АНГЕЛКО КОЛАРОВ/ неизв.,края на 19- началото на 20 век/

Кмет на с. Зимевица.  През 1890 година са изградени училищата в Заселе и Заноге- те са до четвърто отделение/клас/. След това учениците идвали да учат в училището в Зимевица.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

БОРИС МЛАДЕНОВ РАДЕНКОВ/неизв./

Кмет на с.Свидня от мах.Гераковци от 1985 до 1991 г. По негово време-1986 г. се докарва голям покрит вагон за складова база и строителни материали към кметството.1987 г.-построява се масивна панелна сграда за фуражен склад, 1990- построена е панелна сграда за здравна служба и магазин, а след това- читалищна библиотека.

ВЕЛИЧКО ТОДОРОВ ЗОРОВ/неизв./

Като кмет ръководи завършването на третата сграда на училището, което се премества в нея през 1951 г. По негово време  се създава ТКЗС.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”

ГЪЛЪБ ИВАНОВ ПАУНОВ/ГОГАТА//кр.19- началото на 20 в./

Той е от махала Чипорилците на с.Свидня и е кмет на община с.Своге от 1904-1913 г. Гълъб Паунов е и един от учителите в първоначалното училище в с.Свидня “Кирил и Методий”

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”

Генади РаденковГенади Раденков

ДИМИТЪР ТОДОРОВ ЗОРОВ/ неизв./

 Кмет на с.Миланово в периода  1952- 1977 г. Под негов ръководство се извършват много благоустройствени дейности – електрифициране, водоснабдяване, строеж и асфалтиране на улиците и шосето Лакатник- Миланово, строеж на сградата на Здравната служба.

