АНГЕЛ АСЕНОВ ЙОРДАНОВ/10.02.1936-неизв./

Роден в с.Добърчин. Началното си образование завършвма там, основното- в Искрец, а гимназия през 1954 г.- в Своге. Висшето си образование получава в Софийския университет със специалност история през 1960 г. От 1960 до 1963 г. е учител по история в гимназията на с. Искра, Пловдивски окръг, жот 1963 до 1969 г. е учител по история  в СПУ “Неофит Рилски”, гр.Долна баня, след което е назначен като директор на ОУ”Васил Левски”, с.Церово. От 01.09.1974 г. е назначен като учител по история в ПГ”Дичо Петров”.

През 1983 г. получава втори клас квалификация , а през 1987- първи.

Публикува статии по методически проблеми на страниците на сп. “Исторически преглед” и списание “История”.

От 1985-88 изпълнява длъжността учител-методик по история в отдел “Просвета” на Софийски окръг и продължава да бъде учител в гимназията.

В летописната книга на гимназията той пише:”Учителската професия за мен се правърна в съдба. Разбирам предимствата и недостатъците й, но в нея останах преди всичко заради относителната свобода, която винаги са имали учителите в собствените си часове. Останах още от разбирането,че учителят малко или много влияе върху младите хора и оставя следи във възпитанието , пък и върху поведението, в частност.Недостатъците на професията виждам преди всичко в ниския социален статус на учителя, което е резултат от големите промени,извършени в световен мащаб след Втората световна война. Струва ми се,че на учителя се гледа като на социален работник, а това личи от мизерното заплащане на труда му.Песимист съм относно бъдещето на учителя,независимо от това,че в  тази професия влязох с голямо желание.”

Ангел Асенов продължава да работи до 1998г.,когато е пенсиониран.

Основният му принос обаче е не само като учител по история, но и като краевед. Той прави проучвания за миналото на свогенска община,които се базират на задълбочени търсения, справки с документи в Народната библиотека “Св.Кирил и Методий”,топонимия, археологически находки и др. Това е единственото професионално направено изследване на историята на този край.

ДОЧО АЛЕКСАНДРОВ ГЕОРГИЕВ/27 април 1936/

Роден в село Зимевица. Учи в гимназия “Асен Златаров”, София и в гимназия “Дичо Петров”,Своге. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в Държавната инспекция за технически контрол по качеството в промишлеността,Комитета за държавен и народен контрол.

Написал “Летопис за село Зимевица и големия род”- краеведска книга за историята на Пандурския род, както и за бита, поминъка и историята на селата Зимевица, Заселе и Заноге. Книгата е издадена през 2007 г., но събирателската работа е извършвана през целия съзнателен живот на автора.

По данни от НЧ“Св.св.Кирил и Методий“

 КРЪСТЬО ПЕШЕВ БАЛКАНСКИ / 1902 – 1978 г./

Начално училище завършва в родното си село –с. Лакатник, а прогимназия в гр.Своге през 1917 г..След това учи и завършва Софийската духовна семинария – 1923 година.Есента на 1924 година записва Софийския учителски институт за прогимназиални учители и завършва успешно за две години.
Назначен е за учител в с.Лакатник и след две години става негов пръв директор в продължение на десет година.
През 1931г. става задочен студент в административно-финансовия отдел на Свободния университет в София.Следва три години и по неизвестни причини прекъсва.
1931 година основава кредитна кооперация “Яворец”.Мнозина се записват за членове и внасят дялов капитал.Кооперацията бързо се развива и става основен кредитор на населението с ниски лихви.Дотогавашните частни кредитори са недоволни и му създават много неприятности.
След учителството в с.Лакатник  се премества в училището в с./гара Лакатник и също става негов пръв директор / до тогава е имало само старши учители/.
Взема активно участие в обществения, културния и политически живот на селото.
До 60- те години на 20- ти век събира материали  и написва историята на с.Лакатник.
По това време създава инициативен комитет с помощта на общинското ръководство с план тридесет и две точки за допълване и донаписване на историята.Написаното изпраща в София за рецензия и евентуално издаване на историята.Двама рецензенти преглеждат написаното, в общи линии го одобряват , но според тогавашните правила не е издържано в партиен стил и не го пускат за печат.Това силно го разколебава и той се оттегля и никой друг не поеме инициативата.Днес вече никой не може да напише това , което можеше да бъде написано преди петдесет години.Така тия двамата партийно заслепени рецензенти оставиха ненаписани страници за историята на Лакатник.
През 2004 година  създадената от  Кръсто Пешев Балкански история на с.Лакатник е издадена от неговия син Емил Пешев под редакцията на Симеон Найденов, поет и общественик от гр.Своге.Тя е приета с голям интерес и положителна оценка  от жителите на селото.

