Читалищната библиотека преминава през много перипетии. Премествана е на най-различни места – в каменни и приземни постройки, в частните къщи на братя/ Рамзови/, Младен Дойчинов, Веле Вълков, Иван поп Любенов, Георги Касабов,Георги Рунтов и др.
Първият библиотекар в официално учреденото читалище през 1907г., е Никола Георгиев. След него, за различен период от време, библиотекари са били : Ал. Германова, /М. Дръндарова/, Петър Иванов, Цветана Божилова, Александра Илиева, Ангел Колев, Никола Генев, Вера Кирилова, Методи Рангелов, Коце Иванов, Надка Анкова, Стела Петрова, Людмила Кръстанова, Елена Раденкова, Маргарита Михайлова, Л. Рангелова.
От 1931 до 1940г библиотекар е известният родолюбец и краевед Никола Генев. Дългогодишен председател на читалището, написал стотици страници за географията на града и околностите, за тяхната далечна и близка история, упорит музеен работник, продължил започнатата събирателска работа на д-р Иван Панчев, събрал и съхранил над 350 експонати. Повече от 40 години работи в читалището и библиотекар, и секретар, и председател , и домакин, и културно-масовик и лектор, и режисьор. Написал и поставил на Свогенска сцена пиесите- „Кръст и меч”, “Хлъзгав път”, “В клетката на звяра”.
За периода от основаването на читалището до 50-те години сведенията са оскъдни. За библиотеката са полагани усилия за натрупване на фонд, но този фонд не е опазен. Читалището не е имало собствени помещения и книгите са разнасяни в различни частни къщи. Голяма част от тях са се загубили. По сведения на Генев в началото на 50-те години читателски книги и документации са оставени на съхранение на тавана на Популярната банка, откъдето по небрежност са предадени за претопяване. Така е изчезнал и архивът на читалището. В следващите години фондът е местен пак няколко пъти, докато се установи в новата читалищна сграда.
Истинско възраждане за библиотеката настъпва през 1956 г., когато е назначен щатен библиотекар и е приета програма за нейната работа. От средата на 50-те години се въвеждат задължителни стандартни библиотечни форми. Първият инвентарен номер в библиотеката е от 05.03.1956г. От тогава са и първият дневник на библиотеката и първата книга за движение на библиотечния фонд. 50- те години са и времето, когато се назначава и първият щатен библиотекар. Методист на библиотеката се назначава в началото на 60-те години.
През 70-те г. започва изработването на каталозите на библиотеката. Днес библиотеката разполага с азбучен каталог -разкриващ съдържанието по автори, систематичен – по отдели на знанието, а така също и картотеки: основните са заглавни и краеведски.
По- късно, през 1976/ 77 година, библиотеката става общински методически център, която чрез ЦБС обслужва всички библиотеки в района. Методист-библиотекар е Василка Исаева и библиотекарки – Милка Петрова, Людмила Методиева, Гергана Димитрова, Суска Белчева, Елена Пешева, Анатолия Ганева, а след това и – В. Гуркова, Кр. Любенова, Силвия Вачева, Веска Иванова, Ели Цветанова, Зоя Гелева.
В новата сграда библиотечното имущество е разположено в няколко отдела – за възрастни, за читатели до 14г., читалня, справочно – библиографски отдел, изкуство, краезнание, обработка и хранилище. Библиотеката е дала своя ценен принос към обществото като предоставя информация на своите читатели. Чрез книгите те са придобили професия и са се реализирали в нея, други са открили своя най-добър приятел в книгата, в радост и тъга. Купуват се нови книги, като се обработват и електронно, всяка година се правят инвентаризации и отчисления.
Дълъг е и списъкът с културно-масовите прояви на библиотеката – срещи с писатели, обсъждания на книги, колективни четения. Гостували са най-добрите творци на България /Дамян Дамянов, Радой Ралин, Кинка Константинова, Вера Гарванова и много други/,съпровождали са ги музиканти, рецитатори, художници / Маргрета Николова и Николай Любенов, Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова и много много други/.
Традиционните чествания на Вутимски също са ставали със съдействието на библиотеката. На 28.09.1968 година в Своге се провежда първият празник на поезията и се открива първата паметната плоча на която пише „ В този дом се роди поетът Ал. Вутимски”. На този дом поетът е посветил стихотворението си
„ Детство” :
„ Още помня оня малък двор
и сред него – бедната къщурка,
що като огромна костенурка
дремеше под ведрия простор.”
Библиотеката на Народно читалище „Светлина“ е създадена още с неговото учредяване, на основата на книжна сбирка от 500 книги – предимно художествена и научна литература – събрана от радетели на книгата, живеещи в ж. к. „Стрелбище“. Този първоначален библиотечен фонд (1940 г.) привлича около 150 души читатели.
Десет години по-късно – през 1950 г. библиотеката има вече 684 редовни читатели, а прочетените книги достигат 10 775 тома. Днес фондът на читалищната библиотека е близо 37 000 тома – най-богатата читалищна библиотека в район „Триадица“. Годишно в нея се регистрират около 1 000 читатели. Броят на читателските посещения е над 13 000 годишно, а броят на раздадените книги – над 25 000 тома. Библиотечният фонд ежемесечно се попълва с нови книги, за избора на които определящо е читателското търсене.
В библиотеката днес са обособени:
Читалня за периодика и справочна литература.
Отдел Заемна за възрастни.
Детски отдел
Отдел „Изкуство“ с богат фонд от изкуствоведска литература, албуми, графики и пр., по темите музика, кино, театър, живопис, графика, фотография, приложни изкуства, архитектура, градоустройство.
Читалищната библиотека разполага с:
Богат справочен апарат, включващ актуални енциклопедии, речници, пътеводители, атласи, ръководства, алманаси, което позволява бързо и качествено извършване на устни библиографски справки от библиотечния персонал.
Художествена и научна литература (в т. ч. и детска), позволяваща на читателите да попълнят своите потребности от информация и художествено четиво;
Периодични издания в областта на новите информационни и комуникационни технологии, образованието, културата, политиката, литературознанието, медицината, изкуството, модата, бита и пр.
Копирна техника по Програма Глобални библиотеки.
Интернет читалня. Библиотеката разполага и с интернет читалня. В нея има обособени пет работни места. Наред с извършване на чисто библиотечни и справочно-информационни услуги, в читалищната библиотека се обръща сериозно внимание на масовата работа с читателите, особено с децата. Трайно наложила се тенденция през последните години е силното присъствието на библиотеката в културния афиш на читалището. Културните прояви са свързани главно с подпомагане учебно-възпитателния процес на училищата, чрез организиране в достъпна, развлекателна форма (с нагледни материали от библиотечния фонд) на: литературни утра, лектории, беседи из областта на народните традиции и обичаи („Легенда за мартеницата“, „Великденски обреди“, „Зимни обредни празници“); работилници, изложби и тематични кътове, свързани с отбелязване на бележити дати и събития; литературни витрини по повод кръгли годишнини на известни представители на българската и световна литература; срещи с писатели и пр.
Библиотеката на Народно читалище „Градище 1907“ има много свои приятели и почитатели от различни възрасти и с разнообразни интереси. За тях работи екип от библиотекари. Ще бъдем доволни да посрещнем и още нови читатели.
В голяма Община каквато е Своге , читалищната ни библиотека заема изключително важна роля като място на културен и информационен център .Основна задача на всяка библиотека е да задоволява духовните потребности на населението , като играе ключова роля за изграждането на информационно грамотни и знаещи хора.