АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИЧКОВ ГЬОНОВ/ неизв./

Доцент, преподавател в Математическия факултет на Софийския университет и заместник-министър на просветата през 80-те години на 20 век. Благодарение на неговото съдействие се отпускат средства за строежна сграда на детска градина в с.Миланово. Занимава се и с краеведство. Намерил е данни в централен архив в Москва за село Осиково от преброяване, извършено от руски военни и цивилни лица през 1877 г.

АЛЕКСАНДЪР ГОРАНОВ/неизв./

По баща от Горчовци, род в с.Миланово, по майка от Кюовци, изселени в Криводол. Доцент и дългогодишен преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет, катедра “Генетика”.

АНГЕЛ ГЕЛЕВ/НАЧАЛОТО НА 20 В.,НЕИЗВ./

Собственик на дъскорезница в с.Зимевица от началото на 20-те години до 1957 г. ,както и на електроюзина, която се задвижва от водите на реката.

“Спомням си,че всяка година с кервани от волски коли и шейни от  Царица се прекарваха дърва за огрев на жителите от село Зимевица и околните села. Освен за отопление от вековните буки се докарваха и трупи в селската дъскорезница. Трупите се бичеха на дъски, с които се задоволяваха големите потребности на семействата от трите планински села.

Селската дъскорезница се намираше на мястото на новоизграденото сегашно училище. Тя работи до 1957 г. За онова време дъскорезницата бе доста модерна и производителна. Задвижваше се и работеше от тягата на парен котел.”

/”Летопис за село Зимевица и големият род”,Дочо Георгиев, стр.17/

инж.. АСЕН ГЕОРГИЕВ ЦОНЕВ/ 06.02 1909 г.- 06.04.1981/

Роден в с. Бов. Основното си образование получава в родното си село Бов, а прогимназия завършва в с. Лакатник, Софийско. Завършил е средното техническо училище „Христо Ботев”, гр.София, със специалност – техник-лесовъд. Висшето си образование  завършва в гр.София, в Лесотехническия институт, със специалност инженер-лесовъд.

Започва работа в каменоломните  кариери в Бов и Лакатник като общ работник. Вследствие на непосилния труд, той получава туберкулоза. Бил е лесовъд, помощник лесничей – 1 степен, секционен лесничей, административен лесничей, началник секция по укрепване на пороите и залесяването,референт ръководител, главен инженер и директор на Горско стопанство Своге. Награден е със седем ордени и медали за своя труд

В миналото бързото обезлесяване на Искърския пролом  става причина да се създадат условия  за развитието на много поройни дерета, пресичащи дори жп-линията. Това е причината за откриване   на специална служба по залесяването  и укротяването на пороите. Първите залесявания започват  от 1924- 25 г. Службата за укрепяване на пороите и залесяване е създадена през 1929 г., в чиято дейност Асен Цонев се включва през 1936 г.,като дипломиран инженер-лесовъд. Минал е по цялата йерархия в професията. Но най-голямата награда за него е фактът, че делото му е увенчано с успех – пороите са спрени. По цялото дефиле – от Курило- до Елисейна няма хълм, който  той да не е залесил.Залесени са над 170 000 дка млади гори, 210 ха силно ерозирали терени  и са създадени над 40 хил.куб. м технико-укрепителни съоръжения. Най-много залесени площи има в района на селата Бов, Искрец, на гр.Своге, Добърчин, Лесков дол, Свидня, Реброво, Желен и др.От общото залесяване най-голям е дела на иглолистните култури- чер бор и бял бор,смърч, ела и др. От широколистните видове на първо място е акацията,но също и орех, липа, бреза, ясен,бук и др. По поречието на реките Искър, Искрецка и Трескавец е залесено с канадска топола. В поречието на р.Трескавец са засадени 130 дка чисти орехови култури, в района на Бов , Искрец и Добърчин- питомен кестен,червен дъб,във високите части на Дефилето – смърч- с.Бов, вр.Издримец,с.Буковец и др. От 1939 до 1952 г. Свогенската секция, която е преименувана в Свогенско горско стопанство, е една от най-добрите в страната. На практика и обучение в този край са идвали бъдещите инженери-лесовъди ,между които и самият Николай Хайтов.

Инж.Пеко Пенов през 2000 г. в ”Укротените порои в България”, издание на Министерство на земеделието и горите и Национално управление на горите, пише : “…За да отбележа всички лесовъди и горски надзиратели, които участват в укротяването на това страшилище, ще трябва да напълня страници. Но без две имена тук не може. Това на инж. Асен Цонев, който 40 години без прекъсване ръководи работата на този обект е на Даринка Гълъбова,бригадирката на залесителните бригади от с. Владо Тричков…За 40 години предана горска служба той/ инж. Асен Цонев/  укроти пороите по Искърското дефиле, покри го с млади гори, успя да остави у своите земляци и лесовъдската колегия незаличим спомен,като прекрасен човек и изключителен професионалист.”