По данни на неговия син Емил Пешев

НИКОЛА ГЕНЕВ/неизв./

Не са открити данни за рожденото място и за образованието  му. Първите сведения за него са, че е бил учител в Своге. През 1931 година Никола Генев  влиза в читалищното ръководство като библиотекар. През ноември 1946 година , председателят на читалището Никола Генев, се премества на работа в София.
Изявите му в читалищната и обществената дейност са многобройни. През 1960 година в село Своге се изнася пиесата “Камък в блатото“, в която участва  и Никола Генев. Една година по-късно влиза в читалищното ръководство  като отговорник за литературен кръжок. На 25 и 28 март 1961 година е играна пиесата “Празникът на фенерите “ от Ханс Порайфер с постановчик Лидия Константинова , в която  той също се изявява. На 28 декември 1961 година тази пиеса се играе в село Елисейна. През 1962-63 година  е изпълнявал длъжността  домакин в читалището. Сведенията от 1965 година са, че и тогава е бил домакин, както и уредник на музейната сбирка. През годината са създадени два театрални колектива , като ръководител на втория е Никола Генев. Участници в състава са били Елена Йорданова Раденкова, Любен Илиев, Надежда Божилова, Симеон  Найденов и други. Написал и подготвил пиесата “В клетката на звяра”. Тя е играна три пъти в Своге, веднъж на гара Томпсън и два пъти в село Свидня. Пише и поставя и пиеси за деца, в които участват неговите ученици.
През 1965 година е избрана комисия за проучване миналото на Своге. Комисията е в състав: Михаил Цветков, Михаил Такев, св.Тодор поп. Григоров, Никола Генев и Маргарита Михайлова. Комисията не е проявила никаква заитересованост за събиране на исторически материали. Самостоятелно е работил само Никола Генев, който е събрал и написал около 150 /сто и педесет / страници за историята на Своге и читалището. Тези материали са прегледани  от единадесетчленна комисия , която на 15 декември 1965 година е направила обсъждане  и е препоръчала на Никола Генев да продължи започнатата работа.
Т.нар.“История на Генев“ и днес е един от основните източници на знания за миналото на  Свогенския край.

Сведенията са от „Исторически материали за Своге“
от Никола Генев и от  свидетели на
неговото творчество

