ВАСИЛ КУЦАНСКИ / 19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

ВАСИЛ ПАВЛОВ КЬОНИН / началото на 20 в./

Първият учител с педагогическа подготовка и първи главен учител,впоследствие директор, роден в с.Осиково,начначен през учебната 1920- 1921 г.

ВУТА ВЕЛИЧКОВ МАНЧОВ/ВРАЖАЛСКИ/ 1841 – 1912 /

Вута израснал едър, силен и буен. Той е знаел за героичното минало на прадядо си Дълги Никола и тъй като много искал да види отечеството си свободно, се записва да членува в Комитета на Левски в с.Бов.

Веднъж турски чиновник, воден от човек на Георгинци, отишли в м.Грамада да събират данъци. Потърсили и Вута, но той се скрил. За да го принудят да излезе, пуснали стоката в нивите му. Вута видял това и изкочил с викове и ругатни. Познавайки го добре, човека от Георгинци избягал към селото, а турчинът надолу към р.Габровница. Вута настигнал турчина, съборил го на земята и скочил отгоре му – турчинът умрял. Майката на Вута намазала лицето на турчина със сажди и го хвърлили във вир на р.Габровница. И до днес този вир се нарича “Вутино вир”.

Бързо дошли турци да търсят Вута, но той се покатерил и скрил в едно голямо шумнато дърво.Вута слушал заканите и псувните им, заканвали се, че ще го насекат на парчета и ще го горят. Накрая турците си тръгнали и продължили търсенето в по отдалечени места. Идвали още няколко пъти, но той все успявал да се скрие. Само скорошното освобождение на България го спасило от бесилото. Казал на жена си “най-после ще мога да се наспя спокойно”.

На надгробния паметник на Вута, изработен от сив пясъчник вече едва се чете : Тук почива Вута Величков роден 1841 година умрял на 5 май 1912 година.

  • Вута е дядо на поета на Александър Вутимски.

ВУЧКО ПАУНОВ СТАМЕНКОВ/1829- 1909/

Участник в ремолюционен комитет,създаден от Васил Левски.

По спомени на неговия син Паун Вучков – в с.Зимевица са идвали двама комити и правили събрание в дома на свещеника Веселин Георгиев, а сред събраните бил и Вучко Паунов. Смята се,че комитетът е бил създаден от Васил Левски. Тогава били записани общо 70 човека от от Заселе, Зимевица и Заноге .

Спомени за моя живот”, стр.67/

Паун Вучков

ГЕНО СПАСОВ КЮХОВ/19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

ДЕЛИ ПЕТЪР/19 в./

Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

ЗЛАТКО МИХОВ ПЕТРОВ/неизв./

Той е един от първите жители на Своге. Роден е в с.Гаганци, Берковско. На Спасовден ,юни 1836 г., избухва голямото Берковско въстание. Вдигат се на борба около 4000 мъже. В Берковица се пръска слух, че въстаниците са 15000. Турците докарват войска при Белимел. Започват преговори с въстаниците, дават се гаранции за земята и данъците, но населението е излъгано и на следващата година отново въстава.

