АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ/края на 19- средата на 20 век/

Роден в Македония, Крива паланка.Завършва като стипендиант на Екзархията свещеническото училище в гр.Скопие. Съпругата му завършва 5 гимназиален клас на българското училище в Скопие. След това и двамата са епархийски учители в Македония, а от 1919 г.- в България.
През 1910 година е бит до смърт от турците във връзка с революционните борби в Македония. От 1921 г. става свещеник. До смъртта си живеят в Своге при своя син- Свободан Александров.

Свещеник ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ /неизв., 19 в./
Той е от с.Искрец, но обслужва черквата в Зимевица. В неговия дом Васил Левски е провеждал заседанията на тайния революционен комитет. От трите села Зимевица, Заноге и Заселе са се записали около 70 човека, готови да участват в действията за освобождението на страната от турско робство.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ПАИСИЙ/неизв.-1974/

Светското му име е Александър Райков Анков, от с.Свидня. През 1930 г. Врачанската митрополия е оглавена от митрополит Паисий (1930-1974). Той получава духовното си образование в Цариградската семинария и Черновицкия богословски факултет, където защитава докторска дисертация по богословие, а през 1915-1921 г. изучава философия и право в Мюнхен и Лайпциг. Солидно и многостранно подготвен, митрополит Паисий служи като диакон на екзарх Йосиф, ефимерий и библиотекар при наместник-председателя на Св. Синод, изпълнява длъжността началник на културно-просветния отдел и юрист-консулт при Св. Синод, протосингел на Софийската митрополия и др.
През 1923 г. е ръкоположен за епископ Знеполский и до 1930 г. е викарий в Софийската митрополия. Участва в изработването на проекто-устава на Българската екзархия, приет от църковния събор в София през 1922-1923 г.
Като врачански архиерей, Паисий предприема строителството на митрополитския дом-паметник „Софроний Врачански“, една от най-представителните сгради във Враца, осветен през 1936 г.
По негов почин, през 1937 г. във Враца започва да излиза ежемесечното епархийско списание „Духовно възраждане„, а в 1938 г. е открит Пастирско-богословския полувисш институт в Черепиш.
Митрополит Паисий има голяма заслуга за приобщаването през 1939 г. на ромското население във Враца и епархията към християнството.
Той развива и многопосочна благотворителна дейност, като по негова идея Врачанската митрополия открива и поддържа детски ясли и забавачници, безплатни ученически кухни и трапезарии, сиропиталища и старопиталища, летни колонии за ученици и работници и пр.
От 1938 г. митрополит Паисий е член на Св. синод. През 1971 г. е включен в кандидатската листа за избор на български патриарх, знак и своеобразна оценка за неговата разностранна и ползотворна дейност.

Интернет
сайт на Епарийски хор Враца
“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

ГРОЗДАН КИТОВ-ОТЕЦ ГЕРАСИМ,/1820-1904/
                 

Гроздан Китов е роден в село Брезе  в бедно селско семейство.Още от малък тръгва да си изкарва хляба като ратайче по богати къщи и манастири.В някой от манастирите се е научил да чете и пише , но само толкова.Когато сестра му се оженила за най-богатия кръчмар от село Своге – Атанас Качето, Атанас искал да направи от малкия Гроздан кръчмар и търговец, но това не му се е отдало.Той повече обичал да заляга над книгите. Като разбрал за неговото ученолюбие, Атанас го завел при познат монах в София.Монахът го отрупал с огромен куп черковни книги. Гроздан залегнал над книгите и само след година, две всичко било научено наизуст. Когато го завели на изпит при познатия монах, той останал учуден, как този младеж за толкова кратко време е научил всичко. Ръкоположили го за монах в малката Свогенска черквичка “Св. Параскева”, а след това и игумен под името Герасим във възобновения  манастир към нея.Свещеник той не можел да стане , понеже бил с някакъв недостатък, поради който не можел да се ожени.
Малката черква била почти порутена.Някогашните манастирски постройки :магерници,килии и други били опожарени от турците, разбита била и каменната ограда на манастирския двор. Герасим най-напред се е заел с тяхното ремонтиране и възстановяването на старата черква.Но за това били необходими много средства.За целта помогнал манастирът “Седемте престола”, но той се обявил и за собственик на манастирските имоти и възобновения Свогенски манастир- негов филиал. Помощта, получена от манастира “Седемте престола”, не била достатъчна,за това Герасим тръгнал да търси помощ от съседните села. След като били събрани достатъчно средства, към 1860 година започнали усилени ремонти и строежи. Построена е нова магерница и нови манастирски килии. Ремонтирана била и черквата. Извикан е и майстор зограф.
Пред Герасим се открила нова, по-голяма задача.Той искал да обзаведе в манастира килийно училище,за това тръгвал да се обучава из другите манастири и да набере опит. След това започнал трескава работа да направи сандъчета, пълни с пясък. Наредени в учебната килия, те служили и за черна дъска, и за тетрадки на килийните ученици.По-късно били доставени каменни плочи и каменни моливи. Направени били масички и столове.След тази предварителна подготовка Герасим започнал своята учебна работа.
Първите му ученици станали манастирските ратаи: Марко от Лесковдол, Панчо Стефанов от махала Клена, Петър Георгиев от Старо село и др. В последствие негови ученици станали и негови заместници.

