АГАПИЯ ВЛАДИМИРОВА ГРОЗДАНОВА/неизв./

Родена в Своге. Завършила Философски факултет на Софийския държавен университет, специалност педагогика. Работи като заместник- директор на 104 училище “Захари Стоянов” в София.

Носител   е на значката “Отличник на Министерството на народната просвета”. Член е на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, секция “Везба”.

Съпругът на Агапия- Крум Грозданов е  председател на Учредителния конгрес на Аграрно-промишления комплекс в София, като посмъртно е награден с орден “Народна република България”- 1 степен.

По сведения на нейната сестра

Иванка Владимирова

АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЕВТИМОВ/18.11.1936/

Роден в с.Горна Козница, Кюстендилско. Основното си образование завършва там, а гимназия в гр. Станке Димитров през 1954 г. Завършва Софийски университет със специалност география и биология. Работи най-напред в ТВУ – гара Лакатник. Там е до 1971 г. ,когато е назначен в ПГ”Дичо Петров”. Пенсионира се на 01.06. 1997 г.

АНГЕЛ ДАНОВ ПЕТРОВ/23.03.1935/

Роден в с.Губислав. На пет години остава кръгъл сирак. Основното си образование завършва в Дом за деца и юноши „Асен Златаров“,Враца.Средното- в Дом за деца и юноши „Дичо Петров“, гр.Чепеларе, Смолявско.

Завършва учителски институт в София през 1959 година със специалност биология, география, физическо възпитание и дружинен ръководител.

Работи в с.Губислав от 1954-55 г., с.Равно поле, Софийско1959-60 г., с.Реброво, Софийско 1960-63 г., а през същата 1963 г. постъпва на работа в прогимназията в Своге. Пенсионира се в това училище.

АНГЕЛ МИХАЙЛОВ ИГОВ/1908- неизв./

Роден е в Цариброд, днес в  Сърбия. Произхожда от известен български род. Завършва сляванска филология в Белградския университет. Учителства на различни места, като в Своге идва от гр.Монтана. Назначен е за директор на новооткритата Свогенска непълна смесена гимназия със заповед № 7711/10.11.1945 г. На МНП. Той полага началото на гимназията, престоява една година и от месец септември 1946 г. спечелва конкурс за преподавател  по сърбохърватски език в Софийския университет, където и работи до пенсионирането си. Един от най-добрите специалисти по сърбохърватски език, автор на граматика по сърбохърватски език и на редица други трудове в областта на езикознанието.

По данни на Ангел Асенов

учител по история и краевед

АНГЕЛ ЯНАКИЕВ ТАКЕВ/24.09.1933/

Роден в Своге. Завършва основно и средно образование в родното място, а след това- Учителски институт в София със специалност история, немски език и физическо възпитание. През 1958 г- постъпва като учител в с.Губислав, мах.Орешето. Там е до 1960 г., след което е преместен в гара Бов. Тук учителства 13 години. След това е назначен на работа в Народния съвет в Своге до септември 1973 г. От тогава е  в ОУ“Митко Палаузов“ и остава в същото училище до пенсионирането си.

АНГЕЛИНА ВЛАДИМИРОВА ЯНАКИЕВА/18.04.1950/

Родена в Своге. Основното си образование завършва в гр.Своге.През 1970 г.завършва Института за детски и начални учители- София, а през 1978 г.- Учителски институт „Дичо Петров“. гр.Смолян.
Започва работа в ОУ“Митко Палаузов“ като дружинен ръководител, а след това – като начален учител. Завършва българска филология и продължава да преподава в същото училище по български език и литература до пенсионирането си.

АНТОНКА ЦВЕТАНОВА КОСТОВА/29.101944/

Родена е в с.Искрец, където завършва основното си образование, а средното- в Своге. През 1966 г. завършва полувисшия институт за прогимназиални учители в Пловдив. През 1966-67- г. учителства в с.Добравица, а след това в с.Брезе. От 1971 г. преподава в училището в Искрец, а от началото на 1975-76 г. е назначена в ОУ“Митко Палаузов“- Своге. Специалностите й са български език, руски език и пеене.

АСЕН АНГЕЛОВ СИМЕОНОВ/05.04.1927-24.07.2012/
1935-36 г. учи в с. Чеканчево, 1937г. в с. Сарнци, а от 1938г. се премества на г. Бов и тук завършва и прогимназиалното си образование. Гимназиалното си образование получава в IV-та Софийска мъжка гимназия ”Иван Вазов”, която завършва  през 1946 г. От 1947 г. до 1950 г. учи във Висшето техническо училище, Строителен факултет, Отдел за строително инжинерство. Прекъсва.През 1958 г. завършва задочно Института за прогимназиални учители „Тодор Самодумов”- гр. Пловдив, специалност математика, физика и физическо възпитание.Следва задочно специалността Математика в Математическия факултет на Софийски университет „Климент Охридски”- гр. София, която завършва през 1968 г. През 1980 г. придобива II клас квалификация от Института за усъвършенстване на учителите-гр. София
От 25.10. 1950 г. до 20.11.1953 г. отбива военната си служба в гр. Димитровград. Значка „Отличник по военна и политическа подготовка”.
Работи в  Окръжно пътно управление – 1. 02.1954 г.- 30.08.1955 г.  Като общ работник,след това като учител в с. Губислав – 1.09.1955 г. – 31.08.1958 г. , с. Редина  –   1.09.1958 г. – 31.08.1960 г., с. Желен   –   1.09.1960 г.  – 31.08.1961 г. , с. Губислав – 1.09.1961 г. – 24.09.1962 г., с. Церово  – 25.09.1962 г. – 31.08.1970 г.,гр. Своге „Дичо Петров” – 1.09.1970 г. – 31.08.1971 г., с. Церово  – 1.09.1971 г.  – 31.08.1974 г., гр. Своге „Дичо Петров” – 1.09.1974 г. – 31.08.1988 г.
През м.май на 1983 г. Окръжният съвет за Народна Просвета му присъжда званието „Старши учител”. През декември 1983 г. съгласно заповед на Министъра на Народната просвета придобива I-ви клас квалификация.През 1986 г. е удостоен с педагогическото звание „Главен учител” от Министерството на народната просвета.  През м. май 1982 г. е награден със значката „Отличник” на Министерството на Народната просвета. С указ  на ДС на Народна Република България от 31.март.През 1986 г. се награждава с орден „Кирил и Методи”- I-ва степен. Със заповед  от 17. май. 1988 г. на Комитета за култура е награден със значка „Отличие за читалищна дейност”.   Има 2 грамоти от конкурси на сп. „Математика в школе”- приложения, а Школата по математика е окръжен първенец за 1983 г.
Дълги години участва в прибирането на сеното в ТКЗС – с. Заселе и след приключване отразява работата на бригадата в местния вестник „Устрем”, „Софийска правда”.
Сътрудничеството му с математическите издания датира още от 1971 г., когато участва в решаването на конкурсни задачи, публикува десетки негови задачи и статии. Не еднократно е заемал призовите I и II място.
Публикациите му датират до края на дните му, дори някои публикуваха и след това.

 Личен архив

АТАНАСКА ДИМИТРОВА АТАНАСОВА/28.01.1938/

Родена в с.Ябланица, Софийско. Основното си образование получава в родното си село. През 1957 г. завършва Педагогическото училище в гр.София.
Три години учителства в родното си село Ябланица. От 1960 до 1970 г.учителства в с.Лакатник. А от 15.09.1970 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ и остава  до пенсионирането си в същото училище, като начална учителка.

БОГОМИЛ АСЕНОВ БОЖИЛОВ/18.10.1936/

Роден в Своге. Завършва основното и средното си образование в родното място. През 1959 г. е приет като студент във Висшия институт за физкултура, който завършва през 1965 г.
През 1962 г. започва работа в ДИП“Антрацитни мини“, като треньор, а от 1967 г. е учител в ОУ“Митко Палаузов“. До пенсионирането си работи в това училище, като е и заместник директор.