 ИВАН КОВАЧЕВ/ 02.08.1909 – 03.10.1989/

Роден в с. Бов Основното си  образование завършва в с. Бов и  записва да учи в прогимназията в Лакатник, която завършва с отличие. След това е приет в духовната семинария, но поради финасови причини напуска семинарията след завършване на четвъртия курс и се записва в Графическото училище. Завършва Графическото училище – отдел фото механика с отличие по теория и практика. Записва се в университета по специалност  “Естествена история” .  През цялото време на следването си  работи в кариерите заедно с баща си ,за да подпомага  издръжката  за образованието си.
Непосредствено след завършване на  Графическото училище започва работа в Държавната печатница. От септември 1939 година  става кмет на с.Бов до 28.02. 1944, като през 1944 г.  е председател на читалище „Светлина”, в с. Бов. Впоследствие работи като инспектор в Дирикция „Храноизнос”, прави ревизии на мелници, приемателни пунктове и контролира постъпването на житото и царевицата в складовете. От  19 октомври 1945 година  е назначен за учител по химия  и зоология в гр. Своге. На следващата година става началник на проучвателната бригада  в проектантска организация “Енергопроект”. Ангажиран е с проучването на  язовирите “Георги Димитров” , “Жребчево”, а по – късно и поречието на река Арда с язовирите: “Ивайловград”, “Студен кладенец”, “Кърджали”, “Ардино”, “Средногорци”, “Стремци”, “Конуш”, “Караманци” и деривация от язовир “Студен кладенец” до  Пловдив; по поречието на река Вит с язовирите: “Боаза”, “Тетевен”, “Български извор”, “Садовец”, “Микре” и карстовите особености в поречието на Горен и Среден Вит и Глава Панега. Проучва и около 60 малки язовири, а накрая се ангажира с  проучването на река Сютлийка с язовирите: “Момчилград” и “Златоград”. От 1 април 1960 г. го назначават на длъжност контролен специалист и в края на 1969 година се пенсионира. Впоследствие му възлагат  проучването на газопровода от вр. Мургаш до Волуяк, а със започването на проучването на ПАВЕЦ “Пробойница”  го назначават за геолог на обекта, където работил до завършването му. При започването на  проучванията на тунела на магистрала Тракия. от “Минстрой” го назначават да документира проучвателната галерия, където работил още 6 месеца, там  се влошава здравословното му състояние и напуска, с това завършва трудовота си дейност като геолог.
Като кмет на Бов извършва следното:продължава старото трасе на пътя от Кукла до Точището и  разширирява  завоите в този участък,  започва  ново трасе от площада на село Бов до махала Габровница, освен този път последователно се работи и на следните обекти:
1. Разширението на ж п Гара Бов
2. Водоснабдяване на гарата и селището около нея.
3. Изграждане на рампа за товарене на вагоните.
4. Постройка за училище в село Заселе.
5. Постройка за път да село Заноге.
6. Постройка на път до село Заселе.
7. Каптиране на извора при Църньова вода за вадаснабдяване на махалата при Кирил Митев и Криви Лаг.
Най – спешни от тези обекти били: разширението на жп гара Бов и водоснабдяването й. Трябвало да се построят още два коловоза и да се каптира извора при Скакля за снабдяване на локомотивите с вода и къщите около гарата.
Построява трета и четвърта жп линии и кранове за снабдяване на локомотивите с вода. Започват да спират всички влакове и стоят най – малко 8 минути, а други с часове. На Бов се чисти и сгурта, което увеличава  престоя. Гарата се оживява . На пътниците от влаковете се продават сладкиши и кебапчета. За целта се отварят две сладкарници и три кебапчийници. Освен това има и шест кръчми. Събота и неделя идват екскурзианти и улицата около  гарата е заета от маси, а цялата околност се огласява от песни.
След като завършва разширението на гарата и изграждането на водопровода, започва изграждането на товарната рампата. Общината и тук доставя камък    и извършва насипа.. Междувременно  завършва строежа на училището в село Заселе и пътя между Заселе и Заноге. Обиколката на строежите Иван Ковачев прави с кон.
След това започва каптирането на  извора Църньова вода и полагането на водопроводните тръби. Полагането на водопроводните тръби през свлачището става много трудно, но до края на 1943 година завършва тръбопровода от другата страна на високата скала – над заслона. Тръбопроводът трябвало да се завърши през следващата година, но той напуска кметската работа на 28.02. Работата не се продължила от неговия наследник, а след 9 септември 1944 година със съгласието на кмета на Заселе изваждат всички тръби и ги употребяват за свои нужди. Остава само каптажа. По – късно полагат пак тръби, но в посока Церово.
Прави обстойни проучвания на бовския край, събира краеведски материали и тематично ги систематизира: „Начин на живот, нрави и обичаи на жителите в с. Бов в миналото”, „Из моето минало” и „Осем хиляди години от основаването на с. Бов”.  Впоследствие синовете му Емил и Методи предоставят събраното от него и го предоставят безвъзмездно за издаване от  читалището, така материалите  излизат като части от  сборника „Бов-шепот от миналото”,  те могат да се открият като отделни електронни книги и в интернет.
Електронна книга „Бов -шепот от миналото“

ИВАН ПАУНОВ НАЙДЕНОВ/неизв.-15.03.1913/

Роден в с.Искрец. Той е изключително активен – става кмет на Искрец и общински съветник. Остава рано вдовец и има четири невръстни деца.  Като кмет не е подлежал на мобилизация, но се записва като доброволец , за да участва в Баалканската война. Убит е като боец  край село Кум, близо до Бургас, Чаталджанска околия, където е и погребан.

КИРИЛ КРУМОВ ЙОРДАНОВ/18.0.5.1933-04.05.2013//Киро Кмета/

Роден е  в с. Церово, общ. Своге. От 1957 до 1959 г.  и от 1960 до 1967 г. е кметски пълномощник на село Церово. Времето на неговото кметуване съвпада с периода на строителство с най-голям размах на обществени сгради и съоръжения в селото: строеж на пътя Церово – Зимевица 1956-1958 г., водоснабдяване на кварталите, канализация на селото, водохващане на водата от Водната пещера и изграждане на голям резервоар, допълнителни водоизточници и резарвоари, електрификация на махалите, мост над река Искър, построяване на читалищна сграда 1962 г., ново училище 1964 г., четири трафопоста, асфалтиране на почти всички улици в центъра и новите квартали, множество магазини. Селото е класирано на първо място в съревнованието по благоустрояване, озеленяване и хигиенизиране на селата в Софийски окръг за 1962 г.
Кирил Йорданов успява да обедини и мотивира населението на Церово да участва с доброволен труд в изграждането на обекти от обществено значение. Много от сградите и съоръженията са строени по този начин. Без личните усилия, личния пример, организационния му талант и упоритост, селото не би получило съвременния си облик за толкова кратко време.
Авторитетът му е толкова голям, че до края на живота му церовци с уважение го наричат Киро Кмета.
За активната си дейност като кмет е награждаван многократно с най-високи отличия.
На 26.04.2013 г. с Решение № 114, Протокол № 29, на Общинския съвет Кирил Йорданов е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Своге” за всеотдайната му обществена дейност и заслуги към с. Церово и Община Своге.

