АЛЕКСАНДРА АЛЕКСОВА СТЕФАНОВА/21.04.1822 Г./
Родена е в с.Лакатник. Учи там и след това в Своге.
През 1953 г. започва работа в радиовъзела в Своге, като 14 години заема тази длъжност. Тя става първият радио-журналист в общината. За първи път прави радиопредавания, организира сътрудници.
“Беше юли 1953 г. Постъпих на работа като радиооператор в Свогенската телеграфо-пощенска станция. Надзорникът бай Сандо ме запозна с пускането и спирането на радиоуредбата, която беше съвсем първобитна. Поради това ,че пускането и спирането не уплътняваше изцяло работното ми време , началникът на пощата ме пращаше като помощен работник в телефонната централа, експедицията и където има нужда. Аз се увличах, дните минаваха бързо, но заедно с тях все по-често започна да ми се натрапвма една и съща мисъл:”Защо е необходим цял щат за радооператор, когато пускането и спирането могат да извършват телефонистките, надзорниците или който и да е друг.” Отговорът дойде едва след 4 месеца , когато заедно с комсомолските и читалищните секретари бяхме извикани на окръжно съвещание в София… Не мина много време и в Своге започнаха да се излъчват местни радио предавания. Веднага обаче изниква въпросът за радио слушателя , защото в момента имаше радио мрежа само по главната улица. Имаше 7 улични говорители и нито един в частен дом или учреждение. Мнозина смятаха , че предназначението на радиоуредбата е да служи само за съобщения, вместо някогашния барабан. Тогава малкото радио не беше познато в Своге и мъчно си пробиваше път. Нужни бяха много усилия от страна на пощенската станция , Партийния комитет и съвета. Първата точка бе открита в дома на Свилен Костов, който призна ,че го прави само за идеята, тъй като не можеше да си представми каква ще бъде ползата от тази кутия. Благодарение инициативата на Кирил Славов в чакалнята на гарата също беше инсталирана радио точка. Двете радио точки станаха най- добрите агитатори и техният брой започна да се увеличава. Увеличаваха се и слушателите на местните радио-предавания, което ентусиазираше програмната комисия и сътрудниците. За Свогенската радио уредба се заговори на Околийски окръжни съвещания, заредиха се първенства , а през 1964 г. тя се нареди на трето място в Националното съревнование. “
От 1967 г. става секретар на читалището в Своге. По нейно време започва строителството на новата читалищна сграда/1972 г./. Активизира се самодейността. Формира се хор “Христо Смирненски”, театрален състав, танцов състав. По това време дебютира хореографът Иван Иванов. Отбелязват се празници и годишнини. Междувременно сътрудничи на местния вестник “Устрем” с многобройни публикации.
Александра Стефанова е делегат на първия Конгрес на културата. Тя е носител и на орден “Кирил и Методий”. Обявена е за почетен гражданин на град Своге
в.”Устрем”,1969 г.
АЛЕКСИ ИВАНОВ ПЕТКОВ/1922-1994/
Общественик, чийто най-голям принос за с.Габровница е даването на идеята да се направи сграда за кметство и за читалище. Идеята е реализирана, тази сграда се построява и се открива през 1974 г. и се използва и до днес.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ГРАДЕВ/ 20.11.1948 г. /
Роден в гр.Червен бряг. Завършва полувисше образование със специалност “Културно – просветна дейност”.
Работи в периода 1971-1975 г. в М ладежкия дом- Своге; от 1975 до 1980 завежда Културния дом в Завода за шоколадови изделия; От 1980 до 1990 г. отново е директор на Младежки дом- Своге. В периода 1990- 1995 г. Е секретар на читалището в града, през 1995-2000 г. работи като специалист “Култура” в община Своге и от 2000 година работи в Културен център “Люлин”.