БОГОМИР ИВАНОВ БОСЕВ/1911- неизв./

Роден е в с.Брезово, Пловдивско. Завършва семинария и Богословски факултет на Софийския университет, работил е в Рилския манастир , а от 1944 до 1948 година е директор на гимназията в родното му село Брезово. От 1948 г. до 1956 г. е директор на гимназията в Своге. След това работи в София в Дома на атеиста към Градския комитет на Отечествения фронт.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

БОЖАНА АТАНАСОВА МИТЕВА/01.01.19110- 26.11.2007/

Родена в с. Богьовци, община Костинброд, област Софийска .
Основното си образование получава в родното си село и прогимназия в София.
Средно образование завършва в София, III девическа образцова гимназия, педагогически отдел през 1929 г.
Висше образование – задочно по руска филология Софийския университет през 1951 г.
Божана Атанасова постъпва на работа на гара Бов (тогава спирка) през учебната 1929/1930 г. в новооткритото  (1928 г.) начално училище.
От 1929 до 1937 г. преподава в клас с четири слети отделения (класове) от Бов и махалите към нея (Търно, Долни Желен, Требеш, Трескавец, Забачовец, Стръмолье, Реката, Криви лак и Скакля).
От 1939 до 1946 г. води вече не четири, а две слети отделения след назначаване на втора начална учителка.
От 1946 г. до пенсионирането си учителства в София в 9та прогимназия, 10то средно училище и II вечерна гимназия.
Божана Атанасова е единствената учителка в новооткритото начално училище на гара Бов за периода 1929 – 1937 г. Упорито и методично създава организацията на учебния процес на децата при специфичните местни условия.
Преодолява много трудности, като се започне от факта, че работи с четири слети отделения, което е педагогическа аномалия, и се премине към лошите битови условия, особено в първите години преди построяването на новото училище през 1932 г. Учебните занятия се водят в неудобни частни квартири. Сама с учениците се грижи за отоплението на помещенията. Често при лошо време децата идват на училище мокри, кални и премръзнали отдалече. Заниманията са целодневни. Има деца, които се явяват на училище късно в края на октомври, тъй като са заети в домашните стопанства като пастирчета. Това налага провеждане на допълнителна подготовка извън учебното време. Учебниците и учебните помагала закупува сама от София и доставя с влака …
Божана Атанасова участва активно и в извън учебни занимания. Ръководи ученическото въздържателно дружество, организира театрални изяви на учениците, взима участие в учителската театрална група, в изнасянето на реферати и беседи пред населението, ръководи ученическия хор и др. Участва и в общински мероприятия – например в комисии за проверка на добивите от пшеница на държавни доставки …
Любими часове на децата са тези по ръчна работа. Момчетата изработват предмети от домашния бит (рало, вила, ярем, мотика и др.), а момичетата плетат и шият.
Всяка сутрин Божана Атанасова започва учебните занятия с песен и при всяка възможност провежда часовете на открито.
Божана Атанасова има два брака. През 1931 г. се омъжва за Кръстьо Петков, кмет и обществен деятел, починал през 1932 г. и през 1936 г. – за Кирил Митев, тогавашен директор на прогимназията на гара Бов. Има три деца – Данка – агроном и научен работник, Искра – университетски преподавател по английски и Огнян – дипломат и дългогодишен посланик.
Божана Атанасова е участвала дълги години като певица в хор „Септемврийци.”

Божана Атанасова работи като учителка всеотдайно и с много обич към децата шестнайсет години на гара Бов. Учи ги на четене писане, нравствени добродетели и патриотизъм. На това се дължи и уважението на учениците и родителите им към нея до сетния и дъх.

БОРИС АЛЕКСАНДРОВ ЗАНКОВ/03.06.1932- неизв./

Роден в с.Заселе. Основното си образование завършва в с.гара Бов, средното- в свогенската гимназия. Задочно завършва Техникум по машиностроене в София и Институт за учители- специалисти.
След завършване на гимназия работи в каменна кариера. След това е нередовен учител в с.Заноге.След отбиването на военната служба постъпва на работа в РМЗ –София. След това работи в Антрацитни мини., от там в ДОСО .Своге. През 1960 година постъпва в гимназията в Своге, като завеждащ работилница. От 1967-68 година е преназначен като учител.
Борис Занков е известен с многобройните си технически разработки и рационализации. След 1989 г. става известен бизнесмен в общината, като продава промишлени стоки в страната и чужбина.

ВАСИЛ ПАВЛОВ КЬОНИН / началото на 20 в./

Първият учител с педагогическа подготовка и първи главен учител,впоследствие директор, роден в с.Осиково,начначен през учебната 1920- 1921 г.

ВЕЛИЧКО ПЕТРОВ ВРАЖАЛСКИ/ 1880 – 1964 г. /
Първо и второ отделение завършва в Лакатник, трето в Искрец, четвърти, пети и шести клас във Враца, седми в София.
От 1900 година  до 1904 година е учител  в с.Горна Вереница и с.Бов.
От 1904 година  до 1936 година учителствува в с.Лакатник, като няколко години е бил   старши учител.Първоначално е назначаван като временен учител, но през 1906 година след полагане на изпити в град Лом получава свидетелство за учителска правоспособност.Обичал е да води учениците на екскурзии из България.
Като учител, освен че е прочел доста книги и списания, е написал и изнесъл не малко беседи, сказки, доклади, реферати като: “Обществената дейност и културна роля на българския учител/ка във връзка с идеите на Григорий Петров – план за практическа дейност”, “Интерес при обучението”, “Какви ръководни начала трябва да легнат в основата на седмичното разпределение на часовете в разделените и слетите училища” – държан в Своге на 25.09.1925 година, “Как да наредим план за обучението по родинознание и предметно учение за цялата учебна година за да бъде обучението наистина образователно и възпитателно” – реферат в Свогенската пунктова административна конференция на 26.09.1926 година, “Благоверие и възпитение на детето” – реферат четен в Своге април 1929 година.
Освен, че е дал знания на много поколения, той взима дейно участие в живота на селото през цялото си съзнателно съществуване.
През 1908 година е създадено читалище “Пробуда” в с.Лакатник, той е един от съоснователите и пръв касиер.
Бил е постановчик на множество читалищни преставления – вечеринки.
Писал е пиеси и е участвал като артист.За активната му читалищна дейност неговия портрет е поставен в салона на читалището.
На снимка от 20.10.1920 година Величко се е снимал с Културно-просветния комитет на Лакатник. Към неговата просветителска дейност може да прибавим събирането и записването на гатанки, пословици и поговорки.В тетрадка са записани песни: жетварски, седенкярски, овчарски.
Той прави опит за написване история на Лакатник, като много от материалите изпраща на протоирей поп Григоров от Своге, но за жалост не са запазени.
Съучредител на кооперация “ Яворец” – 1931 година и пчеларско дружество 1931 година като съветник.Отглежда и кошери.Свири на цигулка, припява на попа в черквата.Участва в учредяване на ТКЗС с имот около 50 дка и се грижи за овощните градини и пчелина.
Участва в Балканската война, в превземането на Одрин, спасява своята част от унищожение в една от битките.На фронта е и в Междусъюзническата война.Раняван  е на гръцкия фронт.
Участва и в Първата световна война.
Величко е получил следните награди :
Кръст за храброст от 1913 година.
Кръст за храброст от Общоевропейската война/Първата св. война/.
Медал за военна заслуга от същата война.
Народен орден за гражданска заслуга от 1929 година.
Награда с джобен часовник / Омега / , за примерна работа от 1935 година.
Народен орден за гражданска заслуга от 1936 година.
Национална златна значка – отличие за читалищна дейност от Националния съвет на ОФ от 1950 година.
Орден “Кирил и Методий” – първа степен златен.