По данни от личен архив

АСЕН ТОДОРОВ ПЕТРОВ/17.08.1922-06.04-1989/

Роден е в София. Завършва ВИИ”Карл Маркс”- специалност  “Икономика на промишлеността и строителството”. Работи 16 години като директор на ДИП”Република”, изгражда захарния завод в Лом, участва в реконструкцията  и модернизацията захарния завод в Девня, на този в Горна Оряховица, работи и в ПАО”Българска захар”.

Той е най-дългогодишния директор на шоколадовата фабрика в Своге. Заема тази длъжност от март 1951 г. до юли 1967 г. Под неговото ръководство се извършват решаващи за бъдещото развитие на предприятието промени. Ликвидирано е разделението между “централа” и “клон”- цялото производство е прехвърлено от София в Своге. Фабрика “Пееви” става с името “Република”.Създават се нови работни места и това спомага за развитието на региона. Работи се за създаването на модерно предприятие- оборудва се новата фабрична сграда, построява се парова станция, издигнат е най-високия промишлен комин в региона, карбидната фабрика се превръща в Културен дом,Химическата се транформира в работнически стол и дирекция и е изграден жилищен блок за работещите. Броят на работещите в предприятието през 1967 г. е 1000. Основната модернизация на производството се извършва през 1965 г., когато то се специализира в създаването на шоколадови маси и черупкови шоколадови бонбони. Доставена е и пусната в експлоатация първата поточна линия на италианската фирма  “Карлс Монтанари”.

За високи производствени резултати фабриката е наградена като първенец в системата на ДСО”Българска захар”. На 17 Международен мострен панаир в Пловдив през 1956 г. тя получава златен медал за висококачествени бонбони в оригинална опаковка. На 18 мострен панаир през 1958 г.-отново златен медал- за висококачествени изделия, през 1960 г.- златен медал за 60 нови асортимента; а през 1962 г.- златен медал за внедряване на 20 вида нови шоколадови изделия.

Наред със значителните производствени постижения се отделя голямо внимание на рационализаторската дейност и обучението на младите кадри. Осъществяват се редица социални, спортни и културни придобивки за работещите в предприятието: работнически стол, детски лагер, лекарски, стоматологичен и акушерски кабинети, през 1961 г. е създадена заводската библиотека. През 1951 г. Фабриката формира свой собствен футболен отбор, като е построено и игрище, женски хандбален отбор и отбор по художествена гимнастика. С голяма популярност е танцовата трупа, както и самодейния театър.

През 16-те години като директор Асен Петров се старае да издига авторитета на предприятието и на града. За труда си получава “Народен орден на труда”- златен и редица други отличия.

По данни на неговата дъщеря-

Наталия Петрова

БОЖИДАР АСЕНОВ ЦОНЕВ/18.08.1937- 15.07.2002/

Роден в София.Основното си образование завършва в град Своге през 1955 г. През 1963 година завършва Висшия медицински институт в София.
Работи във Вътрешно отделение на болницата в гр.Мездра от декември 1963 до началото на 1964 г. От февруари 1964 до март 1965 работи като завеждащ селски здравен участък в с.Зимевица. От 1965 до 12.02.1986 завежда УНГ-кабинет в Районна болница- Своге.Трудовият му стаж продължава в Изотстройкоплект в София в продължение на 10 месеца. От 01.12.1986 г. до 01.12.1989 г. завежда УНГ кабинет в 8-ма поликлиника в столицата. От 01.12.1989 г. до 10.11.1991 г. работи като завеждащ 4-то пневмологично отделение към Болница- Искрец, която е към Софийски народен съвет. На 10.11.1991 г. започва работа като медицински директор на Общинска болница Своге, след спечелен конкурс и остава на тази длъжност до пенсионирането си.
Извършва научни разработки в своята специалност,които не обнародва.
За изключителния си професионализъм е награден с орден „!00 години българско здравеопазване“, „Първенец на шеста петилетка“, „Отличник на окръжен народен съвет“.

Занимава се активно с обществена работа, като два мандата е общински съветник и председател на комисията по Народно здраве и социални грижи. Изпълнява и длъжността на  районен санитарен инспектор от 1977 г. Дълги години е председател на общинската организация на Българският червен кръст. Бил е лекар на футболения отбор „Спортист“, на Държавното лесничейство и др.
Сред обществеността и колегите си е известен с несравнимия си професионализъм. Способността му да прави хирургични операции на сливици за три минути е постижение, което оценяват пациенти и колеги от цялата страна и чужбина. Той лекува болни, идващи от Австрия и Германия. Но компетенциите му не се ограничават с това- той има широк спектър от способности да помага не само в своята специалност, но и да лекува дископатия, извършва стоматологични интервенции. Постоянно чете най-новата медицинска  и фармакологична литература и това го прави блестящ диагностик за всички видове заболявания.
През 1984 при трагичния инцидент, станал на 18 април, при който се срутва мост над река Искрецка и загиват три деца,  спасява живота на всички останали. Той влиза в реката и изтегля децата,с ясното съзнание,че не може да плува. Това не го спира. Прави изкуствено дишане на всяко изтеглено дете. Загиват само тези, които са били заклещени или са си ударили главата силно при падането.
Д-р Цонев е денонощно на разположение на своите пациенти от първия ден, в който става правоспособен лекар парктически до самата си смърт.
Сред своите близки и приятели е известен с несравнимото си чувство за хумор и литературния си талант. Семейството пази две тетрадки с непубликувани негови стихове. А те се четат „апокрифно“, защото са насочени против язвите на обществото.Стиховете си илюстрира с карикатури и приятелски шаржове.