Един от най-активните радетели на културния живот в града. Кани в Младежкия дом известни личности- писатели, артисти, организира изложби. Създават се по това време клубове и кръжоци- “Запознанства”, “Ромео и Жулиета”, “Дискусия”, “Младежки екран”, “Автографи”, и др. Сформира се състав от буфосинхронисти, както и Театърът на информацията, ръководен от Никола Николов. В залата за танци свирят вокално-инструменталните групи “Детелини”, “Синкоп”, “Емона”, “Биоритъм” и др.
Лични данни
и “Романтика на изгубените витла”-С.Найденов
АНГЕЛ КОЦОВ АСАНСКИ /началото до средата на 20 в../
Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.
АНГЕЛ КОЦОВ АСАНСКИ /началото до средата на 20 в../
Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.
БОЖИЛ АНГЕЛОВ ЛАМБОВ
Кмет и общественик на с.Лакатник за периода 1955 – 1986 година.
Председател на читалище “Пробуда” 25 години, театрален деец и артист.
Портретът му е окачен в читалището, като знак за заслугите му.
ВЕЛИЧКО ПЕТРОВ ВРАЖАЛСКИ/ 1880 – 1964 г. /
Първо и второ отделение завършва в Лакатник, трето в Искрец, четвърти, пети и шести клас във Враца, седми в София.
От 1900 година до 1904 година е учител в с.Горна Вереница и с.Бов.
От 1904 година до 1936 година учителства в с.Лакатник, като няколко години е бил старши учител.Първоначално е назначаван като временен учител, но през 1906 година след полагане на изпити в град Лом получава свидетелство за учителска правоспособност.Обичал е да води учениците на екскурзии из България.
Като учител, освен че е прочел доста книги и списания, е написал и изнесъл не малко беседи, сказки, доклади, реферати като: “Обществената дейност и културна роля на българския учител/ка във връзка с идеите на Григорий Петров – план за практическа дейност”, “Интерес при обучението”, “Какви ръководни начала трябва да легнат в основата на седмичното разпределение на часовете в разделените и слетите училища” – държан в Своге на 25.09.1925 година, “Как да наредим план за обучението по родинознание и предметно учение за цялата учебна година за да бъде обучението наистина образователно и възпитателно” – реферат в Свогенската пунктова административна конференция на 26.09.1926 година, “Благоверие и възпитение на детето” – реферат четен в Своге април 1929 година.
Освен, че е дал знания на много поколения, той взима дейно участие в живота на селото през цялото си съзнателно съществуване.
През 1908 година е създадено читалище “Пробуда” в с.Лакатник, той е един от съоснователите и пръв касиер.
Бил е постановчик на множество читалищни преставления – вечеринки.
Писал е пиеси и е участвал като артист.За активната му читалищна дейност неговия портрет е поставен в салона на читалището.
На снимка от 20.10.1920 година Величко се е снимал с Културно-просветния комитет на Лакатник. Към неговата просветителска дейност може да прибавим събирането и записването на гатанки, пословици и поговорки.В тетрадка са записани песни: жетварски, седенкярски, овчарски.
Той прави опит за написване история на Лакатник, като много от материалите изпраща на Протоирей поп Григоров от Своге, но за жалост не са запазени.
Съучредител на кооперация “ Яворец” – 1931 година и пчеларско дружество 1931 година като съветник.Отглежда и кошери.Свири на цигулка, припява на попа в черквата.Участва в учредяване на ТКЗС с имот около 50 дка и се грижи за овощните градини и пчелина.
Участва в Балканската война, в превземането на Одрин, спасява своята част от унищожение в една от битките.На фронта е и в Междусъюзническата война.Раняван е на гръцкия фронт.
Участва и в Първата световна война.
Величко е получил следните награди :
Кръст за храброст от 1913 година.
Кръст за храброст от Общоевропейската война/Първата св. война/.
Медал за военна заслуга от същата война.
Народен орден за гражданска заслуга от 1929 година.
Награда с джобен часовник / Омега / , за примерна работа от 1935 година.
Народен орден за гражданска заслуга от 1936 година.
Национална златна значка – отличие за читалищна дейност от Националния съвет на ОФ от 1950 година.
Орден “Кирил и Методий” – първа степен златен.