  ВЕНЕЛИН ИВАНОВ МИТЕВ/12.02.1941/

Роден в с.Крушовица, Плевенско. Основното образование завършва в родното си село, след което -Техникум по текстил в Габрово. След военната служба работи две години като секционен майстор в ДИП“Асен Халачев“, Плевен. През 1965 г. Завършва Института за учители -специалисти в гр.Сливен и Институт в гр.Станке Димитров. След това пет години е учител в Техникума по текстил в гр.Враца.

От учебната 1970-71- е учител по трудово обучение в с.Церово. В последствие учителства в с.Жълтуша,Кърджалийско. От 1974 г. Работи в ОУ“Митко Палаузов“- в началото като завеждащ работилница, а след това като учител по трудово обучение. Остава в това учебно заведение до пенсионирането си.ю

ГЕОРГИ ИВАНОВ МАРКОВ/18.06.1925- неизв./

Роден е в София. Завършва основното си образование там, а средното в 7 мъжка гимназия”Черноризец Храбър”, София.Завършва школата за запасни офицери “Христо Ботев”. В продължение на 22 години е военен. Преминава през цялата йерархия в армията- до офицер. През 1967 г. напуска , за да преподава на младите хора в гимназията в Своге по т.нар. военно обучение.

ГЪЛЪБ КОЛИН ИВАНОВ/ края на 19 в./

Той е от мах.Циганка на село Свидня. Има заслуга за построяването на първото училище в село Свидня в края на 19 век.

ГЬОНКО ПЕТКОВ ХАДЖИЙСКИ / неизв.- 1912 г./

Първият учител в с.Осиково. Първоначлно обучавал хората по домовете, впоследствие открил в бараки до черквата и първото училище в с.Осиково. Погребан е с почести от населението.

ЕЛЕНА СТАНЧЕВА КАРАБАЛИЕВА/09.11.1928/ 

Родена в с.Болярово, Ямболско. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия в гр.Елхово. През 1949 г. посещава тремесечен курс за дружинни ръководители. Учителска правоспособност получава в гр.Тополовград.
Учителства в селата Ружица, Болярово, Мамарчево и в гр.Елхово- Ямболски окръг.
От 1957 г. е начална учителка в Своге.За четири учебни години е командирована в българското училище в Братислава.
След завръщането си отново преподава в Своге до пенсионирането си през 1984 г.

 ЕЛЕНА ЦВЕТАНОВА КОСТОВА/19.07.1947/

Родена в Искрец. Завършва основното си образование там, а средното- в Своге.През 1967 г. завършва Институт за начални учители в София и отива по разпределение на работа в Копривщица. През 1969 г. постъпва на работа в основното училище в кв.Дренов., а същата година се премества в ОУ“Митко Палаузов“, като начална учителка.
През 1974 записва задочно Учителски институт в гр.Смолян със специалност история и география. Продължава работа в ОУ в Своге по специалността.

  •  

ЕРМА БОЯНОВА БОГОЕВА/06.09.1943/

Началното си образование завършва в с.Церово, а гимназиалното в ПГ”Дичо Петров”. След завършването си работи като нередовна учителка.През 1966 г.завършва висшето си образование в Биологическия факултет на Софийския университет. Първата й специалност е биология, втората- химия.
От 1966 г. работи в ПГ”Дичо Петров”,като преподавател по биология и химия.

 

ЗДРАВКО БОРИСОВ ЗДРАВКОВ/14.08.1934-неизв./

Роден в с.Редина. Основното  и средното си образование завършва в Своге. Две години работи като нередовен учител в Редина и в Чибаовци.През 1954 г. постъпва в Учителския институт в София, като изучава история.  След военната служба една година учителства в с.Огоя, а през 1959 г. е назначен като директор на училището в с.Бърдо, Ихтиманско, където е в продължение на две години.  До 1967 година е директор на училището в с.Желен. След това постъпва като възпитател в гара Лакатник. След това учителства в с.Церово, а от 1972 г. е в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.

  

ИВАН ГЕОРГИЕВ ДИНОВ /неизв./

Дългогодишен директор на Основното училище в с.Миланово, направил много за обогатяване на материалната база на училището. Общественик.

ИВАН ДИМИТРОВ МИНЕВ/20.01.1944- неизв./

Роден в Заноге.Основното образование получава в родното си село, а средно-специално в Златица.Започва да учи в СУ”Климент Охридски” и същевременно работи като нередовен учител в Лесков дол. Преминава на работа в ДПП”Скала” като секретар на ДКМС. От 1970 до 1974 г. е началник ТРЗ в “Скала” От 1974 г. постъпва на работа в ПГ”Дичо Петров”, като преподавател по математика. След това работи в ОУ”Митко Палаузов”, а в края на кариерата си е зам.директор на ОУ”Иван Вазов, Своге.

ИВАНКА ВЛАДИМИРОВА НИКОЛОВА/ПАНОВА/

През 1949-50 година в с.Свидня се открива прогимназия. Първата учителка е Иванка Владимирова  от кв.Стоевци. Тя е и краевед, който събира информация за селото, за Своге и особено за махала Стоевци.

Личен архив
“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков 

ИВАНКА ПЕТРОВА ДИНОВА/неизв./

Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.

ИВАНКА ЦВЕТКОВА ДАМЯНОВА/01.01.1943/

Родена е в с.Редина. Основното образование завършва в родното си село, а гимназия- в Своге.Продължава образованието си в Учителския институт в грСтанке Димитров. Дипломира се със специалности български език, история, физическо възпитание и френски език.
През 1965 г. постъпва като учител в с.Церецел,а от  1966 г. работи в с.Томпсън, където преподава осем години.
На 01.09.1974 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“.

ИЛКО ТАШЕВ КАРАБАЛИЕВ/30.09.1923-13.10.1975/

Основното си образование завършва в родното си село Мамарчево, Ямболско., а гимназия- в Елхово и Ямбол през 1942 г.
През 1945-46 г.работи като нередовен учител.През 1951 г. завършва Института за начални учители, а през 1958 г.- за редовен прогимназиален учител в Бургас, а през 1966 г.СУ”Климент Охридски”,специалност география и история.
Учителската му кариера минава през селата Мамарчево, Болярово, гр.Елхово и Своге.През 1952-53 г. е директор на училището в с.Болярово.От март 1957-59 г. става училищен инспектор към отдел Народна просвета- Своге, а от 1961-65 г.е командирован като учител в Чехословакия, Братислава.След завръщането си работи като зам.директор на ОУ”Митко Палаузов”.От 1966 до септември 1969 е инспектор в Градски народен съвет, Своге.През 1969-70 година е назначен като директор на гимназията в Своге.

ЙОРДАН ЙОШКОВ ПЪРВАНОВ/неизв./

През 1952-53 г. е средищен училищен директор на трите училища в Свидня- в мах.Реката, мах.Дебели рът и училище “Кирил и Методий4 в бившия център на селото.

“Село.Свидня- минало, етнографски поглед, родословия”
Генади Раденков

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ РАДЕНКОВ/13.01.1934- неизв./

Основното и средното си образование получава в Своге. Завършва Учителски институт в София през 1956 г. със специалност история и рисуване.

Работи като секретар в Районния съд в Своге и като счетоводител в БНБ- Своге. По-късно постъпва като художник в Министерството на транспорта в София. От 1960 г. започва работа като учител в с.Искрец. През 1966 г. става учител по рисуване в ОУ“Митко Палаузов“.

  • Йордан Раденков има богата колекция от фотографии. Паралелно работи и като фотограф към местния вестник.

ЙОРДАН ИЛИЕВ АТАНАСОВ/24.07.1915-неизв./

Роден е в с.Полско Косово, Русенско. Основното си образование получава в родното си село. Гимназия учи в гр.Полски Тръмбеш от 4 до 6 клас. Поради липса на средства след смъртта на баща му през 1930 -завършва като частен ученик в гр. Горна Оряховица, а осми клас в гр.Велико Търново през 1935 г. Същата година постъпва в Института за прогимназиални учители в Пловдив, където завършва с отличие през 1937 г.