ПАУН ВУЧКОВ СТАМЕНКОВ/1.09.1876- 1963/

Сам се научава да пише и чете. 29 юни 1892 г. го назначават да носи пощата от Бучино до Заноге. От октомври 1892 г. учи в училището в Искрецкия манастир при Янаки п.Любенов.1893-94 учи  в Зимевица.  1896-97 г. завършва втори и трети клас/пети и шести съвременен/в манастирското училище в Искрец, като работи там като слуга в прогимназията.Август 1900 г. заедно с брат си основават селище в местността Локва, близо до Губислав.Назначен е за писар в Зимевишката община.15 март 1912 г. е издържал изпит за секретар-бирник.
17 септември 1912 г. –мобилизиран като войник в Балканската война и в Междусъюзническата войни- 5 рота на 37 пехотен полк.В спомените си той подробно описва всяка битка /”Спомени от моя живот”, стр.15- 23/.
След завръщането е назначен като секретар-бирник, но скоро го уволняват, защото не е от Демократическата партия, която идва на власт.
1919 г.- секретар –бирник в Дупни-Връшката община- Врачанска околия, работи като писар в Зимевишката община, секретар-бирник в Заселската община, работи и в Искрецкото околийско управление.
На 1 декември 1931 година става един от основателите на читалище “Св.св.Кирил и Методий” в с.Зимевица., на което е председател и касиер-счетоводител до 1946 г., когато предава длъжността на Асен поп Кръстанов, учител.
На 28 декември 1934 г.по негова инициатива 8 човека основават кооперация “Бабина река” в с.Зимевица с 400 встъпителни и 4000 лева капитал. Той става председател на управителния съвет /”Спомени от моя живот”, стр.28-32/.
1898 г. се жени за Анастасия Рангелова от Брезе. Имат четири живи и четири починали деца.
Сред приносите на Паун Вучков за развитието на Зимевица, Заселе и Заноге, освен изброените е и самото описание на живота в цитираната неиздадена книга. Там той прави краеведски проучвания за селищата Заселе, Заноге, губислав, Дупни връх/Врачанско/,днешно Дружево. Описва родовете на изселилите се негови съселяни в Нови пазар, Шуменско. Дава списък на имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата ,Първата и Втората световна война от Зимевица, Заселе и Заноге, описва родословното си дърво. Разказва интересни подробности за бита и поминъка в тези селища, описва легенди, любопитни случки, изрежда дори  скороговорки.
Като любопитни факти за него ще споменем увода на Людмил Прекрутов, който преписал и редактирал спомените на Паун Вучков:”Написал ги човекът в три ученически тетрадки, по 80 листа.Подвързал ги в твърди корици,обшити с ленен плат. И в този вид ги предал за съхранение в Зимевишкото читалище,убеден, че един ден някой ще се поинтересува от тях. “

ПЕТКО ПЕТКОВ ТАКЕВ (Пенко Такев)

Автор на първата книга за историята на Церово:

История на Церово: 1730-1987. 2011.

 

РАЙКО ПЕТРОВ МИТРЕВ/29.11.1932 г./

Роден е в Осеновлак в многодетно семейство. Първоначално учи в родното си село, а гимназия завършва в Своге през 1951 г. След войнишката служба учи и в техникум по металургия на цветните и черните метали в гр.Перник.
Бил е учител, общ работник, домакин на работнически стол, сондьор, контрольор на леярска и медодобивна продукция, технолог в машиностроителен завод, началник цех, председател на ОНС/кмет/ на Осеновлак, председател на заводския профкомитет. От 1989 г. е пенсионер.
Младежките му години преминават в активна и разнообразна трудова и обществена дейност, но самият той определя периода 1966-1974 г., когато е кмет на с.Осеновлак, като най-успешен. Благодарение на неговата всеотдайност  направеното през тези години преобразява  родното му селище. Развиват се производство,търговия, услуги,подобрява се инфраструктурата и обществено-културната дейност.
Постижението на живота му обаче е неговата краеведска история- книгата “Летопис на манастира “Седем престола” и село Осеновлак”. В продължение на 22 години от началото на 1973 г. до 1995 г. Райко Митрев проучва, изследва, събира и описва историята на манастира, селото и района по поречието на река Габровница с легендарните планински местности над нея.
Написана увлекателно, наситена с фактологически и исторически имена и събития, книгата се чете с интерес и удоволствие. С тези си достойнства , тя е ценен урок по родолюбие не само за хората от Свогенска община, но и за тези от Мездренска и Ботевградска, а и за всички българи.
Доказателство за последното са някои поздрави и отзиви за автора от известни личности от близкото минало:
“Поздравявам Ви за превъзходните книги, които прочетох и благослових.”Патриарх Максим Български.
“Най-хубавата книга от прочетените от мен.”Проф.Христо Маринов- географ,председател на краеведите в България.
“Настоящата краеведска история е синтез от легенди и предания, исторически истини, умело включени в историческата белетристика.”Проф.Недю Недев- историк.
“Райко, написал си превъзходна книга с похвата на истински писател. С нея обезсмъртяваш името на Осеновлак, района и себе си за вечни времена.”Петко Огойски- писател.
Самият Райко Митрев в залеза на своя живот скромно, смирено и мъдро споделя:” Надявам се да бъда запомнен с това, което направих.”

СТОЯН.П.ДИВАНСКИ   
                                     
През 2005 година излезе от печат написана от него  история на Лакатник.