Подгонен от робството и тежките данъци, и като участник във въстанието Златко Михов решил да бяга и да намри по-добър живот. Той бил висок, едър, силен,пълен с енергия, с остър орлов поглед. Събрал челядта си и покъщнината и тръгнал. Пътят бил труден. Избирал горите и пещерите, в които преспивали. Минал през Петрохан, Брезе, Искрец и стигнал до село Своге/сега кв.Старо село/. Бил омаян от красотите на Искърското дефиле.Той се заселил в местността Ливагето. Под Могилата видял място, като наблюдътелница. Сега то се казва Каменярете. От там се виждало Своге, където отсядали турците, когато идвали да събират данъци. За това решил да постро икъщата си там. Под Грохотен ,в Свиново направил оборите за добитъка. В Ливагето били нивите. Горите му стигали от Могилаат до под Брезов рът, а долу била Искрецката река. Там той построил воденица. Обработвал земята, засаждал жито и зеленчуци. Градините му са на десния бряг на река Искрецка. Не била за дълго радостта на дядо Златко.Един ден видял от къщата си,че в Своге са дошли турци на коне. Бързо събрал всички мъже,жени и деца и през Искрецката река ги изпратил да се крият в Свиново при животните. Останали само той и жена му.,както и една от булките, защото чакала бебе. Скрили я в една от стаичките и зачакали. Турчинът не закъснял. Дошъл сам на коня си.Видял празната къща само с двамата стари и започнал да отваря вратите на стаите. Дядо Златко вървял след него. Когато отворил стаята дето била родилката, тя изпищяла, а в това време дядото със силен юмрук ударил турчина в тила и го убил. Заровили трупа в торището, а коня прогонили. Като не се прибрал, турците започнали да търсят изчезнали си другар.Намерили коня и по неговите следи се върнали до дома на дядо Златко. Той от своя страна заповядал на всички да мълчат за случката, а думата му била закон.Турците питали ,но никой нищо не казвал. Тогава затворили в една стая всички мъже и ги заплашили,че ако не издадат истината, ще убият всички. В това време дядо Златко гледал изразително всички,като с поглед им заповядвал да мълчат. Турците се приготвили за масово убийство. Тогава в безизходицата един от присъстващите не издържал,посочил Златко и извикал:“ Ей, тоя там,дето се пули.“ Настанала суматоха,дядо Златко успял да се измъкне и да се скрие в гората,станал по неволя хайдутин. От този ден всички вече го наричали „Златко Пулин“, а поколението му и днес носи името „Пулина рода“. За този случай учителят Никола Генев пише разказа „По неволя хайдутин“. В последна сметка никого не са убили. Дядо Златко доживява дните си в Каменярете. Има син, Геро, известен като хайдутин от този край.Днес в Своге живеят девето поколение потомци на дядо Златко Михов- Пулин.

По данни на Иванка Владимирова Панова,

наследник на Златко Михов

ИСМО РУЖИН /19. в./

Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

ЛИЛО КРЪСТЕВ КУНЧОВ /19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

МАТЕ КОСТОВ СЕКУЛОВ/11.11.1885- 11.11.1957/

Роден е в Крушево, Македония.Още от юноша трябвало да се грижи за семейството- майка и сестри. От дете не понасял тиранията. Включил се в борбата за свобода. Първо бил куриер между четите. В горещото лято на 1903 г.,на 2 август, Илинден, избухва въстание. Много чети слизат около града и гр.Крушево е превзет след битка с турската войска. С мощно „ура“ влизат в казармите и Мате Костов развява знамето на Крушевската република, първа на Балканите. Начело е учителят Никола Карев. В града-република е съставено временно правителство. Под негово ръководство започва десетдневна борба с настъпващите турски войски, башибозуци и потери.Въстанието е жестоко потушено. Градът и всички околни села са опожарени, а хората избити. Мате Костов е заловен заедно с други четници. Осъдени са на смърт и са оковани в Битолския затвор. Много от жителите на Крушево, които успяват да избягат, емигрират в България, в Америка, навсякъде по света. Светът разбира за трагедията на Илинденското въстание. По натиска на Европа затворените частници във въстанието са помилвани. Солунският комитет организира настаняването им в България, между тях е и Мате Костов. Той идва заедно с със своята майка ,брат си и двете сестри. Сестрите остават в София, а той и останалите от семейството се настаняват в Своге. По това време тук вече са се установили и други бежанци от Македония.

През 1912-1913 година е Балканскаа война.Дейно участие в нея взима македоно-одринското опълчение, формирано от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Раняван, остава жив по чудо и се завръща в Своге.

Крушовската емиграция в България е една от най-активните. Те са братя по дух и кръв и по оръжие и не забравят това до края на дните си. Мате Костов е член на Илинденската организация още от нейното създаване.Взимал е участие в нейни конгреси.

През 1943 г. Мате Костов получава народна пенсия като участник в Илинденското въстание и медал за участие в Опълчението с пожелание „Бъди винаги така достоен син на България“. Получава пенсията до 1944 година и тя е възстановена отново през 1954 г.