Първото си назначение получава в с.Пейчиново. След три години е преместен в с.Долна Студена, после Горно Албаново, Ценово. След това е назначен като секретар в Околийска училищна инспекция, гр.Бяла през 1942 г. През 1943 г. е уволнен по политически причини. Започва да следва право в СУ“Климент Охридски“, но е мобилизиран в корпуса – Сърбия, гр.Лесковац.Там изкарва повече от една година и промените през 1944 г. посреща в гр.Пирот. Завършва право семестриално през 1947 г. Поради финансови затруднения прекъсва и учителства в с.Бръшлян, Силистренско, а после във Великотърновско и Русенско. От 1965 г. учителства в с.Неделище, в Заселе и Желен, а от 1970 в гр.Своге.

Като ученик и като учител работи във есперантското и във въздържателното движение. Публикува статии във в.“Трезвеност“, в.“Дунавска правда“, в.“Устрем“, сп.“Есперантски бюлетин“ и др.

 

КИРИЛ СПАСОВ БЕЛОВ /03.06.1914г.- 26.12.2007/          

Роден в с.Мокреш,област Монтана. Завършва основното си образование в местното училище и след това  –  Педагогическото училище в град Лом. В гимназията той изучава стенография и международния език Есперанто.През 1929 година за първи път хваща цигулка,а през 1940 година неговите родители му купуват негова собствена такава.От тогава тя става,най-добрият му приятел и е винаги до него  през целия му живот.  Завършва Пловдивския учителски институт.
В с.Искрец учителстват от 1952 до 1957 г,където създава  и ръководи пионерски хор.     През м.февруари 1952 година образува четиригласен смесен хор,за пръв път в селото,с който изнася редица концерти в Искрец и околните села и участват  на прегледи в Своге и София с много добро представяне.На Национална музикално-педагогическа конференция на 17,18 и 19 март 1955 година в Академията на науките  в София,председателствана от академик Петко Стайнов, виден наш композитор,  Кирил Белов изнася урок  с ученици от VI клас от с.Искрец.  След конференцията, заедно с К.Николов и Кайтазов, участват в авторски колектив за съставяне на учебник по пеене за седми клас – 1956г.
От началото на учебната 1957-1958 година Кирил Белов се преместват в град Своге.Ето дейността му по неговите лични спомени: „Бързо навлязохме със Стефка,а и с децата в обществения живот на Своге.Първо ме поканиха да ръководя хор „Хр.Смирненски” при читалище „Дим.Благоев”,а после заработих в естрадно-сатиричния на Н.Котов,където музикално оформих отделните номера,а и пишех хумористични куплети и музиката им.При подготовката на водевила”Люлякова градина” образувах и ръководех оркестър..Водевилът „Люлякова градина” с много голям успех изнесохме в Своге,Сливница,Драгоман,Искрец и Костинброд – 12 пъти.
В училище минах да преподавам само пеене,като поех и ръководството и на пионерския хор,с който изнасяхме концерти и участвах в прегледи на художествената самодейност с много добро представяне.
По текст на колегата Н.Николов композирах марш на единното училище в Своге „Дичо Петров”.По текст народен за Дичо Петров написах песен.И маршът и песента се пееха от всички ученици от прогимназията.Бях председател на учителската профорганизация – за средния курс и гимназията,както и за началните учители.    При отделянето и влизането в новата сграда на основното училище,което нарекохме „Митко Палаузов”,бях назначен през 1966 година за зам.директор.     По текст на Н.Николов композирах марш на основното училище „М. Палаузов”; а по-късно и песен за М. Палаузов.     От 1967 до 1975 година включително бях председател на чителище „Д.Благоев“.Хор „Хр.Смирненски” беше преустановил своята дейност.Захванах се с възстановяването на хора – през пролетта на 1967 г.,като вокална група,а през есента хорът беше в пълен състав,в който пееха 26 учители,в това число Стефка и Ивка/б.р.съпругата и дъщеря му /.
В ръководството на хора привлякох гимназиалната учителка Светла Рачева.Хорът участва в  републикански прегледи,като завоюва сребърен медал,а на следващия преглед – златен,вече с диригент  Гьокчен Шукриева,а аз бях зам.диригент.
Повече от петнадесет години бях председател на общинския комитет за трезвеност в Своге,през което време всяка година през месеца на трезвеността (февруари) изнасях беседи по градската радиоуредба,на събрания по квартали,в селата Свидня и Искрец,срещи с ученици от гимназията и основното училище,беседи на общи родителски срещи,на сесии на общинския народен съвет.В местния в.”Устрем” всяка година се отпечатваха мои статии за трезвеността.Отпечатена бе и статия във в.”Трезвеност”.
Пенсионирах се през 1974 година.Учителствах и след пенсионирането:в Своге,Бов и Искрец.Имах 40 години учителстване.“
Изнесени детски оперети: „Болният учител „– 1934г.,“Птичата воденица „– 1935г.,“Млад юнак“ – 1940г., „Сираче“ – 1942г., „По чистия път“ – 1943г., „Седмоцветното знаме“ – 1945г., „Птичата воденица“ – 1946г., „Брат и сестра „– 1947г.,“Пролетен празник“–1947г.,                                                                                              „Синята скала“ – 1948г.
Статии за Кирил Белов: “Седемдесет и пет години светлина” от Робинзон Спасов в сп.”Читалище” от 1982г., „Искри в Искрецката долина” от Боян Балкански в сп.”Читалище” 1983г.,„Отдеден на музиката” от Стефан Кирин  сп.”Читалище”1984г.,„Живот отдаден на музиката” от Стефан Кирин във в.”Кооперативно село”,„С любов към музиката” от Стефан Кирин във в.”Септемврийско слово”1982г.,„Цената на убеждението” от Ванчева във в.”Софийска правда”,„Камертон на вярата” от Владимира Топалова  във в.”Трезвеност”01.09.1988г.
Награден  е от Комитета за култура със значка „Отличник” и от окръжния съвет за култура в Михайловград с почетния знак „Огоста” и сумата 60лв.          От 1982 до 1988 година е секретар на Общинския комитет на движението за българо-съветската дружба в Свогенската община.За всеотдайната ми работа бях награден с ръчен часовник и златната значка „Вечна дружба”.Бях пропагандист и завещах секция „Трезвеност”към дружество „Г.Кирков” – също бях награден.
През 1988 година,м.ноември, е делегат на IV- ия конгрес на движението за трезвеност.За много добра дейност е награден със златна значка от Националния комитет за трезвеност.За цялостна дейност получава множество похвали, грамоти, награди. В книга втора на алманаха на художествения творчески клуб„Искри” в с.Искрец е отпечатан химна на с.Искрец,композиран от Кирил Белов.                                        Личен архив

КИРИЛ СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ/07.03.1927/

Роден е в Сандански. Завършва средното си образование там. През 1947 г. започва да учи в СУ”Климент Охридски”,специалност френска филология. След уволнението от казармата става учител в гимназия “Яне Сандански”, гр.Сандански.От 1955-56 г. постъпва като учител в езиковата гимназия в Ловеч. Френският отдел на гимназията се мести във Варна и той работи там до 1961 г. В последствие се мести в София и работи в различни училища и школи. От 1962 до 1968 е преподавател в ТВУ- гр.Казичане. Идва в Своге от “База за развитие и внедряване по товарната промишленост. В ПГ и СПТУ”Дичо Петров” е назначен през 1975 г. като учител по френски език.

