ВЛАДИМИР ЙОСИФОВ ТРИЧКОВ/ 14.03.1899- 04.06.1944/
Той е роден в стар възрожденски високообразован род. Учи като гимназист и юнкер във Военното училище. Участва във Войнишкото въстание от 1918 г. Заради социалистическа дейност е осъден на 6 месеца затвор. След това учи в Свободния университет в София и във Виена. Участва активно в Септемврийското въстание от 1923 година. Включва се във военната организация на БКП на София и Софийска област и е издигнат за член на двата щаба. Арестуван е през 1925 година след атентата в църквата “Св.Неделя” и е осъден на смърт, чрез обесване.  По-късно е помилван и освободен- през 1936 г. Комунистическата партия го изпраща в ССР, за да учи, а от там той отива да воюва в Испания. Напуска с последната група интербригадисти и се завръща в България през 1940 г. Тогава е интерниран. Води активна дейност в нелегалния печат. През 1941 г. е арестуван и прекарва три години в концлагерите “Гонда вода” и “Еникьой”. Освободен е в края на 1943 г. ЦК на БРП взима решение той да бъде назначен като командир на Главния щаб на въстаническата армия. Участва в битката при Батулия и оцелява.  Загива малко по-късно при с.Горно Камарци, Пирдопско.
Село Владо Тричков в община Своге носи неговото име.

“Да се знае”,София,2012 г.
-автор Мария Знеполска

МЛАДЕН СТОЯНОВ/17.02.1896- 11.12.1969/

Роден в с.Искрец. Учи в родното си село и десетгодишен е принуден и да работи като слуга в училище. След това постъпва в каменната кариера в с.Церово. През 1912 г. отива в София като строителен работник. Отслужва военна служба в санитарна школа и става санитарен фелдшер. След демобилизацията постъпва като санитар в Ловеч, а след това в Санаториума в Искрец. Тогава става секретар на организацията на БКП в района. Изпратен е като синдикален деец в Перник, където работи за възстановяването и укрепването на миньорската синдикална организация. По време на Септемврийското въстание организира охраната на Георги Димитров. След неуспеха на въстанието емигрира в СССР. През 1924 г.  се връща в България, като член на ЦК на БКП. За политическата си дейност Младен Стоянов е осъден през 1929 г. на  570 000 лева и е лишен  от свобода за 12 години. Избран е за политически секретар на ЦК на БКП. През 1932 г. Младен Стоянов и Георги Ненов успяват да избягат от Видинския затвор и се укриват в с.Гинци, а по-късно в София и Костенец. Успяват да избягат в Гърция , а от там- за Съветския съюз. В СССР обаче левосектанти му приписват неверни обвинения и е изключен от партията.  След това отново е приет. Следва период от живота му, за който малко се знае, защото се завръща в родината чак на 17 март 1948 г. В България го назначават на различни отговорни постове, като се издига до член на ЦК на БКП. Завежда отдел “Промишлен” на ЦК на БКП, а през юни 1957 г. е избран за кандидат-член  на Политбюро на ЦК. По-късно като пенсионер работи в Националния съвет на Отечествения фронт.Помага и на родния си край. С негова помощ е открит Цех за четки и чадъри в Искрец, където намират работа над 200 души. Младен Стоянов е удостоен със званието “Герой на социалистическия труд”.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ ЧУКАЛЕЙСКИ/неизв.-1944/

 Той е роден в с.Миланово и е партизанин от Рило-Пиринския партизански отряд, убит през 1944 г.

УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН  /17.08.1920- 10.06.1944/

Франк Томпсън е роден  в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от левичарско семейство. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка,  и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.
На 25 януари 1944 г. майор Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, обособява отделна британска мисия Claridges в състав: майор Франк Томпсън, сержант Кенет Скот, сержант Джон Уолкър и сержант Ник Мървин. През м. май 1944 г. мисията е включена с състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за стратегическа отбрана в Кайро.
На 23 май 1944 г. участва в сблъсъка на Българската войска и жандармерия с партизанската Втора софийска народоосвободителна бригада в битката при с. Батулия. При боя в м. Марина мъртвина част от партизаните загиват. Майор Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов.
Село Томпсън носи името на майора. Всяка година съвместно с посолството на Великобритания се правят възпоменателни тържества. Има барелеф с неговия образ.
Запазено е епистоларното наследство на майор Франк Томпсън.  Там са и негови стихове. През февруари 1940 г. Той пише:
НА МОИТЕ ДРУГАРИ
/епитафия от майор Франк Томпсън/

Захласнатият в гледка чудна
както извива с мъка своя взор,
когато види облак, че закрива
лазурния простор.

Така и ние, пълни с бодра младост,
погълнали  лъчи и красота,
оставихме и книги, и любими
и паднахме в един Балкан.

Над гроба ни недейте плака тъжно,
а радвайте се, радвайте се с нас,
най-много от живота ние искахме,
но най-готови бяхме в жертвен час.Източници- интернет,
Мария Знеполска “Да се знае”, София, 2012 г.