ГЕОРГИ КОСТОЯВ ЯНАКИЕВ/ 07.01.1895-08.07.1961/
Роден е в село Своге.Той е български драматичен режисьор, обществен и театрален деец,народен артист / 1950 г./.професор /1949/.член на БКП от 1919 година.Ръководи прогресивните театри “Народна сцена” , “Театър на народа”, “Съвременен театър” , “Народни студия” и други.
Директор – режисьор е на Народен театър за младежта в периода 1946 – 1950 година. Редактира списания.
През 1961 година Георги Костов е подарил на читалището в Своге повече от 2000 тома много ценна литература заедно с два големи стилажа.Между подарените книги са красиво подвързаните томове на Маркс , Енгелс , Ленин ,Димитър Благоев , Максим Горки, Толстой , Достоевски , Шолохов, Хамсун, Гогол, Емил Зола , Виктор Юго , Дикенс , Вазов , Караславов ,Йордан Йовков , Елин Пелин и др.Като най-ценен дар са енциклопедията “ Брокхаус “, каквато има само в Народната библиотека и в библиотеките само на някои окръжни градове, “Балшая съветская енциклопедия”,”Малая съветска енциклопедия” детската енциклопедия на руски език и много други ценни книги.
За големия дар, направен от Георги Костов , както и за неоценимата му помощ дадена на самодейния театрален колектив, ръководството на читалището с председател Стефан Стефанов с протоколно решение го е обявило за почетен член и благодетел на читалището.
Носител е на Димитровска награда през 1950 година.
Цялото ръководство на читалището и театралния колектив,както и други читалищни дейци, дълбоко опечалени за своя почетен член и благодетел, са присъствали на погребението му.
ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ КЕРЕФЕЙСКИ /началото до средата на 20 в../
Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
ДИМИТЪР СИМЕОНОВ РАГЬОВ/началото до средата на 20 в../
Основател на Народно читалище “Пробуда”, с.Осиково/Миланово/ 1927 г.
Един от авторите на първата история на с.Миланово от 1973 г.Учител, отдал целия си съзнателен живот за развитие на учебното дело в с.Миланово.
ЖИВКА ДИМИТРОВА/1911-1924/Тя е дългогодишна учителка по музика в Своге, един от най-ревностните деятели на музикалната култура на няколко поколения свогенци. Димитрова води гимназиален хор, който изнася традиционни годишни концерти, води струнни и духови оркестри към училищата, както и фанфарна музика. В оркестрите- освен,че участващите се научават да свият на музикален инструмент, получават и чувството за синхрон, еднакво темпо, отношение към музиката. Живка Димитрова е ръководител и на детската музикална школа към Пионерския дом и към читалището. Учебната година на школите завършва винаги с концерт. Тя ръководите и в един период хор “Христо Смирненски” – в продължение на 15 години. Дейността на тази формация е изключително разностранна и успешна. Тя участва в конкурси и побеждава хоровете на големи градове като Ст.Загора, Сливен и Ямбол. Но работата на Живка Димитрова не се ограничава до тук. Тя води и още хорове- смесения хор на Антрацитните мини и Хора на пощенските служители. След пенсионирането си тя продължава работа в 22-ро софийско училище. Още в края на първата учебна година ръководеният от нея хор се представя достойно на концерт в зала “България”.
Благодарение на нейните усилия няколко поколения свогенци са се запознали с класическата музика, защото тя постоянно води ученици на опера в София.
Живка Димитрова пише статии, посветени на различни обичани от нея композитори- Чайковски, Моцарт, Сен Санс, Бетовен.
Признателните поколения са сложили паметна плоча с нейното име на входа на НЧ”Градище 1907”.
ЗАРКО ХРИСТОВ КОЦЕВ/20.03.1879- 01.12.1960/
Роден е в махала Равното – село Своге. Отрасъл в Старо село при чичо си Алексо Коцин, на когото помагал в домашната и кърската работа.Чичо му пък го изпратил да се изучи в манастирското школо при Петър Георгиев и Гроздан Китов – игумена Герасим.