КОРТЕЗА ГЕОРГИЕВА ВЕЛИЧКОВА(1886 -1947)

Учителка. Полага много усилия да убеждава родителите записват децата си на училище – особено момичетата, тъй като навремето момичетата по-често са оставали вкъщи. Основен ктитор на църквата „Света Петка” в Церово, построена през 1911 г. Основателка на първия футболен клуб в Церово – „Летец” (1939 г.)
Води курсове към читалището: готварство, плетачество, бродерия.
Кортеза   – внучка на Кортеза Величкова

ЛАЗАР КОЙЧЕВ ЛАКОВ/30.06.1930 /

Роден е в с. Лопян, Софийско. Основното си оразование завършва в родното си село. След това учи в ПГ”Проф.д-р Ас.Златаров”,Ботевград. През 1970 г. завършва ВПИ,Пловдив, специалност химия, а през 1976,същото висше учебно заведение със специалност биология.
Учителства в родното си село 1967-69 г., след това в София- 24 основно училище и 31 ЕСПУ. През 1972 г. постъпва на работа в ПГ”Дичо Петров”, специалност физика, а от 1974 г. е учител по химия.
Известен с активната си обществена позиция след 1989 г., когато става председател на местната организация на СДС, общински съветник.

ЛЮБОМИР ГЕНОВ ИВАНОВ/18.07.1932./

Роден е в с.Бутан, Врачанско в семейството на бежанци от Македония. До завършването на средното си образование живее и учи в родното си село.Детството си описва по следния начин:“В този край зимата е люта, пролет духат степни ветрове, а лятото е знойно.Там посреща руските войски през 1944 г. и с много други деца по цял ден се забалвявахме на временното военно летище,построено накрая на селото/близо до родния ми дом/.“
Завършва учителски институт в гр.Плевен.
Работи като учител в Лесковдол, Осеновлак и Добравица.През 1969 година постъпва като учител по физика и математика в ОУ“Митко Палаузов“,Своге.

МАДЛЕНА ИВАНОВА КУЦАРОВА/22.12.1949/

Родена е в Своге, където завършва основното и средното си образование. През 1971 г. завършва Института за детски и начални учители в София със специалност начална учителка. Същата година започва работа в ОУ “Митко Палаузов“, гр. Своге като начален учител. От септември 1972 до 1981 г. работи в НУ“Д-р Петър Берон“ като начална учителка. От 01.09.1981 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“  по специалността си.

МАЛИН МЛАДЕНОВ

Първият учител в откритото през 1881 г. училище в Церово.

МАРГАРИТА ИВАНОВА ЧАКЪРОВА/09.04.1947/

Родена в гр.Своге. Основното си образование получава в с.Искрец, а гимназия- в Своге. През 1965 г. е приета за редовна студентка по математика в СУ“Климент Охридски“. От 01.09.1970 г. работи като преподавател по математика в ОУ“Митко Палаузов“ . Остава в същото учебно заведение до пенсионирането си.

МАРГАРИТА ПЕТРОВА ЛАКОВА/27.08.1945/

Родена е в гр.Вършец. В Своге е от 1954 г., когато родителите й се преместват тук на работа. Средното си образование завършва в ПГ”Дичо Петров” през 1963 г. През 1967 г. завършва висшето си образование със специалност химия във Висшия педагогически институт в Пловдив. От 1967 г. е назначена като преподавател по пеене и музика в ОУ”Митко Палаузов”, Своге. Ръководи акордеонен оркестър и оркестър от фанфарни духови инструменти.  Те участват във всички тържества и манифестации на града, както и в прегледи на ученическа художествена самодейност в страната.
През 1976 г. завършва второ висше образование в ПУ”Паисий Хилендарски”, специалност биология.
От 1976 г. е назначена като възпитател в Ученическото общежитие към гимназията в Своге.
През периода 1980-1984 г. е на работа в Мароко, заедно със съпруга си Лазар Лаков са преподаватели по физика и химия в марокански лицей,където обучението се извършва на френски език. Там се запознава с френската система на обучение и организация на учебния процес.След връщането си в България е отново на работа в Общежитието. През 1986 г. е назначена като преподавател по биология в ОУ”Митко Палаузов”.
В периода 1992- 2000 година е помощник-директор в същото училище, преименувано като ОУ”Иван Вазов”.  След спечелен конкурс е назначена като директор на училището и работи като такъв до пенсионирането си през 2006 г.

МАРИЯ ИВАНОВА ЧАМОВА/14.07.1939/

Завършва гимназия в Своге. След това учи руска филология в СУ“ Св.Климент Охридски“. След завършването си е назначена като учител по руски език и литература в родния й град- Своге. По-късно е назначена за директор на ПГ“Дичо Петров“- от 01.03.1978 г.- 01.09.1983 г. И след това от 01.09.1987 до 15.07.1994 г. В периода между двете назначения работи като учител по руски език и литература в българското училище в Будапеща/Унгария/. Заради всеотдайната си работа в чужбина, пропагандирането не само на руския език и култура, но и на ценностите на българското образование тя е наградена със званието „Отличник на МНИ“

Учениците й в Своге ще я запомнят с невероятния й дух и стил, с борбеното си отношение и майчина закрила и към преподавателите, и към учениците. Заслугата й за общността е не само преподавателската и възпитателна работа, но и в дейността й като директор по разширяване на материалната база на училището.Неколкократно са правени рамонти в двата стари корпуса на гимназия и СПТУ“Дичо Петров“- създаден е физкултурен салон, по-късно преустроен в закусвалня. Помещението след това е използвано за кабинет по шевно производство. В две помещения са оборудвани зъболекарски и лекарски кабинети. Появява се необходимост от разширение. Благодарение на нейната упоритост и настоятелни молби- е взето решение за строеж на третия корпус на сградата на гимназията. Първата копка е направена през учебната 1980-1981 г. През време на отсъствието й от България за строителството са се грижили директорите Нина Станчева и Емилия Григорова.Ето какво споделя самата г-жа Чамова :“ Когато се радвах ,че ще имаме ново училище/12 кабинета, чудесна библиотека, необходим тогава училищен стол…/, не си и помислих кой ще отговаря за предстоящото строителство. А то започна толкова стремително,че се наложи да забравя,че съм жена, второ- филолог, трето- обичах музиката и литературата, а изведнъж ми се наложи да разбирам и от строителство!Нямах време за никакъв размисъл. Ръководех тогава две училища- Политехническа гимназия и Средно професионално училище „Дичо Петров“ с двама зам.директори по две програми. Трудно и много отговорно. На първо място- осигуряване на условия за нормален и резултатен учебен процес. На второ- тежко за всички учители и служители ежедневие. Трябваше не постоянно, но в критични случаи всеки да помага с каквото може! И със съвети, и с мнение, и с реално участие с труд.“

В спомени, написани специално по повод този справочник, г-жа Чамова благодари персонално на всички свои колеги, които са били неотменно до нея до завършването на сградата.С огромно заслужено удовлетворение тя формулира основния си принос за Своге и общината: „ И в тези години,когато бях зам.директор и директор, и главно в годините ,когато бях само един щастлив учител,знам откъде дойде удовлетворението от всеотдайната ми работа. В основата на всичко добро стоеше- обичта ми към учениците, уважението към колегите и служителите, работата с любов към моя предмет- руски език и литература, към учителската професия. Доволна съм,че оставих на моя град едно хубаво училище и стотици достойни хора.“

Из спомени на

Мария Чамова

МАРИЙКА МАРИНОВА ХРИСТОВА/23.08.1926-неизв./         

Родена в с.Аспарухово, Плевенско.Учи в родното си село, прогимназия завършва в ОУ”Васил Левски”, а гимназия в гр.Левски.Като учител се занимава с обществена работа- в женското дружество.
През 1950-51завършва педагогически курс. Учителства в с.Гарван, Силистренско, след това в Лесков дол, Свогенска община. От 1954-44 преподава в мах.Клена на с.Своге, през 1955-56- учителства в Свидня. От първи септември 1956 е начална учителка в ОУ”Митко Палаузов”- Своге.

