очерци и произведения за деца, между които: “Непобедимите”/1935/- сборник разкази награден от Министерството на просветата, “Бачо Киро”- роман награден от БАН, трилогията “Дунава тече”,”Силата на робите”,”Утолена жажда”/1938-1940/,наградена от Задругата на писателите историци, “Звезда керванджийска”/1941/ роман. Негови творби са печатани в списанията  “Хиперион” и “Българска мисъл” и вестниците “Литературен глас”,“Зора”,”Земеделско знаме”и др. Член е на СБП, Задругата на писателите историци и Дружеството на  военните писатели . Списва детски списания. Превежда от сръбски и словашки.Тази дейност го среща с творчеството на сръбския писател Йован Йованович Змей и той толкова много го харесва, че взема част от неговия псевдоним и става Змей Горянин.Свързва го близко приятелство с Р.Алексиев, М.Арнаудов, Елин Пелин, В.Стоилов и др. видни представители на интелигенцията. Писателят  е голям поклонник на красотата на българската природа  и през лятото почива в манастира “Седемте престола” в с. Осеновлак. През 1945г. Змей Горянин е осъден от т. нар. народен съд и му е забранено да публикува, и в манастира  намира спокойствие и убежище  до смъртта си на 25.08.1958г.
В  Осеновлашкия манастир Змей Горянин живее в хармония, отдаден на вярата си в Бога, потопен в красотата на природата и общуващ с месните хора. Той възпява по неповторим начин природата в околностите на манастира. Освен с думи,  писателят пресъздава   и в пейзажи, защото бил и даровит художник. Селяните от околностите на манастира много го обичали заради умението му да общува с хората. Бил нещо като самоук доктор и им давал здравни съвети, а те му казвали “Доктора”. Седял на пейката пред манастирската черква и с часове разговарял с хората. Най- хубавите си стихове пише вечер пред манастирските порти.
Змей Горянин е  творец, отделил значително място в живота и творчеството си на Осеновлак и манастира.

ИВАН МИНЧЕВ ВАЗОВ / 27.06.1850- 22.09.1921/

Патриархът на българската литература е най-значителното име сред личностите, допринесли за популяризирането на природните красоти на Искърското дефиле и колорита на местното население.
Животът и творчеството на Иван Вазов са широко известни и затова няма да намерят място в статията.Основна задача в нея е да се проследи накратко връзката на Иван Вазов с Искърското дефиле , селищата и хората в него, да посочим библиография за по- пълно проучване на темата и списък на литературните произведения пряко свързани с края.
Всеизвестно е, че Вазов изпитва преклонение пред величието на българската природа и тя заема специално място в живота и творчеството му.Затова съвсем естествено той е  запленен от красотата на Искърското дефиле и дори е имал намерение да си построи къща в Своге, като за целта  е купил място “под сянката на няколко дъба, при поточето Зли дол”.Това не се случва, но ВазОв многократно посещава тези места. Хронологията на неговите  посещения може да се проследи в публикации в печата, датата и мястото на написване на отделни произведения, писма до други лица :
– 18 и 19 август 1879- тогава Вазов посещава Бучино и се смята , че в образа на Боримечката от романа “Нова земя” е описал местния парламентарист Анко Цветанов;
-1895 година- Вазов прави разходка на кон по Искърското дефиле, стига до с. Реброво, където пренощува;
-1897г.- през тази година на 20.02 е открита ж.п. линията София – Роман. Иван Вазов е един от първите пътници по новооткритата линия. Впечатленията си от това пътуване поетът описва в пътеписа “Искърски пролом”. Той излиза за пръв път във в-к “Мир” от 06.04.1897г. под заглавие “Пътни драсчици по линията София – Роман”. Със сигурност това първо пътуване на целия пролом е оставило силно впечатление във Вазов и след него той посещава многократно селата и местности в него. Посещава водопада “Скакля”, с.Бов, с.Церово, с.Заселе, Заселския водопад, които посещения са документирани в пътеписа “До заселския водопад”, известен по-късно като “Из мала Стара планина”;
– 1899 –  месец май, посещава Церово на годишния изпит на учениците в местното училище. Вазов присъства и дори изпитва един ученик, по-късно същия ден  прави излет към Заселе. Срещата му с тогавашния кмет на с.Заселе е в основата на широко известния анекдот “…..поет – моет я съм на Зазелье кмет”;
– 1918-1920г.Вазов отново посещава Свогенския край и пише “По висините и в самотиите” и “Бов”;
Пътеписите на Ив.Вазов за Искърския пролом са прекрасно поетично описание на неговата природна красота, местния бит, диалект, названията на местности, колоритни личности и случки.Те и прекрасните стихове “Копнеж”,”Блян в старата черква” и т.н.отреждат челно място на твореца в списъка с личности оформяли и оформящи неговата визия и станали неразделна част от неговата визитна картичка.

1.А Р Н А У Д О В,Георги.Моят бъдещ Сан-Суси:Своге в живота и творчеството на Иван Вазов// У С Т Р Е М,бр.27,3.07.1990г.
2.А С Е Н О В ,Ангел.Свогенският край през погледа на Иван Вазов//И С К Ъ Р С К И  П Р О Л О М,бр.18, 20-27.06.2000г.
3.В И Д Е Н О В,Андрей.Поети:Анекдот // В:В И Д Е Н О В,Андрей.Кои е по- гявол.- София:Везни ,1991.- с.10-11.
4.В Ъ Л Ч Е В,Величко.Във вълшебния свят на чудни видения//С О Ф И Й С К А  П Р А В Д А, бр.36, 25.07.1980г.
5.В Ъ Л Ч Е В,Величко.Иван Вазов 1850 – 1921: Биобиблиография. –София: НБКМ, 1985.
6.П Е Т К О В,Илия.Иван Вазов в Бовския край // В: П Е Т К О В,Илия. Страници за историческото развитие на село Бов.-София, 1981 – 1982.- с.53 – 60.
7.П Е Т К О В А, Елена. Иван Вазов в село Бов // И С К Ъ Р С К И  П Р О Л О М , бр.19, 27.06- 4.07.2000.
8.Т О Д О Р О В ,Григор. Посещенията на Иван Вазов из Искърското дефиле // У С Т Р Е М , бр.9, 16.05.1983.
/Продължава в бр. 10,11,12,13,14 и 18 от 1983г./

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ВАЗОВ,
СВЪРЗАНИ С ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ

1.Блян с старата черква /стих./
2.Бов/пътепис/
3.22-та годишнина/стих. написано в манастира “7-те престола/
4.До в.В.В.Уманов-Каплуновски/писмо/
5..До М.Маджаров/писмо/
6.До М.Маджаров/писмо/
7.До С.Бобчев/писмо/
8.Екът/стих./
9.Из Мала стара планина/пътепис/
10..Клепалото бие/балада написана в манастира“7-те престола”/
11.Копнежи/стих./
12..Молитва в планината/стих. написано в манастира”7-те престола”/
13.Планинци/стих./
14.По висините и в самотиите/пътепис/
15.Пътни драски по линията София-Роман/пътепис/
16.Своге и Искрецкатадолина/пътепис/
17.:7-те престола/пътепис/
18.Турена е под печат……../съобщение/
19.Чети говедарче/стих. написано в манастира “7-те престола”/
20.Хайдути/стих. отпечатано в пътеписа “7-те престола”/

                   Бележки: В библиографията “За него” са включени само материали, разглеждащи връзката на Ив.Вазов с края.

1.Д и ч е в а,В.Змей Горянин.//И с к ъ р с к и  п р о л о м,1993г.,бр.16.
2. Н е д е л ч е в ,Н.100 години от рождението на
Змей Горянин./ //Тр е т а  в ъ з р а с т ,2005 г.,бр.1.

ЙОРДАН ТОДОРОВ ВЪЛЧЕВ/24.06.1924/ 
Български писател, известен с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и с мемоарите си за концлагера Куциян.
Роден е  в гр. Кула. Завършва гимназия в София и право в СУ”Климент Охридски” (1949). Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944-45), за което е награден с орден за храброст II степен. След 9 септември 1944 година не се ползва с одобрението на режима поради отчетливо изразените си патриотични възгледи и симпатията към монархията.  Вкаран е в лагера „Куциян“ (1947-49), който описва в едноименната си книга.  Работи като администратор в детското списание „Славейче“ (1957-86)
          През 1963г. постъпва на работа като завеждащ отдел в ДПП”Скала”- Своге. Свързан с града от Дефилето,той го приобщава с националната ни история в творбите си.
Бил е член на Съюза на българските писатели.
В романа си „Стъпала към небето” помества откъса – Княз Борис в Своге.

        Библиография

  • Боеве. Разкази. 1946.; изд. 1981.3 изд. 1990;Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител. 1956.,2 изд. 1986.;Напред знамената. Лято 840. Роман. 1963.;Цар Симеон. Исторически очерк. 1965.;Бунт на владетеля. Бято 863. Исторически роман. 1967.;Родихме се змейове. Разкази. 1969.;2 изд. Велико Търново: Слово, 2002, 415 с.;Сигнали за атака. Разкази. 1969.;Стъпала към небе. Роман. 1969, 637 с.;2 изд. Варна: Георги Бакалов, 1979, 462 с.;3 изд. 1990.;Сватба. Разкази. 1970.;Тошко и Божко. Разказ за деца. 1973.;На педал. Разкази. София: Български писател, 1978, 178 с.;Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата. София: Военно издателство, 1979, 117 с.;2 изд. 1991.;Отстъпление няма. Добър ден, капитане. Повести. София: Отечество, 1981, 149 с.;Старо злато. Разкази. 1983.;Цар Симеон. Хроника. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 132 с.;Календар и слово. Есета. София: Български писател, 1986, 200 с;Надбягване. Роман. 1986.;Наклонената пиза в Кула. Разкази. София: Профиздат, 1988, 207 с.;Куциян. Мемоари. 1990.;Мими Мимоза. Повест. 1991.;Две изречения на Исус Христос. София: Тангра ТаНакРа, 1998, 87 с.;

Календар и хронология. София: Тангра ТаНакРа, 1999, 229 с.;От нулата нагоре. София: Карина М, 1999, 156 с.;Дневниците на писателя дисидент. Велико Търново: Национален институт Нова българска литература & Издателство Слово, 2004, 391 с. Древният български календар. София: Тангра ТаНакРа, 2008, 516 с.;Съчинения в 6 тома. Велико Търново: Слово, 2011-;т.1: Разкази. 2011, 528 с. т.2: Стъпала към небе. 2011, 526 ст.3: Преживяното. 2012, 574 с. т.4: Повествования по исторически сюжети. 2012, 528 с.
          За него :

  • Змей със змейовете и човек с човеците. Йордан Вълчев: Изследвания. Материали. Спомени. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 339 с.
  • Иван Радев. Homo Epistularum и животът вчера. Велико Търново: Слово, 2007, 270 с

Снимки на Йордан Вълчев от гостуването му в рубриката „Събеседник по желание“ в предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“.

JV1JV2

КАЛИНА МАЛИНА
РАЙНА ИВАНОВА РАДЕВА-МИТОВА /16.08.1898 – 28.09.1979/

kalina malina          Тя е родена в София. През 1917г. завършва Втора девическа гимназия в София и на следващата година се записва в новооткрития Висш педагогически институт. Работила е дълги години като учителка в Етрополе и София.
Първите творчески опити на Калина Малина са от ученическите и години. В гимназията членува в литературния кръжок “Към някъде”, а по-късно, като студентка в академичното литературно дружество “Бяло Море”. През 1924 г. в списание “Светулка “е отпечатано първото и детско стихотворение – “Без подслон”, а четири години по – късно/1928г./ излиза от печат първата и книга – стихосбирката “Кавалче”. Това е начало на дълъг и успешен творчески път, посветен предимно на децата и юношите. Малка част от петдесетте  книги издадени от Калина Малина са: “Преди, преди вретенце”/1930/,”Девойчето и месеците”/1932/, “Малките благородници”/1934/, “Малките житни зрънца”/1939/, “Отбор юнаци”/1940/,”Благородни сърца”/1945/, “Симовата чета”/1948/, “Колибарчето”/1958/, “Другарче на детските ми дни”/1961/, „Ей , пътечко  моя”/1968/, “Най- добрият приятел на Коля”/1972/ и сред тях и първият български роман за деца и юноши “Златно сърце”/1930/. Характерно за творчеството на Калина Малина е, че пише за всички детски възрасти и във всички литературни жанрове – стихотворения, поеми, разкази, повести, приказки, романи, пиеси. Писала е разкази за възрастни. Работила е като редактор на детските вестници “Пътека”,“Въздържателче”и “Градинка”, а също така на педагогическата страница на вестник “Литературен глас”. Калина Малина е съавторка на христоматии и граматики за началния и среден курс на обучение. Занимавала се е с преводаческа дейност.
Повече от 20 години Калина Малина живее в Своге , в къща близо до гарата. Тук сред прекрасната природа  на Искърското дефиле намира спокойна атмосфера за работа и почивка.Така в творчеството и се появяват  теми, герои, пейзажи, селища и местности от свогенския край. Тя често гостува на учениците в местните училища  и  се включва в отделни изяви на културния живот в града. На 28.09.1968г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг и тя е сред най-активните организатори. На този празник е открита и паметна плоча на родния дом на Вутимски. Днес родната къща на Калина Малина е собственост на община Своге, дарена от наследниците на писателката за къща-музей.

  Летописна книга на читалище “Градище1907”

КИНКА КОНСТАНТИНОВА (1928-2011)
Родена е в Горна Оряховица, в продължение на много години живее и твори в Своге. В началото тя идва всяко лято на гости на семейството на вуйчо си, който е работел в Своге като банков чиновник. Учила медицина в София, но на втората година се отказва,разбира, че това не е нейното поприще. Тогава среща Константин, чието име приема,омъжва се и оставя медицината. Така идва в Своге,тъй като съпругът й работи тук. Своге очарова поетесата със своята природа и жители. Тук се запознава с Калина Малина и стават близки. Заедно основават първия литературен кръжок, като едни от първите му членове са Никола Николов и Андрей Видинов.
В Своге се раждат голяма част от стихосбирките й. Първата й стихосбирка носи името „Гората”,тогава тя живее в една виличка под Грохотен и я посвещава на нея.
Завършила е школа за летци на безмоторни самолети. Тя се посвещава на литературата, написвайки 37книги (поезия и проза) за деца и възрастни. Първата й книга за деца е редактирана от Ангел Каралийчев.  9 книги за деца: “ Сънливият мечо“ (1963), „Храбрите кокичета“ (1967), „Плененото слънце“ (1969), „Лястовица бяла“ (1972), „Снежка“ (1978), „Тук ще остана“ (1981), „Стихчета двеста за малката Веста“ (1995); „Най-голямо“ (1999), „Мое детство“ (2002),
– 8 пиеси за деца и юноши
– 3 киносценария;        поезия и проза за възрастни – „Дъх на горчиви бадеми“ (2007) е най-новият й сборник с криминални разкази;
„Стиховете, поемите, приказките в стихове на Кинка Константинова представят един ведър поетичен свят, населен с храбри кокичета, с лястовичи полет, с детски игри, с постоянен стремеж към естественото и красивото.“ Божанка Константинова
Някои от произведенията й са получили литературни награди. Много от тях са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски и арменски език. Член е на СБП и Българската криминална секция АКЕР.
              Библиография:
Звезди над Грохотен. Български писатели за Своге и Свогенския край”.– София : ИК „ Феномен”,2007.– 240с.
KalinaMalina

НИКОЛА НИКОЛОВ /24.04.1936/

Н.Николов е роден на 24 април 1936 година в село Варана,област Плевенска..
Завършил е факултета по славянски филологии в Софийският университет “Св.Климент Охридски” , специалност руски език и литература.
В Своге живее  от 1958 година , когато постъпва на работа като учител.
От 1969 година е на журналистическа работа.Той е и първият главен редактор на първия градски вестник в Своге – “Устрем”. Бил е редактор във вестниците “Софийска правда” , “Учителско дело” , “Транспортен глас” , главен редактор на списание “Експрес” , а по –късно и на транспортен глас” ,”Бизнес и туризъм” и други.
Няколко години е работил в областта на културата.Бил е началник отдел , а след това и секретар на Софийският окръжен съвет за култура . Бил е на дипломатическа работа в чужбина/Монголия/.
По-късно е бил заместник – главен редактор на вестниците “Феномен” , “Наука и общество “ и списание “Транспорт и бизнес”. Бил е член на редакционната колегия на литературния вестник “Пулс”.
Никола Николов е поет и белетрист, автор е на повече от 15 книги.
По важни от тях са : сборници със стихове : “Звездите плачат “ “Вечерен сняг” , “Взривено равновесие” , “Когато прозорците са отворени” ;

  1. разкази , повести и пътеписи : “Рамене за лък” , “Къща за половин живот “ , “Дневни звезди” , До Виена през Гоби и Сибир” , “От другата страна на нищото” ;
  2. романи : “Прегазена котка “ , “Танцът на слепоците” , “Ферма за чакали “ , “Снежинка черноока”
  3. стихове за деца :“Живите играчки на Елина”

Никола Николов е публикувал свои произведения в почти всички издания в страната. Сътрудничил редовно в литературните издания “Пламък” , “Български писател” , “Съвременник “ , “Пулс” и други.
Носител е  на много национални и окръжни отличия.
Награден е с орден “Кирил и Методий” – първа степен и е носител на Златното перо на Съюза на българските журналисти.
Негови творби са превеждани на руски , чешки , полски , немски и монголски езици.
Член е на съюза на българските писатели.
Никола Николов е почетен гражданин на Своге.

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ/1931/

Роден  е в с. Черганово, Казанлъшко 1931г. Живее и твори в Свидня. Завършил е гимназиалното си образование в Казанлък и литература в СУ „Климент Охридски“.
Работил е във вестниците „Искра“ – Казанлък, „Труд“, „Литературен фронт“, „Поглед“ – като главен редактор, „Дума“ и „Земя“.
Издал е следните художествено-документални и белетристични книги: „Миньорска кръв“ – 1960, „Генералът на българите“ – 1969, „Шепа изворна вода“ – 1974, „Единственият ден“ – 1975, „Виетнам – в сезона на победата“ – 1975, „Светлина от върховете“ – 1977, „Гранитът – този честен камък“ – 1978, „Владайски влакове“ – 1978, „Крилата на майстор Манол“ -1980, „Добро утро, братино“ – 1984, „Диагноза – недостатъчна сърдечност“ – 1985, „Звездите гаснат призори“ -1987, „Аз оставам тук“ – 1988, „Човекът с черните кози минава“ – 2001, „Сага за Стайнови“ – 2004″,“Снеговете на забравата“ ,цикъл от двадесет и седем разкази, и други.
Член е на Съюза на българските писатели.
„ Прозата на Николай Тодоров е открита към света около него, подложен на творчески и граждански размисъл и анализ. Авторът има изградено отношение към този свят – общуването, съпреживяването с доброто и праведното, носители на което са много минали и днешни нашенски хора, е щастие, а самотата, отпадането от живота, скъсването на връзките с него, какъвто и да е той днес, е трагедия.”
Свилен Каролев
“ Познатият художник на релефното слово, предразположен към красивото в природата и нравственото в човека, често пъти идентифициращ се душевно с отрудените си, почтени герои, тук се гмурка още по-дълбоко в сурови, сенчести битийни и духовни взаимовръзки, които моделират човешкото поведение.”
Банко П. Банков

NT1NT2           NT3

ПЕТРУНКА ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА /1934/

Родена е в град Елена , обл.Великотърновска. Ранните детски години в родния й край са безгрижни под крилото на добри родители. Своге е родното място на нейния баща.
1949 година е знаменателна за поетесата. Тя е ученичка в гимназията в село  Своге и участва в “курс за млади творци”, който се провежда в сградата на нейното училище.Тук се среща с класика на българската литература Елин Пелин , с Георги Караславов , академик Балабанов и други,както и с бъдещите имена в литературата /тогава все още начинаещи / Иван Радоев , Станка Пенчева ,Найден Вълчев и още плеяда млади творци ,някои четени и търсени и до днес.
Петрунка Георгиева завършва руска филология в Софийския университет “Климент Охридски”през 1956 г. За дълги години -до пенсионни – е учителка: 7 години в “Техникум по електротехника “в град Радомир , а от 1969 живее със семейството си в град Своге и работи като преподавател в гимназия “Дичо Петров”.
През 1970 година  споделя своя педагогически опит на  7 –те Национални педагогически четения,състояли се в град Варна , за което е наградена от Министерството на Народната просвета..
В 1981 година, по случай честванията на “1300 години България” , зам. кмета по култура в общината Иван Ананиев възлага на  учителката П.Георгиева много спешно да състави текст на “Послание за поколението след 100 години”.Прочетено е на митинг и казват ,че е поставено в капсула  и е зазидано под паметната плоча “681 – 1981 “ в градината на площада.
П.Георгиева се радва на двама сина,снахи и четири внучки ,чиято обич и успехи я даряват със спокойствие и щастие в старините.
От дълги години учителката по литература пише стихове и разкази.Издала е две книжки с поезия :”Целуната от Бога” и “Прекосени пространства” с разкази и кратки есета.
Петрунка Георгиева Николова е член на “Съюза на независимите писатели”.
Сега, в 21 век ,Петрунка споделя ,че често си задава въпроса : “Кое е моето време ?”, а отговорът, може би се крие в едно от нейните стихотворения :
“Това време ще е моето ,
в което ще оставя следа !”

ПЕТЪР МАРИНКОВ /31.01.1950/

petar marinkov          Петър Маринков е роден в Своге. Той е  български драматург и писател. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“.

Дълги години работи като драматург в театър „Сълза и смях“.
Автор на: романа „Ковчежникът“, сборника с разкази „Граф и пеперуди“ и на 11 пиеси, сред които „Нощта на кардинала“, „Хиляда метра над морето“, „Ноев ковчег“.
Номиниран с „Аскеер“ за съвременна българска драматургия през 2006 г. –
за „Нощта на кардинала“. Директор на театър „Сълза и смях.“

ХРИСТО ВИТКОВ (Динев)(1882 – 1915)
Учител в Церово от 1903 г. до 1906 г. В Церово написва разказа „Руско-японската война”, в който описва свои съвременници-церовци и тяхното отношение към световната политика. (Разказът е публикуван в „История на Церово” от Петко Такев, 2011.)
Роден е на 15 май 1882 г. в с. Локорско – Софийско. Получава първоначалното си образование в родното си село, после завършва гимназия в София и става народен учител. Учителства в селата Церово, Зимевица, Илиянци, Кумарица и Локорско, където оставя незабравими спомени сред възрастните с духовитите си и безобидни си шеги, а сред децата – с приказките за тайнствените царства на самовилите и чудесата. Прави първите си опити в поезията още в гимназията. Оставя разнообразни произведения: стихотворения, разкази, сценарии за драми. и др. За съжаление – повечето са недовършени. Приживе има публикувани само някои детски стихотворения и приказки.
През Балканската война взема участие като прост войник. Загива в Първата световна война.
Източници: Предговор // Витков, Христо. Песни : Кн. 1. 1927 ; Такев, Петко. История на Церово. 2011)
Публикации:
Песни : Кн. 1. 1927
Весели приказки. 1943.

ХРИСТО  КОСТОВ МАЛИНОВ / 31.01.1917 – 2007/

Роден е в София. Завършил Софийския университет, специалност естествена история. Работи като журналист във вестник “Утро”/1937/, а през 1945г. създава и редактира до 1962г. вестник “Минно дело”. Владее руски и френски език. Автор е на романите “Родината не ми прости”/1969/,”Драган от Колумбовата “Пинта””/1977/и “Златният пояс и позора”/1985/.
Христо Малинов живее повече от 30 години в с.Свидня. Това са най- продуктивните му в творческо отношение години. Пряко свързан  с живота му в Свидня е краеведската летопис “Светлини под Сталин кон”-събрала легенди,предания,разкази на местни жители за колоритни личности и запомнящи се случки, исторически факти, наименования на махали и местности. Материалите, включени в летописа са събирани от 1970 до 1997г. и са безценна памет за миналото на свогенския край.

М а л и н о в ,Христо.Светлини под Сталин кон.-Свидня,1970-1997.-124с.
/непубликувано издание част от колекция “Крайзнание” на библиотеката при НЧ”Градище1907”/

 ЦВЕТАН ДЖУРКОВ(17 .04 1927– 2011) 
„Завършва с добър успех средното образование в родния си град/Плевен,б.р./ и постъпва във Военно-техническото училище. През 1946 г. завършва първите парашутни курсове в народната школа за запасни офицери. Постъпва на работа в Министерството на народната отбрана, след което се прехвърля в Парашутния батальон в гр. Плевен…” Заселва се в Церово през 1987 г., където живее и твори до края на живота си. През това време публикува свои стихове в местния печат. През 2004 г. издава първата си стихосбирка „Други времена”.
(Източник: Найденов, Симеон. Поетична дарба, скрита в сърцето: Предговор // Други времена: Стихотворения. 2004)

Публикации:
Други времена: Стихотворения. 2004.
Ангажирани стихове. 2007.
40 епиграми за мъже и дами. 2008.
Ехо от политиката: Стихове и епиграми. 2009.
Собствена позиция: Сатирични опити и епиграми. 2009.
Сатирична панорама в стихове. 2011.

Политически личности

АНКО ЦВЕТАНОВ / средата на  19 в.- началото на 20 в./

Роден в Свидня. Той преценил ,че тя е на кръстопът- старият коларски път от Враца пресичал Балкана и се спускал край селото. По Петроханско идвали керванджии и прекупвачи на добитък. Анко издигнал просторен хан ,който бил отворен и през деня и през нощта, в делник и празник. Натрупал богатство, купил земя и гори.

Дал подслон на Ботеви четници в своя хан. По време на Освобождението той и Найден Факира са водачи на руските войски през Балкана за Софийското поле.

Славата му на народен закрилник се носела из цялото дефиле и в София. Избран е за народен представител на Учредителното събрание в Търново на 10.02.1879 година за изработване на първата българска конституция. От 231 депутати, той е бил  от 89-тимата, които са избрани пряко от народа.

Умира ,вече прехвърлил 100-те години.

“Светлини под Сталин кон”

ИВАН СТОЯНОВ РУНЧОВ/ 19 в./

Избран за делегат и участвал в Учредителното Велико Народно събрание във Велико Търново през 1879 г.

 Христо Малинов

СТОЯН ЦЕНОВ / 1860 – 1923 /

     Стоян Ценов като народен представител и общественик е оставил след себе си много полезни дела и добро име. Един документ от 22 февруари 1894 година е подписан от Стоян Ценов,което удостоверява,че е кмет на с.Лакатник.

Имало е три плана  за жп-линия : единия – да мине през Арабаконашкия проход, друг – през Петроханския проход и трети – през Искърското дефиле. От Лакатник и от други места ходели делегации в София да молят да не минава линията оттук , за да не плаши добитъка. Само Стоян Ценов – народен представител, настоял да мине през Искърското дефиле и успял, и така през 1894 – 97 години е прокарана жп-линията София – Мездра.

Каменият мост на р.Искър бил издействан от Стоян Ценов. Той казвал, че този мост ще свързва Северозопадна България с жп-линията София – Мездра. Италианецът Мусо го е направил през 1897 – 98 година.

Стоян Ценов е издействал и прокарването на шосето от гара Лакатник до село Лакатник.

Също настоял за построяването на амбулатория в с.Лакатник и назначаването на фелдшер. Тази сграда по-късно служеше за пълномощничество и канцелария на ТКЗС, днес е поща.

Стоян Ценов организира населението за направа на паметник за увековечаване на загиналите жители на Лакатник в Балканската и Междусъюзническата войни през 1912 – 13 години.

ЦВЕТКО ПЕТКОВ КРЪСТЕВ /27.02. 1898 г.–  01.02.1945/

Роден в с. Бов . Основното си образование получава в родното си село, а средното в III-та Софийска мъжка гимназия, която завършва през 1917 г. Военната си служба отбива в Школата за запасни офицери от артилерията в София. Завършва право в Софийския университет през 1921 г.

През 1922 г. започва работа в гр. София като адвокат на свободна практика. На 26 годишна възраст е избран за окръжен съветник, член на Окръжната постоянна комисия и неин председател по строителството и благо-устройството. Избиран е три пъти за окръжен съветник на Софийския окръжен съвет от 1924 до 1932  г. Бил е две години член на Софийската окръжна постоянна комисия и две години неин председател. Участва в ръководството на Софийската селска популярна банка като член на Управителния съвет и др. През периода 1938 – 1944 г. Цветко Петков е избиран за народен представител в две Народни събрания – 24-то и 25-то. По време на двата мандата той е активен член на мнозинството, винаги има собствено мнение по въпросите на управлението и невинаги съвпадащо с политиката на правителството, не  се изявява в явна  опозиция. В 24-тото Народно събрание е член на прошетарската комисия и на комисията по вътрешните работи и народното здраве. В 25-тото Народно събрание е председател на комисията за проверка на изборите и член на прошетарската комисия, на тази по вътрешните работи и народното здраве и на комисиятя по обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Развивал е широка благоустройствена дейност в Софийска област, като е инициирал  построяването на повече от 100 училищни сгради, толкова водопроводи, много чешми и телефонни линии, медицински и ветеринарни лечебници, гарови перони, междуселски пътища и др . Спомогнал е откриването на десет овощни разсадници в окръга

През 1930 – 1934 г. Цветко Петков съдейства за строителството на жп гарата на Бов, на магазията, двете едноетажни сгради, жилищните блокове и двете лечебници. През 1932 г. бовчани харесват в София готов паметник от варовик, подходящ за селото в памет на загиналите във войните. Образуват комитет с касиер Петко Тодоров, за да съберат пари. Но те не достигат. Цветко Петков отива лично, одобрява паметника и набавя средства за доставянето и монтирането му.