Като завършил образованието си, станал работник по строящата се железопътна линия София – Мездра. Добре работел, но често се захласвал при взривовете и това веднъж едва не му коствало живота. Разминало му се е, но го изгонили от строежа. Започнал работа като пазач, а след това заради красивия му почерк, го направили писар. Съвестно си гледал работата, но често имал разправии с управата и те гледали да се отърват от него. Когато се открил съд в селото, направили го архивар,където за кратко време достигнал до длъжността “архивар-регистратор”.
По лични ли или по обществени работи, веднъж попаднал в Червен бряг. Като нямала какво да прави, влязъл в една “купчийница” да види какво се продава там .На нея пишело “Читалище”, непозната за него дума. Изумил се от многото книги подредени старателно по лавиците. Повъртял се,станало му неудобно да излезе без да си купи нищо и помолил да му загънат една книга. Извадил банкнота да я плати и тогава човекът му казал :“ Тия книги не се продават, а се раздават за прочит и после се връщат обратно .Това е читалище.“
Зарко разпитал подробно как е устроена тази институция. Харесало му и още там решил :”И в Своге ще направя такова читалище , та ако ще това да ми струва главата.”Решителността, с които изрекъл тези думи, се понравила на библиотекаря и той му подарил един Устав, според който,по закон и с позволение, да образува читалището.
Щом слязъл от влака, още на гарата започнал агитацията. В същия ден спечелил и първите привърженици.Това му дало кураж и продължил с още по-голямо настървение да убеждава своите съселяни. Когато вече бил убеден, решил че е време за учредяването.
На 07.03. 1907 година читалището било образувано.Нарекли го с името “Градище”.
Новият секретар работел неуморно, тичал по разни инстанции,молел се, убеждавал и когато Уставът бил утвърден от Министерството на народното просвещение на 04.04.1907 година със заповед № 948 , той го донесъл в Своге и цял сияел от щастие – мечтата му се сбъднала.
1. документален разказ “Мечтата на Зарко”,
в. “Устрем” брой 8 от 30.04.1982 година
2. “Историята на Своге на Никола Генев”.
ИВАНКА ТОДОРОВА СЛАВЧЕВА
Учителка в основното училище в Церово. Участва в основаването на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово и е първият му секретар. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.
ИЛИЯ ПАВЛОВ АТАНАСОВ (1898 – 1970 г.)
Един от основателите на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ КРЪСТЕВ/ 20.09.1899 –2.08.1932 /Роден в с. Бов. Основното си образование получава в родното си село. Средно и полувисше завършва в Института по финанси и икономика в гр. Свищов през 1923 г.
Професионалният му път протича в родното му село. Веднага след завършването на образованието си се включва в обществено-политическия живот. В периода 1923 -1932 г. работи като учител и като кмет. Проявява се като добър организатор и оратор на публични събрания. Председател на читалището, член на читалищното и училищно настоятелства и техен председател. Подпредседател е на Софийския околийски партиен съвет на демократическата партия.
Като председател на училищното настоятелство подпомага в първите му стъпки новооткритото училище в с. Бов през 1928 г. и неотклонно съдейства за функционирането му.
В качеството си на председател на читалище „Светлина” в селото съживява и активизира дейността му. Непосредствено организира и участва в просветни събрания, в представления и вечеринки.
Като кмет организира строителството на училищата в село и гара Бов, на Ж.П. гарата и др.
Кръстьо Петков е брат на народния представител Цветко Петков.
В процеса на организиране на строителството на училището в с. Бов дава личен пример при извозването на строителните материали, което е твърде трудоемко по стръмния и каменлив път. Впрягайки бащините си волове с натоварена кола повежда колоната на бовчани от гарата към селото.
При откриването на сградата на гара Бов (1932 г.) се провежда тържествено събрание. Кръстьо Петков произнася трогателна патриотична реч, която просълзява хората. Министърът на транспорта, който присъства на събранието също е трогнат. Той поздравява Кръстьо и официално го кани да постъпи на работа в София в Министерството. Кръстьо отказва: „Ще си остана тук. Имаме толкова много работа”.