Личен архив

БОЙКА/ВАНГЕЛИЯ/ ГОЦОВА ГЕРОВА/неизв./

Първата акушерка в с.Миланово/Осиково/, работила до пенсионирането си , спомогнала за здравната просвета на населението  и подобряване на неговия бит и здравна култура.

ВЕЛИЗАР ВЕЛИЗАРОВ ПЕЕВ-МЛАДШИ/24.03.1891- неизв./

Роден в София. Учи във Френския колеж в Пловдив. Завършва военно училище, а в Петербург- Морски имтераторски корпус. След като се завръща в България служи известно време във флотата, но оставя военната служба, за да поеме фабриката. Той е ротарианец, избран е за председател на Съюза на индустриалците в България и за председател на Върховната стопанска камара. След като баща му предава фабриката в ръцете на своите синове става директор/завършил е и машинно инженерство/ и ръководи предприятието до национализацията през 1947г.
В началото на 20 век шоколадът бил почти не познат на българите. За утвърждаването на този артикул на пазара основен дял се пада на фамилия Пееви.Благодарение на нея Своге през десетилетията се утвърждава като естествен център на шоколадопроизводството в България и градът ни заслужено носи славата си като царството на шоколада.
След смъртта на баща си през 1927 г. става притежател на основния пакет акции от дружеството.  Разширява производството и въвежда нови по-ефективни технологии. Привлича най-добрите майстори на шоколада от цяла България. Построява се в близост до самата фабрика къщи и стаи за работниците. Назначават се нови работници, въвежда се т.нар.собствено селско стопанство за задоволяване на нуждите на работническия стол с продукти.
Биографията му на собственик и ръководител на фабриката приключва на 23 декември 1947 година,когато новоназначения директор  Нисим Бенбасат, довчерашен работник при Пееви поема ръководството.

“Професионална гимназия Велизар Пеев-
Традиции и авторитет- 1 част”,
юбилейно издание 2009 г.,
съставител Юлияна Геловска

Полк. ВЕЛИЗАР ПЕЕВ-СТАРШИ/21.05.1859- 11.1927/

Роден в Чирпан. Учи в Пловдивската гимназия, но не успява да я завърши, заради въстанията  в Южна България/1876/.По-късно постъпва във Военното училище и излиза от там с първи офицерски чин, като е назначен в Шуменския артилерийски полк. През 1884 е изпратен в Русия да учи в Тулския оръжеен завод техническо  производство на въоръжението. Там го сварва и избухналата  една година по-късно Сръбско-българска война. Пеев е призован телеграфически и изпратен в сраженията. След приключването на войната продължава своята кариера в армията до 1897 г.
Като изявен специалист е включен от Министерството на войната за член на Делегацията ,която посещава заводите Щайер в Австро-Унгария, откъдето е изпратена първата партида манлихерови пушки за нашата армия. За около две години  става началник и на Софийския арсенал. На 38-годишна възраст, когато се очаква да бъде повишен в чин генерал, подава рапорт за освобождаване от армията – 1897 г. Една от причините е възникналия конфликт с Фердинанд. Полковник Велизар Пеев се оказва горда и непреклонна личност.
През първата година след напускането от армията работи като предприемач в изграждането на т.нар. Южнобългарска железопътна линия- т.нар.паралелна линия. Тя е спряна и Пеев се пренасочва към постройката на мостове, шосета и т.н.  Явно тази дейност не му допада особено.
Заминава за Париж. Установява се за кратко във френската столица и основно изучава “фабрикацията на шоколадовата индустрия”във фабриката “Сави Жан-Жан”. Завръщайки се в България, заедно с още един французин-специалист в шоколадо-производството, Пеев построява до старата фабрика в столицата нова сграда, където през 1901 г. е произведен първият български шоколад. От някогашната малка работилница той успява да стигне до голяма модерна европейска фабрика с 200 конски сили електрическа енергия, 250-300 души работници, 32 електромотора и 172  модерни машини.
В края на 19 в. открива в София пекарна за хлебчета, след това прави инсталации за производството на бисквити, халва, бонбони, локум и др. Внася какаови зърна от Латинска Америка и Африка.Секретът на фиността на шоколада се криел в многото бъркане, което траело от 12 до 24 часа.
През 1908 година той създава сдружение, чиято основна цел е производството на първия цимент у нас. Той става реалност през 1910 г., а фирмата е наречена “Златна панега”.
Има пет деца – две момчета и три момичета- Велизар, Боян, Евгения, Луиза и Мария. Синовете поемат шоколадовото производство.
В началото на 20 век заръчва на по-големия си син да предприеме  пътуване с влак из Искърското дефиле. Решават да купят място в района на Своге.
Първият шоколад ,произведен в Своге е през 1924 г.Той е с фабрична марка, на която е изобразена водно колело. Със взета от държавата концесия за ползване на водите на река Искрецка Пееви построяват водна електическа централа. Първоначално е електрифицирана само гарата, а след това започват да се правят инсталации по домовете на някои от по-заможните свогенци. Електрификацията е осъществена на 19 декември 1926 година.По този начин Своге изпреварва много големи  градове и дори някои от кварталите на София.
След 1924 г. фирмата става Акционерно дружество и ръководството преминава в ръцете на синовете му.
Бил е наречен “цар на шоколада”, тъй като произвежда 2/3 от шоколадовата сладост в България. Неговите продукти печелят награди на международните панаири в Берн, Париж и Виена. Извоювал си реномето на най-добрия производител, той става придворен доставчик.