По това време – 1939 – 1941 г. гарата е разширена с нови коловози, изградена е рампата за товарене на вагоните, завършена е общината, ликвидирани са свлачищата от гарата до Кукла с подпорни зидове, направени са пътищата до Бов и Габровница, училищата в Заселе и Заноге, водоснабдяването на гарата. През 1939 г., когато приижда река Трескавец и залива, руши къщи и обори, и завлича добитък, Цветко Петков идва на помощ със средства и реката бива укрепена.

Родственицата му Данка Кръстева пише за него „. В Луково му гостуваха изтъкнати личности и негови колеги, които не помня. Добре си спомням Елин Пелин, с когото много разговаряха и се разхождаха. Преди ликвидирането на партиите Цветко Петков споделя идеологията на демократите и членува в Демократическата партия.

…. След края на Втората световна война и установяването на Народната власт на 9 септември 1944 г. се провежда Народния съд за въвличнето на страната във войната и за злодеянията, свързани с нея, за водената външна и вътрешна политика. В обвинението на Народните представители по Наказателно дело No 2/1944 г. са признати за виновни и са осъдени 126 души, от които на смърт – 67, между които и Цветко Петков.

Така свърши на 46 години земния живот на моя чичо. Помените за него от неговите близки са правени тайно в тесен кръг. И аз не съм знаела, въпреки, че често ходех при родителите му, дядо ми и баба ми…

След демократичните промени през 1989 г. Върховния съд на Република България с Решение № 243 от 12 април 1996 г. Отменя присъдите на Народния съд от 1 февруари 1945 г. и признава за невинни 124 народни представители от осъдените 126 души. Цветко Петков е в списъка на оневинените под № 36. „

електронна книга

“Бов-шепот от миналото”

Кметове

АНГЕЛКО КОЛАРОВ/ неизв.,края на 19- началото на 20 век/

Кмет на с. Зимевица.  През 1890 година са изградени училищата в Заселе и Заноге- те са до четвърто отделение/клас/. След това учениците идвали да учат в училището в Зимевица.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

БОРИС МЛАДЕНОВ РАДЕНКОВ/неизв./

Кмет на с.Свидня от мах.Гераковци от 1985 до 1991 г. По негово време-1986 г. се докарва голям покрит вагон за складова база и строителни материали към кметството.1987 г.-построява се масивна панелна сграда за фуражен склад, 1990- построена е панелна сграда за здравна служба и магазин, а след това- читалищна библиотека.

ВЕЛИЧКО ТОДОРОВ ЗОРОВ/неизв./

Като кмет ръководи завършването на третата сграда на училището, което се премества в нея през 1951 г. По негово време  се създава ТКЗС.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”

ГЪЛЪБ ИВАНОВ ПАУНОВ/ГОГАТА//кр.19- началото на 20 в./

Той е от махала Чипорилците на с.Свидня и е кмет на община с.Своге от 1904-1913 г. Гълъб Паунов е и един от учителите в първоначалното училище в с.Свидня “Кирил и Методий”

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”

Генади РаденковГенади Раденков

ДИМИТЪР ТОДОРОВ ЗОРОВ/ неизв./

 Кмет на с.Миланово в периода  1952- 1977 г. Под негов ръководство се извършват много благоустройствени дейности – електрифициране, водоснабдяване, строеж и асфалтиране на улиците и шосето Лакатник- Миланово, строеж на сградата на Здравната служба.

 ИВАН КОВАЧЕВ/ 02.08.1909 – 03.10.1989/

Ivan_KovachevРоден в с. Бов Основното си  образование завършва в с. Бов и  записва да учи в прогимназията в Лакатник, която завършва с отличие. След това е приет в духовната семинария, но поради финасови причини напуска семинарията след завършване на четвъртия курс и се записва в Графическото училище. Завършва Графическото училище – отдел фото механика с отличие по теория и практика. Записва се в университета по специалност  “Естествена история” .  През цялото време на следването си  работи в кариерите заедно с баща си ,за да подпомага  издръжката  за образованието си.
Непосредствено след завършване на  Графическото училище започва работа в Държавната печатница. От септември 1939 година  става кмет на с.Бов до 28.02. 1944, като през 1944 г.  е председател на читалище „Светлина”, в с. Бов. Впоследствие работи като инспектор в Дирикция „Храноизнос”, прави ревизии на мелници, приемателни пунктове и контролира постъпването на житото и царевицата в складовете. От  19 октомври 1945 година  е назначен за учител по химия  и зоология в гр. Своге. На следващата година става началник на проучвателната бригада  в проектантска организация “Енергопроект”. Ангажиран е с проучването на  язовирите “Георги Димитров” , “Жребчево”, а по – късно и поречието на река Арда с язовирите: “Ивайловград”, “Студен кладенец”, “Кърджали”, “Ардино”, “Средногорци”, “Стремци”, “Конуш”, “Караманци” и деривация от язовир “Студен кладенец” до  Пловдив; по поречието на река Вит с язовирите: “Боаза”, “Тетевен”, “Български извор”, “Садовец”, “Микре” и карстовите особености в поречието на Горен и Среден Вит и Глава Панега. Проучва и около 60 малки язовири, а накрая се ангажира с  проучването на река Сютлийка с язовирите: “Момчилград” и “Златоград”. От 1 април 1960 г. го назначават на длъжност контролен специалист и в края на 1969 година се пенсионира. Впоследствие му възлагат  проучването на газопровода от вр. Мургаш до Волуяк, а със започването на проучването на ПАВЕЦ “Пробойница”  го назначават за геолог на обекта, където работил до завършването му. При започването на  проучванията на тунела на магистрала Тракия. от “Минстрой” го назначават да документира проучвателната галерия, където работил още 6 месеца, там  се влошава здравословното му състояние и напуска, с това завършва трудовота си дейност като геолог.
Като кмет на Бов извършва следното:продължава старото трасе на пътя от Кукла до Точището и  разширирява  завоите в този участък,  започва  ново трасе от площада на село Бов до махала Габровница, освен този път последователно се работи и на следните обекти:
1. Разширението на ж п Гара Бов
2. Водоснабдяване на гарата и селището около нея.
3. Изграждане на рампа за товарене на вагоните.
4. Постройка за училище в село Заселе.
5. Постройка за път да село Заноге.
6. Постройка на път до село Заселе.
7. Каптиране на извора при Църньова вода за вадаснабдяване на махалата при Кирил Митев и Криви Лаг.
Най – спешни от тези обекти били: разширението на жп гара Бов и водоснабдяването й. Трябвало да се построят още два коловоза и да се каптира извора при Скакля за снабдяване на локомотивите с вода и къщите около гарата.
Построява трета и четвърта жп линии и кранове за снабдяване на локомотивите с вода. Започват да спират всички влакове и стоят най – малко 8 минути, а други с часове. На Бов се чисти и сгурта, което увеличава  престоя. Гарата се оживява . На пътниците от влаковете се продават сладкиши и кебапчета. За целта се отварят две сладкарници и три кебапчийници. Освен това има и шест кръчми. Събота и неделя идват екскурзианти и улицата около  гарата е заета от маси, а цялата околност се огласява от песни.
След като завършва разширението на гарата и изграждането на водопровода, започва изграждането на товарната рампата. Общината и тук доставя камък    и извършва насипа.. Междувременно  завършва строежа на училището в село Заселе и пътя между Заселе и Заноге. Обиколката на строежите Иван Ковачев прави с кон.
След това започва каптирането на  извора Църньова вода и полагането на водопроводните тръби. Полагането на водопроводните тръби през свлачището става много трудно, но до края на 1943 година завършва тръбопровода от другата страна на високата скала – над заслона. Тръбопроводът трябвало да се завърши през следващата година, но той напуска кметската работа на 28.02. Работата не се продължила от неговия наследник, а след 9 септември 1944 година със съгласието на кмета на Заселе изваждат всички тръби и ги употребяват за свои нужди. Остава само каптажа. По – късно полагат пак тръби, но в посока Церово.
Прави обстойни проучвания на бовския край, събира краеведски материали и тематично ги систематизира: „Начин на живот, нрави и обичаи на жителите в с. Бов в миналото”, „Из моето минало” и „Осем хиляди години от основаването на с. Бов”.  Впоследствие синовете му Емил и Методи предоставят събраното от него и го предоставят безвъзмездно за издаване от  читалището, така материалите  излизат като части от  сборника „Бов-шепот от миналото”,  те могат да се открият като отделни електронни книги и в интернет.
Електронна книга „Бов -шепот от миналото“

ИВАН ПАУНОВ НАЙДЕНОВ/неизв.-15.03.1913/

          Роден в с.Искрец. Той е изключително активен – става кмет на Искрец и общински съветник. Остава рано вдовец и има четири невръстни деца.  Като кмет не е подлежал на мобилизация, но се записва като доброволец , за да участва в Баалканската война. Убит е като боец  край село Кум, близо до Бургас, Чаталджанска околия, където е и погребан.

КИРИЛ КРУМОВ ЙОРДАНОВ/18.0.5.1933-04.05.2013//Киро Кмета/

Kiril Urumov YordanovРоден е  в с. Церово, общ. Своге. От 1957 до 1959 г.  и от 1960 до 1967 г. е кметски пълномощник на село Церово. Времето на неговото кметуване съвпада с периода на строителство с най-голям размах на обществени сгради и съоръжения в селото: строеж на пътя Церово – Зимевица 1956-1958 г., водоснабдяване на кварталите, канализация на селото, водохващане на водата от Водната пещера и изграждане на голям резервоар, допълнителни водоизточници и резарвоари, електрификация на махалите, мост над река Искър, построяване на читалищна сграда 1962 г., ново училище 1964 г., четири трафопоста, асфалтиране на почти всички улици в центъра и новите квартали, множество магазини. Селото е класирано на първо място в съревнованието по благоустрояване, озеленяване и хигиенизиране на селата в Софийски окръг за 1962 г.
Кирил Йорданов успява да обедини и мотивира населението на Церово да участва с доброволен труд в изграждането на обекти от обществено значение. Много от сградите и съоръженията са строени по този начин. Без личните усилия, личния пример, организационния му талант и упоритост, селото не би получило съвременния си облик за толкова кратко време.
Авторитетът му е толкова голям, че до края на живота му церовци с уважение го наричат Киро Кмета.
За активната си дейност като кмет е награждаван многократно с най-високи отличия.
На 26.04.2013 г. с Решение № 114, Протокол № 29, на Общинския съвет Кирил Йорданов е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Своге” за всеотдайната му обществена дейност и заслуги към с. Церово и Община Своге.

 МИЛКО АЛЕКСОВ СТАНЧЕВ/1.08.1924 г- 19.12.2012г./

Милко Алексов Станчев е роден  в с. Топли дол, община Босилеград, в т.н. Западни покрайнини на България, които след Ньойския мирен договор от  1919  година  са дадени  на  Сърбия.

Баща му е строител и работи на различни места в Сърбия . Преди да се върне в България, семейството  живее в Белград, където Милко Станчев учи в средно училище. Някъде около 1942-43 година, след началото на бомбардировките в Белград, семейството тръгва за България. За кратко остава в София, а след това се премества в Своге – когато София също е бомбардирана.

В гр. Своге Милко Станчев работи на различни места – като келнер  в една от многобройните кръчми, в строителството – в младежката бригада, организирана след 9 септември 1944 година. След това е машинописец в общината и за около 2 години – домакин в шоколадовата фабрика” Република”.

По-голямата част от трудовата му дейност е свързана с община Своге. Там той работи като секретар и зам. председател на общинския съвет. От 1963 до 1974 е председател на Общинския съвет или по същество е кмет на община Своге. През 1964 година Своге е обявен за град. По времето, когато М. Станчев работи в общината, в града и селищата се изграждат различни обекти със стопанско и социално предназначение, благоустрояват се улици  и се развива пътната мрежа, водопроводи и др. През 1968г. е открита новата сграда на основното училище, а през  1973 година е готова и  сградата на читалище” Градище”.

М. Станчев работи и за развитието на спорта в общината, особено футбола. Полага много усилия за поддържане на спортната база. Награден е със званието” Почетен деятел” на  физкултурата и спорта.

След напускане на общинската администрация той работи  като председател на Общинския съвет на Отечествения фронт, председател на Клуба  на пенсионерите.

Във всички дейности, с които се занимава, М. Станчев влага много енергия, желание да помогне на хората, да допринесе за развитието на града и общината. Винаги се е отличавал с голяма обществена и гражданска активност.

По сведения на дъщеря му

                                                           Нина Станчева

МЛАДЕН ТОДОРОВ ГАНЧЕВ/10.01.1892- 27.02.1967/

Той е от Ганчовския род от с.Желен, община Своге. Наследва от баща си значителен имот, получава добро за времето си образование и се формира като личност с прогресивни възгледи.

Създава семейство с Анастасия Бонева от с.Желен. Раждат им се три деца- Евдокия, Надежда и Анастасия. Младата му съпруга обаче се разболява и умира. Младен Тодоров сключва втори брак с Гъргоринка от с.Свидня. Живеят в кв.Дренов, т.нар. Джуньов рът.

Участник е в две войни и е кавалер на орден за храброст. Когато се връща от фронта приема в семейството си Славе “Алата” от с.Свидня, който няма собствен дом и семейство и става пръв помощник на Младен.

Младен Тодоров членува в Земеделската партия. На изборите през 1925г. е избран за кмет на Своге от квотата на земеделците и изкарва два цели мандата.  В качеството си на кмет контактува с много влиятелни личности- министри, депутати, посланици. По време на мандата му са построени училища, чешми и пътища в селата в свогенската община.

По време на управлението му е прекаран първият водопровод в с.Своге.Старата чешма в центъра на Желен е построена през 1939 г. Чешмата в местността “Тополата”, близо до махала Страньето и Джуньов рът, е построена също по това време.

Активно участва и в разширението на училището в с.Своге, като дава и собствени средства.

В рамките на мандата му е построен старият мост над река Искър, свързващ Дренов и с.Своге. Тогава Дренов е квартал на с.Редина. През 1956 г. кв.Дренов е приобщен към с.Своге, за да стане то град,тъй като няма необходимия брой жители. Строежът на моста е поверен на Строителни войски и се ръководи от инж.Михаил Тодоров, племенник на Младен Тодоров.

Младият инженер търси съдействие от кмета за превоза на матерлиали за строежа на моста, което можела да стане с волски и конски каруци. Младен мобилизира всички стопани на такива впрягове и всекидневно и строго следи за изпълнението на задачите. Благодарение на перфектната организация мостът е построен в срок. За това кметът получава благодарствено писмо от Щаба на Строителни войски.

Той се занимава и с благотворителност. Братята Георги и Тодор Тошеви/синове на негов братовчед/ са живели в дома му и той поема издръжката по образованието им. Младен Тодоров се грижи за образованието и на други млади хора.

Кметът не само върши общополезна дейност, но помага на свой роднина да укрива в дома си преследвани от властта за антифашистка дейност хора.

След 9.септември 1944 г. Младен Тодоров е арестуван като “враг на народа” и “фашистки кмет”. Отведен е в София в Дирекция на полицията. От този ден нататък близките му нямат вести от него. След около година дъщеря му Анастасия получава известие,че баща й е тежко болен и е в болницата в Дупница. Тя и съпругът й го прибират в дома му в Джуньов рът. Дълго време близките му лекуват гнойните кървящи рани. Но как са били получени той не е разкрил. След смъртта му и след промените от 1989 г. неговите дъщери  разбират, че техния баща е бил в лагера в с.Белица. Един документален филм пък разказва за историята на неговите тежки рани. Ето какво се разкрива във филма- бивш лагерник говори,че е бил заедно с един висок, строен, горд българин от с.Желен, Свогенска община- Младен Тодоров Ганчев, който е имал смелостта да не се подчинява и да се противопоставя на заповедите  и извращенията,които се вършели там. И при един от опитите да го впрегнат заедно с друг лагерник в ярема, той не се подчинява, започва жестой бой с дебел каиш, докато падне на земята облян в кръв. Спешно е закаран в болница в Дупница.

След много години близките разбират,че животът в лагера е бил ужасен. Всеки ден  при влизане и излизане на лагерниците от помещенията, те са били бити с камшик. Те са се опитвали да избегнат  ударите, а Младен Тодоров заставал в рамката на вратата и извиквал “Удряй”, след което понасял тежък побой.

След промените  Младен Тодоров  Ганчев посмъртно е реабилитиран, а дъщерите му  получават обезщетение като наследници  на репресиран от комунистите.

По спомени на внуците му- Младен и Димитър Тошеви,

Никола, Мая и Младен Лижеви,

Никола и Григоринка Колеви.

 ПЕТЪР ГЬОНКОВ ХАДЖИЙСКИ /19- 20 в./

Като кмет на с.Осиково измества кметството в махала Гувна в къщата на Георги Вутов Хаджийски през 1902 г. С това слага началото на новия център на с.Осиково /Миланово/в “История на с.Миланово” от 1973 г. са поместени сведения на Петър Гьонков Хаджийски: “Селото се е заселило преди 500-600 години от седем къщи. По-после се умножило, но пак се делило на 12 бащини – родове/бащини в турските данъчни регистри наричали домакинствата, чиито стопани са на войнишка служба- б.а./ и така плащали данъците си.”…”Преди 120 години/т.е.1782 г./къщите били 24,преди 80 години/1822 г./ били 60, а преди 50 години/т.е. 1852 г./- 104. По това време всяко семейство имало от 4 до 10 деца.Днес, на 10 юли 1902 г.селото брои 188 къщи заедно с тези, които са се изместили из района на селището. От преди 20 години започнало да се измества из целия топрак и сега старото селище има 35 къщи, черквата и училището.”

ПЕТЪР ДИМИТРОВ ЙОШИН /началото на 20 век/

Кмет на с.Осиково по време на управлението на БЗНС. По негово време се построявапървата училищна сграда в централната махала Гувна и е открита прогимназия през 1921 г.

 РАЙКО МАЛИНОВ ПАУНОВ / от началото до средата на 20 в./

          Той е от махала Падеш на с.Свидня и е кмет на  община с.Своге от септември 1918 г. до юли 1919 г.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

 

СЛАВЧО БОРИСОВ-ВЪЛКАНИН /10.03.1936 г. /

Кмет на с.Зимевица. По негово време – 1966- 1974 г.-е построена двуетажна сграда, в която се помещават новото училище, читалището с читалищна библиотека от 8 108 тома,обзаведен е киносалон със 120 места, както и селския ресторант.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

 

СТЕФАН ГЪЛЪБОВ ТАКЕВ/средата  на 20 в./

Той е от мах.Стоевци на с.Свидня. Работи като кметски наместник от 1945 до 1950 г. в Свидня. От 1951 г. е председател на селсъвета в с.Своге. След това е секретар на Софийския околийски съвет до 1959 г.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

СТОИЛ ПЕЕВ ПАНОВ /неизв./

Той е от махала Стоевци на с.Свидня и е кметски наместник и след това кмет на селото  от 1956 до 1985 г. Има най-дългото кметуване. По това време са се извършили най-големите придобивки за селото- прокарва се водопровода от Искрец за Своге-1959-1960 г., открива се селска здравна служба-1963 г., прави се масивна сграда за смесен магазин и ресторант през 1966-67 г., през 1973 г. се открива поща,1974-75 г. се прави парното отопление на ОУ”Отец Паисий”, 1978 г. Е построена самостоятелна панелна сграда за детска градина, 1975 г.- открива се завод за металокерамика, 1981 г.- самостоятелна нова панелна сграда за кметство, 1983 г.- нова панелна сграда за поща, бръснаро-фризьорски салон и шивалня.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

ТАКИ СТОЕВ ГЕЛКОВ/ края на 19- началото на 20 в./

От махала Стоевци на с.Свидня. Първо е помощник-кмет на община с.Своге, 1895 г./ДВ 148/10.07.1895/ От 1911 г. до 1913 г. Кмет на община с.Своге.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

 ХРИСТО АНГЕЛОВ КОЛЕВ/ 05.02.1922 г. – 01.07.2010 г./

 Роден в с. Бов. Завършва трети прогимназиален  клас  в гара Бов  с  пълно отличие. Нямал  възможност да продължи  образованието си поради липса на средства  и е принуден  да започне работа  в каменните кариери в гара Бов, впоследствие завършва вечерна гимназия в гр. Своге.

Първата му   работа е била като пазач и стрелочник в каменна кариера  на 44 км. по БДЖ, където работи  докато идва време  да отбие военната си служба. Оттам  отива  на  фронта и става участник във Втората световна война – 1945 г. След войната се прибира в Бов и постъпва   на работа  в новосъздадената кооперация „Скала”  като неин председател, откъдето е изтеглен  за председател на Районен  кооперативен  съюз в гр.Своге. От там  преминава на работа в „Геоложки проучвания със седалище гара Лакатник. През 1959 г. е избран за кмет на г. Бов. На този пост е до  1963 г. След това   става директор на Промкомбината в град  Своге.

Градският комитет  на БКП го предлага за ръководител на Кариерни  материали в района на общината. Впоследствие работи като ръководител на ДАП – Своге, а накрая постъпва на работа в Областен народен съвет в гр. София откъдето се пенсионира.

По време на кметуването си Хр. Ангелов:

  1. ü построява се единствения  бетонен мост,  над р. Искър при Гара Бов, който свърза селището ни  с централния път София-Мездра.
  2. ü инициира изкопите за водоснабдяване на канали от местността „Манастира” до резервоара с доброволно участие на  жителите на кв. Лускач и кв.Търно и каналите  за водопроводни  тръби и канализация по улиците  до домовете на тези  квартали. Водоснабдява кв. Точището, Кузлица, Лаго, Кукла и Требеш с вода от Издримец.
  3. ü   предлага и по негово време се построява двуетажната читалищна сграда в Гара Бов, като за целта лично дарява 300 кв. м. наследствен имот за оформяне на парцела върху който ще се строи читалището в центъра на селището.
  4. ü разширява и валира с каменно-трошена настилка пътя за Издримец.
  5. ü  подкрепя изработването на план за разширение и строителство на днешното основно училище поради това, че през учебната 1960/61 година Министерството на просветата и културата взима решение 8-ми клас да премине към прогимназията. В Бов първи в община Своге откриват 8-ми клас, като в училището идват да учат ученици от с. Заселе, Зимевица, Заноге, Дружево и Еленов дол. Учениците по това време са наброявали над 230, а училището е разполагало  само с 4 учебни стаи. През 1975 г. вече е построено новото училище

ЦВЕТАН  ПЕТКОВ  ЦВЕТАНОВ/21.01.1936- 12.05.2012/

Роден е в село Церово.Завършва началното си образование в родното село, а средното в гимназията в Своге. Продължава обучението си в ПЖИ “Тодор Каблешков “ град София,където отбива и военната си служба. След няколко годишно прекъсване след ПЖИ , става задочен студент по право в СУ “Климент Охридски “.

Неговата трудова  и обществена работа започва от Церово. Бил е Председател на Потребителна кооперация в селото дълги години.Няколко мандата- кмет в родното си място.През това време са създадени многобройни придобивки за населението- асфалтиране на улиците ,тротоари ,водопровода на селото и др.Неотлъчно е бил сред хората и техните проблеми и то денонощно.През шейсетте години се премества на работа в Своге, в Общината.Започва като Секретар в Община – Своге ,бил е заместник кмет няколко мандата и кмет на град Своге през седемдесетте години на миналия век. При започването му на работа в Общината ,се включва в построяването на третият етаж на самата сграда ,заедно с останалите служители.

След работата му в администрацията , отива в Партийния комитет , като секретар на Партията ,заедно с Александър Зоров и Стефан Георгиев. Там също изкарва  няколко мандата .

Накрая работи в Профсъюзите като председател на организацията, където се и пенсионира.

След приключването на редовния му трудов стаж той продължава да работи ,но на обществени начала. Връща се в село Церово отново на първата си работа- в Потребителската кооперация. Времето е такова ,че заради конкуренцията Кооперацията се принуждава да продава част от имотите си ,което не се харесва на някои от членовете й. Но той, въпреки  грозните нападки и обиди , отстоява позицията си и  остава на поста си с вдигната глава.

Бил е член на БКП от самото му започване на неговият съзнателен трудов и житейски път,както и след това в БСП.Член е и на други правителствени и неправителствени организации. Бил е Председател на “Клуба на културните дейци” . Негова заслуга е помещаването му в сградата на гимназията/в момента там се намира клуб „Доверие“/. Неугледното мазе на училището се превръща в модерен за времето си клуб. На един Общински съвет буквално е извоювал  решението  в това мазе да се   създаде клуб за културната организация и е прието.

Награждаван е с награди,грамоти  и ордени  , които за него са били от голяма стойност,като отговор на  всеотдайността  и   идеализма му.

  По сведения на дъщеря му Ели Цветанова

ЦВЕТКО ИВАНОВ МЛАДЕНОВ /неизв./

Като кмет ръководи строителството на водопровода от Петренски дол в с.Миланово, сградата на Целодневната детска градина, паметника на Милан Петров, благоустроен е центъра на селото.

ЦВЕТКО ИЛИЕВ ТОПАЛИЙСКИ началото- средата на 20 век/

Избран в много мандати по различно време за кмет на с.Осиково,кметувал повече от 20 години. Заедно с брат си Григор Илиев Топалйски даряват личен имот за строеж на третата училищна сграда в с.Осиково.По време на Семтемврийскoто въстание  също е кмет.Без съпротива отстъпва  поста и властта, с цел да се предотвратят кръвопролития. Той е имал далновидността да предвиди развоя на събитията.

ЦЕНКО ГРИГОРОВ ТОПАЛИЙСКИ/неизв./

Като кмет построил сградата на кметството и читалищния салон в центъра на селото през 1935 г., която се използва за същата цел и до днес. Направил първия регулационен план на с.Осиково.

Краеведи

АНГЕЛ АСЕНОВ ЙОРДАНОВ/10.02.1936-неизв./

Роден в с.Добърчин. Началното си образование завършвма там, основното- в Искрец, а гимназия през 1954 г.- в Своге. Висшето си образование получава в Софийския университет със специалност история през 1960 г. От 1960 до 1963 г. е учител по история в гимназията на с. Искра, Пловдивски окръг, жот 1963 до 1969 г. е учител по история  в СПУ “Неофит Рилски”, гр.Долна баня, след което е назначен като директор на ОУ”Васил Левски”, с.Церово. От 01.09.1974 г. е назначен като учител по история в ПГ”Дичо Петров”.

През 1983 г. получава втори клас квалификация , а през 1987- първи.

Публикува статии по методически проблеми на страниците на сп. “Исторически преглед” и списание “История”.

От 1985-88 изпълнява длъжността учител-методик по история в отдел “Просвета” на Софийски окръг и продължава да бъде учител в гимназията.

В летописната книга на гимназията той пише:”Учителската професия за мен се правърна в съдба. Разбирам предимствата и недостатъците й, но в нея останах преди всичко заради относителната свобода, която винаги са имали учителите в собствените си часове. Останах още от разбирането,че учителят малко или много влияе върху младите хора и оставя следи във възпитанието , пък и върху поведението, в частност.Недостатъците на професията виждам преди всичко в ниския социален статус на учителя, което е резултат от големите промени,извършени в световен мащаб след Втората световна война. Струва ми се,че на учителя се гледа като на социален работник, а това личи от мизерното заплащане на труда му.Песимист съм относно бъдещето на учителя,независимо от това,че в  тази професия влязох с голямо желание.”

Ангел Асенов продължава да работи до 1998г.,когато е пенсиониран.

Основният му принос обаче е не само като учител по история, но и като краевед. Той прави проучвания за миналото на свогенска община,които се базират на задълбочени търсения, справки с документи в Народната библиотека “Св.Кирил и Методий”,топонимия, археологически находки и др. Това е единственото професионално направено изследване на историята на този край.

ДОЧО АЛЕКСАНДРОВ ГЕОРГИЕВ/27 април 1936/

Роден в село Зимевица. Учи в гимназия “Асен Златаров”, София и в гимназия “Дичо Петров”,Своге. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в Държавната инспекция за технически контрол по качеството в промишлеността,Комитета за държавен и народен контрол.

Написал “Летопис за село Зимевица и големия род”- краеведска книга за историята на Пандурския род, както и за бита, поминъка и историята на селата Зимевица, Заселе и Заноге. Книгата е издадена през 2007 г., но събирателската работа е извършвана през целия съзнателен живот на автора.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

 КРЪСТЬО ПЕШЕВ БАЛКАНСКИ / 1902 – 1978 г./

Krastio Balkanski

Начално училище завършва в родното си село –с. Лакатник, а прогимназия в гр.Своге през 1917 г..След това учи и завършва Софийската духовна семинария – 1923 година.Есента на 1924 година записва Софийския учителски институт за прогимназиални учители и завършва успешно за две години.
Назначен е за учител в с.Лакатник и след две години става негов пръв директор в продължение на десет година.
През 1931г. става задочен студент в административно-финансовия отдел на Свободния университет в София.Следва три години и по неизвестни причини прекъсва.
1931 година основава кредитна кооперация “Яворец”.Мнозина се записват за членове и внасят дялов капитал.Кооперацията бързо се развива и става основен кредитор на населението с ниски лихви.Дотогавашните частни кредитори са недоволни и му създават много неприятности.
След учителството в с.Лакатник  се премества в училището в с./гара Лакатник и също става негов пръв директор / до тогава е имало само старши учители/.
Взема активно участие в обществения, културния и политически живот на селото.
До 60- те години на 20- ти век събира материали  и написва историята на с.Лакатник.
По това време създава инициативен комитет с помощта на общинското ръководство с план тридесет и две точки за допълване и донаписване на историята.Написаното изпраща в София за рецензия и евентуално издаване на историята.Двама рецензенти преглеждат написаното, в общи линии го одобряват , но според тогавашните правила не е издържано в партиен стил и не го пускат за печат.Това силно го разколебава и той се оттегля и никой друг не поеме инициативата.Днес вече никой не може да напише това , което можеше да бъде написано преди петдесет години.Така тия двамата партийно заслепени рецензенти оставиха ненаписани страници за историята на Лакатник.
През 2004 година  създадената от  Кръсто Пешев Балкански история на с.Лакатник е издадена от неговия син Емил Пешев под редакцията на Симеон Найденов, поет и общественик от гр.Своге.Тя е приета с голям интерес и положителна оценка  от жителите на селото.