МИЛАН МАНЧЕВ МИХАЙЛОВ/07.02.1937/

Роден е в с.Буковец, Софийско.  Основно образование получава в родното си село, а средно в Своге през 1955 г. Завършва Учителски институт за прогимназиални учители в София през 1959 г.,специалност математика, физика и физическо възпитание.
Започва да учителства през 1959 г. в с.Буковец.От 01.09.1961 до 1964  е назначен като директор на Основното училище в Буковец. След това започва работа в ОУ“Митко Палаузов“, Своге, където работи до пенсионирането си.

 

МИРОСЛАВА АНГЕЛОВА МИКОВА/18.02.1947/

 

Родена в гр.Пазарджик. Основното и средното си образование завършва в гр.Белово. След това постъпва в СУ“Климент Охридски“ и завършва със специалност българска филология.

Работи в селата Бов и Томпсън. От 1981 г. започва работа в ОУ“Митко Палаузов“,където остава до края на стажа си.

МЛАДЕН ВАСИЛЕВ БОНЕВ/01.02.1937- неизв./

Роден в Горно Озирово, Михайловградски окръг. Основното си образование получава в родното си село, а гимназия- в гр.Вършец през 1955 г. Работи в Геоложки проучвания като подземен работник и в МТС бригада като отчетник в с.Долно Озирово. От 1961 до 1966 г. е студент в СУ“Климент Охридски“ със специалност география и биология.

През 1968 г. постъпва на работа като учител-възпитател в с.Церово, след това работи във Владо Тричков и в Реброво. През 1969 г. е назначен като дружинен ръководител в Искрец.

От 1974 г. е на работа в ОУ“Митко Палазузов“ като заместник- директор, а от 1980 година- като директор.

МЛАДЕН ХРИСТОВ КИТАНОВ/15.08.1914-неизв./

Роден в Червен бряг. До 1933 г. учи в Бяла Слатина, а през есента на същата година постъпва в Държавната художествена академия. Завършва я през 1938 година. След приключване на образованието работи в жп-работилница- София. От 10.02.1940 до 1941 година е войник. Есента на 1945 година заминава за гр.Флоренция, Италия, където две години учи в Академията за изящни изкуства. От 1943 до 44 година е учител в Трета образцова мъжка гимнази- София. След това една учебна година е учител в с.Койнаре, Врачанско, а след това в гимназията в гр.Радомир.Учебната 1946-47 година е учител в Искрец, а после в Батулия. От 1948 година е учител по рисуване в ОУ”Митко Палаузов” в Своге.

НАДЕЖДА ИЛИЕВА БОЖИЛОВА/24.01.1910-неизв./

Родена в Бяла Слатина. До 6-то гимназиално образование завършва в родния си град, а 7 и 8 в Педагогическото училище в град Берковица. През 1932-33 е учителка в прогимназията на село Джурилово, Белослатинско. През 1933 г. се омъжва и е назначена за начална учителка в с.Неделище, Драгомански район, където е до есента 1935 г. От същата година тя се премества при съпруга си, който учителства в с.Добри лаки, Петричко. Там е до есента на 1938 г. Премества се в с.Шума, Годечки район, родното село на мъжа й. Там е до есента на 1946 г. После отива в гр.Годеч, където е до 30.08.1956 г. От 01.09.1956 г. е в град Своге, където работи съпруга й. Тук учителства до 30.08.1960 г.,а от първи септември същата година излиза в пенсия. Наградена е с медал „За трудово отличие“.

НАЙДЕН АТАНАСОВ ФАКИРОВ/ФАКИРА/,/19 в.,неизв./

Учител в село Заселе веднага след Освобождението от турско робство през 1878 г. Участвал в борбите срещу робството. На негово име е кръстено селското училище.
Братът на  Найден Атанасов извършил някаква кражба и избягал в гората. На сутринта турците пристигнали в дома на Найден, за да арестуват крадеца, но не го открили. След като видели изключително красивата Ранча-съпругата на Найден, те решили да се погаврят с нея. Османлиите наредили на мъжа й да отиде до село Церово/на около 8 километра от село Заселе/ да донесе арендията/шомпол/ за пушките им, докато те го изчакат в дома му.
Вместо да отиде до Церово, Найден платил на един друг селянин, който отишъл да изпълни заповедта на турците. Найден с два заредени пищова се скрил на тавана, откъдето можел спокойно да наблюдава одаята/стаята/, в която се били настанили турците. В къщата вечерта белели царевица и турците започнали да закачат булките по двора. Тогава Найден слязъл от тавана и застрелял заптиетата, след което избягал от дома си.
На сутринта потерята тръгнала да го търси, а той преминал през р.Искър и се скрил в дъбовата гора на отсрещния бряг. По билото на Стара планина той стигнал до село Гушанци.  Там се сприятелил с някой си Стефан. Той го приютил. После Найден се върнал ,взел и съпругата си Ранча и избягали в Сърбия. Там дочакали Освобождението.
След това се върнали в Заселе и Найден станал учител.Хората от селото започнали да го наричат Найден Факира, а после това преминало в негова фамилия- Факиров.

НАЙДЕН ПЕТКОВ ПЛАШЕЕВ/края на  19- началото на 20 в./

Той е от с.Чибаовци. Първият учител в училище “Кирил и Методий” -с.Свидня при окриването на училището 1894- 1895 г.

НАЙДЕН СТОЯНОВ НАЙДЕНОВ/15.02.1943/

Роден е в с.Катунец, Ловешко. Основното си образование получава в родното село,гимназиалното- в Ловеч. През 1972 г. завършва ВТУ“Кирил и Методий“ със специалност история. Работи на различни места в материалното производство. Като учител постъпва най-напред в Долна баня, Софийски окръг, а от 1975 г.- в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.

НАЙДА СТОЯНОВА ДИМИТРОВА/18.04.1943/

Родена е в с.Желен. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия- в Своге. След завършването на средното образование постъпва като нередовен учител в с.Желен. През 1966 г. завършва Учителския институт за прогимназиални учители в Станке Димитров. Една година учителства в с.Церово. На 01.09.1971 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като учител по математика. 

НИКОЛА ИСАЕВ ПОПОВ /1907- неизв./

Роден е в Осеновлаг. Той е първият директор на гимназията от нашия край и е един от първите ,завършили висше образование. Завършва специалност география в Софийския университет през 1938 г. Учителства в с.Зверино, откъдето идва в Своге. Директор на гимназията е през учебната 1947/48 година, а след това до 1951 г. е учител по география. Впоследствие е учител в софийски училища, инспектор по география в бившия Софийски окръг.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

НИКОЛИНА ГАТОВА ГЕОРГИЕВА/23.11.1931-неизв./

Родена в Своге, където получава основното си образование, а гимназия завършва в София през 1949 г. Учителства в с.Желен и задочно завършва Учителски институт в гр.Враца. Заради професията на съпруга си-военнослужещ -работи като учител в Сливен и в Шумен. В последствие е в Томпсън, а от 1974 г. е назначена в ОУ“Митко Палаузов“- Своге. Специалностите й са български език, руски език и пеене.

 

НИКОЛИНА ДИМИТРОВА ЦОНЕВА/13.06.1913 г.- 05.04.1998 г./

Родена в с.Бов, учила начално образование в Лакатник, след това в Бов, а средното си образование завършила в София в Трета девическа гимназия през 1932 г.. През 1937 година се дипломира в СУ“Св.Климент Охридски“ в Историко-филологическия факултет със специалност педагогия. Работи в Бучин проход, в Курило. А през 1945 година Никола Генев я кани да стане част от първия учителски колектив на новооткритата гимназия,като преподава история.

В интервю за „Юбилеен вестник“, създаден по повод 50-годишнината на Свогенската гимназия/1995 г./ тя казва пред Ангел Асенов:

Какво си спомняте за откриването на гимназията в Своге?