“Професионална гимназия Велизар Пеев-
Традиции и авторитет- 1 част”,
юбилейно издание 2009 г.,
съставител Юлияна Геловска

ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВ ЧЕТРОКОВ/16.01.1933-24.01.1998/

Владимир Четроков е роден  в с. Проглед, община Чепеларе, обл. Смолян. Основно образование получава в родното си село, средно в град Чепеларе, завършва висше образование в Стопанската академия гр. Свищов. През 1956г. започва работа по разпределение в Околийски съвет – Своге.
Дълги години е общински съветник в Общински съвет Своге. Последователно работи, като зам. директор на ПП „Кариерни материали”, секретар на П.П. организация в ЗШИ „Република”, зам. директор по икономическите въпроси в ЗКО „Хаджи Димитър”. От 1982 г. до 1989 г. е директор на ДПУ Своге. През 1988 г. е избран за  председател на читалището в Своге.
Със своя професионален живот е допринесъл за развитието на промишлеността, икономиката, обществения и културен живот на общината.
Удостояван е с медали, грамоти и държавни отличия.

По сведения на  семейството

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ КРЪСТЕВ/неизв./

Дългогодишен председател на Районната  потребителна кооперация – Лакатник, в състава на която влиза Миланово. Ръководи строежа на сградата на кооперацията в Миланово.

Д-р ГЕОРГИ СТОЯНОВ УЗУНОВ/1904-1971/

Роден в с.Искрец в семейството на Стоян Узунов от Панагюрище и Сава Ничева от Велес. Основното си образование завършва в Своге, четвърти гимназиален клас в гр.Фердинанд/Монтана/, след което учи в Първа мъжка гимназия в София.,която завършва през 1923 г. с отличие. От малък е съвестен ученик с широки интереси в различни науки и в изкуството, като свири и на цигулка. Следва медицина в Софийския университет ,където се дипломира през 1929 г. Работи първо в панагюрското село Попинци, след това в Кумарица, Софийско. От 1931 до 1970 г.  работи за хората като психиатър лекар-невролог.
Академик д-р Георги Узунов е не само лекар с огромна практика, но и учен с международен престиж. Още от първите години на трудовия си път той става асистент в катедри на Медицинския факултет. А пъ-късно минава през всички стъпала на кариерата до професор ,завеждащ катедра и академик в Българската академия на науките. Работи усърдно за установяването на причинителите на различни неврологични и психиатрични заболявания ,въвежда в научно обръщение резултати от своята експериментална работа. Той има принос за определяне на диагнози и лечения ,признати от международната медицинска наука в страни като Франция, Германия и бившия Съветски съюз.. Участвал е в десетки международни съвещания, сесии, конференции и конгреси, приет е за чуждестранен член на авторитетни международни организации: Международната медицинска асоциация за изучаване на живота и здравето, Световната федерация по неврология, Академия на науките на СССР, Дружество на френските невролози, Медико-психологичното дружество-Париж, Грузинското научно медицинско дружество на невролозите и психиатрите и др.
Акад д-р Узунов е и човек, занимаващ се с изкуство. Пише стихове, интересува се от история на класически и новия свят и от история на изкуството.

ГРИГОР поп ТОДОРОВ ГРИГОРОВ – ГРИШКАТА/1916-неизв./

Роден в Своге. Завършва Духовна семинария в София. Израства в семейството на поп Тодор,неговия баща.

Работи като експедитор на готова продукция в шоколадовата фабрика “Република”.Ползва се с авторитет сред клиентите на предприятието ,поради голямата си точност и коректност.

Още от малък Григор Тодоров се увлича от футбола и играе с парцалена топка отначало в ливадата под гарата, а след това- с кожена в Манастирската ливада.  Започва спортната си кариера като вратар и защитник на “Спортист” Своге,по-късно става треньор на отбора и лидер на спортната общественост.

Любопитен факт от живота му е,че той завършва Духовна семинария заедно с Добри Джуров/Министър на отбраната/. Близък е и с големия футболист от националния отбор д-р Стефан Божков.

Благодарение на тези контакти получава многократно дарения за  “Спортист”от ЦСКА- екипи, топки, спортни помагала и др.

Известен е с богатата си обща култура и голямо чувство за хумор. Пише хумористични стихове.