По данни на неговия син Емил Пешев

НИКОЛА ГЕНЕВ/неизв./

Не са открити данни за рожденото място и за образованието  му. Първите сведения за него са, че е бил учител в Своге. През 1931 година Никола Генев  влиза в читалищното ръководство като библиотекар. През ноември 1946 година , председателят на читалището Никола Генев, се премества на работа в София.
Изявите му в читалищната и обществената дейност са многобройни. През 1960 година в село Своге се изнася пиесата “Камък в блатото“, в която участва  и Никола Генев. Една година по-късно влиза в читалищното ръководство  като отговорник за литературен кръжок. На 25 и 28 март 1961 година е играна пиесата “Празникът на фенерите “ от Ханс Порайфер с постановчик Лидия Константинова , в която  той също се изявява. На 28 декември 1961 година тази пиеса се играе в село Елисейна. През 1962-63 година  е изпълнявал длъжността  домакин в читалището. Сведенията от 1965 година са, че и тогава е бил домакин, както и уредник на музейната сбирка. През годината са създадени два театрални колектива , като ръководител на втория е Никола Генев. Участници в състава са били Елена Йорданова Раденкова, Любен Илиев, Надежда Божилова, Симеон  Найденов и други. Написал и подготвил пиесата “В клетката на звяра”. Тя е играна три пъти в Своге, веднъж на гара Томпсън и два пъти в село Свидня. Пише и поставя и пиеси за деца, в които участват неговите ученици.
През 1965 година е избрана комисия за проучване миналото на Своге. Комисията е в състав: Михаил Цветков, Михаил Такев, св.Тодор поп. Григоров, Никола Генев и Маргарита Михайлова. Комисията не е проявила никаква заитересованост за събиране на исторически материали. Самостоятелно е работил само Никола Генев, който е събрал и написал около 150 /сто и педесет / страници за историята на Своге и читалището. Тези материали са прегледани  от единадесетчленна комисия , която на 15 декември 1965 година е направила обсъждане  и е препоръчала на Никола Генев да продължи започнатата работа.
Т.нар.“История на Генев“ и днес е един от основните източници на знания за миналото на  Свогенския край.

Сведенията са от „Исторически материали за Своге“
от Никола Генев и от  свидетели на
неговото творчество

ПАУН ВУЧКОВ СТАМЕНКОВ/1.09.1876- 1963/

Сам се научава да пише и чете. 29 юни 1892 г. го назначават да носи пощата от Бучино до Заноге. От октомври 1892 г. учи в училището в Искрецкия манастир при Янаки п.Любенов.1893-94 учи  в Зимевица.  1896-97 г. завършва втори и трети клас/пети и шести съвременен/в манастирското училище в Искрец, като работи там като слуга в прогимназията.Август 1900 г. заедно с брат си основават селище в местността Локва, близо до Губислав.Назначен е за писар в Зимевишката община.15 март 1912 г. е издържал изпит за секретар-бирник.
17 септември 1912 г. –мобилизиран като войник в Балканската война и в Междусъюзническата войни- 5 рота на 37 пехотен полк.В спомените си той подробно описва всяка битка /”Спомени от моя живот”, стр.15- 23/.
След завръщането е назначен като секретар-бирник, но скоро го уволняват, защото не е от Демократическата партия, която идва на власт.
1919 г.- секретар –бирник в Дупни-Връшката община- Врачанска околия, работи като писар в Зимевишката община, секретар-бирник в Заселската община, работи и в Искрецкото околийско управление.
На 1 декември 1931 година става един от основателите на читалище “Св.св.Кирил и Методий” в с.Зимевица., на което е председател и касиер-счетоводител до 1946 г., когато предава длъжността на Асен поп Кръстанов, учител.
На 28 декември 1934 г.по негова инициатива 8 човека основават кооперация “Бабина река” в с.Зимевица с 400 встъпителни и 4000 лева капитал. Той става председател на управителния съвет /”Спомени от моя живот”, стр.28-32/.
1898 г. се жени за Анастасия Рангелова от Брезе. Имат четири живи и четири починали деца.
Сред приносите на Паун Вучков за развитието на Зимевица, Заселе и Заноге, освен изброените е и самото описание на живота в цитираната неиздадена книга. Там той прави краеведски проучвания за селищата Заселе, Заноге, губислав, Дупни връх/Врачанско/,днешно Дружево. Описва родовете на изселилите се негови съселяни в Нови пазар, Шуменско. Дава списък на имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата ,Първата и Втората световна война от Зимевица, Заселе и Заноге, описва родословното си дърво. Разказва интересни подробности за бита и поминъка в тези селища, описва легенди, любопитни случки, изрежда дори  скороговорки.
Като любопитни факти за него ще споменем увода на Людмил Прекрутов, който преписал и редактирал спомените на Паун Вучков:”Написал ги човекът в три ученически тетрадки, по 80 листа.Подвързал ги в твърди корици,обшити с ленен плат. И в този вид ги предал за съхранение в Зимевишкото читалище,убеден, че един ден някой ще се поинтересува от тях. “

ПЕТКО ПЕТКОВ ТАКЕВ (Пенко Такев)

Автор на първата книга за историята на Церово:

История на Церово: 1730-1987. 2011.

 

РАЙКО ПЕТРОВ МИТРЕВ/29.11.1932 г./

raiko mitrev          Роден е в Осеновлак в многодетно семейство. Първоначално учи в родното си село, а гимназия завършва в Своге през 1951 г. След войнишката служба учи и в техникум по металургия на цветните и черните метали в гр.Перник.
Бил е учител, общ работник, домакин на работнически стол, сондьор, контрольор на леярска и медодобивна продукция, технолог в машиностроителен завод, началник цех, председател на ОНС/кмет/ на Осеновлак, председател на заводския профкомитет. От 1989 г. е пенсионер.
Младежките му години преминават в активна и разнообразна трудова и обществена дейност, но самият той определя периода 1966-1974 г., когато е кмет на с.Осеновлак, като най-успешен. Благодарение на неговата всеотдайност  направеното през тези години преобразява  родното му селище. Развиват се производство,търговия, услуги,подобрява се инфраструктурата и обществено-културната дейност.
Постижението на живота му обаче е неговата краеведска история- книгата “Летопис на манастира “Седем престола” и село Осеновлак”. В продължение на 22 години от началото на 1973 г. до 1995 г. Райко Митрев проучва, изследва, събира и описва историята на манастира, селото и района по поречието на река Габровница с легендарните планински местности над нея.
Написана увлекателно, наситена с фактологически и исторически имена и събития, книгата се чете с интерес и удоволствие. С тези си достойнства , тя е ценен урок по родолюбие не само за хората от Свогенска община, но и за тези от Мездренска и Ботевградска, а и за всички българи.
Доказателство за последното са някои поздрави и отзиви за автора от известни личности от близкото минало:
“Поздравявам Ви за превъзходните книги, които прочетох и благослових.”Патриарх Максим Български.
“Най-хубавата книга от прочетените от мен.”Проф.Христо Маринов- географ,председател на краеведите в България.
“Настоящата краеведска история е синтез от легенди и предания, исторически истини, умело включени в историческата белетристика.”Проф.Недю Недев- историк.
“Райко, написал си превъзходна книга с похвата на истински писател. С нея обезсмъртяваш името на Осеновлак, района и себе си за вечни времена.”Петко Огойски- писател.
Самият Райко Митрев в залеза на своя живот скромно, смирено и мъдро споделя:” Надявам се да бъда запомнен с това, което направих.”

СТОЯН.П.ДИВАНСКИ   
                                     
През 2005 година излезе от печат написана от него  история на Лакатник.

Медии

РУМЯН АСЕНОВ СЛАВОВ/ 19.09.1950/

Роден  в Своге.Завършва гимназия в Своге (1968) и Факултета по журналистика на Софийския университет през 1975.
Професионалната му реализация преминава през редица престижни издания.
1973-1983, в. „Народна младеж“ – репортер, кореспондент в Кърджали (1975-1978), редактор, зав. отдел
1984-1988, сп. „Социален контрол“ – отговорен секретар
1989-1992, 1995-1996, в. „Поглед“ – зав. отдел, зам. главен редактор
1993-1994, 1997-1998, в. „Кеш“, зав. отдел, спец. кореспондент
1999-2000, в. „Труд“ – редактор отдел „Общество и анализи“
2001 г., Агенция „Фокус“ – ръководител екип
2003-2005, сп. „Усури“ – зам. главен редактор
2006-2010, 2013, сп. „Лов и риболов“ – зам. гл. и гл.редактор
2009 и досега, Интернет портал „Българи“ – главен редактор
Член на УС на СБЖ (2006-2010)
Получава годишна награда „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти в категория „Публицистика“ през 1996. Автор на забележителни фейлетони.
.

СИМЕОН ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ/02.09.1943- 2012/                

   Симеон Найденов е завършил е Института за подготовка на културно – просветни кадри , театрален профил. Дипломиран ръководител е на театрален самодеен и естрадно – сатиричен състав. Категоризиран естраден изпълнител и конферанс. Има придобита квалификация във Факултета по журналистика и масова комуникация   към Софийския университет
“Св. Климент Охридски “. През 1991 година е приет в Съюза на българските журналисти , а две години по- късно става член на Независимите  български писатели , където от 1996 година е избран за член на Управителния съвет. Негови творби са звучали по микрофона на Българското национално радио , печатани са в националната и регионална преса , в периодичния и специализиран печат.
Симеон Найденов дълги години е работил ,като програмен редактор в местното радио в град Своге.
Сътрудничил е на радио София. Печатал е в списания “Природа и знание”, вестниците “Духовна култура”, “Земеделско знаме”, “Нова светлина”, “Горско дело”, “На преден пост”, “Искърски страници”, “Устрем” ,”Искърски пролом” и други.
Първата му книга е “Хайдушка венчавка “ – издадена през 1993 година.
Издал е книгите “Хайдушка венчавка “ , “Пръски от Искъро “, “Шопски танц върху Испанска земя “ , “В подножието на Грохотен”, “Господарят на Искърската клисура”, “Любов жарава”, “Свогенски копривки” , “Романтика на изгубените витла” и други.
Над 10 години е член на Управителния съвет на читалище “Градище “ град Своге. Бил е отговорник на музейната експозиция в града. Активно е участвал в живота на читалището и културния живот на града, като водещ , режисьор , участвал е в много театрални постановки и всички културни събития в града.
Участвал е със свои произведения в алманаси и антологии. Издал е 17 книги , предимно с поезия и на историческа тематика за родния край /краеведска литература/. Редактирал е книги. По негови текстове са написани песни , издадени от музикални компании в България.
Написал стихотворение за град Своге ,което последствие се превръща в химн на града.

СТАНКА /НУШКА/ ГРИГОРОВА ЦВЕТКОВА/28.09.1938 г./

Родена е в София, но рода на баща й е от с.Свидня.  Има над 40 години стаж само в телевизията. Въпреки това продължава да генерира нови идеи за нови неща на екрана. Завършила е актьорско майсторство, а после – режисура. Учи при Боян Дановски, в класа на Желчо Мандаджиев. Специализирала е в студия “Останкино” в Москва. Била е кореспондент на БНТ в Москва. Дебютира на екран с ролята на учителката в суперпартизанския сериал “На всеки километър”.Баща на Нушка е дългогодишен кмет на квартал “Надежда” в София. Била е омъжена два пъти. Първата й дъщеря загива трагично в Москва. От втората има две внучета.

Става известна още в детството си със снимката с Георги Димитров в неговия дом на 1 януари 1949 г. Заедно с хор “Бодра смяна” пеят и рецитират стихове. Тогава Димитров я вдига на ръце и се снима с нея.

Прекарва най-ранното си детство в родното село на баща си и пази скъп спомени от него. През зимата на 1944 година семейството се премества да живее в Своге, мах.Падинките, заради бомбардировките в София. Баща й е мобилизиран, а майка й се занимава активно с антифашистка дейност. За това е арестувана.Като студентка Нушка Григорова постоянно гостува на роднините си в Свидня, а и някои от тях живеят при нея на квартира докато са учат висшето си образование. Помага на Генади Гераков да напише и издаде книгата за историята на Свидня, като популяризира дейността му в БНТ. В годините прави няколко филма за община Своге, които се излъчват по БНТ- за 25 години Своге- град; за откриването на паметника на Вутимски; за постановката “За чудо и приказ” с режисьор Никола Николов, като дори урежда дрехи от гардероба на телевизията; за съставите към НЧ”Градище 1907”,за певиците от Свидня; “Свидните деца от село Свидня”- последният филм, посветен на талантите от училището в селото.

Опитва се по всякакъв начин да помага на родния край. През 1993 година довежда бившия посланик на Русия Авдеев и го развежда из общината. След време той става министър на културата на Русия, но при всеки контакт пита за приятелите си от Своге,споделя тя.

Спомени на Нушка Григорова

Публикувано: 22 юли 2008

БЛИЦ

Духовници

АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ/края на 19- средата на 20 век/

Роден в Македония, Крива паланка.Завършва като стипендиант на Екзархията свещеническото училище в гр.Скопие. Съпругата му завършва 5 гимназиален клас на българското училище в Скопие. След това и двамата са епархийски учители в Македония, а от 1919 г.- в България.
През 1910 година е бит до смърт от турците във връзка с революционните борби в Македония. От 1921 г. става свещеник. До смъртта си живеят в Своге при своя син- Свободан Александров.

Свещеник ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ /неизв., 19 в./
Той е от с.Искрец, но обслужва черквата в Зимевица. В неговия дом Васил Левски е провеждал заседанията на тайния революционен комитет. От трите села Зимевица, Заноге и Заселе са се записали около 70 човека, готови да участват в действията за освобождението на страната от турско робство.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ПАИСИЙ/неизв.-1974/

Светското му име е Александър Райков Анков, от с.Свидня. През 1930 г. Врачанската митрополия е оглавена от митрополит Паисий (1930-1974). Той получава духовното си образование в Цариградската семинария и Черновицкия богословски факултет, където защитава докторска дисертация по богословие, а през 1915-1921 г. изучава философия и право в Мюнхен и Лайпциг. Солидно и многостранно подготвен, митрополит Паисий служи като диакон на екзарх Йосиф, ефимерий и библиотекар при наместник-председателя на Св. Синод, изпълнява длъжността началник на културно-просветния отдел и юрист-консулт при Св. Синод, протосингел на Софийската митрополия и др.
През 1923 г. е ръкоположен за епископ Знеполский и до 1930 г. е викарий в Софийската митрополия. Участва в изработването на проекто-устава на Българската екзархия, приет от църковния събор в София през 1922-1923 г.
Като врачански архиерей, Паисий предприема строителството на митрополитския дом-паметник „Софроний Врачански“, една от най-представителните сгради във Враца, осветен през 1936 г.
По негов почин, през 1937 г. във Враца започва да излиза ежемесечното епархийско списание „Духовно възраждане„, а в 1938 г. е открит Пастирско-богословския полувисш институт в Черепиш.
Митрополит Паисий има голяма заслуга за приобщаването през 1939 г. на ромското население във Враца и епархията към християнството.
Той развива и многопосочна благотворителна дейност, като по негова идея Врачанската митрополия открива и поддържа детски ясли и забавачници, безплатни ученически кухни и трапезарии, сиропиталища и старопиталища, летни колонии за ученици и работници и пр.
От 1938 г. митрополит Паисий е член на Св. синод. През 1971 г. е включен в кандидатската листа за избор на български патриарх, знак и своеобразна оценка за неговата разностранна и ползотворна дейност.

Интернет
сайт на Епарийски хор Враца
“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

ГРОЗДАН КИТОВ-ОТЕЦ ГЕРАСИМ,/1820-1904/
                 

Гроздан Китов е роден в село Брезе  в бедно селско семейство.Още от малък тръгва да си изкарва хляба като ратайче по богати къщи и манастири.В някой от манастирите се е научил да чете и пише , но само толкова.Когато сестра му се оженила за най-богатия кръчмар от село Своге – Атанас Качето, Атанас искал да направи от малкия Гроздан кръчмар и търговец, но това не му се е отдало.Той повече обичал да заляга над книгите. Като разбрал за неговото ученолюбие, Атанас го завел при познат монах в София.Монахът го отрупал с огромен куп черковни книги. Гроздан залегнал над книгите и само след година, две всичко било научено наизуст. Когато го завели на изпит при познатия монах, той останал учуден, как този младеж за толкова кратко време е научил всичко. Ръкоположили го за монах в малката Свогенска черквичка “Св. Параскева”, а след това и игумен под името Герасим във възобновения  манастир към нея.Свещеник той не можел да стане , понеже бил с някакъв недостатък, поради който не можел да се ожени.
Малката черква била почти порутена.Някогашните манастирски постройки :магерници,килии и други били опожарени от турците, разбита била и каменната ограда на манастирския двор. Герасим най-напред се е заел с тяхното ремонтиране и възстановяването на старата черква.Но за това били необходими много средства.За целта помогнал манастирът “Седемте престола”, но той се обявил и за собственик на манастирските имоти и възобновения Свогенски манастир- негов филиал. Помощта, получена от манастира “Седемте престола”, не била достатъчна,за това Герасим тръгнал да търси помощ от съседните села. След като били събрани достатъчно средства, към 1860 година започнали усилени ремонти и строежи. Построена е нова магерница и нови манастирски килии. Ремонтирана била и черквата. Извикан е и майстор зограф.
Пред Герасим се открила нова, по-голяма задача.Той искал да обзаведе в манастира килийно училище,за това тръгвал да се обучава из другите манастири и да набере опит. След това започнал трескава работа да направи сандъчета, пълни с пясък. Наредени в учебната килия, те служили и за черна дъска, и за тетрадки на килийните ученици.По-късно били доставени каменни плочи и каменни моливи. Направени били масички и столове.След тази предварителна подготовка Герасим започнал своята учебна работа.
Първите му ученици станали манастирските ратаи: Марко от Лесковдол, Панчо Стефанов от махала Клена, Петър Георгиев от Старо село и др. В последствие негови ученици станали и негови заместници.

Един ден при Герасим дошъл и Васил Левски с бележка от игумена на манастира “Седемте престола”. Прочел  бележката и разбрал, че пред него се открива нова, трета голяма задача- да се състави революционен комитет. Извикани били Панчо Стефанов, Анко Цветанов, Младен-ковача, Спас Стефчов и старият хайдутин Златко Михов,който дошъл заедно със синове си Вълко и Геро /Дядо Пуле/. Запалени от словото на Апостола,те положили клетва.

На старини Герасим изгубил зрението си.

Сведения за живота и дейността на Герасим са събрани от Анко Алексов,Петър Георгиев,Борис Григоров,Петко Янакиев и други стари свогенци.

Източник – “История на Своге „от Никола Генев

МИХАИЛ поп ИВАНОВ РАШКОВ/ 14.10.1918  г- неизв./

Роден е в Хасково. Началното си образование получава в родния град, прогимназиалното завършва в Ново село, Русенски окръг, след което учи в Духовната семинария в Пловдив. Завършва и Черепишката семинария. През 1941 година е ръкоположен за иподякон и дякон в Русенската катедрална църква “Цвета Троица”, а през същата година, на 21 септември, е ръкоположен и за свещеник в храм “Св.Николай” в Разград.

Съден е от Народния съд, лежал е в затвора като “враг на народа”.

Служи в църквата “Св.ап.Петър и Павел” в Своге.

Отец  Михаил е известен с енциклопедичните си знания и разнородни интереси в различни области. Знаел е перфектно  немски и руски език.Той е притежавал богати колекции от  пощенски марки,  от монети, както и уникална сбирка от автографи на известни личности. Нещо повече- той е имал и кореспонденция с някои от тях, между които Брежнев, Пеле, Маргарет Тачър.

Свещеноиконом Михаил поп Иванов е автор на църковни проповеди и на светски произведения. Той публикува под псевдонима Симон Киринеец. Има множество публкации в  Църковен вестник и издадена стихосбирка.

Участва активно в светския живот на града, като е самодеец- пее в хор “Христо Смирненски”.

СВЕЩЕНИК  НИКОЛА ГЕРГОВ/ 30-те години на 19 в.- 1920/

Живеел близо до манастира „Седем престола“. Като младеж  станал слуга в манастирската обител. Там се научил да чете и пише.  За нещастие – паднал в огнището и се изгорил. Раната станала гнойна и неизлечима за времето си. По тази причина лекарите му отрязали крака и така с  патерици живял 30 години.
На младини чорбаджията от Бов- дядо Йовчо го поканил да стане учител в селото, защото до тогава не е имало. Така  Никола Гергов  става първия учител в село Бов.  Службата му продължила три години. Отново в живота му се намесил чорбаджията. Той оценил качествата на младия човек и му предложил да стане свещеник.  Никола приел предложението и бил ръкоположен в град |Пирот, защото в София нямало  митрополит или епископ, който да извърши това.
При завръщането на младия духовник в село Бов има специална история, която се разказва и до днес. Цялото село се събрало при извора ,наречен Чичеро. На това място имало столетни букови дървета и студена вода. Фактът на посрещането е особено показателен за изключителната важност, която жителите на Бов са придавали   на християнството.  Не случайно през 70-те години на 19 в., когато Левски основава революционни комитети из цялата страна, той се спира и в Бов. Негов най-верен съратник става поп Никола.
Но неговата роля за развитието на малкото общество в собственото му село не се изчерпва само с дейността му като учител, свещеник и революционер. Той е и радетел на книжовността. Преписва на ръка три книги- „Светче“ – с черковни молитви, „Александрия“, писана през 1859 г.  И Паисиевата история. За съжаление тези ценни преписи са изчезнали.

Спомени на негови наследници

Протойерей -иконом ПАВЕЛ ГРИГОРОВ ПЕШЕВ /29.06.1915- 25.12.1990/

Роден в с.Желен. На 19 години се записва да учи в Черепишката семинария. По времена обучението си се запознава със съпругата си. След като на 23-годишна възраст завършва, по разпределение е изпратен в село Карлуково/Ловешка област/.
Раждат се дъщеря и син. Жена му умира млада. Той поема сам грижата за двете си деца. След кончината на съпругата му, се мести в Своге.
През 1959 г. започва да работи като свещеник в храма “Св.св.ап.Петър и Павел”. Девет години по-късно,през 1968 година завършва Духовна семинария в София. Там го произвеждат в по-висок сан- протойерей-иконом.
Продължава да обслужва Свогенската енория 31 години- до 1990 година. Тогава се разболява от рак и умира на Рождество Христово, същата година.

По данни на неговата внучка
Катя Григорова

 Свещеник СИМЕОН КОЦОВ РАГЬОВ/неизв.- 1984 г./

Духовен пастир на хората от с.Миланово /Осиково/ от 1928 година до смъртта си. Ръководи строеж на черква в новото гробище в Църквище, която остава недовършена, но се поддържа като ритуален  дом от жителите на селото.

Протойерей ТОДОР ПОП ГРИГОРОВ КУЗМОВ/1885-1972/

Завършва Самоковското духовно училище, а след това Духовната академия в гр.Одеса.
Работи като свещеник в гр.Годеч, Сухиндол, Своге, а като пенсионер- в с.Зимевица.
По негова време е постраен храмът “Св.ап. Петър и Павел” в гр.Своге.

По данни на неговата внучка
Наташа Григорова

Антифашисти

 ВЛАДИМИР ЙОСИФОВ ТРИЧКОВ/ 14.03.1899- 04.06.1944/


vlado trickov
Той е роден в стар възрожденски високообразован род. Учи като гимназист и юнкер във Военното училище. Участва във Войнишкото въстание от 1918 г. Заради социалистическа дейност е осъден на 6 месеца затвор. След това учи в Свободния университет в София и във Виена. Участва активно в Септемврийското въстание от 1923 година. Включва се във военната организация на БКП на София и Софийска област и е издигнат за член на двата щаба. Арестуван е през 1925 година след атентата в църквата “Св.Неделя” и е осъден на смърт, чрез обесване.  По-късно е помилван и освободен- през 1936 г. Комунистическата партия го изпраща в ССР, за да учи, а от там той отива да воюва в Испания. Напуска с последната група интербригадисти и се завръща в България през 1940 г. Тогава е интерниран. Води активна дейност в нелегалния печат. През 1941 г. е арестуван и прекарва три години в концлагерите “Гонда вода” и “Еникьой”. Освободен е в края на 1943 г. ЦК на БРП взима решение той да бъде назначен като командир на Главния щаб на въстаническата армия. Участва в битката при Батулия и оцелява.  Загива малко по-късно при с.Горно Камарци, Пирдопско.
Село Владо Тричков в община Своге носи неговото име.


“Да се знае”,София,2012 г.
-автор Мария Знеполска

МЛАДЕН СТОЯНОВ/17.02.1896- 11.12.1969/

Роден в с.Искрец. Учи в родното си село и десетгодишен е принуден и да работи като слуга в училище. След това постъпва в каменната кариера в с.Церово. През 1912 г. отива в София като строителен работник. Отслужва военна служба в санитарна школа и става санитарен фелдшер. След демобилизацията постъпва като санитар в Ловеч, а след това в Санаториума в Искрец. Тогава става секретар на организацията на БКП в района. Изпратен е като синдикален деец в Перник, където работи за възстановяването и укрепването на миньорската синдикална организация. По време на Септемврийското въстание организира охраната на Георги Димитров. След неуспеха на въстанието емигрира в СССР. През 1924 г.  се връща в България, като член на ЦК на БКП. За политическата си дейност Младен Стоянов е осъден през 1929 г. на  570 000 лева и е лишен  от свобода за 12 години. Избран е за политически секретар на ЦК на БКП. През 1932 г. Младен Стоянов и Георги Ненов успяват да избягат от Видинския затвор и се укриват в с.Гинци, а по-късно в София и Костенец. Успяват да избягат в Гърция , а от там- за Съветския съюз. В СССР обаче левосектанти му приписват неверни обвинения и е изключен от партията.  След това отново е приет. Следва период от живота му, за който малко се знае, защото се завръща в родината чак на 17 март 1948 г. В България го назначават на различни отговорни постове, като се издига до член на ЦК на БКП. Завежда отдел “Промишлен” на ЦК на БКП, а през юни 1957 г. е избран за кандидат-член  на Политбюро на ЦК. По-късно като пенсионер работи в Националния съвет на Отечествения фронт.Помага и на родния си край. С негова помощ е открит Цех за четки и чадъри в Искрец, където намират работа над 200 души. Младен Стоянов е удостоен със званието “Герой на социалистическия труд”.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ ЧУКАЛЕЙСКИ/неизв.-1944/

 Той е роден в с.Миланово и е партизанин от Рило-Пиринския партизански отряд, убит през 1944 г.

УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН  /17.08.1920- 10.06.1944/

tompsan          Франк Томпсън е роден  в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от левичарско семейство. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.
На 25 януари 1944 г. майор Томпсън е спуснат с парашут в 
Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, обособява отделна британска мисия Claridges в състав: майор Франк Томпсън, сержант Кенет Скот, сержант Джон Уолкър и сержант Ник Мървин. През м. май 1944 г. мисията е включена с състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за стратегическа отбрана в Кайро.
На 23 май 1944 г. участва в сблъсъка на Българската войска и 
жандармерия с партизанската Втора софийска народоосвободителна бригада в битката при с. Батулия. При боя в м. Марина мъртвина част от партизаните загиват. Майор Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов.
Село Томпсън носи името на майора. Всяка година съвместно с посолството на Великобритания се правят възпоменателни тържества. Има барелеф с неговия образ.
Запазено е епистоларното наследство на майор Франк Томпсън.  Там са и негови стихове. През февруари 1940 г. Той пише:
НА МОИТЕ ДРУГАРИ
/епитафия от майор Франк Томпсън/

Захласнатият в гледка чудна
както извива с мъка своя взор,
когато види облак, че закрива
лазурния простор.

 

Така и ние, пълни с бодра младост,
погълнали  лъчи и красота,
оставихме и книги, и любими
и паднахме в един Балкан.

Над гроба ни недейте плака тъжно,
а радвайте се, радвайте се с нас,
най-много от живота ние искахме,
но най-готови бяхме в жертвен час.


Източници- интернет,
Мария Знеполска “Да се знае”, София, 2012 г.

 

Художници, музканти, приложници

КРЪСТЬО КОСТОВ

Художник. Активно сътрудничи на читалището в с.Церово. Има три самостоятелни изложби на картини в младежкия клуб (1977; 1980 и 1987 г.)