 МИЛКО АЛЕКСОВ СТАНЧЕВ/1.08.1924 г- 19.12.2012г./

Милко Алексов Станчев е роден  в с. Топли дол, община Босилеград, в т.н. Западни покрайнини на България, които след Ньойския мирен договор от  1919  година  са дадени  на  Сърбия.

Баща му е строител и работи на различни места в Сърбия . Преди да се върне в България, семейството  живее в Белград, където Милко Станчев учи в средно училище. Някъде около 1942-43 година, след началото на бомбардировките в Белград, семейството тръгва за България. За кратко остава в София, а след това се премества в Своге – когато София също е бомбардирана.

В гр. Своге Милко Станчев работи на различни места – като келнер  в една от многобройните кръчми, в строителството – в младежката бригада, организирана след 9 септември 1944 година. След това е машинописец в общината и за около 2 години – домакин в шоколадовата фабрика” Република”.

По-голямата част от трудовата му дейност е свързана с община Своге. Там той работи като секретар и зам. председател на общинския съвет. От 1963 до 1974 е председател на Общинския съвет или по същество е кмет на община Своге. През 1964 година Своге е обявен за град. По времето, когато М. Станчев работи в общината, в града и селищата се изграждат различни обекти със стопанско и социално предназначение, благоустрояват се улици  и се развива пътната мрежа, водопроводи и др. През 1968г. е открита новата сграда на основното училище, а през  1973 година е готова и  сградата на читалище” Градище”.

М. Станчев работи и за развитието на спорта в общината, особено футбола. Полага много усилия за поддържане на спортната база. Награден е със званието” Почетен деятел” на  физкултурата и спорта.

След напускане на общинската администрация той работи  като председател на Общинския съвет на Отечествения фронт, председател на Клуба  на пенсионерите.

Във всички дейности, с които се занимава, М. Станчев влага много енергия, желание да помогне на хората, да допринесе за развитието на града и общината. Винаги се е отличавал с голяма обществена и гражданска активност.

По сведения на дъщеря му Нина Станчева

МЛАДЕН ТОДОРОВ ГАНЧЕВ/10.01.1892- 27.02.1967/

Той е от Ганчовския род от с.Желен, община Своге. Наследва от баща си значителен имот, получава добро за времето си образование и се формира като личност с прогресивни възгледи.

Създава семейство с Анастасия Бонева от с.Желен. Раждат им се три деца- Евдокия, Надежда и Анастасия. Младата му съпруга обаче се разболява и умира. Младен Тодоров сключва втори брак с Гъргоринка от с.Свидня. Живеят в кв.Дренов, т.нар. Джуньов рът.

Участник е в две войни и е кавалер на орден за храброст. Когато се връща от фронта приема в семейството си Славе “Алата” от с.Свидня, който няма собствен дом и семейство и става пръв помощник на Младен.

Младен Тодоров членува в Земеделската партия. На изборите през 1925г. е избран за кмет на Своге от квотата на земеделците и изкарва два цели мандата.  В качеството си на кмет контактува с много влиятелни личности- министри, депутати, посланици. По време на мандата му са построени училища, чешми и пътища в селата в свогенската община.

По време на управлението му е прекаран първият водопровод в с.Своге.Старата чешма в центъра на Желен е построена през 1939 г. Чешмата в местността “Тополата”, близо до махала Страньето и Джуньов рът, е построена също по това време.

Активно участва и в разширението на училището в с.Своге, като дава и собствени средства.