– Цялото население очакваше откриването на гимназията. Желанието да се учи бе изключително голямо.Никола Генев не знаеше ни ден, ни нощ. Той посещаваше всеки дом,в който имаше младеж или девойка. Аз бях учителка в Курило. Той ме убеди да напусна редовното си място и да бъда назначена като нередовна учителка в новооткритата гимназия.“

След това г-жа Цонева разказва за годините на своето обучение: “Средно образование завършваха много малко, а пък момичетата бяха рядкост. Аз дължа учението си на майка ми/Гена Кръстева/. Тя ме подтикваше. Все пак майка ми беше внучка на един от първите грамотни хора в родното ми село Бов. Това е поп Никола, който се е научил на грамотност в „Седемте престола“. Учеха деца на по-заможни родители, но трудностите бяха големи. Аз по цяло лято съм жънела и копаела, за да може да се изкара прехраната за квартирата в София.“

Николина Цонева преписва на ръка спомените за историята на село Бов, писана от нейния чичо, учителят Петко поп Иванов , и от поп Григор Цонев.

Личен архив

НИКОЛИНА ЗЛАТКОВА ЗДРАВКОВА/09.12.1943-неизв./

Основното си образование завършва в родното си село Желен, а гимназия в гр.Етрополе. През 1966 г. завършва учителския интитут в гр.Станке Димитров. Осем години учителства в родното си село Желен, от които последните две като директор. От 09.1970 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като учител със специалност биология, химия, география, пеене и трудово обучение.

НИНА МИЛКОВА СТАНЧЕВА/ 19.02.1953/Родена e в гр. Своге. Завършила  Политехническа гимназия” Дичо Петров” в Своге, а след това СУ” Климент Охридски” – София със специалност руска филология.
През 1976 година започва работа като учителка по руски език в ОУ” М. Палаузов” / сегашното “ Иван Вазов”/. През 1980 година се премества в гимназия” Д. Петров”.
Като учител работих до 1985 година. От 1985 до 1987 година  е директор на гимназията. По нейно време вървят голяма част от строителните работи за третия корпус на средното училище.
От 1987 до 1989  –  преподавател и зам. директор на гимназията.

ОРЛИН ТОДОРОВ МИЛУШЕВ/09.12.1948- 2009/

Роден в Своге, където завършва  основното си образование. След това е приет в немската гимназия в Ловеч. Завършва средното си образование в немската гимназия в София през 1968 г. Завърлшва Великотърновския университет със специалност немска филология. Започва работа като преводач-кореспондент в НПК”Република”,Своге и Технокомплект- София.
През учебната 1976-77 г. постъпва като преподавател в ПГ и СПТУМ”Дичо Петров”, Своге, като учител по немски език.

ПЕНКА ВЕЛЕВА ДИМИТРОВА/18.10.1944/

Родена в с.Заноге. Завършва основното си образование в родното село., а средното в ССТ „В.Коларов“, Ботевград.

Една година е нередовна учителка в с.Миланово. През 1961-62 г. постъпва в Учителския институт за прогимназиални учители в Шумен,като изучава математика, физика, трудово обучение и рисуване. След дипломирането си през1966 г. две години учителства в с.Заноге. От 1968 г. е учител по математика в ОУ“Митко Палаузов“- Своге.

ПЕНКА ГЕОРГИЕВА МАРКОВА/15.10.1948-неизв./

Родена в Своге където завършва основното и средното си образование през 1966 г. Приета е в Института за детски и начални учители в София. Завършва през 1968 г. и започва работа като редовен начален учител в с.Лесковдол. След закривмането на училището се премества в ОУ“Митко Палаузов“, Своге през 1969 г. През учебната 1972-73 г. е назначена в НУ“Д-р Петър Берон“, кв.Дренов, където работи до 1981 г. От 15.09.81 г. е в ОУ“Митко Палаузов“, където работи до смъртта си.

ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ/22.04.1944/

Поет , критик , преводач .Роден в село Искрец .Завършва гимназия в София през 1962 година ; СУ “Свети Климент Охридски ,испанска и българска филология през 1968 година.Неженен .

Редактор в издателство “София – Прес “ , 1969 – 1971 ; аспирант по естетика в СУ “ Св. Климент Охридски “ , 1972 – 1975 ; кандидат на филологическите науки през 1979 година , научен сътрудник , старши научен сътрудник 1985 година , член на секция “Сравнително литературознание “ в института за литература към БАН от 1990 година , ръководител секция , 1992 – 1997 година.Член и учредител на СПБ. Член на асоцияцията на испанистите в България. Автор на студии за Иван Вазов , Яворов , Асен Разцветников , Далчев и други.Включен в антологии на българска и световна поезия.

Превежда Пушкин , Лермонтов , Тютчев , Пастернак , Лорка и др.Превод и съставителство на стихотворения. Малки трагедии на Пушкин , 2007. Включен в антологията “Тихата победа на поета “ , 2002 година.Издадени стихосбирки , литературна критика. “Рецитацията на Сервантес в българската литература “ , 1978 година ; “Дон в българската поезия “ , 1988; “Поглед върху поезията , статии “ 1989 , “Оскъдно слънце”, 1989 ; “Местожителство” , 1991; “Ангелът на здрача “ 1992 , “Самотен плувец”,1992;”Поезия”и поетика , студии” , 1992 ; “Етюд за Пушкин – монографичен очерк” ,2001 “Слънца в студени зими “ ,2004 и други.Публикува в рубриката “Ателие” на вестник “Дневен труд “.

Негови стихове и статии са превеждани в Русия , Полша , Испания, Германия , Сърбия , Финландия .

Награда за цялостна преводаческа дейност през 1988 година.Полза руски , испански и френски език.

Хоби :философия ,архивистика.

Старши научен сътрудник Петър Велчев носител на наградата за българска литературна критика “Нешо Бончев “ за 2012 година. Отличието се връчва от 2009 година , съучредители Община Панагюрище ,МК и Фонданция “Съкровищата на Панагирик “.

РОЗА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА/12.12.1928/

Родена в с.Зимевица.там завършва основното си образование, а след това две-годишен земеделски курс в с.Искрец. След откриване на гимназията в Своге я завършва, а педагогическото й образование е от института в гр.Враца. Работи като начална учителка в ОУ
”Митко Палаузов “от 1960 година до пенсионирането си през 1984 г.

САВА ДИМИТРОВ КОСТОВ/03.02.1931- неизв./

Роден е в с.Българово, Бургаско. Основното си образование получава в родното си село. Гимназия завършва през 1948 г. в гр.Бургас.

Една година е учител в с.Българово. През 1949 г. постъпва в Софийския университет със специалност руска филология. Завършва през 1953 г. постъпва на работа в гимназията в гр.Елхово и там преподава руски език и литература. През 1955 г. Се премества на работа в гр.Айтос отначало като завеждащ учебната дейност, а след това като преподавател по руски език. От 1962 г. напуска учителството и работи една година в МН“Кремиковци“. Следващата година е назначен като учител в с.Миланово. През октомври 1966 г. се премества на работа в ОУ“Митко Палаузов“, Своге. Тук работи като учител по руски език и като заместник -директор.

СВОБОДАН АЛЕКСАНДРОВ КОСТАДИНОВ/22.03.1913 Г.- неизв./

Роден е в гр.Крива Паланка, Македония. Завършил основното си образование в с.Горна Козница, Дупнишко, но преди това е учил с. Палатово и в с.Коркина, където са учителствали родителите му. През 1926 г. постъпва като ученик в Софийската семинария, а завършва през 1932 г.По-късно се дипломира в Пловдивския учителски институт, а през 1940 г. и в Школата за запасни офицери в София.През Втората световна война е мобилизиран. През 1944 година взима участие в боевете при река Пчиня и при изгонването на германците от град Куманово. През 1945- 46 година е граничен офицер.
През 1946 година постъпва като учител в село Арчар, Видинско, в гимназията “9 септември” ,като учител по български език и литература.
През 1949 година започва да учи в СУ”Климент Охридски”, в историко-филологическия факултет.Дипломира се със специалност  български език и литература, втора специалност- руски език.
От 1952 година е учител в Своге. Първоначално започва в гимназията, а след това преминава в основното училище, като учител по български език и литература.
Свободан Александров е радетел на пчеларството в община Своге. Той е дългогодишен председател на Пчеларското дружество. Пропагандира ползите от този занаят и активно се занимава с него. Събира информация , публикации, разпространява през местния печат.Пее в църковния хор.