ОРЛИН АЛЕКСАНДРОВ ГОРАНОВ /08.08.1957/

Син на Александър Горанов, биолог и преподавател в СУ”Св.Климент Охридски” с потекло от с.Миланово.български поп певец.
Горанов е възпитаник на хор „Бодра смяна“. Пее и в Ансамбъла на ГУСВ.
По време на годините, в които се провежда конкурсът „Мелодия на годината“ е един от водещите. През 1980-те и 1990-те год. особено популярен е дуетът му с Кристина Димитрова.
Едно от емблематичните му изпълнения е на песента „Светът е за двама“. През 1990 г. завършва оперно пеене и до днес се изявява на оперна сцена.
През 2010г участва във филма Мисия Лондон като Президентът един от главните герои. Орлин Горанов е ангажиран и с обществена дейност. През 2009 г. става член на Ордена на рицарите – тамплиери.

Награди

  • 1978 г. – първа награда на „Младежки конкурс за забавна песен“
  • 1984 г. – голяма награда на „Златен Орфей“ и др.

Албуми

      • 1983 г. – „Към една жена“
      • 1985 г. – „Орлин Горанов“
      • 2000 г. – „Ти и аз“ с Кристина Димитрова

Проф. ПАВЕЛ ИВАНОВ ГЕРДЖИКОВ /21.05.1938/ 
pawel gergikov          Павел Герджиков е роден на 21 май година в град . Негова баба е актрисата Кина Герджикова, пада се роднина на диригенткатаРосица Баталова. Учил е оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов.
Той е 
български оперен певец, режисьор и педагог. Има над 100 роли като солист в националната опера и десетки оперни постановки като режисьор. Познат на публиката и от големите оперни театри в ПарижВиенаМадридНеаполКопенхагенБелград. Носител на редица държавни отличия. Преподава актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Има над 100 роли в различни опери, сред които: Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Папагено във „Вълшебната флейта“, Галицки в „Княз Игор“.
Павел Герджиков има вила в Своге.

 

РАЧО ЛОЗЕВ АНГЕЛОВ /1933 –  1993/

Роден в село Зимевица, край Своге.Не е учил дърворезба.Работи първо в Кремиковци.1968 – става горски пазач в Лесопаркове – София.Започва да строи Замъка в кв. Западна Рампа.Продължава го до къщичката на Баба Яга в Борисовата градина (Парка на свободата)Окончателно го довършва в Борисовата градина до кв. Изгрев. Построява без план и разрешение 8 постройки.Подава няколко пъти молба за членство в Съюза на художниците, но не е приет, защото нямал висше образование.Умира в София.
Думи от Рачо Ангелов:

      • “Аз не работя като социалистически поет” (когато му предложили да му доставят мура, но да определят какво да прави).

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

Читалищни дейци

АЛЕКСАНДРА АЛЕКСОВА СТЕФАНОВА/21.04.1822 Г./

Родена е в с.Лакатник. Учи там и след това в Своге.
През 1953 г. започва работа в радиовъзела в Своге, като 14 години заема тази длъжност. Тя става първият радио-журналист  в общината. За първи път прави радиопредавания, организира сътрудници.
“Беше юли 1953 г. Постъпих на работа като радиооператор в Свогенската телеграфо-пощенска станция. Надзорникът бай Сандо ме запозна с пускането и спирането на радиоуредбата, която беше съвсем първобитна. Поради това ,че пускането и спирането не уплътняваше изцяло работното ми време , началникът на пощата ме пращаше като помощен работник в телефонната централа, експедицията и където има нужда. Аз се увличах, дните минаваха бързо, но заедно с тях все по-често започна да ми се натрапвма  една и съща мисъл:”Защо е необходим цял щат за радооператор, когато пускането и спирането могат да извършват телефонистките, надзорниците или който и да е друг.” Отговорът дойде едва след 4 месеца , когато заедно с комсомолските и читалищните секретари бяхме извикани на окръжно съвещание в София… Не мина много време и в Своге започнаха да се излъчват местни радио предавания. Веднага обаче изниква въпросът за радио слушателя , защото в момента имаше радио мрежа само по главната улица. Имаше 7 улични говорители и нито един в частен дом или учреждение. Мнозина смятаха , че предназначението на радиоуредбата е да служи само за съобщения, вместо някогашния барабан. Тогава малкото радио не беше познато в Своге и мъчно си пробиваше път. Нужни бяха много усилия от страна на пощенската станция , Партийния комитет и съвета. Първата точка бе открита в дома на Свилен Костов, който призна ,че го прави само за идеята, тъй като не можеше да си представми каква ще бъде ползата от тази кутия. Благодарение инициативата на Кирил Славов в чакалнята на гарата също беше инсталирана радио точка. Двете радио точки станаха най- добрите агитатори и техният брой започна да се увеличава.  Увеличаваха се и слушателите на местните радио-предавания, което ентусиазираше програмната комисия и сътрудниците. За  Свогенската радио уредба се заговори на Околийски окръжни съвещания, заредиха се първенства , а през 1964 г. тя се нареди на трето място в Националното съревнование. “
От 1967 г. става секретар на читалището в Своге. По нейно време започва строителството на новата читалищна сграда/1972 г./. Активизира се самодейността. Формира се хор “Христо Смирненски”, театрален състав, танцов състав. По това време дебютира хореографът Иван Иванов. Отбелязват се празници и годишнини. Междувременно сътрудничи на местния вестник “Устрем” с многобройни публикации.
Александра Стефанова е делегат на първия Конгрес на културата. Тя е носител и на орден “Кирил и Методий”. Обявена е за почетен гражданин на град Своге.

  • в.”Устрем”,1969 г.
    Лични данни

    АЛЕКСИ ИВАНОВ ПЕТКОВ/1922-1994/

    Общественик, чийто най-голям принос за с.Габровница е даването на идеята да се направи сграда за кметство и за читалище. Идеята е реализирана, тази сграда се построява и се открива през 1974 г. и се използва и до днес.

    Йорданка Тошева,
    Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”

     АНГЕЛ  ГЕОРГИЕВ ГРАДЕВ/ 20.11.1948 г. /

    angel gradev          Роден в гр.Червен бряг. Завършва полувисше образование със специалност “Културно – просветна дейност”.
    Работи в периода 1971-1975 г. в М ладежкия дом- Своге; от 1975 до 1980 завежда Културния дом в Завода за шоколадови изделия; От 1980 до 1990 г. отново е директор на Младежки дом- Своге. В периода 1990- 1995 г. Е секретар на читалището в града, през 1995-2000 г. работи като специалист “Култура” в община Своге и от 2000 година работи в Културен център “Люлин”.
    Един от най-активните радетели на културния живот в града.  Кани в Младежкия дом известни личности- писатели, артисти, организира изложби. Създават се по това време клубове и кръжоци- “Запознанства”, “Ромео и Жулиета”, “Дискусия”, “Младежки екран”, “Автографи”, и др. Сформира се състав от буфосинхронисти, както и Театърът на информацията, ръководен от Никола Николов. В залата за танци свирят вокално-инструменталните групи “Детелини”, “Синкоп”, “Емона”, “Биоритъм” и др.

    Лични данни
    и “Романтика на изгубените витла”-С.Найденов

     

  •  АНГЕЛ КОЦОВ АСАНСКИ /началото до средата на 20 в../

    Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
    Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.

  • АНГЕЛ КОЦОВ АСАНСКИ /началото до средата на 20 в../

    Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
    Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.

    БОЖИЛ АНГЕЛОВ ЛАМБОВ                                
    Кмет и общественик на с.Лакатник за периода 1955 – 1986 година.
    Председател на читалище “Пробуда” 25 години, театрален деец и артист.
    Портретът му е окачен в читалището, като знак за заслугите му.

  • ВЕЛИЧКО ПЕТРОВ ВРАЖАЛСКИ/ 1880 – 1964 г. /
    Първо и второ отделение завършва в Лакатник, трето в Искрец, четвърти, пети и шести клас във Враца, седми в София.
    От 1900 година  до 1904 година е учител  в с.Горна Вереница и с.Бов.
    От 1904 година  до 1936 година учителства в с.Лакатник, като няколко години е бил   старши учител.Първоначално е назначаван като временен учител, но през 1906 година след полагане на изпити в град Лом получава свидетелство за учителска правоспособност.Обичал е да води учениците на екскурзии из България.
    Като учител, освен че е прочел доста книги и списания, е написал и изнесъл не малко беседи, сказки, доклади, реферати като: “Обществената дейност и културна роля на българския учител/ка във връзка с идеите на Григорий Петров – план за практическа дейност”, “Интерес при обучението”, “Какви ръководни начала трябва да легнат в основата на седмичното разпределение на часовете в разделените и слетите училища” – държан в Своге на 25.09.1925 година, “Как да наредим план за обучението по родинознание и предметно учение за цялата учебна година за да бъде обучението наистина образователно и възпитателно” – реферат в Свогенската пунктова административна конференция на 26.09.1926 година, “Благоверие и възпитение на детето” – реферат четен в Своге април 1929 година.
    Освен, че е дал знания на много поколения, той взима дейно участие в живота на селото през цялото си съзнателно съществуване.
    През 1908 година е създадено читалище “Пробуда” в с.Лакатник, той е един от съоснователите и пръв касиер.
    Бил е постановчик на множество читалищни преставления – вечеринки.
    Писал е пиеси и е участвал като артист.За активната му читалищна дейност неговия портрет е поставен в салона на читалището.
    На снимка от 20.10.1920 година Величко се е снимал с Културно-просветния комитет на Лакатник. Към неговата просветителска дейност може да прибавим събирането и записването на гатанки, пословици и поговорки.В тетрадка са записани песни: жетварски, седенкярски, овчарски.
    Той прави опит за написване история на Лакатник, като много от материалите изпраща на Протоирей поп Григоров от Своге, но за жалост не са запазени.
    Съучредител на кооперация “ Яворец” – 1931 година и пчеларско дружество 1931 година като съветник.Отглежда и кошери.Свири на цигулка, припява на попа в черквата.Участва в учредяване на ТКЗС с имот около 50 дка и се грижи за овощните градини и пчелина.
    Участва в Балканската война, в превземането на Одрин, спасява своята част от унищожение в една от битките.На фронта е и в Междусъюзническата война.Раняван  е на гръцкия фронт.
    Участва и в Първата световна война.
    Velichko Petrov

Величко е получил следните награди :
Кръст за храброст от 1913 година.
Кръст за храброст от Общоевропейската война/Първата св. война/.
Медал за военна заслуга от същата война.
Народен орден за гражданска заслуга от 1929 година.
Награда с джобен часовник / Омега / , за примерна работа от 1935 година.
Народен орден за гражданска заслуга от 1936 година.
Национална златна значка – отличие за читалищна дейност от Националния съвет на ОФ от 1950 година.
Орден “Кирил и Методий” – първа степен златен.

  •            ГЕОРГИ КОСТОЯВ ЯНАКИЕВ/ 07.01.1895-08.07.1961/
  •           Роден е  в село Своге.Той е български драматичен режисьор, обществен и театрален деец,народен артист / 1950 г./.професор /1949/.член на БКП от 1919 година.Ръководи прогресивните театри “Народна сцена” , “Театър на народа”, “Съвременен театър” , “Народни студия” и други.
    Директор – режисьор е на Народен театър за младежта в периода 1946 – 1950 година. Редактира списания.
    През 1961 година Георги Костов е подарил на читалището в Своге повече от 2000 тома много ценна литература заедно с два големи стилажа.Между подарените книги са красиво подвързаните томове на Маркс , Енгелс , Ленин ,Димитър Благоев , Максим Горки, Толстой , Достоевски , Шолохов, Хамсун, Гогол, Емил Зола , Виктор Юго , Дикенс , Вазов , Караславов ,Йордан Йовков , Елин Пелин и др.Като  най-ценен дар са енциклопедията “ Брокхаус “, каквато има само в Народната библиотека и в библиотеките само на някои окръжни градове, “Балшая съветская енциклопедия”,”Малая съветска енциклопедия” детската енциклопедия на руски език и много други ценни книги.
    За големия дар,  направен от Георги Костов , както и за неоценимата му помощ дадена на самодейния театрален колектив, ръководството на читалището с председател Стефан Стефанов с протоколно решение го е обявило за почетен член и благодетел на читалището.
    Носител е на Димитровска награда през 1950 година.
    Цялото ръководство на читалището и театралния колектив,както и          други читалищни дейци,  дълбоко опечалени за своя почетен член и благодетел, са присъствали на погребението му. 

ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ КЕРЕФЕЙСКИ /началото до средата на 20 в../

Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.

 ДИМИТЪР СИМЕОНОВ РАГЬОВ/началото до средата на 20 в../

Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.

  •  ЖИВКА ДИМИТРОВА/1911-1924/Тя е дългогодишна учителка по музика в Своге, един от най-ревностните деятели на музикалната култура на няколко поколения свогенци.  Димитрова води гимназиален хор, който изнася традиционни годишни концерти, води струнни и духови оркестри към училищата, както и фанфарна музика. В оркестрите- освен,че участващите се научават да свият на музикален инструмент, получават и чувството за синхрон, еднакво темпо, отношение към музиката. Живка Димитрова е ръководител и на детската музикална школа към Пионерския дом и към читалището. Учебната година на школите завършва винаги с концерт. Тя ръководите и в един период хор “Христо Смирненски” – в продължение на 15 години. Дейността на тази формация е изключително разностранна и успешна. Тя участва в конкурси и побеждава хоровете на големи градове като Ст.Загора, Сливен и Ямбол. Но работата на Живка Димитрова не се ограничава до тук. Тя води и още хорове- смесения хор на Антрацитните мини и Хора на пощенските служители. След пенсионирането си тя продължава работа в 22-ро софийско училище. Още в края на първата учебна година ръководеният от нея хор се представя достойно на концерт в зала “България”.
    Благодарение на нейните усилия няколко поколения свогенци са се запознали с класическата музика, защото тя постоянно води ученици на опера  в София.
    Живка Димитрова пише статии, посветени на различни обичани от нея композитори- Чайковски, Моцарт, Сен Санс, Бетовен.
    Признателните поколения са сложили паметна плоча с нейното име на входа на НЧ”Градище 1907”.

     ЗАРКО ХРИСТОВ КОЦЕВ/20.03.1879- 01.12.1960/

    Роден е в махала Равното – село Своге. Отрасъл в Старо село при чичо си Алексо Коцин, на когото помагал в домашната и кърската работа.Чичо му пък го изпратил да се изучи в манастирското школо при Петър Георгиев и Гроздан Китов – игумена Герасим.

    Като завършил образованието си, станал работник по строящата се железопътна линия София – Мездра. Добре работел, но  често се захласвал при взривовете и това веднъж едва не му коствало живота. Разминало му се е, но го изгонили от строежа. Започнал работа като пазач, а след това заради красивия му почерк, го направили писар. Съвестно си гледал работата, но често имал разправии с управата и те гледали да се отърват от него. Когато се открил съд в селото, направили го архивар,където за кратко време достигнал до длъжността “архивар-регистратор”.

    По лични ли или по обществени работи, веднъж попаднал в Червен бряг. Като нямала какво да прави, влязъл в една “купчийница” да види какво се продава там .На нея пишело “Читалище”, непозната за него дума. Изумил се от многото книги подредени старателно по лавиците. Повъртял се,станало му неудобно да излезе без да си купи нищо и помолил да му загънат една книга. Извадил банкнота да я плати и тогава човекът му казал :“ Тия книги не се продават, а се раздават за прочит  и после се връщат обратно .Това е читалище.“

    Зарко разпитал подробно как е устроена тази институция. Харесало му  и още там решил :”И в Своге ще направя такова читалище , та ако ще това да ми струва главата.”Решителността, с които изрекъл тези думи, се понравила на библиотекаря и той му подарил един Устав, според който,по закон и с позволение, да образува читалището.

    Щом слязъл от влака, още на гарата започнал агитацията. В същия ден спечелил и първите привърженици.Това му дало кураж и продължил с още по-голямо настървение да убеждава своите съселяни. Когато вече бил убеден, решил че е време за учредяването.

    На 07.03. 1907 година читалището било образувано.Нарекли го с името “Градище”.

    Новият секретар работел неуморно, тичал по разни инстанции,молел се, убеждавал и когато Уставът бил утвърден от Министерството на народното просвещение на 04.04.1907 година  със  заповед № 948 , той го донесъл  в Своге и цял сияел от щастие – мечтата му се сбъднала.

       1. документален разказ “Мечтата на Зарко”,

    в. “Устрем” брой 8 от 30.04.1982 година

    2. “Историята на Своге на Никола Генев”.

    ИВАНКА ТОДОРОВА СЛАВЧЕВА

    Учителка в основното училище в Церово. Участва в основаването на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово и е първият му секретар. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.

     ИЛИЯ ПАВЛОВ АТАНАСОВ (1898 – 1970 г.)
    Един от основателите на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.

  •  КРЪСТЬО ПЕТКОВ КРЪСТЕВ/  20.09.1899 –2.08.1932 /Роден  в с. Бов. Основното си образование получава в родното си село. Средно и полувисше завършва в Института по финанси и икономика в гр. Свищов през 1923 г.
    Професионалният му път протича в родното му село. Веднага след завършването на образованието си се включва в обществено-политическия живот. В периода 1923 -1932 г. работи като учител и като кмет. Проявява се като добър организатор и оратор на публични събрания. Председател на читалището, член на читалищното и училищно настоятелства и техен председател. Подпредседател е на Софийския околийски партиен съвет на демократическата партия.
    Като председател на училищното настоятелство подпомага в първите му стъпки новооткритото училище в с. Бов през 1928 г. и неотклонно съдейства за функционирането му.
    В качеството си на председател на читалище „Светлина” в селото съживява и активизира дейността му. Непосредствено организира и участва в просветни събрания, в представления и вечеринки.
    Като кмет организира строителството на училищата в село и гара Бов, на Ж.П. гарата и др.
    Кръстьо Петков е брат на народния представител Цветко Петков.
    В процеса на организиране на строителството на училището в с. Бов дава личен пример при извозването на строителните материали, което е твърде трудоемко по стръмния и каменлив път. Впрягайки бащините си волове с натоварена кола повежда колоната на бовчани от гарата към селото.
    При откриването на сградата на гара Бов (1932 г.) се провежда тържествено събрание. Кръстьо Петков произнася трогателна патриотична реч, която просълзява хората. Министърът на транспорта, който присъства на събранието също е трогнат. Той поздравява Кръстьо и официално го кани да постъпи на работа в София в Министерството. Кръстьо отказва: „Ще си остана тук. Имаме толкова много работа”.
    Поддържа ресторант на гарата и мечтае за собствен бизнес в търговията със строителни материали.
    С голяма страст работи в бащиното си стопанство. Специално насочва вниманието си върху към засаждането на плодни дръвчета и орехи, като брат му Цветко доставя нови културни сортове. Много години след неговата смърт те плододават. Има живи и до днес.
    През 1930 г. се оженва за учителката Божана Атанасова.
    При злощастна случайност се инфектира от антракс и умира през 1932 г. на 33 години за три дни.  Оставя дъщеря, сираче на 8 месеца. Към трагедията на семейството е съпричастно цялото село, много хора от София, околията и окръга.

     ЛИЛИЯ ИВАНОВА ПАВЛОВА-РУЖЕВСКА/30.08.1945/

    Lili Rujevska
    Родена е в с.Кунино, Врачанско. Началното и прогимназиалното си образование завършва в родното село, а през 1964 г.  се дипломира в гр.Плевен  със специалност “Технология на хранително-вкусовата промишленост”.
    Най-напред работи в Бяла Слатина. През 1968 година постъпва на работа в гр.Своге, във Фабриката за шоколадови изделия. Най-напред е в производството, след това е лаборант. Впоследствие е назначена като завеждащ Профсъюзния дом на културата.
    Още от дете обича литературата и театъра. Участва в конкурси за художествено слово. Щом започва работа се включва в самодейността в Бяла Слатина, участва в мюзикъла “Аршин малалан”, в градския хор, като тя си спомня как са разучавали “Хора на затворниците”от операта “Набуко”.
    В Своге веднага става съпричастна на   читалищната дейност и играе в самодейния театър. Нейни роли са  Боряна от едноименната пиеса на Йовков, Елица от “Снаха” на Караславов и още много други образи, пресъздадени в периода 1969-1973 г.
    Абонат е на филателното дружество и колекционира марки.
    Като завеждаща Профсъюзния дом на културата, тя прави сценариите и води всички тържества в града и във фабриката. Заедно със Симеон Найденов  е  и водещ на различни радиопредавания. Става лице на културния елит на града.Гласът й е школуван и лесно-разпознаваем. През 1970 г. тя се явява на конкурс в Националното радио за работа като водещ. Класират я на второ място,защото “няма софийско жителство”. В спомените, които тя пише за себе си казва:” Остана ми утешението,че съм издържала първия си професионален изпит в живота с отличен и разочарованието ,че са ми отнели възможността за реализация. Такива бяха времената тогава.Имаше определен набор от услуги и изисквания,срещу които държавата те пускаше съответно в антрето, кухнята или в хола си.” Удовлетворена е ,че днес нейната дъщеря се реализира успешно като радио и телевизионен водещ в редица известни централни медии.
    Лилия Павлова има дарбата да пише, да наизустява текстове, да рецитира. В неиздадените си спомени казва” Тайно се надявам ,че любовта макар и на тези години, се намира някъде между ударите на сърцето ми,нищо,че не се отчита на кардиограмата. За жалост  любовта винаги ме е разплаквала,защото минава много бързо и излиза в пресечката отляво.”

    Неиздадени спомени на Лилия Павлова

    ЛЮБЕН АПОСТОЛОВ ИЛИЕВ /09.09.1935/

    Роден в с. Лесковдол. Начално образование получава в родното си село. Гимназия завършва в Своге, а след това- Текстилен техникум в София.
    Започва работа през 1953 г. като миньор. След това работи като касиер в Горско стопанство- Своге, Ребровска секция – шест години. Впоследствие е назначен за началник на цех в  Промкомбинат “Скала”. С активната му работа цехът се обособява в самостоятелна фабрика с името “Петрунка”, понастоящем – “Лилия С”. 29 години той ръководи това предприятие.
    От 1977 г. е член на задругата на майсторите,секция “Тъкани и бродерия”. Участва в многобройни изложби в страната и чужбина- в Унгария и Германия. За труда си получава десетки грамоти. Изработва всички видове народни облекла, тъкани на стан, плетени на две игли и на една кука.
    Любен Апостолов е един от най- активните читалищни дейци. Той е най-дългогодишният заместник-председател на читалището в Своге. Участва в самодейността като актьор в театъра /”Снаха”, “Боряна”/, както и в хор “Христо Смирненски.

    МАРГАРИТА ПЕТКОВА

    Тя е от  мах.Левище на с.Габровница. Има висше образование и е библиотекар и учител в периода 1987-1989 г. Нейният принос е в създаването на група за стари градски песни в НЧ”Сава Доброплодни 1956”.

    Йорданка Тошева,
    Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”

    МЛАДЕН РАДЕНКОВ АНАЧКОВ/ГЕРАКА//началото на 20 в.- неизв./

              Роден в с.Свидня. Участва активно в нелегалната антифашистка борба. През 1943 г. организира събрание в селото за създаване на организаия на Отечествения фронт, която по-късно се учредява.
    Младен Раденков е първият председател на учреденото през 1955 година читалище в с.Свидня с името “Н.Й.Вапцаров”. Още с учредяването се формира фолклорна група и детски танцов състав. 

НИКОЛА ИВАНОВ НИКОЛОВ/30.04.1935/

Роден е в село Елешница, елинпелинска община. През 1953 г. Заивършва средно специално училище по изкуствата, отдел “Хореография” в гр.Пловдив.Взима ективно участие в ансамбъла за песни и танци на Профсъюзния дом на културата. Ръководи състав за руски танци и танц на народите. През 1953-1955 г. Завършва школа за театрално и танцово изкуство в Ленинград- Русия.За кратко време работи като репетитор в Музикалния театър в София, но поради влошено здраве се оттегля.

Става учител по танци Ръководи танцови състави към училища в София- “Христо Ботев”, Училището по металообработване, Техникум по електротехника, състави в селата Пожарево, Реброво и Томпсън.

През 1960 г. е назначен за хореограф на танцов ансамбъл към “Антрацитни мини”- Своге.Колективът става лауреат на фестивали. Ръководи естрадно- сатиричен състав, носител на медал и званието “Лауреат”. През 1970 г. започва работа като завеждащ Дома на културата при ЗШЗИ”Република”. От 1972 г. е директор на Младежкия дом в Своге. В продължение на пет години той става средище на активна дейност, в това число площадни и театрални постановки, спектакли и концерти. Младежкият дом заема второ място в страната в класацията за най-активно работещ. От 1978 г. е секретар на читалище “Градище”/тогава “Димитър Благоев”/, а в по-късни години и художествен ръководител.

Над 20 години ръководи детската театрална школа. Изявява се като сценарист и режисьор на множество площадни и театрални спектакли и концерти.

Носител е на орден “Кирил и Методий”, лауреат на няколко фестивала, активен деятел на културата, почетен гражданин на Своге, почетен член на НЧ”Градище 1907” и на ХТК”Полет”.

Автор е на книгата -театрален албум- “На моите приятели с любов”.

ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ ПОБОРНИКОВ

Един от основателите и първия председател на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.

ПЕТЪР ИВАНОВ ИЛИЕВ/1930 Г./

Има основно образование. Той е между най-добрите и активни самодейци в  НЧ”Сава Доброплодни 1956”. Изявява се като музикант в читалището, член е на битовия оркестър на селото, хуморист с артистични дарби.  С дарбата си на разказвач и музикант представя читалището на различни местни и общински тържества.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”

РАДИ ИВАНОВ ВЕСЕЛИНОВ /1922-НЕИЗВ./

Ради Веселинов е роден в с.Заноге и идва в Габровница през 1957 г. Участва изключително активно в културно-просветната дейност на НЧ”Сава Доброплодни-1956”, като помага за развитието на самодейността.

Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”

РАДКА ПЕТРОВА ВУТОВА/1936/
Radka          Живее и учи в с. Гара Лакатник. Завършва средното си образование в гр. Своге. Омъжва се през 1956 г. Тогава се създава и читалището в с. Габровница. Съпругът й е тъпанджията на битовия оркестър в селото. Така започва културния живот на Габровница, където г-жа Вутова взема дейно участие. С нейните усилия се изгражда самодейна група  и танцови състави за малки и големи. През 1981 г. читалището се настанява в нова сграда и от този момент до 2005 година неизменно танцовите състави на селото участват на фестивала в Копривщица и получават много медали и награди. Радка Вутова е най-активният участник в подготовката на всички празници – Лазаров ден, мартенските празници,коледно-новогодишните. Най-голямата награда за нейните възпитаници танцьори е през 1987 г., когато те  отиват на турне в Австрия. Тя се изявява и като дописник на вестник „Софийска правда“ от 1977 до 1994 г. Българската национална телевизия направи много записи на нейния танцов състав.
След 2004 г. тя вече не е председател на читалището, но неуморно продължава да работи за запазването на автентичния фолклор- песните и танците от района. Под нейно ръководство самодейците участваха в старопланински събор “Балкан фолк”,2001, Велико Търново, в Своге и на други места.

  • СИЛВИЯ ЦОНЕВА ПЕТРОВА / 15.01.1959/ Родена в София.Основното си образование получава в с.Гара Бов. Завършва гимназията в Своге, педагогика и следдипломна специализация в СУ”Климент Охридски”София.
    Работи в детската градина-Бов от 1982г,а от 1991г е директор на същата.
    Още в училищните години, в 9 клас , я канят да играе в театъра и от тогава като се зареждат роли в различни постановки и концерти, та чак до признанието в Тополовград,Свищов и Каварна.
    Повече от 25 години е председател на читалище”Светлина 1896”, с.Гара Бов.Това в годините е мястото,след дома и детската градина,където прекарва най-много време.
    ”Едни от хубавите неща в живота ми ,споделя Силвия Петрова,са честването на 100 години читалище и 50 години детска градина,където съм от първия випуск.С една дума аз съм един човек от Бов на който не е безразлично какво се случва в селото.Искрено се надявам,че стореното от нас няма да се забрави.Моят призив към идващите след нас е „Само когато работиш със сърце , само тогава си заслужава.”

    СНЕЖАНКА АНДРЕЕВА АНГЕЛОВА /16.11.1953 Г./

    Родена е в София, а живее в Зимевица. Учила е в Ихтиман, Селскостопански техникум, а от 1972 г.  И до днес е библиотекар-секретар в НЧ”Св.св.Кирил и Методий”, с.Зимевица.
    По нейно ръководство в читалището функционират певческа група, група за художествено слово, театрална група и група за автентичен фолклор. С тях са участвали в местни и общински инициативи. Спечелили са Диплом за участие в 4  Републикански фестивал, гр.София на художествената самодейност; през 1973 г. Получават грамота в общински преглед на художествената самодейност; включват се в 5 национален събор на народното творчество в гр.Копривщица и се завръщат с диплом и златен медал за фолклорната група за народни обичаи с обичая Едрев ден; Под ръководството на Снежанка Андреева  групата за автентичен фолклор участва в Орфеевите празници, гр.Смолян през 1988 г.
    Снежанка Андреева освен ръководител е и самодеец. Тя участва във всички групи на читалището.

              Данните са взети от личния архив на Снежана Андреева

    ТОДОРА НАЙДЕНОВА НЕДКОВА/03.09.1947/

    Родена е в с.Чибаовци.Тя е дългогодишен ръководител на самодейността в селото към НЧ”Н.Й.Вапцаров”. Организира и води женска фолклорна група, детски танцов състав. Те са носители на златни и сребърни медали от съборите в Копривщица през 1980, 1985, 1990 г.

    Светлини под Сталин кон”
    Христо Малинов

    ЦВЕТАНА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА/БЪРЦОВА//неизв./

    Дългогодишна учителка  и читалищен деятел, ръководител на читалищния и училищния хор и танцов състав, организира програми за всички тържества в село Миланово в продължение на много години.