Преслав Асенов

Проф. д-р инж. ДИМИТЪР ТОШЕВ/22.10.1945/

Роден в с.Желен, община Своге. Завършва през периода 1959-1964г. Строителен техникум “Христо Ботев” – София; след това-  1964-1969г., ВИСИ, Специалност ХМС, София. През  1983г. става  Кандидат на техническите науки (д-р инж.). Владее английски,руски и френски езици. Специализира в гр. Гент – Белгия и обменя опит в редица Технически университети – в Будапеща, Виена, Братислава, Подгорица, Скопие и др., където изнася лекции в областта на язовирите. Професионалните му умения включват: Хидротехнически съоръжения, филтрация и устойчивост на бетонни и насипни язовирни стени , филтрационни и статически изследвания, анализ на напрегнатото и деформирано състояние на язовирни стени, хвостохранилища и други инженерни съоръжения (санитарни депа, насипища, открити рудници, сгуроотвали), сигурност на язовирите и хвостохранилищата, експлоатация на язовирни стени и хвостохранилища, депониране на индустриални и битови отпадъци – хвостохранилища, сгуроотвали и депа за твърди битови отпадъци, оценка на въздействието върху околната среда, миграция на замърсители в почвата от санитарни депа и хвостохранилища, екрани от почвени и полимерни материали, изкуствена инфилтрация и динамика на подземните води. Издал е следните учебници и учебни помагала: Патоков Ив., Ив.Папазчев, Л.Шейтанова, Д.Тошев. Язовирни стени от местни материали. Водовземни и облекчителни съоръжения. София, 1999 г. (учебник); Папазчев Ив, Хр.Абаджиев, Л.Шейтанова, Д.Тошев. Ръководство за проектиране на хидротехнически съоръжения. София, 1991; Шейтанова Л., И.Игнатов, Д.Тошев, Р.Николаева. Ръководство за проектиране по водно строителство.

Лекционните  курсове, които води са по дисциплините: “Хидротехнически съоръжения (Язовири)”, “Хвостохранилища, сгуроотвали и хидротранспорт” и “Насипни язовирни стени”; Лекционни курсове “Tailings Dams, Slag Ponds and Hydrotransport” и “Dams – Special Constructions”.
По-значимите научни разработки са: Числено моделиране на филтрационни и стабилитетни проблеми при язовирни стени от местни материали с отчитане на нелинейното поведение на насипа. МОНТ, 1998г.; Съвместно депониране на сгуропепелина и гипс от сероочистваща инсталация на ТЕЦ “Марица изток 2”. ЦНИП при УАСГ, 2001 г. Числено моделиране на нелинейни деформационни характеристики на насипни язовирни стени. ЦНИП при УАСГ, 2004 г. Оценка на въздействието на гипс от СОИ при депонирането му на сгуроотвал “Искрица”. Членува в: International Commission on Large Dams (ICOLD); Българско дружество по големите язовири – председател; Международен технически комитет по сигурност на язовирите; International Society of Soil Mechanics and Foundation Engineering (ISSMFE); Българско дружество по земна механика и фундиране; Научнотехнически съюзи по водно дело.

Участва в десетки научно-изследователски проекти, както и в проектирането, строителството и оценка на състоянието на почти всички големи язовири в страната през последните 40 години. Включва се и в международни проекти-  Сирия (10 обекта), Алжир (3 обекта – язовирни стени “Мексена”, “Бухалуфа” и “Крамис”), Нигерия и Либия – по една язовирна стена.
Оглавява екип за изясняване на причините за разрушаването през 2002 г на язовирна стена «Зейзун» – Сирия и изготвя технически решения за възстановяване й.
Заема следните научни и академични длъжности – Професор  по хидротехнически съоръжения в катедра „Хидротехника“ и член на Специализиран научен съвет по водно строителство при ВАК;• Научен съвет на Хидротехническия факултет;• Академичен съвет на Университета по архитектура, строителство и геодезия;• Факултетен съвет на Хидротехническия факултет при УАСГ;• Експертен съвет при Национален фонд “Технически науки” при Министерство на образованието и науката;• Лицензионна комисия към Дирекция за независим строителен контрол;• Председател на експертна комисия по сигурност към Световна банка; Член на Технически комитет по сигурност на язовирите при Международната комисия по големите язовири – Париж. Проф. д-р инж. Тошев е председател на Български национален комитет по големи язовири. Ежегодно участва в конференции и конгреси организирани от Международната комисия по големите язовири. През 2008 г в качеството си на председател организира и провежда в София поредната Годишна асамблея на Международната комисия с участие на над 700 специалисти от 63 страни.Издал е над 80 научни публикации у нас и в чужбина.

Участва в екип за оценка на въздействието върху околната среда на хидровъзлите на р. Искър в Искърското дефиле. Автор е на изследвания за устойчивост на депото за битови отпадъци на община Своге в местността Бабин дол.