СИЙКА ХРИСТОВА ИЛИЕВА/10.05.1942/

Родена в с.Зимевица. Основното образование завършва в родното си село, а по-късно продължава в гимназията в Своге. През 1961 г. Постъпва в Института за прогимназиални учители в гр.Станке Димитров със специалност биология, география, химия, трудово обучение и пеене.

Започва работа като преподавател по биология и география в с.Заселе. През 1964 г. завършва образованието си и продължава да работи в същото училище. Две години по-късно е назначена за директор. През 1968 г. започва работа като преподавател в с.Реброво. През следващата година става щатен дружинен ръководител в същото училище и е там до 1972 г. През септември 1972 г. я назначават в ОУ“Митко Палаузов“ като щатен дружинен ръководител, а две години по-късно преминава на учителска работа като преподавател по география.

СПАС КИРОВ БЕЛЧЕВ/24.05.1937/

Роден  е в  Искрец. Основното си образование получава в Свидня, след което – в Своге.Средното си образование завършва през 1955 г. Завършва курс по ветеринарно дело. А през 1956 г. е на курс за тракторист-комбайнер в с.Две могили, Русенско. След казармата постъпва на работа в ДИП”Република” като началник склад, а след това като тракторист и шлосер-монтьор.  Завършва ВМЕИ”Ленин”,като специалист МАХХП през 1972 г. След дипломирането си работи като инженер в “Република” и началник цех в завода за картонени опаковки “Хаджи Димитър” Своге.
През 1974 г. постъпва като заместник-директор в СПТУ”Дичо Петров”.

СТЕФАН НАУМОВ АНГЕЛОВ /1912- неизв./

Роден е в София ,завършил  Художествена гимназия и  Художествена академия, състудент на нашия съгражданин Младен Китанов. Учителствал в Осеновлаг, Монтана и през учебната 1946/47 година е назначен за директор на гимназията  в Своге, а на следващата година е учител по рисуване.От 1948 г. е директор на 16 прогимназия  в София.
По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СТЕФАНА ХРИСТОВА ГРИГОРОВА/неизв./

Директор на гимназията от 1956 до март 1959 г.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СЛАВКА ДИМОВА ГЕОРГИЕВА/30.09.1934-неизв./

Родена в с.Болярово, Хасковско. Основното си образоване получава в родното село. След това учи в Средно педагогическо училище в гр. Хасково. От 15.04.1955 до 20.09.1962 г. работи като възпитателка в Детски санаториум в Своге. От учебната 1962 до 1964 г. е начална учителка в кв.Дренов,след което се премества в ОУ“Митко Палаузов“, където преподава до пенсионирането си.

СПАС КИРОВ БЕЛЧЕВ/24.05.1937/Роден  е в  Искрец. Основното си образование получава в Свидня, след което – в Своге.Средното си образование завършва през 1955 г. Завършва курс по ветеринарно дело. А през 1956 г. е на курс за тракторист-комбайнер в с.Две могили, Русенско. След казармата постъпва на работа в ДИП”Република” като началник склад, а след това като тракторист и шлосер-монтьор.  Завършва ВМЕИ”Ленин”,като специалист МАХХП през 1972 г. След дипломирането си работи като инженер в “Република” и началник цех в завода за картонени опаковки “Хаджи Димитър” Своге.
През 1974 г. постъпва като заместник-директор в СПТУ”Дичо Петров”.

СТЕФАН НАУМОВ АНГЕЛОВ /1912- неизв./Роден е в София ,завършил  Художествена гимназия и  Художествена академия, състудент на нашия съгражданин Младен Китанов. Учителствал в Осеновлаг, Монтана и през учебната 1946/47 година е назначен за директор на гимназията  в Своге, а на следващата година е учител по рисуване.От 1948 г. е директор на 16-та прогимназия  в София.
По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СТЕФАНА ХРИСТОВА ГРИГОРОВА/неизв./

Директор на гимназията от 1956 до март 1959 г.

По данни на Ангел Асенов
учител по история и краевед

СТЕФКА ЕВТИМОВА БЕЛОВА/29.03.1922/

Родена в с.Мокреш,област Монтана. Завършва основното си образование в местното училище,а след това Ломската девическа гимназия през 1941 година. След това се дипломира в Пловдивския учителски институт.

От 1943 г.,когато се омъжва за Кирил Белов, целият й професионален и личен път е свързан с учителството и семейството. От 1952 година е учител заедно със съпруга си в Искрец, от 1958-59 година се мести в Своге.

Веднага се включва в обществена дейност и заедно със съпруга си и децата им участва във всички самодейни изяви,чийто организатор е Кирил Белов.

Личен архив

СТОЯНКА СТОЯНОВА КОТЕВА/09.02.1933-неизв./

Родена в с. Дренов, Ловешко. Основното си образование завършва в родното си село, а Педагогическо училище- в гр.Севлиево. През 1951 г.постъпва като начална учителка в с.Дъбоване, Плевенско. През 1958 г. учителства в с.Свидня. На 01.09.1972 г. постъпва в ОУ“Митко Палаузов“ като възпитател в начален курс. Работи в същото учебно заведение до пенсионирането си.

СУЗАНА БОРИСОВА ГРОЗДАНОВА/01.03.1944/

Завършва основно и средно образование в Своге. През 1962 г. завършва гимназия и през същата година постъпва в Институт за начални и детски учители в София. През 1965 г. постъпва на работа в Целодневна детска градина в Своге. През същата година се премества на работа в ОУ“Митко Палаузов“, там работи до края на учителския си стаж и пенсионирането.

ТАМАРА БОГОМИЛОВА ВИДЕНОВА/21.04.1937- 21.02.1980/

Родена е в Искрец. Основното си образование завършва там, а средното- в Своге.Завършва Учителския институт в София и през 1959 г. започва работа най-напред като учител в Искрец- 10 години, в Свидня- две години. През 1969 година започва да учи задочно българска филология в Софийския университет. От края на 1972 г. работи в ПГ”Дичо Петров” като преподавател по български език и литература. Там е до края на живота си.

ТОДОР КРЪСТЕВ НОДИН/неизв./

Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.

ЦВЕТАН АНГЕЛОВ МЛАДЕНОВ/ 08.04.1928/

Роден е в с.Оградище, Софийско. Начално училище завършва в родното си село, прогимназия в съседното село Огоя, а гимназия – в София през 1948 г. След военната служба работи като нередовен прогимназиален учител в с.Окорш, окр.Силистренски за една година. През следващата учебна година учителства в с.Буковец. След закриване на училището през 1968 г. постъпва в НУ“Д-р Петър Берон“ кв.Дренов. По-късно е назначен като начален учител в ОУ“Митко Палаузов“.

Има интерес към литературата. Пише стихове.

ЦВЕТАНА ИВАНОВА СТОЙКОВА/12.02.1932/

Родена е в с.Губислав, община Своге. Началното образование завършва в родното си село, прогимназиалното- в гара Лакатник, а средното- в Своге. През есента на 1952 г. постъпва като нередовна учителка в родното си село, мах.Орешето.  Задочно учи в Учителски институт в гр.Стара Загора със специалност български език и литература. През 1953 г. е разкрита прогимназия в мах.Самотвор на с.Губислав, където тя преподава по различни предмети,  а от 1960 г. е в Основното училище в гара Лакартинк. През 1974 г. се премества в ОУ“Митко Палаузов“, Своге.

ЦВЯТКО СИМЕОНОВ КЮЗОВ /неизв.- 16.04.1920 г./

Първият учител от с.Осиково,макар и с реално гимназиално образование,назначен през учебната 1919- 1920 г. Не завършил учебната година,разболял се от туберколоза и починал.