     ЦЕНКА ТАЧЕВА ИВАНОВА

    Първият щатен библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
    Тя работи в читалището от 1977 до 13.07.1988 г.

    Йорданка Тошева,
    Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”

  • ПрофесионалистиАЛЕКСАНДЪР ВЕЛИЧКОВ ГЬОНОВ/ неизв./

    Доцент, преподавател в Математическия факултет на Софийския университет и заместник-министър на просветата през 80-те години на 20 век. Благодарение на неговото съдействие се отпускат средства за строежна сграда на детска градина в с.Миланово. Занимава се и с краеведство. Намерил е данни в централен архив в Москва за село Осиково от преброяване, извършено от руски военни и цивилни лица през 1877 г.

    АЛЕКСАНДЪР ГОРАНОВ/неизв./

    По баща от Горчовци, род в с.Миланово, по майка от Кюовци, изселени в Криводол. Доцент и дългогодишен преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет, катедра “Генетика”.

    АНГЕЛ ГЕЛЕВ/НАЧАЛОТО НА 20 В.,НЕИЗВ./

    Собственик на дъскорезница в с.Зимевица от началото на 20-те години до 1957 г. ,както и на електроюзина, която се задвижва от водите на реката.

    “Спомням си,че всяка година с кервани от волски коли и шейни от  Царица се прекарваха дърва за огрев на жителите от село Зимевица и околните села. Освен за отопление от вековните буки се докарваха и трупи в селската дъскорезница. Трупите се бичеха на дъски, с които се задоволяваха големите потребности на семействата от трите планински села.

    Селската дъскорезница се намираше на мястото на новоизграденото сегашно училище. Тя работи до 1957 г. За онова време дъскорезницата бе доста модерна и производителна. Задвижваше се и работеше от тягата на парен котел.”

    /”Летопис за село Зимевица и големият род”,Дочо Георгиев, стр.17/

    инж.. АСЕН ГЕОРГИЕВ ЦОНЕВ/ 06.02 1909 г.- 06.04.1981/

    Роден в с. Бов. Основното си образование получава в родното си село Бов, а прогимназия завършва в с. Лакатник, Софийско. Завършил е средното техническо училище „Христо Ботев”, гр.София, със специалност – техник-лесовъд. Висшето си образование  завършва в гр.София, в Лесотехническия институт, със специалност инженер-лесовъд.

    Започва работа в каменоломните  кариери в Бов и Лакатник като общ работник. Вследствие на непосилния труд, той получава туберкулоза. Бил е лесовъд, помощник лесничей – 1 степен, секционен лесничей, административен лесничей, началник секция по укрепване на пороите и залесяването,референт ръководител, главен инженер и директор на Горско стопанство Своге. Награден е със седем ордени и медали за своя труд

    В миналото бързото обезлесяване на Искърския пролом  става причина да се създадат условия  за развитието на много поройни дерета, пресичащи дори жп-линията. Това е причината за откриване   на специална служба по залесяването  и укротяването на пороите. Първите залесявания започват  от 1924- 25 г. Службата за укрепяване на пороите и залесяване е създадена през 1929 г., в чиято дейност Асен Цонев се включва през 1936 г.,като дипломиран инженер-лесовъд. Минал е по цялата йерархия в професията. Но най-голямата награда за него е фактът, че делото му е увенчано с успех – пороите са спрени. По цялото дефиле – от Курило- до Елисейна няма хълм, който  той да не е залесил.Залесени са над 170 000 дка млади гори, 210 ха силно ерозирали терени  и са създадени над 40 хил.куб. м технико-укрепителни съоръжения. Най-много залесени площи има в района на селата Бов, Искрец, на гр.Своге, Добърчин, Лесков дол, Свидня, Реброво, Желен и др.От общото залесяване най-голям е дела на иглолистните култури- чер бор и бял бор,смърч, ела и др. От широколистните видове на първо място е акацията,но също и орех, липа, бреза, ясен,бук и др. По поречието на реките Искър, Искрецка и Трескавец е залесено с канадска топола. В поречието на р.Трескавец са засадени 130 дка чисти орехови култури, в района на Бов , Искрец и Добърчин- питомен кестен,червен дъб,във високите части на Дефилето – смърч- с.Бов, вр.Издримец,с.Буковец и др. От 1939 до 1952 г. Свогенската секция, която е преименувана в Свогенско горско стопанство, е една от най-добрите в страната. На практика и обучение в този край са идвали бъдещите инженери-лесовъди ,между които и самият Николай Хайтов.

    Инж.Пеко Пенов през 2000 г. в ”Укротените порои в България”, издание на Министерство на земеделието и горите и Национално управление на горите, пише : “…За да отбележа всички лесовъди и горски надзиратели, които участват в укротяването на това страшилище, ще трябва да напълня страници. Но без две имена тук не може. Това на инж. Асен Цонев, който 40 години без прекъсване ръководи работата на този обект е на Даринка Гълъбова,бригадирката на залесителните бригади от с. Владо Тричков…За 40 години предана горска служба той/ инж. Асен Цонев/  укроти пороите по Искърското дефиле, покри го с млади гори, успя да остави у своите земляци и лесовъдската колегия незаличим спомен,като прекрасен човек и изключителен професионалист.”

    По данни от личен архив

    АСЕН ТОДОРОВ ПЕТРОВ/17.08.1922-06.04-1989/

    Роден е в София. Завършва ВИИ”Карл Маркс”- специалност  “Икономика на промишлеността и строителството”. Работи 16 години като директор на ДИП”Република”, изгражда захарния завод в Лом, участва в реконструкцията  и модернизацията захарния завод в Девня, на този в Горна Оряховица, работи и в ПАО”Българска захар”.

    Той е най-дългогодишния директор на шоколадовата фабрика в Своге. Заема тази длъжност от март 1951 г. до юли 1967 г. Под неговото ръководство се извършват решаващи за бъдещото развитие на предприятието промени. Ликвидирано е разделението между “централа” и “клон”- цялото производство е прехвърлено от София в Своге. Фабрика “Пееви” става с името “Република”.Създават се нови работни места и това спомага за развитието на региона. Работи се за създаването на модерно предприятие- оборудва се новата фабрична сграда, построява се парова станция, издигнат е най-високия промишлен комин в региона, карбидната фабрика се превръща в Културен дом,Химическата се транформира в работнически стол и дирекция и е изграден жилищен блок за работещите. Броят на работещите в предприятието през 1967 г. е 1000. Основната модернизация на производството се извършва през 1965 г., когато то се специализира в създаването на шоколадови маси и черупкови шоколадови бонбони. Доставена е и пусната в експлоатация първата поточна линия на италианската фирма  “Карлс Монтанари”.

    За високи производствени резултати фабриката е наградена като първенец в системата на ДСО”Българска захар”. На 17 Международен мострен панаир в Пловдив през 1956 г. тя получава златен медал за висококачествени бонбони в оригинална опаковка. На 18 мострен панаир през 1958 г.-отново златен медал- за висококачествени изделия, през 1960 г.- златен медал за 60 нови асортимента; а през 1962 г.- златен медал за внедряване на 20 вида нови шоколадови изделия.

    Наред със значителните производствени постижения се отделя голямо внимание на рационализаторската дейност и обучението на младите кадри. Осъществяват се редица социални, спортни и културни придобивки за работещите в предприятието: работнически стол, детски лагер, лекарски, стоматологичен и акушерски кабинети, през 1961 г. е създадена заводската библиотека. През 1951 г. Фабриката формира свой собствен футболен отбор, като е построено и игрище, женски хандбален отбор и отбор по художествена гимнастика. С голяма популярност е танцовата трупа, както и самодейния театър.

    През 16-те години като директор Асен Петров се старае да издига авторитета на предприятието и на града. За труда си получава “Народен орден на труда”- златен и редица други отличия.

    По данни на неговата дъщеря-

    Наталия Петрова

    БОЖИДАР АСЕНОВ ЦОНЕВ/18.08.1937- 15.07.2002/

    bogidar conev          Роден в София.Основното си образование завършва в град Своге през 1955 г. През 1963 година завършва Висшия медицински институт в София.
    Работи във Вътрешно отделение на болницата в гр.Мездра от декември 1963 до началото на 1964 г. От февруари 1964 до март 1965 работи като завеждащ селски здравен участък в с.Зимевица. От 1965 до 12.02.1986 завежда УНГ-кабинет в Районна болница- Своге.Трудовият му стаж продължава в Изотстройкоплект в София в продължение на 10 месеца. От 01.12.1986 г. до 01.12.1989 г. завежда УНГ кабинет в 8-ма поликлиника в столицата. От 01.12.1989 г. до 10.11.1991 г. работи като завеждащ 4-то пневмологично отделение към Болница- Искрец, която е към Софийски народен съвет. На 10.11.1991 г. започва работа като медицински директор на Общинска болница Своге, след спечелен конкурс и остава на тази длъжност до пенсионирането си.
    Извършва научни разработки в своята специалност,които не обнародва.
    За изключителния си професионализъм е награден с орден „!00 години българско здравеопазване“, „Първенец на шеста петилетка“, „Отличник на окръжен народен съвет“.

    Bogidar Conev vodi obucenie na balgarskiq cerven kryst          Занимава се активно с обществена работа, като два мандата е общински съветник и председател на комисията по Народно здраве и социални грижи. Изпълнява и длъжността на  районен санитарен инспектор от 1977 г. Дълги години е председател на общинската организация на Българският червен кръст. Бил е лекар на футболения отбор „Спортист“, на Държавното лесничейство и др.
    Сред обществеността и колегите си е известен с несравнимия си професионализъм. Способността му да прави хирургични операции на сливици за три минути е постижение, което оценяват пациенти и колеги от цялата страна и чужбина. Той лекува болни, идващи от Австрия и Германия. Но компетенциите му не се ограничават с това- той има широк спектър от способности да помага не само в своята специалност, но и да лекува дископатия, извършва стоматологични интервенции. Постоянно чете най-новата медицинска  и фармакологична литература и това го прави блестящ диагностик за всички видове заболявания.
    През 1984 при трагичния инцидент, станал на 18 април, при който се срутва мост над река Искрецка и загиват три деца,  спасява живота на всички останали. Той влиза в реката и изтегля децата,с ясното съзнание,че не може да плува. Това не го спира. Прави изкуствено дишане на всяко изтеглено дете. Загиват само тези, които са били заклещени или са си ударили главата силно при падането.
    Д-р Цонев е денонощно на разположение на своите пациенти от първия ден, в който става правоспособен лекар парктически до самата си смърт.
    Сред своите близки и приятели е известен с несравнимото си чувство за хумор и литературния си талант. Семейството пази две тетрадки с непубликувани негови стихове. А те се четат „апокрифно“, защото са насочени против язвите на обществото.Стиховете си илюстрира с карикатури и приятелски шаржове.

    Личен архив

    БОЙКА/ВАНГЕЛИЯ/ ГОЦОВА ГЕРОВА/неизв./

    Първата акушерка в с.Миланово/Осиково/, работила до пенсионирането си , спомогнала за здравната просвета на населението  и подобряване на неговия бит и здравна култура.

    ВЕЛИЗАР ВЕЛИЗАРОВ ПЕЕВ-МЛАДШИ/24.03.1891- неизв./

    Роден в София. Учи във Френския колеж в Пловдив. Завършва военно училище, а в Петербург- Морски имтераторски корпус. След като се завръща в България служи известно време във флотата, но оставя военната служба, за да поеме фабриката. Той е ротарианец, избран е за председател на Съюза на индустриалците в България и за председател на Върховната стопанска камара. След като баща му предава фабриката в ръцете на своите синове става директор/завършил е и машинно инженерство/ и ръководи предприятието до национализацията през 1947г.
    В началото на 20 век шоколадът бил почти не познат на българите. За утвърждаването на този артикул на пазара основен дял се пада на фамилия Пееви.Благодарение на нея Своге през десетилетията се утвърждава като естествен център на шоколадопроизводството в България и градът ни заслужено носи славата си като царството на шоколада.
    След смъртта на баща си през 1927 г. става притежател на основния пакет акции от дружеството.  Разширява производството и въвежда нови по-ефективни технологии. Привлича най-добрите майстори на шоколада от цяла България. Построява се в близост до самата фабрика къщи и стаи за работниците. Назначават се нови работници, въвежда се т.нар.собствено селско стопанство за задоволяване на нуждите на работническия стол с продукти.
    Биографията му на собственик и ръководител на фабриката приключва на 23 декември 1947 година,когато новоназначения директор  Нисим Бенбасат, довчерашен работник при Пееви поема ръководството.

    “Професионална гимназия Велизар Пеев-
    Традиции и авторитет- 1 част”,
    юбилейно издание 2009 г.,
    съставител Юлияна Геловска

    Полк. ВЕЛИЗАР ПЕЕВ-СТАРШИ/21.05.1859- 11.1927/

    velizar peev starsi-snimka          Роден в Чирпан. Учи в Пловдивската гимназия, но не успява да я завърши, заради въстанията  в Южна България/1876/.По-късно постъпва във Военното училище и излиза от там с първи офицерски чин, като е назначен в Шуменския артилерийски полк. През 1884 е изпратен в Русия да учи в Тулския оръжеен завод техническо  производство на въоръжението. Там го сварва и избухналата  една година по-късно Сръбско-българска война. Пеев е призован телеграфически и изпратен в сраженията. След приключването на войната продължава своята кариера в армията до 1897 г.
    Като изявен специалист е включен от Министерството на войната за член на Делегацията ,която посещава заводите Щайер в Австро-Унгария, откъдето е изпратена първата партида манлихерови пушки за нашата армия. За около две години  става началник и на Софийския арсенал. На 38-годишна възраст, когато се очаква да бъде повишен в чин генерал, подава рапорт за освобождаване от армията – 1897 г. Една от причините е възникналия конфликт с Фердинанд. Полковник Велизар Пеев се оказва горда и непреклонна личност.
    През първата година след напускането от армията работи като предприемач в изграждането на т.нар. Южнобългарска железопътна линия- т.нар.паралелна линия. Тя е спряна и Пеев се пренасочва към постройката на мостове, шосета и т.н.  Явно тази дейност не му допада особено.
    Заминава за Париж. Установява се за кратко във френската столица и основно изучава “фабрикацията на шоколадовата индустрия”във фабриката “Сави Жан-Жан”. Завръщайки се в България, заедно с още един французин-специалист в шоколадо-производството, Пеев построява до старата фабрика в столицата нова сграда, където през 1901 г. е произведен първият български шоколад. От някогашната малка работилница той успява да стигне до голяма модерна европейска фабрика с 200 конски сили електрическа енергия, 250-300 души работници, 32 електромотора и 172  модерни машини.
    В края на 19 в. открива в София пекарна за хлебчета, след това прави инсталации за производството на бисквити, халва, бонбони, локум и др. Внася какаови зърна от Латинска Америка и Африка.Секретът на фиността на шоколада се криел в многото бъркане, което траело от 12 до 24 часа.
    През 1908 година той създава сдружение, чиято основна цел е производството на първия цимент у нас. Той става реалност през 1910 г., а фирмата е наречена “Златна панега”.
    Има пет деца – две момчета и три момичета- Велизар, Боян, Евгения, Луиза и Мария. Синовете поемат шоколадовото производство.
    В началото на 20 век заръчва на по-големия си син да предприеме  пътуване с влак из Искърското дефиле. Решават да купят място в района на Своге.
    Първият шоколад ,произведен в Своге е през 1924 г.Той е с фабрична марка, на която е изобразена водно колело. Със взета от държавата концесия за ползване на водите на река Искрецка Пееви построяват водна електическа централа. Първоначално е електрифицирана само гарата, а след това започват да се правят инсталации по домовете на някои от по-заможните свогенци. Електрификацията е осъществена на 19 декември 1926 година.По този начин Своге изпреварва много големи  градове и дори някои от кварталите на София.
    След 1924 г. фирмата става Акционерно дружество и ръководството преминава в ръцете на синовете му.
    Бил е наречен “цар на шоколада”, тъй като произвежда 2/3 от шоколадовата сладост в България. Неговите продукти печелят награди на международните панаири в Берн, Париж и Виена. Извоювал си реномето на най-добрия производител, той става придворен доставчик.

    “Професионална гимназия Велизар Пеев-
    Традиции и авторитет- 1 част”,
    юбилейно издание 2009 г.,
    съставител Юлияна Геловска

    ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВ ЧЕТРОКОВ/16.01.1933-24.01.1998/

    Владимир Четроков е роден  в с. Проглед, община Чепеларе, обл. Смолян. Основно образование получава в родното си село, средно в град Чепеларе, завършва висше образование в Стопанската академия гр. Свищов. През 1956г. започва работа по разпределение в Околийски съвет – Своге.
    Дълги години е общински съветник в Общински съвет Своге. Последователно работи, като зам. директор на ПП „Кариерни материали”, секретар на П.П. организация в ЗШИ „Република”, зам. директор по икономическите въпроси в ЗКО „Хаджи Димитър”. От 1982 г. до 1989 г. е директор на ДПУ Своге. През 1988 г. е избран за  председател на читалището в Своге.
    Със своя професионален живот е допринесъл за развитието на промишлеността, икономиката, обществения и културен живот на общината.
    Удостояван е с медали, грамоти и държавни отличия.

    По сведения на  семейството

    ГЕОРГИ АНГЕЛОВ КРЪСТЕВ/неизв./

    Дългогодишен председател на Районната  потребителна кооперация – Лакатник, в състава на която влиза Миланово. Ръководи строежа на сградата на кооперацията в Миланово.

    Д-р ГЕОРГИ СТОЯНОВ УЗУНОВ/1904-1971/

  •           Роден в с.Искрец в семейството на Стоян Узунов от Панагюрище и Сава Ничева от Велес. Основното си образование завършва в Своге, четвърти гимназиален клас в гр.Фердинанд/Монтана/, след което учи в Първа мъжка гимназия в София.,която завършва през 1923 г. с отличие. От малък е съвестен ученик с широки интереси в различни науки и в изкуството, като свири и на цигулка. Следва медицина в Софийския университет ,където се дипломира през 1929 г. Работи първо в панагюрското село Попинци, след това в Кумарица, Софийско. От 1931 до 1970 г.  работи за хората като психиатър лекар-невролог.
    Академик д-р Георги Узунов е не само лекар с огромна практика, но и учен с международен престиж. Още от първите години на трудовия си път той става асистент в катедри на Медицинския факултет. А пъ-късно минава през всички стъпала на кариерата до професор ,завеждащ катедра и академик в Българската академия на науките. Работи усърдно за установяването на причинителите на различни неврологични и психиатрични заболявания ,въвежда в научно обръщение резултати от своята експериментална работа. Той има принос за определяне на диагнози и лечения ,признати от международната медицинска наука в страни като Франция, Германия и бившия Съветски съюз.. Участвал е в десетки международни съвещания, сесии, конференции и конгреси, приет е за чуждестранен член на авторитетни международни организации: Международната медицинска асоциация за изучаване на живота и здравето, Световната федерация по неврология, Академия на науките на СССР, Дружество на френските невролози, Медико-психологичното дружество-Париж, Грузинското научно медицинско дружество на невролозите и психиатрите и др.
    Акад д-р Узунов е и човек, занимаващ се с изкуство. Пише стихове, интересува се от история на класически и новия свят и от история на изкуството.

ГРИГОР поп ТОДОРОВ ГРИГОРОВ – ГРИШКАТА/1916-неизв./

Роден в Своге. Завършва Духовна семинария в София. Израства в семейството на поп Тодор,неговия баща.

Работи като експедитор на готова продукция в шоколадовата фабрика “Република”.Ползва се с авторитет сред клиентите на предприятието ,поради голямата си точност и коректност.

Още от малък Григор Тодоров се увлича от футбола и играе с парцалена топка отначало в ливадата под гарата, а след това- с кожена в Манастирската ливада.  Започва спортната си кариера като вратар и защитник на “Спортист” Своге,по-късно става треньор на отбора и лидер на спортната общественост.

Любопитен факт от живота му е,че той завършва Духовна семинария заедно с Добри Джуров/Министър на отбраната/. Близък е и с големия футболист от националния отбор д-р Стефан Божков.

Благодарение на тези контакти получава многократно дарения за  “Спортист”от ЦСКА- екипи, топки, спортни помагала и др.

Известен е с богатата си обща култура и голямо чувство за хумор. Пише хумористични стихове.

Преслав Асенов

Проф. д-р инж.ДИМИТЪР ТОШЕВ/22.10.1945/

profesor dimitar tosevРоден в с.Желен, община Своге. Завършва през периода 1959-1964г. Строителен техникум “Христо Ботев” – София; след това-  1964-1969г., ВИСИ, Специалност ХМС, София. През  1983г. става  Кандидат на техническите науки (д-р инж.). Владее английски,руски и френски езици. Специализира в гр. Гент – Белгия и обменя опит в редица Технически университети – в Будапеща, Виена, Братислава, Подгорица, Скопие и др., където изнася лекции в областта на язовирите. Професионалните му умения включват: Хидротехнически съоръжения, филтрация и устойчивост на бетонни и насипни язовирни стени , филтрационни и статически изследвания, анализ на напрегнатото и деформирано състояние на язовирни стени, хвостохранилища и други инженерни съоръжения (санитарни депа, насипища, открити рудници, сгуроотвали), сигурност на язовирите и хвостохранилищата, експлоатация на язовирни стени и хвостохранилища, депониране на индустриални и битови отпадъци – хвостохранилища, сгуроотвали и депа за твърди битови отпадъци, оценка на въздействието върху околната среда, миграция на замърсители в почвата от санитарни депа и хвостохранилища, екрани от почвени и полимерни материали, изкуствена инфилтрация и динамика на подземните води. Издал е следните учебници и учебни помагала: Патоков Ив., Ив.Папазчев, Л.Шейтанова, Д.Тошев. Язовирни стени от местни материали. Водовземни и облекчителни съоръжения. София, 1999 г. (учебник); Папазчев Ив, Хр.Абаджиев, Л.Шейтанова, Д.Тошев. Ръководство за проектиране на хидротехнически съоръжения. София, 1991; Шейтанова Л., И.Игнатов, Д.Тошев, Р.Николаева. Ръководство за проектиране по водно строителство.

Лекционните  курсове, които води са по дисциплините: “Хидротехнически съоръжения (Язовири)”, “Хвостохранилища, сгуроотвали и хидротранспорт” и “Насипни язовирни стени”; Лекционни курсове “Tailings Dams, Slag Ponds and Hydrotransport” и “Dams – Special Constructions”.
По-значимите научни разработки саЧислено моделиране на филтрационни и стабилитетни проблеми при язовирни стени от местни материали с отчитане на нелинейното поведение на насипа. МОНТ, 1998г.; Съвместно депониране на сгуропепелина и гипс от сероочистваща инсталация на ТЕЦ “Марица изток 2”. ЦНИП при УАСГ, 2001 г. Числено моделиране на нелинейни деформационни характеристики на насипни язовирни стени. ЦНИП при УАСГ, 2004 г. Оценка на въздействието на гипс от СОИ при депонирането му на сгуроотвал “Искрица”. Членува в: International Commission on Large Dams (ICOLD); Българско дружество по големите язовири – председател; Международен технически комитет по сигурност на язовирите; International Society of Soil Mechanics and Foundation Engineering (ISSMFE); Българско дружество по земна механика и фундиране; Научнотехнически съюзи по водно дело.

Участва в десетки научно-изследователски проекти, както и в проектирането, строителството и оценка на състоянието на почти всички големи язовири в страната през последните 40 години. Включва се и в международни проекти-  Сирия (10 обекта), Алжир (3 обекта – язовирни стени “Мексена”, “Бухалуфа” и “Крамис”), Нигерия и Либия – по една язовирна стена.
Оглавява екип за изясняване на причините за разрушаването през 2002 г на язовирна стена «Зейзун» – Сирия и изготвя технически решения за възстановяване й.
Заема следните научни и академични длъжности – Професор  по хидротехнически съоръжения в катедра „Хидротехника“ и член на Специализиран научен съвет по водно строителство при ВАК;• Научен съвет на Хидротехническия факултет;• Академичен съвет на Университета по архитектура, строителство и геодезия;• Факултетен съвет на Хидротехническия факултет при УАСГ;• Експертен съвет при Национален фонд “Технически науки” при Министерство на образованието и науката;• Лицензионна комисия към Дирекция за независим строителен контрол;• Председател на експертна комисия по сигурност към Световна банка; Член на Технически комитет по сигурност на язовирите при Международната комисия по големите язовири – Париж. Проф. д-р инж. Тошев е председател на Български национален комитет по големи язовири. Ежегодно участва в конференции и конгреси организирани от Международната комисия по големите язовири. През 2008 г в качеството си на председател организира и провежда в София поредната Годишна асамблея на Международната комисия с участие на над 700 специалисти от 63 страни.Издал е над 80 научни публикации у нас и в чужбина.

Участва в екип за оценка на въздействието върху околната среда на хидровъзлите на р. Искър в Искърското дефиле. Автор е на изследвания за устойчивост на депото за битови отпадъци на община Своге в местността Бабин дол.

Сайт на  Университета по архитектура,
строителство и геодезия

ИВАН СОКОЛОВ АЛЕКСОВ/19.01.1941г. – 06.02.2005г./

Роден в град Своге. Начално, основно и средно образование получава в родния си град с отличен успех. След казармата, завършва висше образование във ВИФ „Г.Димитров” – град София /сега Национална спортна академия – НСА/, специалност „Туризъм и алпинизъм”. Семеен, с две деца и четирима внука.
Целият му трудов стаж е свързан с туризма и спорта. Веднага след завършване на учението – 1964год., започва работа в ОС на БТС /Окръжен съвет на Български туристически съюз/ гр.София като главен специалист, а след това /1990 год., като президент на „Българска федерация по ориентиране” – гр.София. От 1994 год. работи в Съюзен съвет на Български туристически съюз последователно като експерт , главен секретар  и изпълнителен секретар на СС на БТС. Поради заболяване и навършване на пенсионна възраст се пенсионира през 2002 год. Като пенсионер със сериозни здравословни проблеми продължава дейността си в туризма като председател на туристическо дружество „Искърски пролом” град Своге и председател на „Сдружение на туристическите хорове в България” гр.София. Като такъв ежегодно организира международни фестивали на туристическата песен и годишни музикални награди „Филип Аврамов” за дългогодишна всеотдайна дейност и личен принос в развитието на туристическото движение в страната. Във връзка с навършване на 50-годишна възраст председателството на СС на БТС награждава Иван Соколов Алексов с медал „Алеко Константинов” и туристически нож с надпис.
По повод на навършване  на 60-годишна възраст Управителният съвет на СС на БТС награждава Иван Соколов Алексов – изпълнителен секретар на СС на БТС- с медал „За особени заслуги” І-ва степен.
Освен като добър специалист с изключителни заслуги за развитието на туризма в страната и в частност – Свогенска община, Иван Соколов е активен потомствен член на БЗНС „Ал.Стамболийски”. В годините на бурния обществено – политически живот в град Своге, по време на създалата се след 10.11.1089 год. демокрация, той развива  голяма политическа и организационна дейност в общинската земеделска дружба. Поради своята изключителна убеденост в идеите на Земеделския съюз и последовател на земеделската идеология, взема участие в решаването на редица въпроси, свързани с участието на политическите партии в общината. В резултат на своята активна работа в БЗНС е предложен и избран за председател на Общинската земеделска дружба. Сдружените земеделци още помнят срещата на хор „Планинарска песен” гр.София на Свогенска сцена и незабравимия концерт, който той изнася.
Благодарение на полученото образование и натрупан организационен опит, Иван увлича с личния си пример не само членовете на БЗНС и туристическото дружество, а и хората, които нямат преки контакти с него.
Принос в развитието и масовизирането на туризма в Своге и общината.
През 1965 год. с негова помощ се създава към туристическо дружество „Искърски пролом” отбор по туристическо ориентниране, а по-късно спортно ориентиране. Състезателите участват в много окръжни, зонални, републикански и работнически състезания, където спечелват призови места – златни, сребърни и бронзови медали, купи, грамоти и други отличия.
В средата на август 1971 год. с негово участие и помощ се поставя началото на историческия общински туристически събор на връх Грохотен. Участие вземат хиляди хора от града и района на общината.
По инициатива на Иван Соколов се открива дружествено състезание по спортно ориентиране за купа „Искър”, в която се включват – купа „Република”,  купа „Пионер” и купи „Чако” за ветерани. Състезанията се провеждат ежегодно от 1982 год. в района на хижа „Тръстеная”, в районите на село Лакатник и с.Завидовци, Свогенска община. Участват туристически дружества, клубове и секции от цялата страна.
Със съдействието му Български туристически съюз и Окръжен съвет на БТС финансират строителството на хижа „Пробойница” и се извършва преустройство и модернизация на хижите: „Буковец”, „Лескова” и „Родни балкани”.
Като председател на туристическо дружество „Искърски пролом” град Своге, създава движението „Опознай родния край”, което включва исторически и туристически забележителности в района на общината. За целта се издава карта и диплянка с описание на обектите.Това са една малка част от постиженията, с които Иван Соколов Алексов  допринеся за туризма в град Своге.
Жизненият и професионален път на Иван Соколов е изминат в поддържане огъня на любовта към родния край и родната природа, предаността към туристическите традиции, благоговението пред олтара на милото ни Отечество, воден от девиза, издигнат от Алеко Константинов „Опознай Родината, за да я обикнеш!”