По спомени на Цветанка Такева

дъщеря

МИЛАН ПЕТРОВ ТРУПЛЬОВ /неизв-1923 г./

Участник в Септемврийското въстание 1923 г.,/виж Симеон Петров Трупльов/, разстрелян и хвърлен от скалите Нечов камък. На негово име е преименувано селото от Осиково на Миланово през 1950 г. На мястото на екзекуцията е издигнат паметник.В центъра на селото също е издигнат паметник в негова чест. Всяка година на 23.09 се прави всеобщо поклонение на паметника над скалите не само от жителите на Миланово, но от цялата Свогенска община.

ПАНАЙОТ / ПАНЧО / СТЕФАНОВ ЦЕНКОВ /1838-неизв./

Панчо е роден в Своге , махала Лагатор, а e отраснал като пастирче в махала Клена, дето се преселили родителите му.Той бил дребен на ръст, но пъргав и даровит.Двадесетгодишен юноша работил заедно с трънските майстори по възстановяване на разрушения от турците манастир “Св.Параскева”, а след това останал като ратай в манастира.

В една от новите манастирски килии заблещукали първите светлинки на просветата в този тънещ в тъмнината на невежеството край.Игуменът Герасим открил и сам ръководил килийното училище, в което първите пет питомници били ратаи. Те денем пасели добитъка и вършели полската работа, а вечер се събирали на обучение в килията.Между тях бил и Панчо, който станал любимец на игумена със своята послушност и даровитост. Като завършил килийното обучение, игуменът със съгласие на бащата изпратил енергичния юноша да завърши тримесечния курс за учители и свещеници в Стара Загора.Там той имал щастието да се запознае с Левски,който посещавал това огнище на просветата. В него се събирали най-будните младежи от всички краища на страната.До дълбоки старини Панчо си е спомнял и повтарял пред свои близки думите на великия Апостол,че те ,курсистите, са живецът на България и точно те трябва да станат будилници, които трябва да дигнат народа на бунт за свобода.

След като завършил тримесечния курс , Панчо бил поканен да се запопи в село Петърч –Софийско, но отказал,защото думите на Левски го насочили по друг път.

Станал учител в село Добърчин.Там учителствал три години, след което се преместил в Свогенското килийно училище. Тук имал щастието втори път да се срещне с Левски, когото придружавал по околните села: Искрец , Добърчин,Зимевица…..Той с жар изпълнявал заветите на Апостола, като обикалял селата да събира будни младежи за народното дело.Участвал и в новооснования революционен комитет заедно с игумена Герасим, Младен Григоров – ковача, Анко Цветанов,Златко Михов и двамата му синове Вълко и Геро. Но този комитет, създаден в навечерието на априлското поражение и обесването на Левски, не е могъл да развие особена революционна дейност.

Панчо , който бил много старателен в прикриване на своята бунтовна работа, сам се издал в едно весело настроение.В един празничен ден на широкия площад в село Искрец се виело кръшно хоро.Той хвърлил турския фес и се хванал на хорото.Това възмутило селските чорбаджии, които счели това за бунтовен акт и го наклеветили пред турците. Подгонили го.Той хванал гората и повече от месец се укривал в Зимевишките гори: Тодорини кукли, Войводини ливади,Сърбеница и Бабките.Често гостувал и на поп Веселин, на когото предната година гостувал заедно с Левски.

В село Добърчин са били ученици на Панчо: Мило Митров, Игнат Веселинов и Йордан Веселинов.

В село Своге ученици му са били:Стоян Славов,Зарко Христов и Петър Георгиев и други.

През 1898 се открива светското училище с учител Спиридон Христов Тущев.