Поддържа ресторант на гарата и мечтае за собствен бизнес в търговията със строителни материали.
С голяма страст работи в бащиното си стопанство. Специално насочва вниманието си върху към засаждането на плодни дръвчета и орехи, като брат му Цветко доставя нови културни сортове. Много години след неговата смърт те плододават. Има живи и до днес.
През 1930 г. се оженва за учителката Божана Атанасова.
При злощастна случайност се инфектира от антракс и умира през 1932 г. на 33 години за три дни. Оставя дъщеря, сираче на 8 месеца. Към трагедията на семейството е съпричастно цялото село, много хора от София, околията и окръга.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА ПАВЛОВА-РУЖЕВСКА/30.08.1945/
Родена е в с.Кунино, Врачанско. Началното и прогимназиалното си образование завършва в родното село, а през 1964 г. се дипломира в гр.Плевен със специалност “Технология на хранително-вкусовата промишленост”.
Най-напред работи в Бяла Слатина. През 1968 година постъпва на работа в гр.Своге, във Фабриката за шоколадови изделия. Най-напред е в производството, след това е лаборант. Впоследствие е назначена като завеждащ Профсъюзния дом на културата.
Още от дете обича литературата и театъра. Участва в конкурси за художествено слово. Щом започва работа се включва в самодейността в Бяла Слатина, участва в мюзикъла “Аршин малалан”, в градския хор, като тя си спомня как са разучавали “Хора на затворниците”от операта “Набуко”.
В Своге веднага става съпричастна на читалищната дейност и играе в самодейния театър. Нейни роли са Боряна от едноименната пиеса на Йовков, Елица от “Снаха” на Караславов и още много други образи, пресъздадени в периода 1969-1973 г.
Абонат е на филателното дружество и колекционира марки.
Като завеждаща Профсъюзния дом на културата, тя прави сценариите и води всички тържества в града и във фабриката. Заедно със Симеон Найденов е и водещ на различни радиопредавания. Става лице на културния елит на града.Гласът й е школуван и лесно-разпознаваем. През 1970 г. тя се явява на конкурс в Националното радио за работа като водещ. Класират я на второ място,защото “няма софийско жителство”. В спомените, които тя пише за себе си казва:” Остана ми утешението,че съм издържала първия си професионален изпит в живота с отличен и разочарованието ,че са ми отнели възможността за реализация. Такива бяха времената тогава.Имаше определен набор от услуги и изисквания,срещу които държавата те пускаше съответно в антрето, кухнята или в хола си.” Удовлетворена е ,че днес нейната дъщеря се реализира успешно като радио и телевизионен водещ в редица известни централни медии.
Лилия Павлова има дарбата да пише, да наизустява текстове, да рецитира. В неиздадените си спомени казва” Тайно се надявам ,че любовта макар и на тези години, се намира някъде между ударите на сърцето ми,нищо,че не се отчита на кардиограмата. За жалост любовта винаги ме е разплаквала,защото минава много бързо и излиза в пресечката отляво.”
Неиздадени спомени на Лилия Павлова
ЛЮБЕН АПОСТОЛОВ ИЛИЕВ /09.09.1935/
Роден в с. Лесковдол. Начално образование получава в родното си село. Гимназия завършва в Своге, а след това- Текстилен техникум в София.
Започва работа през 1953 г. като миньор. След това работи като касиер в Горско стопанство- Своге, Ребровска секция – шест години. Впоследствие е назначен за началник на цех в Промкомбинат “Скала”. С активната му работа цехът се обособява в самостоятелна фабрика с името “Петрунка”, понастоящем – “Лилия С”. 29 години той ръководи това предприятие.
От 1977 г. е член на задругата на майсторите,секция “Тъкани и бродерия”. Участва в многобройни изложби в страната и чужбина- в Унгария и Германия. За труда си получава десетки грамоти. Изработва всички видове народни облекла, тъкани на стан, плетени на две игли и на една кука.