МИХАИЛ ПЕТРОВ АРНАУДОВ/ 17.10.1878- 18.02.1978/

Mihail_Arnaudov_(crop)          Той е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, наУкраинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите вХайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Михаил Арнаудов е роден  в 
Русе в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в Софияпрез периода 1895–1898 година.Като редовен студент публикува първите си научни статии: „„Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.късно специализира в университетите вЛайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен 
доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е 
министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.  През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
До 1940г. М.Арнаудов престоява, по неговите думи пред Георги Тихолов/”Срещи с три поколения”/, “…. много лета и зими в една лятна къща, която добри приятели ми помогнаха да построя в пазвите на Стара планина, по течението на Големия Искър, при гара Своге.” И за него красотата и спокойствието на Искърското дефиле става предпочитано място за работа..По късно той дарява на читалището в града библиотеката си от тази лятна къща. За Своге и общината  от особена важност  е факта , че Михаил Арнаудов събира и издава през 1930г. местни фолклорни песни и приказки. Така той завинаги съхранява част от фолклорното  наследство на този край и провокира местни дейци по –късно да продължат тази събирателска дейност, резултатите от която стават все по -ценни с течение на времето.

                           1.Уикипедия;

2.Арнаудов, Михаил.Народни песни и приказки отъ с. Своге.- П. Глушковъ, 1930.- 30с.

Проф. д-р  инж. МИХАИЛ ПЕТРОВ СЪБЕВ

profesor sabev- profesionalistiРоден в Своге. Завършил през 1951 Строителен техникум „Хр. Ботев“ – строителен техник, а през 1959  Инженерно – строителен институт ИСИ, София, Железопътно строителство.Перфектно говори немски и руски езици.През 1960 г. става асистент в катедра „Жлезници“ на Университета по архитектура ,строителство и геодезия.,през 1976 – Доктор (Кандидат на техническите науки) ,1976-1994 – Доцент ,1994 – Професор.

Членува в следните професионални сдружения и научни институции:Германия, Франкфурт на Майн Член на управителния съвет по сертификация на железопътни инженери в европа към UEEIV (Европейски съюз на жп инженери) UEEIV България, София Член на Националното сдружение-общество на инженерите по железен път в България (НСОИЖП) и член на управителния съвет НСОИЖП България, София Ръковдител на националното бюро по сертификация на железопътните инженери България, София ,Член на специализирания съвет по високо и ниско строителство към ВАК, до 2004 г. България, София –Член на академичен и факултетен съвет при УАСГ, до 2002 България, София, Член научно – технически съвет при НК “БДЖ” България, София Експерт на съюза на частните строители в България СЧС.

Самостоятелно и в колектив участие в разработката на около 20 броя проекти, предимно на участъци от реконструкцията на жп мрежата на БДЖ, промишления и градския релсов транспорт и др. Ръководство и участие в разработването на около 20 броя научно-изследователски и проектоконструктурски задачи от областта на градския релсов път за трамваи и метрополитена в София. Конструктивни решения за жп горно строене – скрепления, стрелки, промишлен жп транспорт и др. 1970-2000  Изготвяне на голям брой – много десетки експертизи, рецензии, становища и др. подобни. На проекти и изпълнения на най-отговорни участъци и обекти от удвояването и реконструкцията на жп мрежа. Градски и промишлен релсов транспорт и др. Включително и дадени и приети предложения за целесъобразни изменения и подобрения 1965-2000.
Издадени са му над 60 броя публикации в списания, сборници с доклади, годишници на УАСГ и др., от които 4 в чужбина Над 20 участия с доклади, предимно на научно-технически конференции с международно участие, включително и на международни конференции в чужбина: – 1977 г. Дрезден, Германия – 1988 г. Москва, Русия – 1997 г. Виена, Австрия 3. Издадени книги: – 1 бр. Монография – 1985 г. – 1 учебник със съавтори – 1991 г.
Личната му библиотека от специализирана литература на български, руски и немски езици е подарена на университета. Учредена е ежегодна парична награда за първенеца на випуска от катедра “Железници” на негово име.
Награден е със златна значка от федерацията на научно-техническите съюзи в България. Награден е и със златна значка “Обединена Европа” за работата си в международната Асоциация на научните работници в Германия, където дълги години отговаря за квалификацията на инженерите от всички бивши социалистически страни.
Като ученик в Своге има талантливи изяви в областта на културата, един от активните театрални дейци, има литературно-хумористични публикации в централния печат. Играе футбол и волейбол

сайт на Университета по архитектура, строителство и геодезия;
писмо на Инициативен комитет за именуване на улица в
Своге на проф.Михаил Събев

 Д-р ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ПАТЬОВА /02.07.1939/

d-r patiovaРодена е в София – кв. Надежда. През 1957г. завършва средно образование с отличен успех в 16 средно училище – София. Същата година е приета за студентка по медицина във ВМИ – София, който завършва през 1963 г. Веднага е назначена на работа като завеждащ „Здравна служба“ в ДИП „Република” – гр. Своге. През 1967 г. е преназначена за главен лекар на Районна болница –гр. Своге.
През този период са извършени много реорганизации в медицинското обслужване на населението, както и ремонтно – строителни дейности в самата болница. Усъвършенства се диспанзеризацията на населението и се реконструират всички отделения в болницата и в поликлиниката. Построява се ново стоматологично отделение,  гаражни клетки и стопански сгради, трафопост, ограда на болницата и се започна проектиране на нова стационарна сграда, както и редица благоустройствени дейности в двора на болницата и в самата страда. Нараства кадровият потенциал на болницата  и се разкриват и оборудват нови лекарски кабинети. Намалява  текучеството на кадрите както в болницата, така и в района, като за целта   болничното ръководство се грижи за повишаване на тяхната квалификация.
През целия този период  се  стреми да помага за подобряване на здравното обслужване на населението и на демографските показатели на района. Участва  активно в обществено-политическия живот на общината.
През 1975г. е назначена на работа като заместник -началник на отдел „Народно здраве” в Окръжен народен съвет – София.
В своята автобиография д-р Патьова споделя: „Където и да съм се намирала, с каквото и да съм се занимавала, винаги съм се стремяла да помагам на Община Своге, защото това е градът на моята лекарска младост и аз винаги казвам, че Своге е столицата на шоколада и антрацита и затова хората там са „благи”, както те казват, и топли като антрацита.Обичам Своге като мой втори роден град и той е в сърцето и в душата ми.“

По данни на д-р Патьова

ПЕТЪР ИВАНОВ РУНЧЕВ/неизв./

През целия си живот работил като фелдшер в с.Дружево, но винаги е бил на разположение на хората в с.Миланово, за което те са му много признателни.

Про­фе­сор ПЕ­ТЪР КОС­ТОВ ПЕТ­РОВ/21.02.1925-13.12.2008/

PetarKostovРо­ден на 21.02.1925 г. в гр. Сво­ге. Завършва средно образование в реалната гимназия – гр. Своге.
През периода 1946 – 1951 г. е студент в спе­ци­ал­ността “Ле­со­въдс­т­во” в Лесовъдния факултет на Селскостопанска академия „Георги Димитров“-София. За една година (1951-1952 г.) е учител по лесовъдските дисциплини (лесовъдство, лесоползване, укрепяване на пороищата, горска таксация и лесоустройство) в Държавното горско практическо училище – гр. Своге. През 1952 г. е приет за аспирант (сега докторант) при Висшия лесотехнически институт-София. От 1956 г. е назначен за асистент в същия институт.
През 1957 г. за­щи­та­ва дисертация на тема: „Сравнителни изучвания върху смолопродуктивността на черния бор (Pinus nigricans  Host.) при дългосрочно смолодобиване“ и получава на­уч­на­та сте­пен “кан­ди­дат на сел­с­кос­то­пан­с­ки­те на­у­ки” (се­га “док­тор”).
От 1965 г. е избран за до­цент, а от 1979 г. за про­фе­сор във ВЛТИ. Бил е ръ­ко­во­ди­тел на ка­тед­ра “Ле­со­въд­с­т­во” във ВЛТИ (1979–1982) и в про­дъл­же­ние на 6 го­ди­ни е бил Сек­ре­тар на Спе­ци­а­ли­зи­ран на­у­чен съ­вет по “Гор­с­ко сто­пан­с­т­во и озе­ле­ня­ва­не” към ВАК (1983–1989).
Во­дил е дис­цип­ли­ни­те “Ле­со­пол­з­ва­не”, “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния и стан­дар­ти в го­ри­те” и “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния в го­ри­те”. На­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та му ра­бо­та е от­ра­зе­на в 92 са­мос­то­я­тел­ни и ко­лек­тив­ни пуб­ли­ка­ции. Ав­тор е на “На­ши­те рас­ти­тел­ни дъ­бил­ни су­ро­ви­ни и тях­но­то из­пол­з­ва­не” (1962), “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния в го­ри­те” (1965, 1976, 1987), “Бо­гат­с­т­ва­та на на­ши­те го­ри” (1969), “Не­дър­вес­ни гор­с­ко-рас­ти­тел­ни бо­гат­с­т­ва” (1986).
Специализирал е в Полша (2 месеца; 1959-1960 г.) и Швейцария (2 месеца; 1967 г.).
Наг­раж­да­ван е с ор­ден “Ки­рил и Ме­то­дий”, І и ІІ степен и „Почетен знак на ЛТУ“ (1998).

ПРЕСЛАВ АСЕНОВ ГЕОРГИЕВ/ПЕЙЧО ИНСТРУКТОРА/,/23.02.1937/

  •           Роден е в София, но корените му и целият му живот са в Своге. Завършва школата за преподаватели по управление на автомобил и мотоциклети/инструктори/ на 19.08.1959 г. Упражнява професията си до днес. Работи в Авто-мото клуб от 1959 г., като от 01.04.1974 г. До 0110.1991 г. Е завеждащ клуба/негов началник/. След това работи в Община Своге като специалист в Поземлената комисия и влиза във Временната управа на града. Неколкократно е избиран за общински съветник и съдебен заседател през периода 1979- 1999 година.  Като професионалист подготвя стотици млади шофьори.Пенсионира се  на 30.07.1997 г.
    Член е на БЗНС от 1969 г. И е председател на градската организация до днес.
    Участва в Управителния съвет на Футболен клуб “Спортист”-Своге от 1994 г. Има съдийска карта от БСФКС- 1980 г. За спортен съдия ,секция футбол.
    Награден е н юбилеен медал “100 година от Освобождението на България от Османско робство” с указ 431 от 02.03.1978 г. От Централния съвет на Организацията за съдействие на отбраната е награден с юбилейна значка за 40-годишнината й през 1987 г.
    Кореспондент е на в.”Устрем” по спортните теми, а по-късно и на в.”Искърски пролом” и “Своге 7”.
    Женен , има дъщеря и син, внук, внучка и правнук. Наскоро е отпразнувал златна сватба.

По данни от дъщеря му Антоанета Преславова

Революционери

  ВАСИЛ КУЦАНСКИ / 19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

ВАСИЛ ПАВЛОВ КЬОНИН / началото на 20 в./

  • Първият учител с педагогическа подготовка и първи главен учител,впоследствие директор, роден в с.Осиково,начначен през учебната 1920- 1921 г.

ВУТА ВЕЛИЧКОВ МАНЧОВ/ВРАЖАЛСКИ/ 1841 – 1912 /

Вута израснал едър, силен и буен. Той е знаел за героичното минало на прадядо си Дълги Никола и тъй като много искал да види отечеството си свободно, се записва да членува в Комитета на Левски в с.Бов.

Веднъж турски чиновник, воден от човек на Георгинци, отишли в м.Грамада да събират данъци. Потърсили и Вута, но той се скрил. За да го принудят да излезе, пуснали стоката в нивите му. Вута видял това и изкочил с викове и ругатни. Познавайки го добре, човека от Георгинци избягал към селото, а турчинът надолу към р.Габровница. Вута настигнал турчина, съборил го на земята и скочил отгоре му – турчинът умрял. Майката на Вута намазала лицето на турчина със сажди и го хвърлили във вир на р.Габровница. И до днес този вир се нарича “Вутино вир”.

Бързо дошли турци да търсят Вута, но той се покатерил и скрил в едно голямо шумнато дърво.Вута слушал заканите и псувните им, заканвали се, че ще го насекат на парчета и ще го горят. Накрая турците си тръгнали и продължили търсенето в по отдалечени места. Идвали още няколко пъти, но той все успявал да се скрие. Само скорошното освобождение на България го спасило от бесилото. Казал на жена си “най-после ще мога да се наспя спокойно”.

На надгробния паметник на Вута, изработен от сив пясъчник вече едва се чете : Тук почива Вута Величков роден 1841 година умрял на 5 май 1912 година.

  • Вута е дядо на поета на Александър Вутимски.

ВУЧКО ПАУНОВ СТАМЕНКОВ/1829- 1909/

Участник в ремолюционен комитет,създаден от Васил Левски.

По спомени на неговия син Паун Вучков – в с.Зимевица са идвали двама комити и правили събрание в дома на свещеника Веселин Георгиев, а сред събраните бил и Вучко Паунов. Смята се,че комитетът е бил създаден от Васил Левски. Тогава били записани общо 70 човека от от Заселе, Зимевица и Заноге .

Спомени за моя живот”, стр.67/

  • Паун Вучков

ГЕНО СПАСОВ КЮХОВ/19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

  • ДЕЛИ ПЕТЪР/19 в./Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.
  • ЗЛАТКО МИХОВ ПЕТРОВ/неизв./
  • Той е един от първите жители на Своге. Роден е в с.Гаганци, Берковско. На Спасовден ,юни 1836 г., избухва голямото Берковско въстание. Вдигат се на борба около 4000 мъже. В Берковица се пръска слух, че въстаниците са 15000. Турците докарват войска при Белимел. Започват преговори с въстаниците, дават се гаранции за земята и данъците, но населението е излъгано и на следващата година отново въстава.

Подгонен от робството и тежките данъци, и като участник във въстанието Златко Михов решил да бяга и да намри по-добър живот. Той бил висок, едър, силен,пълен с енергия, с остър орлов поглед. Събрал челядта си и покъщнината и тръгнал. Пътят бил труден. Избирал горите и пещерите, в които преспивали. Минал през Петрохан, Брезе, Искрец и стигнал до село Своге/сега кв.Старо село/. Бил омаян от красотите на Искърското дефиле.Той се заселил в местността Ливагето. Под Могилата видял място, като наблюдътелница. Сега то се казва Каменярете. От там се виждало Своге, където отсядали турците, когато идвали да събират данъци. За това решил да постро икъщата си там. Под Грохотен ,в Свиново направил оборите за добитъка. В Ливагето били нивите. Горите му стигали от Могилаат до под Брезов рът, а долу била Искрецката река. Там той построил воденица. Обработвал земята, засаждал жито и зеленчуци. Градините му са на десния бряг на река Искрецка. Не била за дълго радостта на дядо Златко.Един ден видял от къщата си,че в Своге са дошли турци на коне. Бързо събрал всички мъже,жени и деца и през Искрецката река ги изпратил да се крият в Свиново при животните. Останали само той и жена му.,както и една от булките, защото чакала бебе. Скрили я в една от стаичките и зачакали. Турчинът не закъснял. Дошъл сам на коня си.Видял празната къща само с двамата стари и започнал да отваря вратите на стаите. Дядо Златко вървял след него. Когато отворил стаята дето била родилката, тя изпищяла, а в това време дядото със силен юмрук ударил турчина в тила и го убил. Заровили трупа в торището, а коня прогонили. Като не се прибрал, турците започнали да търсят изчезнали си другар.Намерили коня и по неговите следи се върнали до дома на дядо Златко. Той от своя страна заповядал на всички да мълчат за случката, а думата му била закон.Турците питали ,но никой нищо не казвал. Тогава затворили в една стая всички мъже и ги заплашили,че ако не издадат истината, ще убият всички. В това време дядо Златко гледал изразително всички,като с поглед им заповядвал да мълчат. Турците се приготвили за масово убийство. Тогава в безизходицата един от присъстващите не издържал,посочил Златко и извикал:“ Ей, тоя там,дето се пули.“ Настанала суматоха,дядо Златко успял да се измъкне и да се скрие в гората,станал по неволя хайдутин. От този ден всички вече го наричали „Златко Пулин“, а поколението му и днес носи името „Пулина рода“. За този случай учителят Никола Генев пише разказа „По неволя хайдутин“. В последна сметка никого не са убили. Дядо Златко доживява дните си в Каменярете. Има син, Геро, известен като хайдутин от този край.Днес в Своге живеят девето поколение потомци на дядо Златко Михов- Пулин.

По данни на Иванка Владимирова Панова,

  • наследник на Златко Михов

    ИСМО РУЖИН /19. в./

    Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

    ЛИЛО КРЪСТЕВ КУНЧОВ /19 в./

    Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

МАТЕ КОСТОВ СЕКУЛОВ/11.11.1885- 11.11.1957/

Роден е в Крушево, Македония.Още от юноша трябвало да се грижи за семейството- майка и сестри. От дете не понасял тиранията. Включил се в борбата за свобода. Първо бил куриер между четите. В горещото лято на 1903 г.,на 2 август, Илинден, избухва въстание. Много чети слизат около града и гр.Крушево е превзет след битка с турската войска. С мощно „ура“ влизат в казармите и Мате Костов развява знамето на Крушевската република, първа на Балканите. Начело е учителят Никола Карев. В града-република е съставено временно правителство. Под негово ръководство започва десетдневна борба с настъпващите турски войски, башибозуци и потери.Въстанието е жестоко потушено. Градът и всички околни села са опожарени, а хората избити. Мате Костов е заловен заедно с други четници. Осъдени са на смърт и са оковани в Битолския затвор. Много от жителите на Крушево, които успяват да избягат, емигрират в България, в Америка, навсякъде по света. Светът разбира за трагедията на Илинденското въстание. По натиска на Европа затворените частници във въстанието са помилвани. Солунският комитет организира настаняването им в България, между тях е и Мате Костов. Той идва заедно с със своята майка ,брат си и двете сестри. Сестрите остават в София, а той и останалите от семейството се настаняват в Своге. По това време тук вече са се установили и други бежанци от Македония.

През 1912-1913 година е Балканскаа война.Дейно участие в нея взима македоно-одринското опълчение, формирано от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Раняван, остава жив по чудо и се завръща в Своге.

Крушовската емиграция в България е една от най-активните. Те са братя по дух и кръв и по оръжие и не забравят това до края на дните си. Мате Костов е член на Илинденската организация още от нейното създаване.Взимал е участие в нейни конгреси.

През 1943 г. Мате Костов получава народна пенсия като участник в Илинденското въстание и медал за участие в Опълчението с пожелание „Бъди винаги така достоен син на България“. Получава пенсията до 1944 година и тя е възстановена отново през 1954 г.

По спомени на Цветанка Такева

  • дъщеря

МИЛАН ПЕТРОВ ТРУПЛЬОВ /неизв-1923 г./

Участник в Септемврийското въстание 1923 г.,/виж Симеон Петров Трупльов/, разстрелян и хвърлен от скалите Нечов камък. На негово име е преименувано селото от Осиково на Миланово през 1950 г. На мястото на екзекуцията е издигнат паметник.В центъра на селото също е издигнат паметник в негова чест. Всяка година на 23.09 се прави всеобщо поклонение на паметника над скалите не само от жителите на Миланово, но от цялата Свогенска община.

ПАНАЙОТ / ПАНЧО / СТЕФАНОВ ЦЕНКОВ /1838-неизв./

Панчо е роден в Своге , махала Лагатор, а e отраснал като пастирче в махала Клена, дето се преселили родителите му.Той бил дребен на ръст, но пъргав и даровит.Двадесетгодишен юноша работил заедно с трънските майстори по възстановяване на разрушения от турците манастир “Св.Параскева”, а след това останал като ратай в манастира.

В една от новите манастирски килии заблещукали първите светлинки на просветата в този тънещ в тъмнината на невежеството край.Игуменът Герасим открил и сам ръководил килийното училище, в което първите пет питомници били ратаи. Те денем пасели добитъка и вършели полската работа, а вечер се събирали на обучение в килията.Между тях бил и Панчо, който станал любимец на игумена със своята послушност и даровитост. Като завършил килийното обучение, игуменът със съгласие на бащата изпратил енергичния юноша да завърши тримесечния курс за учители и свещеници в Стара Загора.Там той имал щастието да се запознае с Левски,който посещавал това огнище на просветата. В него се събирали най-будните младежи от всички краища на страната.До дълбоки старини Панчо си е спомнял и повтарял пред свои близки думите на великия Апостол,че те ,курсистите, са живецът на България и точно те трябва да станат будилници, които трябва да дигнат народа на бунт за свобода.

След като завършил тримесечния курс , Панчо бил поканен да се запопи в село Петърч –Софийско, но отказал,защото думите на Левски го насочили по друг път.

Станал учител в село Добърчин.Там учителствал три години, след което се преместил в Свогенското килийно училище. Тук имал щастието втори път да се срещне с Левски, когото придружавал по околните села: Искрец , Добърчин,Зимевица…..Той с жар изпълнявал заветите на Апостола, като обикалял селата да събира будни младежи за народното дело.Участвал и в новооснования революционен комитет заедно с игумена Герасим, Младен Григоров – ковача, Анко Цветанов,Златко Михов и двамата му синове Вълко и Геро. Но този комитет, създаден в навечерието на априлското поражение и обесването на Левски, не е могъл да развие особена революционна дейност.

Панчо , който бил много старателен в прикриване на своята бунтовна работа, сам се издал в едно весело настроение.В един празничен ден на широкия площад в село Искрец се виело кръшно хоро.Той хвърлил турския фес и се хванал на хорото.Това възмутило селските чорбаджии, които счели това за бунтовен акт и го наклеветили пред турците. Подгонили го.Той хванал гората и повече от месец се укривал в Зимевишките гори: Тодорини кукли, Войводини ливади,Сърбеница и Бабките.Често гостувал и на поп Веселин, на когото предната година гостувал заедно с Левски.

В село Добърчин са били ученици на Панчо: Мило Митров, Игнат Веселинов и Йордан Веселинов.

В село Своге ученици му са били:Стоян Славов,Зарко Христов и Петър Георгиев и други.

През 1898 се открива светското училище с учител Спиридон Христов Тущев.

из „Исторически материали“

  • от Никола Генев

    ПАЦО ЦИНЦАРСКИ/19 в./

    Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

     ПОП АЛЕКСИ И ПОП ИЛИЯ-ХВЪРКОВАТИТЕ ПОПОВЕ /1780- 1831/

Това са два попа – лакатски комити, живели са между 1780 и 1831 година в местността Корита и с.Лакатник, баща и син, поп Алекси и поп Илия.До кръста носели оръжието си.Много са преданията за тях.Населението в Лакатник и околните села, страдало от набезите на кърджалийски и черкезки разбойнически групи.Двата попа бидейки храбри и безстрашни, поискали от турската власт разрешение да се въоръжът и да преследват и унищожават разбойниците.Власта им дала разрешение.Те издирили сърцати хора и образували чета от трийсетина комити в с.Лакатник с войвода Съби ( Съботин), в с.Осиково с войвода Исмо от Руженския род, който бил войвода двадесет години на комити и в с.Зимевица с войвода Пеянко.

И двата попа имали яки и пъргави коне и винаги с тях пътували.Когато пристигали турци в Лакатник, турския пъдар ги разпределял по къщите на храна и спане.По това време комитите се криели в гората на една височина до селото.Ако през нощта някой се оплачел от турчин, комитите веднага слизали в селото и турчина изчезвал.Така ред години.Турцити разбрали, че това е дело на комитите, една нощ ги обкръжили на височината и избили.Паднал леш – трупове.Населението нарекло тази височина Лесчевица.Близките и населението оплаквали жертвите.Това място нарекли Плачевица.

Поповете образували чета с нови комити.

Те пратили човек от с.Лакатник във Видин, който станал кочияш в конака на турците.Уговорили, когато ще се прекарва хазната за София през Петрохан да им обади.Така и станало.Поповете с четата се метнали на конете и отишли да чакат.Убили охраната на хазната заедно с началника и взели парите.

Кочияшът се върнал във Видин и разказал за случилото се.Веднага се почнало издирване.Съмнението паднало върху кочияша – щом са го оставили жив значи е съмишленик.Вниманието се насочило и към родното му село Лакатник.

Проверката остановила, че поповете помагали на бедните с пари да си плащат данъците.С конете постоянно пътували и се бавели по няколоко дни и седмици.Знаело се , че в Лакатник са убивани турци и бирници.Всичко се вземало като дело на поповете.

Софийския валия изпратил в с.Лакатник един булюкбашия с двама сеймени ( стражари)

Турците отседнали в една къща и изпратили жена да повика поповете на приказка и на кафе, но без оръжие, защото е неприлично да се отива при султански хора въоръжени.

Поповете тръгнали без оръжие, отишли в къщата и заварили тримата турци и един човек, който бил сеизин.Жената им направила кафе.Почнали да го пият.Младото турче често излизало и влизало неспокойно.При едно от излизанията на турчето, другите двама турци бързо излезли, уж че чули нещо.Турчето заключило вратата, а двамата турци веднага стреляли през прозорчето.Поп Алекси паднал убит, а поп Илия се покатерил по веригата, която висяла над огнището, за да избяга през комина (в тези времена комините над огнището, оджака са били достатъчно широки за да се провре човек ), но турците веднага влезли вътре, смъкнали го от веригата.Почнал се бой.Сеизинът ударил с дърво поп Илия по главата и той паднал полумъртъв.Обесили го пред турския хан.После им отрязали главите, набучили ги на пръти и ги разнасяли из селото.Това се случило около 1831 година.

Турцити взели от дума на поповете позлатеното оръжие, конете и каквото им трябвало.Подпалили къщата им.След това подпалили и черквата, която хранела бунтари и комити. Близките и селяните погребали телата им до опожарената черква.

След реставрацията на черквата през 1872-73 година, костите на поповете били извадени, поставени в сандъче и оставени в олтара.

През 1910 година костите са взети оттам и закопани в гробището.

И до ден днешен се говори за тези смели попове.Народът ги нарича ХВЪРКОВАТИТЕ ПОПОВЕ, защото Илия искал да избяга, хвъркне през огнището, оджака.

СТОЯН НОДИН

Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

СТОЯН СПАСОВ КЮХОВ /19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

СТОЯН СТАМБОЛИЯТА /19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

Учители

АГАПИЯ ВЛАДИМИРОВА ГРОЗДАНОВА/неизв./

Родена в Своге. Завършила Философски факултет на Софийския държавен университет, специалност педагогика. Работи като заместник- директор на 104 училище “Захари Стоянов” в София.

Носител   е на значката “Отличник на Министерството на народната просвета”. Член е на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, секция “Везба”.

Съпругът на Агапия- Крум Грозданов е  председател на Учредителния конгрес на Аграрно-промишления комплекс в София, като посмъртно е награден с орден “Народна република България”- 1 степен.

По сведения на нейната сестра

Иванка Владимирова

АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЕВТИМОВ/18.11.1936/

Роден в с.Горна Козница, Кюстендилско. Основното си образование завършва там, а гимназия в гр. Станке Димитров през 1954 г. Завършва Софийски университет със специалност география и биология. Работи най-напред в ТВУ – гара Лакатник. Там е до 1971 г. ,когато е назначен в ПГ”Дичо Петров”. Пенсионира се на 01.06. 1997 г.

АНГЕЛ ДАНОВ ПЕТРОВ/23.03.1935/

Роден в с.Губислав. На пет години остава кръгъл сирак. Основното си образование завършва в Дом за деца и юноши „Асен Златаров“,Враца.Средното- в Дом за деца и юноши „Дичо Петров“, гр.Чепеларе, Смолявско.

Завършва учителски институт в София през 1959 година със специалност биология, география, физическо възпитание и дружинен ръководител.

Работи в с.Губислав от 1954-55 г., с.Равно поле, Софийско1959-60 г., с.Реброво, Софийско 1960-63 г., а през същата 1963 г. постъпва на работа в прогимназията в Своге. Пенсионира се в това училище.

АНГЕЛ МИХАЙЛОВ ИГОВ/1908- неизв./

Роден е в Цариброд, днес в  Сърбия. Произхожда от известен български род. Завършва сляванска филология в Белградския университет. Учителства на различни места, като в Своге идва от гр.Монтана. Назначен е за директор на новооткритата Свогенска непълна смесена гимназия със заповед № 7711/10.11.1945 г. На МНП. Той полага началото на гимназията, престоява една година и от месец септември 1946 г. спечелва конкурс за преподавател  по сърбохърватски език в Софийския университет, където и работи до пенсионирането си. Един от най-добрите специалисти по сърбохърватски език, автор на граматика по сърбохърватски език и на редица други трудове в областта на езикознанието.

По данни на Ангел Асенов

учител по история и краевед

АНГЕЛ ЯНАКИЕВ ТАКЕВ/24.09.1933/

angel takev          Роден в Своге. Завършва основно и средно образование в родното място, а след това- Учителски институт в София със специалност история, немски език и физическо възпитание. През 1958 г- постъпва като учител в с.Губислав, мах.Орешето. Там е до 1960 г., след което е преместен в гара Бов. Тук учителства 13 години. След това е назначен на работа в Народния съвет в Своге до септември 1973 г. От тогава е  в ОУ“Митко Палаузов“ и остава в същото училище до пенсионирането си.

АНГЕЛИНА ВЛАДИМИРОВА ЯНАКИЕВА/18.04.1950/
ani vladimirova
Родена в Своге. Основното си образование завършва в гр.Своге.През 1970 г.завършва Института за детски и начални учители- София, а през 1978 г.- Учителски институт „Дичо Петров“. гр.Смолян.
Започва работа в ОУ“Митко Палаузов“ като дружинен ръководител, а след това – като начален учител. Завършва българска филология и продължава да преподава в същото училище по български език и литература до пенсионирането си.