В рамките на мандата му е построен старият мост над река Искър, свързващ Дренов и с.Своге. Тогава Дренов е квартал на с.Редина. През 1956 г. кв.Дренов е приобщен към с.Своге, за да стане то град,тъй като няма необходимия брой жители. Строежът на моста е поверен на Строителни войски и се ръководи от инж.Михаил Тодоров, племенник на Младен Тодоров.

Младият инженер търси съдействие от кмета за превоза на матерлиали за строежа на моста, което можела да стане с волски и конски каруци. Младен мобилизира всички стопани на такива впрягове и всекидневно и строго следи за изпълнението на задачите. Благодарение на перфектната организация мостът е построен в срок. За това кметът получава благодарствено писмо от Щаба на Строителни войски.

Той се занимава и с благотворителност. Братята Георги и Тодор Тошеви/синове на негов братовчед/ са живели в дома му и той поема издръжката по образованието им. Младен Тодоров се грижи за образованието и на други млади хора.

Кметът не само върши общополезна дейност, но помага на свой роднина да укрива в дома си преследвани от властта за антифашистка дейност хора.

След 9.септември 1944 г. Младен Тодоров е арестуван като “враг на народа” и “фашистки кмет”. Отведен е в София в Дирекция на полицията. От този ден нататък близките му нямат вести от него. След около година дъщеря му Анастасия получава известие,че баща й е тежко болен и е в болницата в Дупница. Тя и съпругът й го прибират в дома му в Джуньов рът. Дълго време близките му лекуват гнойните кървящи рани. Но как са били получени той не е разкрил. След смъртта му и след промените от 1989 г. неговите дъщери  разбират, че техния баща е бил в лагера в с.Белица. Един документален филм пък разказва за историята на неговите тежки рани. Ето какво се разкрива във филма- бивш лагерник говори,че е бил заедно с един висок, строен, горд българин от с.Желен, Свогенска община- Младен Тодоров Ганчев, който е имал смелостта да не се подчинява и да се противопоставя на заповедите  и извращенията,които се вършели там. И при един от опитите да го впрегнат заедно с друг лагерник в ярема, той не се подчинява, започва жестой бой с дебел каиш, докато падне на земята облян в кръв. Спешно е закаран в болница в Дупница.

След много години близките разбират,че животът в лагера е бил ужасен. Всеки ден  при влизане и излизане на лагерниците от помещенията, те са били бити с камшик. Те са се опитвали да избегнат  ударите, а Младен Тодоров заставал в рамката на вратата и извиквал “Удряй”, след което понасял тежък побой.

След промените  Младен Тодоров  Ганчев посмъртно е реабилитиран, а дъщерите му  получават обезщетение като наследници  на репресиран от комунистите.

По спомени на внуците му- Младен и Димитър Тошеви,

Никола, Мая и Младен Лижеви,

Никола и Григоринка Колеви.

 ПЕТЪР ГЬОНКОВ ХАДЖИЙСКИ /19- 20 в./

Като кмет на с.Осиково измества кметството в махала Гувна в къщата на Георги Вутов Хаджийски през 1902 г. С това слага началото на новия център на с.Осиково /Миланово/в “История на с.Миланово” от 1973 г. са поместени сведения на Петър Гьонков Хаджийски: “Селото се е заселило преди 500-600 години от седем къщи. По-после се умножило, но пак се делило на 12 бащини – родове/бащини в турските данъчни регистри наричали домакинствата, чиито стопани са на войнишка служба- б.а./ и така плащали данъците си.”…”Преди 120 години/т.е.1782 г./къщите били 24,преди 80 години/1822 г./ били 60, а преди 50 години/т.е. 1852 г./- 104. По това време всяко семейство имало от 4 до 10 деца.Днес, на 10 юли 1902 г.селото брои 188 къщи заедно с тези, които са се изместили из района на селището. От преди 20 години започнало да се измества из целия топрак и сега старото селище има 35 къщи, черквата и училището.”

ПЕТЪР ДИМИТРОВ ЙОШИН /началото на 20 век/

Кмет на с.Осиково по време на управлението на БЗНС. По негово време се построявапървата училищна сграда в централната махала Гувна и е открита прогимназия през 1921 г.