Сайт на  Университета по архитектура,
строителство и геодезия

ИВАН СОКОЛОВ АЛЕКСОВ/19.01.1941г. – 06.02.2005г./

Роден в град Своге. Начално, основно и средно образование получава в родния си град с отличен успех. След казармата, завършва висше образование във ВИФ „Г.Димитров” – град София /сега Национална спортна академия – НСА/, специалност „Туризъм и алпинизъм”. Семеен, с две деца и четирима внука.
Целият му трудов стаж е свързан с туризма и спорта. Веднага след завършване на учението – 1964год., започва работа в ОС на БТС /Окръжен съвет на Български туристически съюз/ гр.София като главен специалист, а след това /1990 год., като президент на „Българска федерация по ориентиране” – гр.София. От 1994 год. работи в Съюзен съвет на Български туристически съюз последователно като експерт , главен секретар  и изпълнителен секретар на СС на БТС. Поради заболяване и навършване на пенсионна възраст се пенсионира през 2002 год. Като пенсионер със сериозни здравословни проблеми продължава дейността си в туризма като председател на туристическо дружество „Искърски пролом” град Своге и председател на „Сдружение на туристическите хорове в България” гр.София. Като такъв ежегодно организира международни фестивали на туристическата песен и годишни музикални награди „Филип Аврамов” за дългогодишна всеотдайна дейност и личен принос в развитието на туристическото движение в страната. Във връзка с навършване на 50-годишна възраст председателството на СС на БТС награждава Иван Соколов Алексов с медал „Алеко Константинов” и туристически нож с надпис.
По повод на навършване  на 60-годишна възраст Управителният съвет на СС на БТС награждава Иван Соколов Алексов – изпълнителен секретар на СС на БТС- с медал „За особени заслуги” І-ва степен.
Освен като добър специалист с изключителни заслуги за развитието на туризма в страната и в частност – Свогенска община, Иван Соколов е активен потомствен член на БЗНС „Ал.Стамболийски”. В годините на бурния обществено – политически живот в град Своге, по време на създалата се след 10.11.1089 год. демокрация, той развива  голяма политическа и организационна дейност в общинската земеделска дружба. Поради своята изключителна убеденост в идеите на Земеделския съюз и последовател на земеделската идеология, взема участие в решаването на редица въпроси, свързани с участието на политическите партии в общината. В резултат на своята активна работа в БЗНС е предложен и избран за председател на Общинската земеделска дружба. Сдружените земеделци още помнят срещата на хор „Планинарска песен” гр.София на Свогенска сцена и незабравимия концерт, който той изнася.
Благодарение на полученото образование и натрупан организационен опит, Иван увлича с личния си пример не само членовете на БЗНС и туристическото дружество, а и хората, които нямат преки контакти с него.
Принос в развитието и масовизирането на туризма в Своге и общината.
През 1965 год. с негова помощ се създава към туристическо дружество „Искърски пролом” отбор по туристическо ориентниране, а по-късно спортно ориентиране. Състезателите участват в много окръжни, зонални, републикански и работнически състезания, където спечелват призови места – златни, сребърни и бронзови медали, купи, грамоти и други отличия.
В средата на август 1971 год. с негово участие и помощ се поставя началото на историческия общински туристически събор на връх Грохотен. Участие вземат хиляди хора от града и района на общината.
По инициатива на Иван Соколов се открива дружествено състезание по спортно ориентиране за купа „Искър”, в която се включват – купа „Република”,  купа „Пионер” и купи „Чако” за ветерани. Състезанията се провеждат ежегодно от 1982 год. в района на хижа „Тръстеная”, в районите на село Лакатник и с.Завидовци, Свогенска община. Участват туристически дружества, клубове и секции от цялата страна.
Със съдействието му Български туристически съюз и Окръжен съвет на БТС финансират строителството на хижа „Пробойница” и се извършва преустройство и модернизация на хижите: „Буковец”, „Лескова” и „Родни балкани”.
Като председател на туристическо дружество „Искърски пролом” град Своге, създава движението „Опознай родния край”, което включва исторически и туристически забележителности в района на общината. За целта се издава карта и диплянка с описание на обектите.Това са една малка част от постиженията, с които Иван Соколов Алексов  допринеся за туризма в град Своге.
Жизненият и професионален път на Иван Соколов е изминат в поддържане огъня на любовта към родния край и родната природа, предаността към туристическите традиции, благоговението пред олтара на милото ни Отечество, воден от девиза, издигнат от Алеко Константинов „Опознай Родината, за да я обикнеш!”

МИХАИЛ ПЕТРОВ АРНАУДОВ/ 17.10.1878- 18.02.1978/

Той е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, наУкраинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите вХайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Михаил Арнаудов е роден  в Русе в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в Софияпрез периода 1895–1898 година.Като редовен студент публикува първите си научни статии: „„Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.късно специализира в университетите вЛайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.  През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
До 1940г. М.Арнаудов престоява, по неговите думи пред Георги Тихолов/”Срещи с три поколения”/, “…. много лета и зими в една лятна къща, която добри приятели ми помогнаха да построя в пазвите на Стара планина, по течението на Големия Искър, при гара Своге.” И за него красотата и спокойствието на Искърското дефиле става предпочитано място за работа..По късно той дарява на читалището в града библиотеката си от тази лятна къща. За Своге и общината  от особена важност  е факта , че Михаил Арнаудов събира и издава през 1930г. местни фолклорни песни и приказки. Така той завинаги съхранява част от фолклорното  наследство на този край и провокира местни дейци по –късно да продължат тази събирателска дейност, резултатите от която стават все по -ценни с течение на времето.