АНТОНКА ЦВЕТАНОВА КОСТОВА/29.101944/
kostova antonka
Родена е в с.Искрец, където завършва основното си образование, а средното- в Своге. През 1966 г. завършва полувисшия институт за прогимназиални учители в Пловдив. През 1966-67- г. учителства в с.Добравица, а след това в с.Брезе. От 1971 г. преподава в училището в Искрец, а от началото на 1975-76 г. е назначена в ОУ“Митко Палаузов“- Своге. Специалностите й са български език, руски език и пеене.

АСЕН АНГЕЛОВ СИМЕОНОВ/05.04.1927-24.07.2012/
asen_simeonov          1935-36 г. учи в с. Чеканчево, 1937г. в с. Сарнци, а от 1938г. се премества на г. Бов и тук завършва и прогимназиалното си образование. Гимназиалното си образование получава в IV-та Софийска мъжка гимназия ”Иван Вазов”, която завършва  през 1946 г. От 1947 г. до 1950 г. учи във Висшето техническо училище, Строителен факултет, Отдел за строително инжинерство. Прекъсва.През 1958 г. завършва задочно Института за прогимназиални учители „Тодор Самодумов”- гр. Пловдив, специалност математика, физика и физическо възпитание.Следва задочно специалността Математика в Математическия факултет на Софийски университет „Климент Охридски”- гр. София, която завършва през 1968 г. През 1980 г. придобива II клас квалификация от Института за усъвършенстване на учителите-гр. София
От 25.10. 1950 г. до 20.11.1953 г. отбива военната си служба в гр. Димитровград. Значка „Отличник по военна и политическа подготовка”.
Работи в  Окръжно пътно управление – 1. 02.1954 г.- 30.08.1955 г.  Като общ работник,след това като учител в с. Губислав – 1.09.1955 г. – 31.08.1958 г. , с. Редина  –   1.09.1958 г. – 31.08.1960 г., с. Желен   –   1.09.1960 г.  – 31.08.1961 г. , с. Губислав – 1.09.1961 г. – 24.09.1962 г., с. Церово  – 25.09.1962 г. – 31.08.1970 г.,гр. Своге „Дичо Петров” – 1.09.1970 г. – 31.08.1971 г., с. Церово  – 1.09.1971 г.  – 31.08.1974 г., гр. Своге „Дичо Петров” – 1.09.1974 г. – 31.08.1988 г.
През м.май на 1983 г. Окръжният съвет за Народна Просвета му присъжда званието „Старши учител”. През декември 1983 г. съгласно заповед на Министъра на Народната просвета придобива I-ви клас квалификация.През 1986 г. е удостоен с педагогическото звание „Главен учител” от Министерството на народната просвета.  През м. май 1982 г. е награден със значката „Отличник” на Министерството на Народната просвета. С указ  на ДС на Народна Република България от 31.март.През 1986 г. се награждава с орден „Кирил и Методи”- I-ва степен. Със заповед  от 17. май. 1988 г. на Комитета за култура е награден със значка „Отличие за читалищна дейност”.   Има 2 грамоти от конкурси на сп. „Математика в школе”- приложения, а Школата по математика е окръжен първенец за 1983 г.
Дълги години участва в прибирането на сеното в ТКЗС – с. Заселе и след приключване отразява работата на бригадата в местния вестник „Устрем”, „Софийска правда”.
Сътрудничеството му с математическите издания датира още от 1971 г., когато участва в решаването на конкурсни задачи, публикува десетки негови задачи и статии. Не еднократно е заемал призовите I и II място.
Публикациите му датират до края на дните му, дори някои публикуваха и след това.

 Личен архив

АТАНАСКА ДИМИТРОВА АТАНАСОВА/28.01.1938/
atanaska atanasova
Родена в с.Ябланица, Софийско. Основното си образование получава в родното си село. През 1957 г. завършва Педагогическото училище в гр.София.
Три години учителства в родното си село Ябланица. От 1960 до 1970 г.учителства в с.Лакатник. А от 15.09.1970 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ и остава  до пенсионирането си в същото училище, като начална учителка.

БОГОМИЛ АСЕНОВ БОЖИЛОВ/18.10.1936/
bogomil bojilov
Роден в Своге. Завършва основното и средното си образование в родното място. През 1959 г. е приет като студент във Висшия институт за физкултура, който завършва през 1965 г.
През 1962 г. започва работа в ДИП“Антрацитни мини“, като треньор, а от 1967 г. е учител в ОУ“Митко Палаузов“. До пенсионирането си работи в това училище, като е и заместник директор.

БОГОМИР ИВАНОВ БОСЕВ/1911- неизв./

Роден е в с.Брезово, Пловдивско. Завършва семинария и Богословски факултет на Софийския университет, работил е в Рилския манастир , а от 1944 до 1948 година е директор на гимназията в родното му село Брезово. От 1948 г. до 1956 г. е директор на гимназията в Своге. След това работи в София в Дома на атеиста към Градския комитет на Отечествения фронт.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

БОЖАНА АТАНАСОВА МИТЕВА/01.01.19110- 26.11.2007/

Родена в с. Богьовци, община Костинброд, област Софийска .
Основното си образование получава в родното си село и прогимназия в София.
Средно образование завършва в София, III девическа образцова гимназия, педагогически отдел през 1929 г.
Висше образование – задочно по руска филология Софийския университет през 1951 г.
Божана Атанасова постъпва на работа на гара Бов (тогава спирка) през учебната 1929/1930 г. в новооткритото  (1928 г.) начално училище.
От 1929 до 1937 г. преподава в клас с четири слети отделения (класове) от Бов и махалите към нея (Търно, Долни Желен, Требеш, Трескавец, Забачовец, Стръмолье, Реката, Криви лак и Скакля).
От 1939 до 1946 г. води вече не четири, а две слети отделения след назначаване на втора начална учителка.
От 1946 г. до пенсионирането си учителства в София в 9та прогимназия, 10то средно училище и II вечерна гимназия.
Божана Атанасова е единствената учителка в новооткритото начално училище на гара Бов за периода 1929 – 1937 г. Упорито и методично създава организацията на учебния процес на децата при специфичните местни условия.
Преодолява много трудности, като се започне от факта, че работи с четири слети отделения, което е педагогическа аномалия, и се премине към лошите битови условия, особено в първите години преди построяването на новото училище през 1932 г. Учебните занятия се водят в неудобни частни квартири. Сама с учениците се грижи за отоплението на помещенията. Често при лошо време децата идват на училище мокри, кални и премръзнали отдалече. Заниманията са целодневни. Има деца, които се явяват на училище късно в края на октомври, тъй като са заети в домашните стопанства като пастирчета. Това налага провеждане на допълнителна подготовка извън учебното време. Учебниците и учебните помагала закупува сама от София и доставя с влака …
Божана Атанасова участва активно и в извън учебни занимания. Ръководи ученическото въздържателно дружество, организира театрални изяви на учениците, взима участие в учителската театрална група, в изнасянето на реферати и беседи пред населението, ръководи ученическия хор и др. Участва и в общински мероприятия – например в комисии за проверка на добивите от пшеница на държавни доставки …
Любими часове на децата са тези по ръчна работа. Момчетата изработват предмети от домашния бит (рало, вила, ярем, мотика и др.), а момичетата плетат и шият.
Всяка сутрин Божана Атанасова започва учебните занятия с песен и при всяка възможност провежда часовете на открито.
Божана Атанасова има два брака. През 1931 г. се омъжва за Кръстьо Петков, кмет и обществен деятел, починал през 1932 г. и през 1936 г. – за Кирил Митев, тогавашен директор на прогимназията на гара Бов. Има три деца – Данка – агроном и научен работник, Искра – университетски преподавател по английски и Огнян – дипломат и дългогодишен посланик.
Божана Атанасова е участвала дълги години като певица в хор „Септемврийци.”

Божана Атанасова работи като учителка всеотдайно и с много обич към децата шестнайсет години на гара Бов. Учи ги на четене писане, нравствени добродетели и патриотизъм. На това се дължи и уважението на учениците и родителите им към нея до сетния и дъх.

БОРИС АЛЕКСАНДРОВ ЗАНКОВ/03.06.1932- неизв./

Boris Zankov          Роден в с.Заселе. Основното си образование завършва в с.гара Бов, средното- в свогенската гимназия. Задочно завършва Техникум по машиностроене в София и Институт за учители- специалисти.
След завършване на гимназия работи в каменна кариера. След това е нередовен учител в с.Заноге.След отбиването на военната служба постъпва на работа в РМЗ –София. След това работи в Антрацитни мини., от там в ДОСО .Своге. През 1960 година постъпва в гимназията в Своге, като завеждащ работилница. От 1967-68 година е преназначен като учител.
Борис Занков е известен с многобройните си технически разработки и рационализации. След 1989 г. става известен бизнесмен в общината, като продава промишлени стоки в страната и чужбина.

ВАСИЛ ПАВЛОВ КЬОНИН / началото на 20 в./

Първият учител с педагогическа подготовка и първи главен учител,впоследствие директор, роден в с.Осиково,начначен през учебната 1920- 1921 г.

ВЕЛИЧКО ПЕТРОВ ВРАЖАЛСКИ/ 1880 – 1964 г. /
Първо и второ отделение завършва в Лакатник, трето в Искрец, четвърти, пети и шести клас във Враца, седми в София.
От 1900 година  до 1904 година е учител  в с.Горна Вереница и с.Бов.
От 1904 година  до 1936 година учителствува в с.Лакатник, като няколко години е бил   старши учител.Първоначално е назначаван като временен учител, но през 1906 година след полагане на изпити в град Лом получава свидетелство за учителска правоспособност.Обичал е да води учениците на екскурзии из България.
Като учител, освен че е прочел доста книги и списания, е написал и изнесъл не малко беседи, сказки, доклади, реферати като: “Обществената дейност и културна роля на българския учител/ка във връзка с идеите на Григорий Петров – план за практическа дейност”, “Интерес при обучението”, “Какви ръководни начала трябва да легнат в основата на седмичното разпределение на часовете в разделените и слетите училища” – държан в Своге на 25.09.1925 година, “Как да наредим план за обучението по родинознание и предметно учение за цялата учебна година за да бъде обучението наистина образователно и възпитателно” – реферат в Свогенската пунктова административна конференция на 26.09.1926 година, “Благоверие и възпитение на детето” – реферат четен в Своге април 1929 година.
Освен, че е дал знания на много поколения, той взима дейно участие в живота на селото през цялото си съзнателно съществуване.
През 1908 година е създадено читалище “Пробуда” в с.Лакатник, той е един от съоснователите и пръв касиер.
Бил е постановчик на множество читалищни преставления – вечеринки.
Писал е пиеси и е участвал като артист.За активната му читалищна дейност неговия портрет е поставен в салона на читалището.
На снимка от 20.10.1920 година Величко се е снимал с Културно-просветния комитет на Лакатник. Към неговата просветителска дейност може да прибавим събирането и записването на гатанки, пословици и поговорки.В тетрадка са записани песни: жетварски, седенкярски, овчарски.
Той прави опит за написване история на Лакатник, като много от материалите изпраща на протоирей поп Григоров от Своге, но за жалост не са запазени.
Съучредител на кооперация “ Яворец” – 1931 година и пчеларско дружество 1931 година като съветник.Отглежда и кошери.Свири на цигулка, припява на попа в черквата.Участва в учредяване на ТКЗС с имот около 50 дка и се грижи за овощните градини и пчелина.
Участва в Балканската война, в превземането на Одрин, спасява своята част от унищожение в една от битките.На фронта е и в Междусъюзническата война.Раняван  е на гръцкия фронт.
Участва и в Първата световна война.
Величко е получил следните награди :
Кръст за храброст от 1913 година.
Кръст за храброст от Общоевропейската война/Първата св. война/.
Медал за военна заслуга от същата война.
Народен орден за гражданска заслуга от 1929 година.
Награда с джобен часовник / Омега / , за примерна работа от 1935 година.
Народен орден за гражданска заслуга от 1936 година.
Национална златна значка – отличие за читалищна дейност от Националния съвет на ОФ от 1950 година.
Орден “Кирил и Методий” – първа степен златен.

  ВЕНЕЛИН ИВАНОВ МИТЕВ/12.02.1941/

Роден в с.Крушовица, Плевенско. Основното образование завършва в родното си село, след което -Техникум по текстил в Габрово. След военната служба работи две години като секционен майстор в ДИП“Асен Халачев“, Плевен. През 1965 г. Завършва Института за учители -специалисти в гр.Сливен и Институт в гр.Станке Димитров. След това пет години е учител в Техникума по текстил в гр.Враца.

  • От учебната 1970-71- е учител по трудово обучение в с.Церово. В последствие учителства в с.Жълтуша,Кърджалийско. От 1974 г. Работи в ОУ“Митко Палаузов“- в началото като завеждащ работилница, а след това като учител по трудово обучение. Остава в това учебно заведение до пенсионирането си.ГЕОРГИ ИВАНОВ МАРКОВ/18.06.1925- неизв./

    Georgi Markov          Роден е в София. Завършва основното си образование там, а средното в 7 мъжка гимназия”Черноризец Храбър”, София.Завършва школата за запасни офицери “Христо Ботев”. В продължение на 22 години е военен. Преминава през цялата йерархия в армията- до офицер. През 1967 г. напуска , за да преподава на младите хора в гимназията в Своге по т.нар. военно обучение.

    ГЪЛЪБ КОЛИН ИВАНОВ/ края на 19 в./

    Той е от мах.Циганка на село Свидня. Има заслуга за построяването на първото училище в село Свидня в края на 19 век.

    ГЬОНКО ПЕТКОВ ХАДЖИЙСКИ / неизв.- 1912 г./

    Първият учител в с.Осиково. Първоначлно обучавал хората по домовете, впоследствие открил в бараки до черквата и първото училище в с.Осиково. Погребан е с почести от населението.

  •  ЕЛЕНА СТАНЧЕВА КАРАБАЛИЕВА/09.11.1928/ 
  •           Родена в с.Болярово, Ямболско. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия в гр.Елхово. През 1949 г. посещава тремесечен курс за дружинни ръководители. Учителска правоспособност получава в гр.Тополовград.
    Учителства в селата Ружица, Болярово, Мамарчево и в гр.Елхово- Ямболски окръг.
    От 1957 г. е начална учителка в Своге.За четири учебни години е командирована в българското училище в Братислава.
    След завръщането си отново преподава в Своге до пенсионирането си през 1984 г.

 ЕЛЕНА ЦВЕТАНОВА КОСТОВА/19.07.1947/

elena kostova          Родена в Искрец. Завършва основното си образование там, а средното- в Своге.През 1967 г. завършва Институт за начални учители в София и отива по разпределение на работа в Копривщица. През 1969 г. постъпва на работа в основното училище в кв.Дренов., а същата година се премества в ОУ“Митко Палаузов“, като начална учителка.
През 1974 записва задочно Учителски институт в гр.Смолян със специалност история и география. Продължава работа в ОУ в Своге по специалността.

  •  

ЕРМА БОЯНОВА БОГОЕВА/06.09.1943/

Erma BogoevaНачалното си образование завършва в с.Церово, а гимназиалното в ПГ”Дичо Петров”. След завършването си работи като нередовна учителка.През 1966 г.завършва висшето си образование в Биологическия факултет на Софийския университет. Първата й специалност е биология, втората- химия.
От 1966 г. работи в ПГ”Дичо Петров”,като преподавател по биология и химия.

 

ЗДРАВКО БОРИСОВ ЗДРАВКОВ/14.08.1934-неизв./

zdravkov            Роден в с.Редина. Основното  и средното си образование завършва в Своге. Две години работи като нередовен учител в Редина и в Чибаовци.През 1954 г. постъпва в Учителския институт в София, като изучава история.  След военната служба една година учителства в с.Огоя, а през 1959 г. е назначен като директор на училището в с.Бърдо, Ихтиманско, където е в продължение на две години.  До 1967 година е директор на училището в с.Желен. След това постъпва като възпитател в гара Лакатник. След това учителства в с.Церово, а от 1972 г. е в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.

 

 

ИВАН ГЕОРГИЕВ ДИНОВ /неизв./

Дългогодишен директор на Основното училище в с.Миланово, направил много за обогатяване на материалната база на училището. Общественик.

ИВАН ДИМИТРОВ МИНЕВ/20.01.1944- неизв./

Ivan Minev          Роден в Заноге.Основното образование получава в родното си село, а средно-специално в Златица.Започва да учи в СУ”Климент Охридски” и същевременно работи като нередовен учител в Лесков дол. Преминава на работа в ДПП”Скала” като секретар на ДКМС. От 1970 до 1974 г. е началник ТРЗ в “Скала” От 1974 г. постъпва на работа в ПГ”Дичо Петров”, като преподавател по математика. След това работи в ОУ”Митко Палаузов”, а в края на кариерата си е зам.директор на ОУ”Иван Вазов, Своге.

ИВАНКА ВЛАДИМИРОВА НИКОЛОВА/ПАНОВА/

През 1949-50 година в с.Свидня се открива прогимназия. Първата учителка е Иванка Владимирова  от кв.Стоевци. Тя е и краевед, който събира информация за селото, за Своге и особено за махала Стоевци.


  • Личен архив
    “Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
    Генади Раденков 

    ИВАНКА ПЕТРОВА ДИНОВА/неизв./

    Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.

    ИВАНКА ЦВЕТКОВА ДАМЯНОВА/01.01.1943/

    Родена е в с.Редина. Основното образование завършва в родното си село, а гимназия- в Своге.Продължава образованието си в Учителския институт в грСтанке Димитров. Дипломира се със специалности български език, история, физическо възпитание и френски език.
    През 1965 г. постъпва като учител в с.Церецел,а от  1966 г. работи в с.Томпсън, където преподава осем години.
    На 01.09.1974 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“.

    ИЛКО ТАШЕВ КАРАБАЛИЕВ/30.09.1923-13.10.1975/

    Основното си образование завършва в родното си село Мамарчево, Ямболско., а гимназия- в Елхово и Ямбол през 1942 г.
    През 1945-46 г.работи като нередовен учител.През 1951 г. завършва Института за начални учители, а през 1958 г.- за редовен прогимназиален учител в Бургас, а през 1966 г.СУ”Климент Охридски”,специалност география и история.
    Учителската му кариера минава през селата Мамарчево, Болярово, гр.Елхово и Своге.През 1952-53 г. е директор на училището в с.Болярово.От март 1957-59 г. става училищен инспектор към отдел Народна просвета- Своге, а от 1961-65 г.е командирован като учител в Чехословакия, Братислава.След завръщането си работи като зам.директор на ОУ”Митко Палаузов”.От 1966 до септември 1969 е инспектор в Градски народен съвет, Своге.През 1969-70 година е назначен като директор на гимназията в Своге.

    ЙОРДАН ЙОШКОВ ПЪРВАНОВ/неизв./

    През 1952-53 г. е средищен училищен директор на трите училища в Свидня- в мах.Реката, мах.Дебели рът и училище “Кирил и Методий4 в бившия център на селото.

  • “Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
    Генади Раденков

     ЙОРДАН ВАСИЛЕВ РАДЕНКОВ/13.01.1934- неизв./

Основното и средното си образование получава в Своге. Завършва Учителски институт в София през 1956 г. със специалност история и рисуване.

Работи като секретар в Районния съд в Своге и като счетоводител в БНБ- Своге. По-късно постъпва като художник в Министерството на транспорта в София. От 1960 г. започва работа като учител в с.Искрец. През 1966 г. става учител по рисуване в ОУ“Митко Палаузов“.

  • Йордан Раденков има богата колекция от фотографии. Паралелно работи и като фотограф към местния вестник.

ЙОРДАН ИЛИЕВ АТАНАСОВ/24.07.1915-неизв./

Роден е в с.Полско Косово, Русенско. Основното си образование получава в родното си село. Гимназия учи в гр.Полски Тръмбеш от 4 до 6 клас. Поради липса на средства след смъртта на баща му през 1930 -завършва като частен ученик в гр. Горна Оряховица, а осми клас в гр.Велико Търново през 1935 г. Същата година постъпва в Института за прогимназиални учители в Пловдив, където завършва с отличие през 1937 г.

Първото си назначение получава в с.Пейчиново. След три години е преместен в с.Долна Студена, после Горно Албаново, Ценово. След това е назначен като секретар в Околийска училищна инспекция, гр.Бяла през 1942 г. През 1943 г. е уволнен по политически причини. Започва да следва право в СУ“Климент Охридски“, но е мобилизиран в корпуса – Сърбия, гр.Лесковац.Там изкарва повече от една година и промените през 1944 г. посреща в гр.Пирот. Завършва право семестриално през 1947 г. Поради финансови затруднения прекъсва и учителства в с.Бръшлян, Силистренско, а после във Великотърновско и Русенско. От 1965 г. учителства в с.Неделище, в Заселе и Желен, а от 1970 в гр.Своге.

  • Като ученик и като учител работи във есперантското и във въздържателното движение. Публикува статии във в.“Трезвеност“, в.“Дунавска правда“, в.“Устрем“, сп.“Есперантски бюлетин“ и др.
  • КИРИЛ СПАСОВ БЕЛОВ /03.06.1914г.- 26.12.2007/          Роден в с.Мокреш,област Монтана. Завършва основното си образование в местното училище и след това  –  Педагогическото училище в град Лом. В гимназията той изучава стенография и международния език Есперанто.През 1929 година за първи път хваща цигулка,а през 1940 година неговите родители му купуват негова собствена такава.От тогава тя става,най-добрият му приятел и е винаги до него  през целия му живот.  Завършва Пловдивския учителски институт.
    В с.Искрец учителстват от 1952 до 1957 г,където създава  и ръководи пионерски хор.     През м.февруари 1952 година образува четиригласен смесен хор,за пръв път в селото,с който изнася редица концерти в Искрец и околните села и участват  на прегледи в Своге и София с много добро представяне.На Национална музикално-педагогическа конференция на 17,18 и 19 март 1955 година в Академията на науките  в София,председателствана от академик Петко Стайнов, виден наш композитор,  Кирил Белов изнася урок  с ученици от VI клас от с.Искрец.  След конференцията, заедно с К.Николов и Кайтазов, участват в авторски колектив за съставяне на учебник по пеене за седми клас – 1956г.
    От началото на учебната 1957-1958 година Кирил Белов се преместват в град Своге.Ето дейността му по неговите лични спомени: „Бързо навлязохме със Стефка,а и с децата в обществения живот на Своге.Първо ме поканиха да ръководя хор „Хр.Смирненски” при читалище „Дим.Благоев”,а после заработих в естрадно-сатиричния на Н.Котов,където музикално оформих отделните номера,а и пишех хумористични куплети и музиката им.При подготовката на водевила”Люлякова градина” образувах и ръководех оркестър..Водевилът „Люлякова градина” с много голям успех изнесохме в Своге,Сливница,Драгоман,Искрец и Костинброд – 12 пъти.
    В училище минах да преподавам само пеене,като поех и ръководството и на пионерския хор,с който изнасяхме концерти и участвах в прегледи на художествената самодейност с много добро представяне.
    По текст на колегата Н.Николов композирах марш на единното училище в Своге „Дичо Петров”.По текст народен за Дичо Петров написах песен.И маршът и песента се пееха от всички ученици от прогимназията.Бях председател на учителската профорганизация – за средния курс и гимназията,както и за началните учители.    При отделянето и влизането в новата сграда на основното училище,което нарекохме „Митко Палаузов”,бях назначен през 1966 година за зам.директор.     По текст на Н.Николов композирах марш на основното училище „М. Палаузов”; а по-късно и песен за М. Палаузов.     От 1967 до 1975 година включително бях председател на чителище „Д.Благоев“.Хор „Хр.Смирненски” беше преустановил своята дейност.Захванах се с възстановяването на хора – през пролетта на 1967 г.,като вокална група,а през есента хорът беше в пълен състав,в който пееха 26 учители,в това число Стефка и Ивка/б.р.съпругата и дъщеря му /.
    В ръководството на хора привлякох гимназиалната учителка Светла Рачева.Хорът участва в  републикански прегледи,като завоюва сребърен медал,а на следващия преглед – златен,вече с диригент  Гьокчен Шукриева,а аз бях зам.диригент.
    Повече от петнадесет години бях председател на общинския комитет за трезвеност в Своге,през което време всяка година през месеца на трезвеността (февруари) изнасях беседи по градската радиоуредба,на събрания по квартали,в селата Свидня и Искрец,срещи с ученици от гимназията и основното училище,беседи на общи родителски срещи,на сесии на общинския народен съвет.В местния в.”Устрем” всяка година се отпечатваха мои статии за трезвеността.Отпечатена бе и статия във в.”Трезвеност”.
    Пенсионирах се през 1974 година.Учителствах и след пенсионирането:в Своге,Бов и Искрец.Имах 40 години учителстване.“
    Изнесени детски оперети: „Болният учител „– 1934г.,“Птичата воденица „– 1935г.,“Млад юнак“ – 1940г., „Сираче“ – 1942г., „По чистия път“ – 1943г., „Седмоцветното знаме“ – 1945г., „Птичата воденица“ – 1946г., „Брат и сестра „– 1947г.,“Пролетен празник“–1947г.,                                                                                              „Синята скала“ – 1948г.
    Статии за Кирил Белов: “Седемдесет и пет години светлина” от Робинзон Спасов в сп.”Читалище” от 1982г., „Искри в Искрецката долина” от Боян Балкански в сп.”Читалище” 1983г.,„Отдеден на музиката” от Стефан Кирин  сп.”Читалище”1984г.,„Живот отдаден на музиката” от Стефан Кирин във в.”Кооперативно село”,„С любов към музиката” от Стефан Кирин във в.”Септемврийско слово”1982г.,„Цената на убеждението” от Ванчева във в.”Софийска правда”,„Камертон на вярата” от Владимира Топалова  във в.”Трезвеност”01.09.1988г.
    Награден  е от Комитета за култура със значка „Отличник” и от окръжния съвет за култура в Михайловград с почетния знак „Огоста” и сумата 60лв.          От 1982 до 1988 година е секретар на Общинския комитет на движението за българо-съветската дружба в Свогенската община.За всеотдайната ми работа бях награден с ръчен часовник и златната значка „Вечна дружба”.Бях пропагандист и завещах секция „Трезвеност”към дружество „Г.Кирков” – също бях награден.
    През 1988 година,м.ноември, е делегат на IV- ия конгрес на движението за трезвеност.За много добра дейност е награден със златна значка от Националния комитет за трезвеност.За цялостна дейност получава множество похвали, грамоти, награди. В книга втора на алманаха на художествения творчески клуб„Искри” в с.Искрец е отпечатан химна на с.Искрец,композиран от Кирил Белов.                                        Личен архив

    КИРИЛ СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ/07.03.1927/

    Роден е в Сандански. Завършва средното си образование там. През 1947 г. започва да учи в СУ”Климент Охридски”,специалност френска филология. След уволнението от казармата става учител в гимназия “Яне Сандански”, гр.Сандански.От 1955-56 г. постъпва като учител в езиковата гимназия в Ловеч. Френският отдел на гимназията се мести във Варна и той работи там до 1961 г. В последствие се мести в София и работи в различни училища и школи. От 1962 до 1968 е преподавател в ТВУ- гр.Казичане. Идва в Своге от “База за развитие и внедряване по товарната промишленост. В ПГ и СПТУ”Дичо Петров” е назначен през 1975 г. като учител по френски език.

    КОРТЕЗА ГЕОРГИЕВА ВЕЛИЧКОВА(1886 -1947)

    Учителка. Полага много усилия да убеждава родителите записват децата си на училище – особено момичетата, тъй като навремето момичетата по-често са оставали вкъщи. Основен ктитор на църквата „Света Петка” в Церово, построена през 1911 г. Основателка на първия футболен клуб в Церово – „Летец” (1939 г.)
    Води курсове към читалището: готварство, плетачество, бродерия.
    Кортеза   – внучка на Кортеза Величкова

    ЛАЗАР КОЙЧЕВ ЛАКОВ/30.06.1930 /

    Роден е в с. Лопян, Софийско. Основното си оразование завършва в родното си село. След това учи в ПГ”Проф.д-р Ас.Златаров”,Ботевград. През 1970 г. завършва ВПИ,Пловдив, специалност химия, а през 1976,същото висше учебно заведение със специалност биология.
    Учителства в родното си село 1967-69 г., след това в София- 24 основно училище и 31 ЕСПУ. През 1972 г. постъпва на работа в ПГ”Дичо Петров”, специалност физика, а от 1974 г. е учител по химия.
    Известен с активната си обществена позиция след 1989 г., когато става председател на местната организация на СДС, общински съветник.

    ЛЮБОМИР ГЕНОВ ИВАНОВ/18.07.1932./

    Роден е в с.Бутан, Врачанско в семейството на бежанци от Македония. До завършването на средното си образование живее и учи в родното си село.Детството си описва по следния начин:“В този край зимата е люта, пролет духат степни ветрове, а лятото е знойно.Там посреща руските войски през 1944 г. и с много други деца по цял ден се забалвявахме на временното военно летище,построено накрая на селото/близо до родния ми дом/.“
    Завършва учителски институт в гр.Плевен.
    Работи като учител в Лесковдол, Осеновлак и Добравица.През 1969 година постъпва като учител по физика и математика в ОУ“Митко Палаузов“,Своге.