Любен Апостолов е един от най- активните читалищни дейци. Той е най-дългогодишният заместник-председател на читалището в Своге. Участва в самодейността като актьор в театъра /”Снаха”, “Боряна”/, както и в хор “Христо Смирненски.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
Тя е от мах.Левище на с.Габровница. Има висше образование и е библиотекар и учител в периода 1987-1989 г. Нейният принос е в създаването на група за стари градски песни в НЧ”Сава Доброплодни 1956”.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
МЛАДЕН РАДЕНКОВ АНАЧКОВ/ГЕРАКА//началото на 20 в.- неизв./
Роден в с.Свидня. Участва активно в нелегалната антифашистка борба. През 1943 г. организира събрание в селото за създаване на организаия на Отечествения фронт, която по-късно се учредява.
Младен Раденков е първият председател на учреденото през 1955 година читалище в с.Свидня с името “Н.Й.Вапцаров”. Още с учредяването се формира фолклорна група и детски танцов състав.
НИКОЛА ИВАНОВ НИКОЛОВ/30.04.1935/
Роден е в село Елешница, елинпелинска община. През 1953 г. Заивършва средно специално училище по изкуствата, отдел “Хореография” в гр.Пловдив.Взима ективно участие в ансамбъла за песни и танци на Профсъюзния дом на културата. Ръководи състав за руски танци и танц на народите. През 1953-1955 г. Завършва школа за театрално и танцово изкуство в Ленинград- Русия.За кратко време работи като репетитор в Музикалния театър в София, но поради влошено здраве се оттегля.
Става учител по танци Ръководи танцови състави към училища в София- “Христо Ботев”, Училището по металообработване, Техникум по електротехника, състави в селата Пожарево, Реброво и Томпсън.
През 1960 г. е назначен за хореограф на танцов ансамбъл към “Антрацитни мини”- Своге.Колективът става лауреат на фестивали. Ръководи естрадно- сатиричен състав, носител на медал и званието “Лауреат”. През 1970 г. започва работа като завеждащ Дома на културата при ЗШЗИ”Република”. От 1972 г. е директор на Младежкия дом в Своге. В продължение на пет години той става средище на активна дейност, в това число площадни и театрални постановки, спектакли и концерти. Младежкият дом заема второ място в страната в класацията за най-активно работещ. От 1978 г. е секретар на читалище “Градище”/тогава “Димитър Благоев”/, а в по-късни години и художествен ръководител.
Над 20 години ръководи детската театрална школа. Изявява се като сценарист и режисьор на множество площадни и театрални спектакли и концерти.
Носител е на орден “Кирил и Методий”, лауреат на няколко фестивала, активен деятел на културата, почетен гражданин на Своге, почетен член на НЧ”Градище 1907” и на ХТК”Полет”.
Автор е на книгата -театрален албум- “На моите приятели с любов”.
ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ ПОБОРНИКОВ
Един от основателите и първия председател на Народно читалище „Христо Ботев – 1929” в Церово. Дарява книги от личната си библиотека, с което подпомага формирането на читалищния библиотечен фонд.
ПЕТЪР ИВАНОВ ИЛИЕВ/1930 Г./
Има основно образование. Той е между най-добрите и активни самодейци в НЧ”Сава Доброплодни 1956”. Изявява се като музикант в читалището, член е на битовия оркестър на селото, хуморист с артистични дарби. С дарбата си на разказвач и музикант представя читалището на различни местни и общински тържества.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
РАДИ ИВАНОВ ВЕСЕЛИНОВ /1922-НЕИЗВ./
Ради Веселинов е роден в с.Заноге и идва в Габровница през 1957 г. Участва изключително активно в културно-просветната дейност на НЧ”Сава Доброплодни-1956”, като помага за развитието на самодейността.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
РАДКА ПЕТРОВА ВУТОВА/1936/
Живее и учи в с. Гара Лакатник. Завършва средното си образование в гр. Своге. Омъжва се през 1956 г. Тогава се създава и читалището в с. Габровница. Съпругът й е тъпанджията на битовия оркестър в селото. Така започва културния живот на Габровница, където г-жа Вутова взема дейно участие. С нейните усилия се изгражда самодейна група и танцови състави за малки и големи. През 1981 г. читалището се настанява в нова сграда и от този момент до 2005 година неизменно танцовите състави на селото участват на фестивала в Копривщица и получават много медали и награди. Радка Вутова е най-активният участник в подготовката на всички празници – Лазаров ден, мартенските празници,коледно-новогодишните. Най-голямата награда за нейните възпитаници танцьори е през 1987 г., когато те отиват на турне в Австрия. Тя се изявява и като дописник на вестник „Софийска правда“ от 1977 до 1994 г. Българската национална телевизия направи много записи на нейния танцов състав.