                           1.Уикипедия;

2.Арнаудов, Михаил.Народни песни и приказки отъ с. Своге.- П. Глушковъ, 1930.- 30с.

Проф. д-р  инж. МИХАИЛ ПЕТРОВ СЪБЕВ

Роден в Своге. Завършил през 1951 Строителен техникум „Хр. Ботев“ – строителен техник, а през 1959  Инженерно – строителен институт ИСИ, София, Железопътно строителство.Перфектно говори немски и руски езици.През 1960 г. става асистент в катедра „Жлезници“ на Университета по архитектура ,строителство и геодезия.,през 1976 – Доктор (Кандидат на техническите науки) ,1976-1994 – Доцент ,1994 – Професор.

Членува в следните професионални сдружения и научни институции:Германия, Франкфурт на Майн Член на управителния съвет по сертификация на железопътни инженери в европа към UEEIV (Европейски съюз на жп инженери) UEEIV България, София Член на Националното сдружение-общество на инженерите по железен път в България (НСОИЖП) и член на управителния съвет НСОИЖП България, София Ръковдител на националното бюро по сертификация на железопътните инженери България, София ,Член на специализирания съвет по високо и ниско строителство към ВАК, до 2004 г. България, София –Член на академичен и факултетен съвет при УАСГ, до 2002 България, София, Член научно – технически съвет при НК “БДЖ” България, София Експерт на съюза на частните строители в България СЧС.

Самостоятелно и в колектив участие в разработката на около 20 броя проекти, предимно на участъци от реконструкцията на жп мрежата на БДЖ, промишления и градския релсов транспорт и др. Ръководство и участие в разработването на около 20 броя научно-изследователски и проектоконструктурски задачи от областта на градския релсов път за трамваи и метрополитена в София. Конструктивни решения за жп горно строене – скрепления, стрелки, промишлен жп транспорт и др. 1970-2000  Изготвяне на голям брой – много десетки експертизи, рецензии, становища и др. подобни. На проекти и изпълнения на най-отговорни участъци и обекти от удвояването и реконструкцията на жп мрежа. Градски и промишлен релсов транспорт и др. Включително и дадени и приети предложения за целесъобразни изменения и подобрения 1965-2000.
Издадени са му над 60 броя публикации в списания, сборници с доклади, годишници на УАСГ и др., от които 4 в чужбина Над 20 участия с доклади, предимно на научно-технически конференции с международно участие, включително и на международни конференции в чужбина: – 1977 г. Дрезден, Германия – 1988 г. Москва, Русия – 1997 г. Виена, Австрия 3. Издадени книги: – 1 бр. Монография – 1985 г. – 1 учебник със съавтори – 1991 г.
Личната му библиотека от специализирана литература на български, руски и немски езици е подарена на университета. Учредена е ежегодна парична награда за първенеца на випуска от катедра “Железници” на негово име.
Награден е със златна значка от федерацията на научно-техническите съюзи в България. Награден е и със златна значка “Обединена Европа” за работата си в международната Асоциация на научните работници в Германия, където дълги години отговаря за квалификацията на инженерите от всички бивши социалистически страни.
Като ученик в Своге има талантливи изяви в областта на културата, един от активните театрални дейци, има литературно-хумористични публикации в централния печат. Играе футбол и волейбол

сайт на Университета по архитектура, строителство и геодезия;
писмо на Инициативен комитет за именуване на улица в
Своге на проф.Михаил Събев

 Д-р ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ПАТЬОВА /02.07.1939/

Родена е в София – кв. Надежда. През 1957г. завършва средно образование с отличен успех в 16 средно училище – София. Същата година е приета за студентка по медицина във ВМИ – София, който завършва през 1963 г. Веднага е назначена на работа като завеждащ „Здравна служба“ в ДИП „Република” – гр. Своге. През 1967 г. е преназначена за главен лекар на Районна болница –гр. Своге.
През този период са извършени много реорганизации в медицинското обслужване на населението, както и ремонтно – строителни дейности в самата болница. Усъвършенства се диспанзеризацията на населението и се реконструират всички отделения в болницата и в поликлиниката. Построява се ново стоматологично отделение,  гаражни клетки и стопански сгради, трафопост, ограда на болницата и се започна проектиране на нова стационарна сграда, както и редица благоустройствени дейности в двора на болницата и в самата страда. Нараства кадровият потенциал на болницата  и се разкриват и оборудват нови лекарски кабинети. Намалява  текучеството на кадрите както в болницата, така и в района, като за целта   болничното ръководство се грижи за повишаване на тяхната квалификация.
През целия този период  се  стреми да помага за подобряване на здравното обслужване на населението и на демографските показатели на района. Участва  активно в обществено-политическия живот на общината.
През 1975г. е назначена на работа като заместник -началник на отдел „Народно здраве” в Окръжен народен съвет – София.
В своята автобиография д-р Патьова споделя: „Където и да съм се намирала, с каквото и да съм се занимавала, винаги съм се стремяла да помагам на Община Своге, защото това е градът на моята лекарска младост и аз винаги казвам, че Своге е столицата на шоколада и антрацита и затова хората там са „благи”, както те казват, и топли като антрацита.Обичам Своге като мой втори роден град и той е в сърцето и в душата ми.“

По данни на д-р Патьова

ПЕТЪР ИВАНОВ РУНЧЕВ/неизв./

През целия си живот работил като фелдшер в с.Дружево, но винаги е бил на разположение на хората в с.Миланово, за което те са му много признателни.