    МАДЛЕНА ИВАНОВА КУЦАРОВА/22.12.1949/

    madlena kucarova          Родена е в Своге, където завършва основното и средното си образование. През 1971 г. завършва Института за детски и начални учители в София със специалност начална учителка. Същата година започва работа в ОУ “Митко Палаузов“, гр. Своге като начален учител. От септември 1972 до 1981 г. работи в НУ“Д-р Петър Берон“ като начална учителка. От 01.09.1981 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“  по специалността си.

    МАЛИН МЛАДЕНОВ

    Първият учител в откритото през 1881 г. училище в Церово.

    МАРГАРИТА ИВАНОВА ЧАКЪРОВА/09.04.1947/

    Родена в гр.Своге. Основното си образование получава в с.Искрец, а гимназия- в Своге. През 1965 г. е приета за редовна студентка по математика в СУ“Климент Охридски“. От 01.09.1970 г. работи като преподавател по математика в ОУ“Митко Палаузов“ . Остава в същото учебно заведение до пенсионирането си.

    МАРГАРИТА ПЕТРОВА ЛАКОВА/27.08.1945/

    Родена е в гр.Вършец. В Своге е от 1954 г., когато родителите й се преместват тук на работа. Средното си образование завършва в ПГ”Дичо Петров” през 1963 г. През 1967 г. завършва висшето си образование със специалност химия във Висшия педагогически институт в Пловдив. От 1967 г. е назначена като преподавател по пеене и музика в ОУ”Митко Палаузов”, Своге. Ръководи акордеонен оркестър и оркестър от фанфарни духови инструменти.  Те участват във всички тържества и манифестации на града, както и в прегледи на ученическа художествена самодейност в страната.
    През 1976 г. завършва второ висше образование в ПУ”Паисий Хилендарски”, специалност биология.
    От 1976 г. е назначена като възпитател в Ученическото общежитие към гимназията в Своге.
    През периода 1980-1984 г. е на работа в Мароко, заедно със съпруга си Лазар Лаков са преподаватели по физика и химия в марокански лицей,където обучението се извършва на френски език. Там се запознава с френската система на обучение и организация на учебния процес.След връщането си в България е отново на работа в Общежитието. През 1986 г. е назначена като преподавател по биология в ОУ”Митко Палаузов”.
    В периода 1992- 2000 година е помощник-директор в същото училище, преименувано като ОУ”Иван Вазов”.  След спечелен конкурс е назначена като директор на училището и работи като такъв до пенсионирането си през 2006 г.

    МАРИЯ ИВАНОВА ЧАМОВА/14.07.1939/

Завършва гимназия в Своге. След това учи руска филология в СУ“ Св.Климент Охридски“. След завършването си е назначена като учител по руски език и литература в родния й град- Своге. По-късно е назначена за директор на ПГ“Дичо Петров“- от 01.03.1978 г.- 01.09.1983 г. И след това от 01.09.1987 до 15.07.1994 г. В периода между двете назначения работи като учител по руски език и литература в българското училище в Будапеща/Унгария/. Заради всеотдайната си работа в чужбина, пропагандирането не само на руския език и култура, но и на ценностите на българското образование тя е наградена със званието „Отличник на МНИ“

Учениците й в Своге ще я запомнят с невероятния й дух и стил, с борбеното си отношение и майчина закрила и към преподавателите, и към учениците. Заслугата й за общността е не само преподавателската и възпитателна работа, но и в дейността й като директор по разширяване на материалната база на училището.Неколкократно са правени рамонти в двата стари корпуса на гимназия и СПТУ“Дичо Петров“- създаден е физкултурен салон, по-късно преустроен в закусвалня. Помещението след това е използвано за кабинет по шевно производство. В две помещения са оборудвани зъболекарски и лекарски кабинети. Появява се необходимост от разширение. Благодарение на нейната упоритост и настоятелни молби- е взето решение за строеж на третия корпус на сградата на гимназията. Първата копка е направена през учебната 1980-1981 г. През време на отсъствието й от България за строителството са се грижили директорите Нина Станчева и Емилия Григорова.Ето какво споделя самата г-жа Чамова :“ Когато се радвах ,че ще имаме ново училище/12 кабинета, чудесна библиотека, необходим тогава училищен стол…/, не си и помислих кой ще отговаря за предстоящото строителство. А то започна толкова стремително,че се наложи да забравя,че съм жена, второ- филолог, трето- обичах музиката и литературата, а изведнъж ми се наложи да разбирам и от строителство!Нямах време за никакъв размисъл. Ръководех тогава две училища- Политехническа гимназия и Средно професионално училище „Дичо Петров“ с двама зам.директори по две програми. Трудно и много отговорно. На първо място- осигуряване на условия за нормален и резултатен учебен процес. На второ- тежко за всички учители и служители ежедневие. Трябваше не постоянно, но в критични случаи всеки да помага с каквото може! И със съвети, и с мнение, и с реално участие с труд.“

В спомени, написани специално по повод този справочник, г-жа Чамова благодари персонално на всички свои колеги, които са били неотменно до нея до завършването на сградата.С огромно заслужено удовлетворение тя формулира основния си принос за Своге и общината: „ И в тези години,когато бях зам.директор и директор, и главно в годините ,когато бях само един щастлив учител,знам откъде дойде удовлетворението от всеотдайната ми работа. В основата на всичко добро стоеше- обичта ми към учениците, уважението към колегите и служителите, работата с любов към моя предмет- руски език и литература, към учителската професия. Доволна съм,че оставих на моя град едно хубаво училище и стотици достойни хора.“

Из спомени на

Мария Чамова

  • МАРИЙКА МАРИНОВА ХРИСТОВА/23.08.1926-неизв./Mariika Hristova          Родена в с.Аспарухово, Плевенско.Учи в родното си село, прогимназия завършва в ОУ”Васил Левски”, а гимназия в гр.Левски.Като учител се занимава с обществена работа- в женското дружество.
    През 1950-51завършва педагогически курс. Учителства в с.Гарван, Силистренско, след това в Лесков дол, Свогенска община. От 1954-44 преподава в мах.Клена на с.Своге, през 1955-56- учителства в Свидня. От първи септември 1956 е начална учителка в ОУ”Митко Палаузов”- Своге.

    МИЛАН МАНЧЕВ МИХАЙЛОВ/07.02.1937/

    mancev          Роден е в с.Буковец, Софийско.  Основно образование получава в родното си село, а средно в Своге през 1955 г. Завършва Учителски институт за прогимназиални учители в София през 1959 г.,специалност математика, физика и физическо възпитание.
    Започва да учителства през 1959 г. в с.Буковец.От 01.09.1961 до 1964  е назначен като директор на Основното училище в Буковец. След това започва работа в ОУ“Митко Палаузов“, Своге, където работи до пенсионирането си.

     

  •  МИРОСЛАВА АНГЕЛОВА МИКОВА/18.02.1947/

Родена в гр.Пазарджик. Основното и средното си образование завършва в гр.Белово. След това постъпва в СУ“Климент Охридски“ и завършва със специалност българска филология.

Работи в селата Бов и Томпсън. От 1981 г. започва работа в ОУ“Митко Палаузов“,където остава до края на стажа си.

МЛАДЕН ВАСИЛЕВ БОНЕВ/01.02.1937- неизв./

Роден в Горно Озирово, Михайловградски окръг. Основното си образование получава в родното си село, а гимназия- в гр.Вършец през 1955 г. Работи в Геоложки проучвания като подземен работник и в МТС бригада като отчетник в с.Долно Озирово. От 1961 до 1966 г. е студент в СУ“Климент Охридски“ със специалност география и биология.

През 1968 г. постъпва на работа като учител-възпитател в с.Церово, след това работи във Владо Тричков и в Реброво. През 1969 г. е назначен като дружинен ръководител в Искрец.

От 1974 г. е на работа в ОУ“Митко Палазузов“ като заместник- директор, а от 1980 година- като директор.

МЛАДЕН ХРИСТОВ КИТАНОВ/15.08.1914-неизв./

Роден в Червен бряг. До 1933 г. учи в Бяла Слатина, а през есента на същата година постъпва в Държавната художествена академия. Завършва я през 1938 година. След приключване на образованието работи в жп-работилница- София. От 10.02.1940 до 1941 година е войник. Есента на 1945 година заминава за гр.Флоренция, Италия, където две години учи в Академията за изящни изкуства. От 1943 до 44 година е учител в Трета образцова мъжка гимнази- София. След това една учебна година е учител в с.Койнаре, Врачанско, а след това в гимназията в гр.Радомир.Учебната 1946-47 година е учител в Искрец, а после в Батулия. От 1948 година е учител по рисуване в ОУ”Митко Палаузов” в Своге.

НАДЕЖДА ИЛИЕВА БОЖИЛОВА/24.01.1910-неизв./

Родена в Бяла Слатина. До 6-то гимназиално образование завършва в родния си град, а 7 и 8 в Педагогическото училище в град Берковица. През 1932-33 е учителка в прогимназията на село Джурилово, Белослатинско. През 1933 г. се омъжва и е назначена за начална учителка в с.Неделище, Драгомански район, където е до есента 1935 г. От същата година тя се премества при съпруга си, който учителства в с.Добри лаки, Петричко. Там е до есента на 1938 г. Премества се в с.Шума, Годечки район, родното село на мъжа й. Там е до есента на 1946 г. После отива в гр.Годеч, където е до 30.08.1956 г. От 01.09.1956 г. е в град Своге, където работи съпруга й. Тук учителства до 30.08.1960 г.,а от първи септември същата година излиза в пенсия. Наградена е с медал „За трудово отличие“.

НАЙДЕН АТАНАСОВ ФАКИРОВ/ФАКИРА/,/19 в.,неизв./

Учител в село Заселе веднага след Освобождението от турско робство през 1878 г. Участвал в борбите срещу робството. На негово име е кръстено селското училище.
Братът на  Найден Атанасов извършил някаква кражба и избягал в гората. На сутринта турците пристигнали в дома на Найден, за да арестуват крадеца, но не го открили. След като видели изключително красивата Ранча-съпругата на Найден, те решили да се погаврят с нея. Османлиите наредили на мъжа й да отиде до село Церово/на около 8 километра от село Заселе/ да донесе арендията/шомпол/ за пушките им, докато те го изчакат в дома му.
Вместо да отиде до Церово, Найден платил на един друг селянин, който отишъл да изпълни заповедта на турците. Найден с два заредени пищова се скрил на тавана, откъдето можел спокойно да наблюдава одаята/стаята/, в която се били настанили турците. В къщата вечерта белели царевица и турците започнали да закачат булките по двора. Тогава Найден слязъл от тавана и застрелял заптиетата, след което избягал от дома си.
На сутринта потерята тръгнала да го търси, а той преминал през р.Искър и се скрил в дъбовата гора на отсрещния бряг. По билото на Стара планина той стигнал до село Гушанци.  Там се сприятелил с някой си Стефан. Той го приютил. После Найден се върнал ,взел и съпругата си Ранча и избягали в Сърбия. Там дочакали Освобождението.
След това се върнали в Заселе и Найден станал учител.Хората от селото започнали да го наричат Найден Факира, а после това преминало в негова фамилия- Факиров.

НАЙДЕН ПЕТКОВ ПЛАШЕЕВ/края на  19- началото на 20 в./

Той е от с.Чибаовци. Първият учител в училище “Кирил и Методий” -с.Свидня при окриването на училището 1894- 1895 г.

НАЙДЕН СТОЯНОВ НАЙДЕНОВ/15.02.1943/

najdenov          Роден е в с.Катунец, Ловешко. Основното си образование получава в родното село,гимназиалното- в Ловеч. През 1972 г. завършва ВТУ“Кирил и Методий“ със специалност история. Работи на различни места в материалното производство. Като учител постъпва най-напред в Долна баня, Софийски окръг, а от 1975 г.- в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.

НАЙДА СТОЯНОВА ДИМИТРОВА/18.04.1943/

  • Родена е в с.Желен. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия- в Своге. След завършването на средното образование постъпва като нередовен учител в с.Желен. През 1966 г. завършва Учителския институт за прогимназиални учители в Станке Димитров. Една година учителства в с.Церово. На 01.09.1971 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като учител по математика. 

НИКОЛА ИСАЕВ ПОПОВ /1907- неизв./

          Роден е в Осеновлаг. Той е първият директор на гимназията от нашия край и е един от първите ,завършили висше образование. Завършва специалност география в Софийския университет през 1938 г. Учителства в с.Зверино, откъдето идва в Своге. Директор на гимназията е през учебната 1947/48 година, а след това до 1951 г. е учител по география. Впоследствие е учител в софийски училища, инспектор по география в бившия Софийски окръг.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

НИКОЛИНА ГАТОВА ГЕОРГИЕВА/23.11.1931-неизв./

  • Родена в Своге, където получава основното си образование, а гимназия завършва в София през 1949 г. Учителства в с.Желен и задочно завършва Учителски институт в гр.Враца. Заради професията на съпруга си-военнослужещ -работи като учител в Сливен и в Шумен. В последствие е в Томпсън, а от 1974 г. е назначена в ОУ“Митко Палаузов“- Своге. Специалностите й са български език, руски език и пеене.

НИКОЛИНА ДИМИТРОВА ЦОНЕВА/13.06.1913 г.- 05.04.1998 г./

Родена в с.Бов, учила начално образование в Лакатник, след това в Бов, а средното си образование завършила в София в Трета девическа гимназия през 1932 г.. През 1937 година се дипломира в СУ“Св.Климент Охридски“ в Историко-филологическия факултет със специалност педагогия. Работи в Бучин проход, в Курило. А през 1945 година Никола Генев я кани да стане част от първия учителски колектив на новооткритата гимназия,като преподава история.

В интервю за „Юбилеен вестник“, създаден по повод 50-годишнината на Свогенската гимназия/1995 г./ тя казва пред Ангел Асенов:

Какво си спомняте за откриването на гимназията в Своге?

  • – Цялото население очакваше откриването на гимназията. Желанието да се учи бе изключително голямо.Никола Генев не знаеше ни ден, ни нощ. Той посещаваше всеки дом,в който имаше младеж или девойка. Аз бях учителка в Курило. Той ме убеди да напусна редовното си място и да бъда назначена като нередовна учителка в новооткритата гимназия.“

След това г-жа Цонева разказва за годините на своето обучение: “Средно образование завършваха много малко, а пък момичетата бяха рядкост. Аз дължа учението си на майка ми/Гена Кръстева/. Тя ме подтикваше. Все пак майка ми беше внучка на един от първите грамотни хора в родното ми село Бов. Това е поп Никола, който се е научил на грамотност в „Седемте престола“. Учеха деца на по-заможни родители, но трудностите бяха големи. Аз по цяло лято съм жънела и копаела, за да може да се изкара прехраната за квартирата в София.“

Николина Цонева преписва на ръка спомените за историята на село Бов, писана от нейния чичо, учителят Петко поп Иванов , и от поп Григор Цонев.

  • Личен архив

НИКОЛИНА ЗЛАТКОВА ЗДРАВКОВА/09.12.1943-неизв./

Основното си образование завършва в родното си село Желен, а гимназия в гр.Етрополе. През 1966 г. завършва учителския интитут в гр.Станке Димитров. Осем години учителства в родното си село Желен, от които последните две като директор. От 09.1970 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като учител със специалност биология, химия, география, пеене и трудово обучение.

  •  НИНА МИЛКОВА СТАНЧЕВА/ 19.02.1953/Родена e в гр. Своге. Завършила  Политехническа гимназия” Дичо Петров” в Своге, а след това СУ” Климент Охридски” – София със специалност руска филология.
    През 1976 година започва работа като учителка по руски език в ОУ” М. Палаузов” / сегашното “ Иван Вазов”/. През 1980 година се премества в гимназия” Д. Петров”.
    Като учител работих до 1985 година. От 1985 до 1987 година  е директор на гимназията. По нейно време вървят голяма част от строителните работи за третия корпус на средното училище.
    От 1987 до 1989  –  преподавател и зам. директор на гимназията.
  • ОРЛИН ТОДОРОВ МИЛУШЕВ/09.12.1948- 2009/Orlin Milushev          Роден в Своге, където завършва  основното си образование. След това е приет в немската гимназия в Ловеч. Завършва средното си образование в немската гимназия в София през 1968 г. Завърлшва Великотърновския университет със специалност немска филология. Започва работа като преводач-кореспондент в НПК”Република”,Своге и Технокомплект- София.
    През учебната 1976-77 г. постъпва като преподавател в ПГ и СПТУМ”Дичо Петров”, Своге, като учител по немски език.

    ПЕНКА ВЕЛЕВА ДИМИТРОВА/18.10.1944/

Родена в с.Заноге. Завършва основното си образование в родното село., а средното в ССТ „В.Коларов“, Ботевград.

  • Една година е нередовна учителка в с.Миланово. През 1961-62 г. постъпва в Учителския институт за прогимназиални учители в Шумен,като изучава математика, физика, трудово обучение и рисуване. След дипломирането си през1966 г. две години учителства в с.Заноге. От 1968 г. е учител по математика в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.ПЕНКА ГЕОРГИЕВА МАРКОВА/15.10.1948-неизв./
  • Родена в Своге където завършва основното и средното си образование през 1966 г. Приета е в Института за детски и начални учители в София. Завършва през 1968 г. и започва работа като редовен начален учител в с.Лесковдол. След закривмането на училището се премества в ОУ“Митко Палаузов“, Своге през 1969 г. През учебната 1972-73 г. е назначена в НУ“Д-р Петър Берон“, кв.Дренов, където работи до 1981 г. От 15.09.81 г. е в ОУ“Митко Палаузов“, където работи до смъртта си.

ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ/22.04.1944/

Поет , критик , преводач .Роден в село Искрец .Завършва гимназия в София през 1962 година ; СУ “Свети Климент Охридски ,испанска и българска филология през 1968 година.Неженен .

Редактор в издателство “София – Прес “ , 1969 – 1971 ; аспирант по естетика в СУ “ Св. Климент Охридски “ , 1972 – 1975 ; кандидат на филологическите науки през 1979 година , научен сътрудник , старши научен сътрудник 1985 година , член на секция “Сравнително литературознание “ в института за литература към БАН от 1990 година , ръководител секция , 1992 – 1997 година.Член и учредител на СПБ. Член на асоцияцията на испанистите в България. Автор на студии за Иван Вазов , Яворов , Асен Разцветников , Далчев и други.Включен в антологии на българска и световна поезия.

Превежда Пушкин , Лермонтов , Тютчев , Пастернак , Лорка и др.Превод и съставителство на стихотворения. Малки трагедии на Пушкин , 2007. Включен в антологията “Тихата победа на поета “ , 2002 година.Издадени стихосбирки , литературна критика. “Рецитацията на Сервантес в българската литература “ , 1978 година ; “Дон в българската поезия “ , 1988; “Поглед върху поезията , статии “ 1989 , “Оскъдно слънце”, 1989 ; “Местожителство” , 1991; “Ангелът на здрача “ 1992 , “Самотен плувец”,1992;”Поезия”и поетика , студии” , 1992 ; “Етюд за Пушкин – монографичен очерк” ,2001 “Слънца в студени зими “ ,2004 и други.Публикува в рубриката “Ателие” на вестник “Дневен труд “.

Негови стихове и статии са превеждани в Русия , Полша , Испания, Германия , Сърбия , Финландия .

Награда за цялостна преводаческа дейност през 1988 година.Полза руски , испански и френски език.

Хоби :философия ,архивистика.

Старши научен сътрудник Петър Велчев носител на наградата за българска литературна критика “Нешо Бончев “ за 2012 година. Отличието се връчва от 2009 година , съучредители Община Панагюрище ,МК и Фонданция “Съкровищата на Панагирик “.

  • РОЗА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА/12.12.1928/Родена в с.Зимевица.там завършва основното си образование, а след това две-годишен земеделски курс в с.Искрец. След откриване на гимназията в Своге я завършва, а педагогическото й образование е от института в гр.Враца. Работи като начална учителка в ОУ
    ”Митко Палаузов “от 1960 година до пенсионирането си през 1984 г.

    САВА ДИМИТРОВ КОСТОВ/03.02.1931- неизв./

Роден е в с.Българово, Бургаско. Основното си образование получава в родното си село. Гимназия завършва през 1948 г. в гр.Бургас.

  • Една година е учител в с.Българово. През 1949 г. постъпва в Софийския университет със специалност руска филология. Завършва през 1953 г. постъпва на работа в гимназията в гр.Елхово и там преподава руски език и литература. През 1955 г. Се премества на работа в гр.Айтос отначало като завеждащ учебната дейност, а след това като преподавател по руски език. От 1962 г. напуска учителството и работи една година в МН“Кремиковци“. Следващата година е назначен като учител в с.Миланово. През октомври 1966 г. се премества на работа в ОУ“Митко Палаузов“, Своге. Тук работи като учител по руски език и като заместник -директор.СВОБОДАН АЛЕКСАНДРОВ КОСТАДИНОВ/22.03.1913 Г.- неизв./

    Роден е в гр.Крива Паланка, Македония. Завършил основното си образование в с.Горна Козница, Дупнишко, но преди това е учил с. Палатово и в с.Коркина, където са учителствали родителите му. През 1926 г. постъпва като ученик в Софийската семинария, а завършва през 1932 г.По-късно се дипломира в Пловдивския учителски институт, а през 1940 г. и в Школата за запасни офицери в София.През Втората световна война е мобилизиран. През 1944 година взима участие в боевете при река Пчиня и при изгонването на германците от град Куманово. През 1945- 46 година е граничен офицер.
    През 1946 година постъпва като учител в село Арчар, Видинско, в гимназията “9 септември” ,като учител по български език и литература.
    През 1949 година започва да учи в СУ”Климент Охридски”, в историко-филологическия факултет.Дипломира се със специалност  български език и литература, втора специалност- руски език.
    От 1952 година е учител в Своге. Първоначално започва в гимназията, а след това преминава в основното училище, като учител по български език и литература.
    Свободан Александров е радетел на пчеларството в община Своге. Той е дългогодишен председател на Пчеларското дружество. Пропагандира ползите от този занаят и активно се занимава с него. Събира информация , публикации, разпространява през местния печат.Пее в църковния хор.

    СИЙКА ХРИСТОВА ИЛИЕВА/10.05.1942/

Родена в с.Зимевица. Основното образование завършва в родното си село, а по-късно продължава в гимназията в Своге. През 1961 г. Постъпва в Института за прогимназиални учители в гр.Станке Димитров със специалност биология, география, химия, трудово обучение и пеене.

Започва работа като преподавател по биология и география в с.Заселе. През 1964 г. завършва образованието си и продължава да работи в същото училище. Две години по-късно е назначена за директор. През 1968 г. започва работа като преподавател в с.Реброво. През следващата година става щатен дружинен ръководител в същото училище и е там до 1972 г. През септември 1972 г. я назначават в ОУ“Митко Палаузов“ като щатен дружинен ръководител, а две години по-късно преминава на учителска работа като преподавател по география.

СПАС КИРОВ БЕЛЧЕВ/24.05.1937/

Роден  е в  Искрец. Основното си образование получава в Свидня, след което – в Своге.Средното си образование завършва през 1955 г. Завършва курс по ветеринарно дело. А през 1956 г. е на курс за тракторист-комбайнер в с.Две могили, Русенско. След казармата постъпва на работа в ДИП”Република” като началник склад, а след това като тракторист и шлосер-монтьор.  Завършва ВМЕИ”Ленин”,като специалист МАХХП през 1972 г. След дипломирането си работи като инженер в “Република” и началник цех в завода за картонени опаковки “Хаджи Димитър” Своге.
През 1974 г. постъпва като заместник-директор в СПТУ”Дичо Петров”.

СТЕФАН НАУМОВ АНГЕЛОВ /1912- неизв./

Роден е в София ,завършил  Художествена гимназия и  Художествена академия, състудент на нашия съгражданин Младен Китанов. Учителствал в Осеновлаг, Монтана и през учебната 1946/47 година е назначен за директор на гимназията  в Своге, а на следващата година е учител по рисуване.От 1948 г. е директор на 16 прогимназия  в София.
По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СТЕФАНА ХРИСТОВА ГРИГОРОВА/неизв./

Директор на гимназията от 1956 до март 1959 г.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СЛАВКА ДИМОВА ГЕОРГИЕВА/30.09.1934-неизв./

Родена в с.Болярово, Хасковско. Основното си образоване получава в родното село. След това учи в Средно педагогическо училище в гр. Хасково. От 15.04.1955 до 20.09.1962 г. работи като възпитателка в Детски санаториум в Своге. От учебната 1962 до 1964 г. е начална учителка в кв.Дренов,след което се премества в ОУ“Митко Палаузов“, където преподава до пенсионирането си.

  •  СПАС КИРОВ БЕЛЧЕВ/24.05.1937/Роден  е в  Искрец. Основното си образование получава в Свидня, след което – в Своге.Средното си образование завършва през 1955 г. Завършва курс по ветеринарно дело. А през 1956 г. е на курс за тракторист-комбайнер в с.Две могили, Русенско. След казармата постъпва на работа в ДИП”Република” като началник склад, а след това като тракторист и шлосер-монтьор.  Завършва ВМЕИ”Ленин”,като специалист МАХХП през 1972 г. След дипломирането си работи като инженер в “Република” и началник цех в завода за картонени опаковки “Хаджи Димитър” Своге.
    През 1974 г. постъпва като заместник-директор в СПТУ”Дичо Петров”.
  •  СТЕФАН НАУМОВ АНГЕЛОВ /1912- неизв./Роден е в София ,завършил  Художествена гимназия и  Художествена академия, състудент на нашия съгражданин Младен Китанов. Учителствал в Осеновлаг, Монтана и през учебната 1946/47 година е назначен за директор на гимназията  в Своге, а на следващата година е учител по рисуване.От 1948 г. е директор на 16-та прогимназия  в София.
    По данни на Ангел Асенов
    учител по история и краевед

    СТЕФАНА ХРИСТОВА ГРИГОРОВА/неизв./

    Директор на гимназията от 1956 до март 1959 г.

    По данни на Ангел Асенов
    учител по история и краевед

СТЕФКА ЕВТИМОВА БЕЛОВА/29.03.1922/

Родена в с.Мокреш,област Монтана. Завършва основното си образование в местното училище,а след това Ломската девическа гимназия през 1941 година. След това се дипломира в Пловдивския учителски институт.

От 1943 г.,когато се омъжва за Кирил Белов, целият й професионален и личен път е свързан с учителството и семейството. От 1952 година е учител заедно със съпруга си в Искрец, от 1958-59 година се мести в Своге.

Веднага се включва в обществена дейност и заедно със съпруга си и децата им участва във всички самодейни изяви,чийто организатор е Кирил Белов.

  • Личен архив

СТОЯНКА СТОЯНОВА КОТЕВА/09.02.1933-неизв./

Родена в с. Дренов, Ловешко. Основното си образование завършва в родното си село, а Педагогическо училище- в гр.Севлиево. През 1951 г.постъпва като начална учителка в с.Дъбоване, Плевенско. През 1958 г. учителства в с.Свидня. На 01.09.1972 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като възпитател в начален курс. Работи в същото учебно заведение до пенсионирането си.

СУЗАНА БОРИСОВА ГРОЗДАНОВА/01.03.1944/

  • Завършва основно и средно образование в Своге. През 1962 г. завършва гимназия и през същата година постъпва в Институт за начални и детски учители в София. През 1965 г. постъпва на работа в Целодневна детска градина в Своге. През същата година се премества на работа в ОУ“Митко Палаузов“, там работи до края на учителския си стаж и пенсионирането.

ТАМАРА БОГОМИЛОВА ВИДЕНОВА/21.04.1937- 21.02.1980/

Родена е в Искрец. Основното си образование завършва там, а средното- в Своге.Завършва Учителския институт в София и през 1959 г. започва работа най-напред като учител в Искрец- 10 години, в Свидня- две години. През 1969 година започва да учи задочно българска филология в Софийския университет. От края на 1972 г. работи в ПГ”Дичо Петров” като преподавател по български език и литература. Там е до края на живота си.

ТОДОР КРЪСТЕВ НОДИН/неизв./

Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.

ЦВЕТАН АНГЕЛОВ МЛАДЕНОВ/ 08.04.1928/

Роден е в с.Оградище, Софийско. Начално училище завършва в родното си село, прогимназия в съседното село Огоя, а гимназия – в София през 1948 г. След военната служба работи като нередовен прогимназиален учител в с.Окорш, окр.Силистренски за една година. През следващата учебна година учителства в с.Буковец. След закриване на училището през 1968 г. постъпва в НУ“Д-р Петър Берон“ кв.Дренов. По-късно е назначен като начален учител в ОУ“Митко Палаузов“.

  • Има интерес към литературата. Пише стихове.

    ЦВЕТАНА ИВАНОВА СТОЙКОВА/12.02.1932/

    Родена е в с.Губислав, община Своге. Началното образование завършва в родното си село, прогимназиалното- в гара Лакатник, а средното- в Своге. През есента на 1952 г. постъпва като нередовна учителка в родното си село, мах.Орешето.  Задочно учи в Учителски институт в гр.Стара Загора със специалност български език и литература. През 1953 г. е разкрита прогимназия в мах.Самотвор на с.Губислав, където тя преподава по различни предмети,  а от 1960 г. е в Основното училище в гара Лакартинк. През 1974 г. се премества в ОУ“Митко Палаузов“, Своге.

    ЦВЯТКО СИМЕОНОВ КЮЗОВ /неизв.- 16.04.1920 г./

    Първият учител от с.Осиково,макар и с реално гимназиално образование,назначен през учебната 1919- 1920 г. Не завършил учебната година,разболял се от туберколоза и починал.

     

    Загинали във войните

    БОРИС МИТОВ КОСТОВ/неизв.- 1944/

    Роден и израстнал в Своге. Убит пре Страцин през 1944 г.