из „Исторически материали“

от Никола Генев

ПАЦО ЦИНЦАРСКИ/19 в./

Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

ПОП АЛЕКСИ И ПОП ИЛИЯ-ХВЪРКОВАТИТЕ ПОПОВЕ /1780- 1831/

Това са два попа – лакатски комити, живели са между 1780 и 1831 година в местността Корита и с.Лакатник, баща и син, поп Алекси и поп Илия.До кръста носели оръжието си.Много са преданията за тях.Населението в Лакатник и околните села, страдало от набезите на кърджалийски и черкезки разбойнически групи.Двата попа бидейки храбри и безстрашни, поискали от турската власт разрешение да се въоръжът и да преследват и унищожават разбойниците.Власта им дала разрешение.Те издирили сърцати хора и образували чета от трийсетина комити в с.Лакатник с войвода Съби ( Съботин), в с.Осиково с войвода Исмо от Руженския род, който бил войвода двадесет години на комити и в с.Зимевица с войвода Пеянко.

И двата попа имали яки и пъргави коне и винаги с тях пътували.Когато пристигали турци в Лакатник, турския пъдар ги разпределял по къщите на храна и спане.По това време комитите се криели в гората на една височина до селото.Ако през нощта някой се оплачел от турчин, комитите веднага слизали в селото и турчина изчезвал.Така ред години.Турцити разбрали, че това е дело на комитите, една нощ ги обкръжили на височината и избили.Паднал леш – трупове.Населението нарекло тази височина Лесчевица.Близките и населението оплаквали жертвите.Това място нарекли Плачевица.

Поповете образували чета с нови комити.

Те пратили човек от с.Лакатник във Видин, който станал кочияш в конака на турците.Уговорили, когато ще се прекарва хазната за София през Петрохан да им обади.Така и станало.Поповете с четата се метнали на конете и отишли да чакат.Убили охраната на хазната заедно с началника и взели парите.

Кочияшът се върнал във Видин и разказал за случилото се.Веднага се почнало издирване.Съмнението паднало върху кочияша – щом са го оставили жив значи е съмишленик.Вниманието се насочило и към родното му село Лакатник.

Проверката остановила, че поповете помагали на бедните с пари да си плащат данъците.С конете постоянно пътували и се бавели по няколоко дни и седмици.Знаело се , че в Лакатник са убивани турци и бирници.Всичко се вземало като дело на поповете.

Софийския валия изпратил в с.Лакатник един булюкбашия с двама сеймени ( стражари)

Турците отседнали в една къща и изпратили жена да повика поповете на приказка и на кафе, но без оръжие, защото е неприлично да се отива при султански хора въоръжени.

Поповете тръгнали без оръжие, отишли в къщата и заварили тримата турци и един човек, който бил сеизин.Жената им направила кафе.Почнали да го пият.Младото турче често излизало и влизало неспокойно.При едно от излизанията на турчето, другите двама турци бързо излезли, уж че чули нещо.Турчето заключило вратата, а двамата турци веднага стреляли през прозорчето.Поп Алекси паднал убит, а поп Илия се покатерил по веригата, която висяла над огнището, за да избяга през комина (в тези времена комините над огнището, оджака са били достатъчно широки за да се провре човек ), но турците веднага влезли вътре, смъкнали го от веригата.Почнал се бой.Сеизинът ударил с дърво поп Илия по главата и той паднал полумъртъв.Обесили го пред турския хан.После им отрязали главите, набучили ги на пръти и ги разнасяли из селото.Това се случило около 1831 година.

Турцити взели от дума на поповете позлатеното оръжие, конете и каквото им трябвало.Подпалили къщата им.След това подпалили и черквата, която хранела бунтари и комити. Близките и селяните погребали телата им до опожарената черква.

След реставрацията на черквата през 1872-73 година, костите на поповете били извадени, поставени в сандъче и оставени в олтара.

През 1910 година костите са взети оттам и закопани в гробището.

И до ден днешен се говори за тези смели попове.Народът ги нарича ХВЪРКОВАТИТЕ ПОПОВЕ, защото Илия искал да избяга, хвъркне през огнището, оджака.

СТОЯН НОДИН

Бунтовник и защитник на населението по време на турското робство от с.Осиково /Миланово/.

СТОЯН СПАСОВ КЮХОВ /19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.

СТОЯН СТАМБОЛИЯТА /19 в./

Член на таен революционен комитет , основан от Васил Левски или негов представител в с. Осиково/Миланово/.