Про­фе­сор ПЕ­ТЪР КОС­ТОВ ПЕТ­РОВ/21.02.1925-13.12.2008/

Ро­ден на 21.02.1925 г. в гр. Сво­ге. Завършва средно образование в реалната гимназия – гр. Своге.
През периода 1946 – 1951 г. е студент в спе­ци­ал­ността “Ле­со­въдс­т­во” в Лесовъдния факултет на Селскостопанска академия „Георги Димитров“-София. За една година (1951-1952 г.) е учител по лесовъдските дисциплини (лесовъдство, лесоползване, укрепяване на пороищата, горска таксация и лесоустройство) в Държавното горско практическо училище – гр. Своге. През 1952 г. е приет за аспирант (сега докторант) при Висшия лесотехнически институт-София. От 1956 г. е назначен за асистент в същия институт.
През 1957 г. за­щи­та­ва дисертация на тема: „Сравнителни изучвания върху смолопродуктивността на черния бор (Pinus nigricans  Host.) при дългосрочно смолодобиване“ и получава на­уч­на­та сте­пен “кан­ди­дат на сел­с­кос­то­пан­с­ки­те на­у­ки” (се­га “док­тор”).
От 1965 г. е избран за до­цент, а от 1979 г. за про­фе­сор във ВЛТИ. Бил е ръ­ко­во­ди­тел на ка­тед­ра “Ле­со­въд­с­т­во” във ВЛТИ (1979–1982) и в про­дъл­же­ние на 6 го­ди­ни е бил Сек­ре­тар на Спе­ци­а­ли­зи­ран на­у­чен съ­вет по “Гор­с­ко сто­пан­с­т­во и озе­ле­ня­ва­не” към ВАК (1983–1989).
Во­дил е дис­цип­ли­ни­те “Ле­со­пол­з­ва­не”, “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния и стан­дар­ти в го­ри­те” и “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния в го­ри­те”. На­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та му ра­бо­та е от­ра­зе­на в 92 са­мос­то­я­тел­ни и ко­лек­тив­ни пуб­ли­ка­ции. Ав­тор е на “На­ши­те рас­ти­тел­ни дъ­бил­ни су­ро­ви­ни и тях­но­то из­пол­з­ва­не” (1962), “Спе­ци­ал­ни пол­з­ва­ния в го­ри­те” (1965, 1976, 1987), “Бо­гат­с­т­ва­та на на­ши­те го­ри” (1969), “Не­дър­вес­ни гор­с­ко-рас­ти­тел­ни бо­гат­с­т­ва” (1986).
Специализирал е в Полша (2 месеца; 1959-1960 г.) и Швейцария (2 месеца; 1967 г.).
Наг­раж­да­ван е с ор­ден “Ки­рил и Ме­то­дий”, І и ІІ степен и „Почетен знак на ЛТУ“ (1998).

ПРЕСЛАВ АСЕНОВ ГЕОРГИЕВ/ПЕЙЧО ИНСТРУКТОРА/,/23.02.1937/

Роден е в София, но корените му и целият му живот са в Своге. Завършва школата за преподаватели по управление на автомобил и мотоциклети/инструктори/ на 19.08.1959 г. Упражнява професията си до днес. Работи в Авто-мото клуб от 1959 г., като от 01.04.1974 г. До 0110.1991 г. Е завеждащ клуба/негов началник/. След това работи в Община Своге като специалист в Поземлената комисия и влиза във Временната управа на града. Неколкократно е избиран за общински съветник и съдебен заседател през периода 1979- 1999 година.  Като професионалист подготвя стотици млади шофьори.Пенсионира се  на 30.07.1997 г.
Член е на БЗНС от 1969 г. И е председател на градската организация до днес.
Участва в Управителния съвет на Футболен клуб “Спортист”-Своге от 1994 г. Има съдийска карта от БСФКС- 1980 г. За спортен съдия ,секция футбол.
Награден е н юбилеен медал “100 година от Освобождението на България от Османско робство” с указ 431 от 02.03.1978 г. От Централния съвет на Организацията за съдействие на отбраната е награден с юбилейна значка за 40-годишнината й през 1987 г.
Кореспондент е на в.”Устрем” по спортните теми, а по-късно и на в.”Искърски пролом” и “Своге 7”.
Женен , има дъщеря и син, внук, внучка и правнук. Наскоро е отпразнувал златна сватба.

По данни от дъщеря му Антоанета Преславова