Един ден при Герасим дошъл и Васил Левски с бележка от игумена на манастира “Седемте престола”. Прочел  бележката и разбрал, че пред него се открива нова, трета голяма задача- да се състави революционен комитет. Извикани били Панчо Стефанов, Анко Цветанов, Младен-ковача, Спас Стефчов и старият хайдутин Златко Михов,който дошъл заедно със синове си Вълко и Геро /Дядо Пуле/. Запалени от словото на Апостола,те положили клетва.

На старини Герасим изгубил зрението си.

Сведения за живота и дейността на Герасим са събрани от Анко Алексов,Петър Георгиев,Борис Григоров,Петко Янакиев и други стари свогенци.

Източник – “История на Своге „от Никола Генев

МИХАИЛ поп ИВАНОВ РАШКОВ/ 14.10.1918  г- неизв./

Роден е в Хасково. Началното си образование получава в родния град, прогимназиалното завършва в Ново село, Русенски окръг, след което учи в Духовната семинария в Пловдив. Завършва и Черепишката семинария. През 1941 година е ръкоположен за иподякон и дякон в Русенската катедрална църква “Цвета Троица”, а през същата година, на 21 септември, е ръкоположен и за свещеник в храм “Св.Николай” в Разград.

Съден е от Народния съд, лежал е в затвора като “враг на народа”.

Служи в църквата “Св.ап.Петър и Павел” в Своге.

Отец  Михаил е известен с енциклопедичните си знания и разнородни интереси в различни области. Знаел е перфектно  немски и руски език.Той е притежавал богати колекции от  пощенски марки,  от монети, както и уникална сбирка от автографи на известни личности. Нещо повече- той е имал и кореспонденция с някои от тях, между които Брежнев, Пеле, Маргарет Тачър.

Свещеноиконом Михаил поп Иванов е автор на църковни проповеди и на светски произведения. Той публикува под псевдонима Симон Киринеец. Има множество публкации в  Църковен вестник и издадена стихосбирка.

Участва активно в светския живот на града, като е самодеец- пее в хор “Христо Смирненски”.

СВЕЩЕНИК  НИКОЛА ГЕРГОВ/ 30-те години на 19 в.- 1920/

Живеел близо до манастира „Седем престола“. Като младеж  станал слуга в манастирската обител. Там се научил да чете и пише.  За нещастие – паднал в огнището и се изгорил. Раната станала гнойна и неизлечима за времето си. По тази причина лекарите му отрязали крака и така с  патерици живял 30 години.
На младини чорбаджията от Бов- дядо Йовчо го поканил да стане учител в селото, защото до тогава не е имало. Така  Никола Гергов  става първия учител в село Бов.  Службата му продължила три години. Отново в живота му се намесил чорбаджията. Той оценил качествата на младия човек и му предложил да стане свещеник.  Никола приел предложението и бил ръкоположен в град |Пирот, защото в София нямало  митрополит или епископ, който да извърши това.
При завръщането на младия духовник в село Бов има специална история, която се разказва и до днес. Цялото село се събрало при извора ,наречен Чичеро. На това място имало столетни букови дървета и студена вода. Фактът на посрещането е особено показателен за изключителната важност, която жителите на Бов са придавали   на християнството.  Не случайно през 70-те години на 19 в., когато Левски основава революционни комитети из цялата страна, той се спира и в Бов. Негов най-верен съратник става поп Никола.
Но неговата роля за развитието на малкото общество в собственото му село не се изчерпва само с дейността му като учител, свещеник и революционер. Той е и радетел на книжовността. Преписва на ръка три книги- „Светче“ – с черковни молитви, „Александрия“, писана през 1859 г.  И Паисиевата история. За съжаление тези ценни преписи са изчезнали.

Спомени на негови наследници

Протойерей -иконом ПАВЕЛ ГРИГОРОВ ПЕШЕВ /29.06.1915- 25.12.1990/

Роден в с.Желен. На 19 години се записва да учи в Черепишката семинария. По времена обучението си се запознава със съпругата си. След като на 23-годишна възраст завършва, по разпределение е изпратен в село Карлуково/Ловешка област/.
Раждат се дъщеря и син. Жена му умира млада. Той поема сам грижата за двете си деца. След кончината на съпругата му, се мести в Своге.
През 1959 г. започва да работи като свещеник в храма “Св.св.ап.Петър и Павел”. Девет години по-късно,през 1968 година завършва Духовна семинария в София. Там го произвеждат в по-висок сан- протойерей-иконом.
Продължава да обслужва Свогенската енория 31 години- до 1990 година. Тогава се разболява от рак и умира на Рождество Христово, същата година.

По данни на неговата внучка
Катя Григорова

 Свещеник СИМЕОН КОЦОВ РАГЬОВ/неизв.- 1984 г./

Духовен пастир на хората от с.Миланово /Осиково/ от 1928 година до смъртта си. Ръководи строеж на черква в новото гробище в Църквище, която остава недовършена, но се поддържа като ритуален  дом от жителите на селото.

Протойерей ТОДОР ПОП ГРИГОРОВ КУЗМОВ/1885-1972/

Завършва Самоковското духовно училище, а след това Духовната академия в гр.Одеса.
Работи като свещеник в гр.Годеч, Сухиндол, Своге, а като пенсионер- в с.Зимевица.
По негова време е постраен храмът “Св.ап. Петър и Павел” в гр.Своге.

По данни на неговата внучка
Наташа Григорова