 РАЙКО МАЛИНОВ ПАУНОВ / от началото до средата на 20 в./

Той е от махала Падеш на с.Свидня и е кмет на  община с.Своге от септември 1918 г. до юли 1919 г.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков 

СЛАВЧО БОРИСОВ-ВЪЛКАНИН /10.03.1936 г. /

Кмет на с.Зимевица. По негово време – 1966- 1974 г.-е построена двуетажна сграда, в която се помещават новото училище, читалището с читалищна библиотека от 8 108 тома,обзаведен е киносалон със 120 места, както и селския ресторант.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“ 

СТЕФАН ГЪЛЪБОВ ТАКЕВ/средата  на 20 в./

Той е от мах.Стоевци на с.Свидня. Работи като кметски наместник от 1945 до 1950 г. в Свидня. От 1951 г. е председател на селсъвета в с.Своге. След това е секретар на Софийския околийски съвет до 1959 г.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

СТОИЛ ПЕЕВ ПАНОВ /неизв./

Той е от махала Стоевци на с.Свидня и е кметски наместник и след това кмет на селото  от 1956 до 1985 г. Има най-дългото кметуване. По това време са се извършили най-големите придобивки за селото- прокарва се водопровода от Искрец за Своге-1959-1960 г., открива се селска здравна служба-1963 г., прави се масивна сграда за смесен магазин и ресторант през 1966-67 г., през 1973 г. се открива поща,1974-75 г. се прави парното отопление на ОУ”Отец Паисий”, 1978 г. Е построена самостоятелна панелна сграда за детска градина, 1975 г.- открива се завод за металокерамика, 1981 г.- самостоятелна нова панелна сграда за кметство, 1983 г.- нова панелна сграда за поща, бръснаро-фризьорски салон и шивалня.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

ТАКИ СТОЕВ ГЕЛКОВ/ края на 19- началото на 20 в./

От махала Стоевци на с.Свидня. Първо е помощник-кмет на община с.Своге, 1895 г./ДВ 148/10.07.1895/ От 1911 г. до 1913 г. Кмет на община с.Своге.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

 ХРИСТО АНГЕЛОВ КОЛЕВ/ 05.02.1922 г. – 01.07.2010 г./

 Роден в с. Бов. Завършва трети прогимназиален  клас  в гара Бов  с  пълно отличие. Нямал  възможност да продължи  образованието си поради липса на средства  и е принуден  да започне работа  в каменните кариери в гара Бов, впоследствие завършва вечерна гимназия в гр. Своге.

Първата му   работа е била като пазач и стрелочник в каменна кариера  на 44 км. по БДЖ, където работи  докато идва време  да отбие военната си служба. Оттам  отива  на  фронта и става участник във Втората световна война – 1945 г. След войната се прибира в Бов и постъпва   на работа  в новосъздадената кооперация „Скала”  като неин председател, откъдето е изтеглен  за председател на Районен  кооперативен  съюз в гр.Своге. От там  преминава на работа в „Геоложки проучвания със седалище гара Лакатник. През 1959 г. е избран за кмет на г. Бов. На този пост е до  1963 г. След това   става директор на Промкомбината в град  Своге.

Градският комитет  на БКП го предлага за ръководител на Кариерни  материали в района на общината. Впоследствие работи като ръководител на ДАП – Своге, а накрая постъпва на работа в Областен народен съвет в гр. София откъдето се пенсионира.

По време на кметуването си Хр. Ангелов:

  1. ü построява се единствения  бетонен мост,  над р. Искър при Гара Бов, който свърза селището ни  с централния път София-Мездра.
  2. ü инициира изкопите за водоснабдяване на канали от местността „Манастира” до резервоара с доброволно участие на  жителите на кв. Лускач и кв.Търно и каналите  за водопроводни  тръби и канализация по улиците  до домовете на тези  квартали. Водоснабдява кв. Точището, Кузлица, Лаго, Кукла и Требеш с вода от Издримец.
  3. ü   предлага и по негово време се построява двуетажната читалищна сграда в Гара Бов, като за целта лично дарява 300 кв. м. наследствен имот за оформяне на парцела върху който ще се строи читалището в центъра на селището.
  4. ü разширява и валира с каменно-трошена настилка пътя за Издримец.
  5. ü  подкрепя изработването на план за разширение и строителство на днешното основно училище поради това, че през учебната 1960/61 година Министерството на просветата и културата взима решение 8-ми клас да премине към прогимназията. В Бов първи в община Своге откриват 8-ми клас, като в училището идват да учат ученици от с. Заселе, Зимевица, Заноге, Дружево и Еленов дол. Учениците по това време са наброявали над 230, а училището е разполагало  само с 4 учебни стаи. През 1975 г. вече е построено новото училище

ЦВЕТАН  ПЕТКОВ  ЦВЕТАНОВ/21.01.1936- 12.05.2012/

Роден е в село Церово.Завършва началното си образование в родното село, а средното в гимназията в Своге. Продължава обучението си в ПЖИ “Тодор Каблешков “ град София,където отбива и военната си служба. След няколко годишно прекъсване след ПЖИ , става задочен студент по право в СУ “Климент Охридски “.

Неговата трудова  и обществена работа започва от Церово. Бил е Председател на Потребителна кооперация в селото дълги години.Няколко мандата- кмет в родното си място.През това време са създадени многобройни придобивки за населението- асфалтиране на улиците ,тротоари ,водопровода на селото и др.Неотлъчно е бил сред хората и техните проблеми и то денонощно.През шейсетте години се премества на работа в Своге, в Общината.Започва като Секретар в Община – Своге ,бил е заместник кмет няколко мандата и кмет на град Своге през седемдесетте години на миналия век. При започването му на работа в Общината ,се включва в построяването на третият етаж на самата сграда ,заедно с останалите служители.

След работата му в администрацията , отива в Партийния комитет , като секретар на Партията ,заедно с Александър Зоров и Стефан Георгиев. Там също изкарва  няколко мандата .

Накрая работи в Профсъюзите като председател на организацията, където се и пенсионира.

След приключването на редовния му трудов стаж той продължава да работи ,но на обществени начала. Връща се в село Церово отново на първата си работа- в Потребителската кооперация. Времето е такова ,че заради конкуренцията Кооперацията се принуждава да продава част от имотите си ,което не се харесва на някои от членовете й. Но той, въпреки  грозните нападки и обиди , отстоява позицията си и  остава на поста си с вдигната глава.

Бил е член на БКП от самото му започване на неговият съзнателен трудов и житейски път,както и след това в БСП.Член е и на други правителствени и неправителствени организации. Бил е Председател на “Клуба на културните дейци” . Негова заслуга е помещаването му в сградата на гимназията/в момента там се намира клуб „Доверие“/. Неугледното мазе на училището се превръща в модерен за времето си клуб. На един Общински съвет буквално е извоювал  решението  в това мазе да се   създаде клуб за културната организация и е прието.

Награждаван е с награди,грамоти  и ордени  , които за него са били от голяма стойност,като отговор на  всеотдайността  и   идеализма му.

  По сведения на дъщеря му Ели Цветанова

ЦВЕТКО ИВАНОВ МЛАДЕНОВ /неизв./

Като кмет ръководи строителството на водопровода от Петренски дол в с.Миланово, сградата на Целодневната детска градина, паметника на Милан Петров, благоустроен е центъра на селото.

ЦВЕТКО ИЛИЕВ ТОПАЛИЙСКИ началото- средата на 20 век/

Избран в много мандати по различно време за кмет на с.Осиково,кметувал повече от 20 години. Заедно с брат си Григор Илиев Топалйски даряват личен имот за строеж на третата училищна сграда в с.Осиково.По време на Семтемврийскoто въстание  също е кмет.Без съпротива отстъпва  поста и властта, с цел да се предотвратят кръвопролития. Той е имал далновидността да предвиди развоя на събитията.

ЦЕНКО ГРИГОРОВ ТОПАЛИЙСКИ/неизв./

Като кмет построил сградата на кметството и читалищния салон в центъра на селото през 1935 г., която се използва за същата цел и до днес. Направил първия регулационен план на с.Осиково.