След 2004 г. тя вече не е председател на читалището, но неуморно продължава да работи за запазването на автентичния фолклор- песните и танците от района. Под нейно ръководство самодейците участваха в старопланински събор “Балкан фолк”,2001, Велико Търново, в Своге и на други места.
СИЛВИЯ ЦОНЕВА ПЕТРОВА / 15.01.1959/ Родена в София.Основното си образование получава в с.Гара Бов. Завършва гимназията в Своге, педагогика и следдипломна специализация в СУ”Климент Охридски”София.
Работи в детската градина-Бов от 1982г,а от 1991г е директор на същата.
Още в училищните години, в 9 клас , я канят да играе в театъра и от тогава като се зареждат роли в различни постановки и концерти, та чак до признанието в Тополовград,Свищов и Каварна.
Повече от 25 години е председател на читалище”Светлина 1896”, с.Гара Бов.Това в годините е мястото,след дома и детската градина,където прекарва най-много време.
”Едни от хубавите неща в живота ми ,споделя Силвия Петрова,са честването на 100 години читалище и 50 години детска градина,където съм от първия випуск.С една дума аз съм един човек от Бов на който не е безразлично какво се случва в селото.Искрено се надявам,че стореното от нас няма да се забрави.Моят призив към идващите след нас е „Само когато работиш със сърце , само тогава си заслужава.”
СНЕЖАНКА АНДРЕЕВА АНГЕЛОВА /16.11.1953 Г./
Родена е в София, а живее в Зимевица. Учила е в Ихтиман, Селскостопански техникум, а от 1972 г. И до днес е библиотекар-секретар в НЧ”Св.св.Кирил и Методий”, с.Зимевица.
По нейно ръководство в читалището функционират певческа група, група за художествено слово, театрална група и група за автентичен фолклор. С тях са участвали в местни и общински инициативи. Спечелили са Диплом за участие в 4 Републикански фестивал, гр.София на художествената самодейност; през 1973 г. Получават грамота в общински преглед на художествената самодейност; включват се в 5 национален събор на народното творчество в гр.Копривщица и се завръщат с диплом и златен медал за фолклорната група за народни обичаи с обичая Едрев ден; Под ръководството на Снежанка Андреева групата за автентичен фолклор участва в Орфеевите празници, гр.Смолян през 1988 г.
Снежанка Андреева освен ръководител е и самодеец. Тя участва във всички групи на читалището.
Данните са взети от личния архив на Снежана Андреева
ТОДОРА НАЙДЕНОВА НЕДКОВА/03.09.1947/
Родена е в с.Чибаовци.Тя е дългогодишен ръководител на самодейността в селото към НЧ”Н.Й.Вапцаров”. Организира и води женска фолклорна група, детски танцов състав. Те са носители на златни и сребърни медали от съборите в Копривщица през 1980, 1985, 1990 г.
“Светлини под Сталин кон”
Христо Малинов
ЦВЕТАНА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА/БЪРЦОВА//неизв./
Дългогодишна учителка и читалищен деятел, ръководител на читалищния и училищния хор и танцов състав, организира програми за всички тържества в село Миланово в продължение на много години.
ЦЕНКА ТАЧЕВА ИВАНОВА
Първият щатен библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”
Тя работи в читалището от 1977 до 13.07.1988 г.
Йорданка Тошева,
Секретар-библиотекар в НЧ”Сава Доброплодни 1956”