АЛЕКСИ ИВАНОВ ПЕТКОВ/1922-1994/

Общественик, чийто най-голям принос за с.Габровница е даването на идеята да се направи сграда за кметство и за читалище. Идеята е реализирана, тази сграда се построява и се открива през 1974 г. и се използва и до днес.

ВИДЕН ИЛИЕВ БОЖИЛОВ/16.06.1925/

Роден е в Своге. Основното си образование завършва в родното село, а средното – вечерно във Втора софийска гимназия. През 1971 г. се дипломира с висше образование от АОНСУ,специалност икономика на промишлеността.

От 14-годишен започва да раоти като чирак в бакалница. Като навършва пълнолетие, става лаборант в аптеката- Своге. След отбиване на военната служба е назначен като писар в общината в Своге. От 1949 г. Работи в ДИП”Република” като магазинер, отчетник,нормировчик, касиер. От 1951 г. Е на щат в Общинския комитет на ДСНМ,като инструктор, след това- завеждащ отдел и заместник секретар. През 1954 г. Е избран за първи секретар на Общинския комитет на ДСНМ-Своге. Кариерата му продължава в ЦК на ДСНМ. Междувременно учи професия и започва работа  като елтехник- 3 разряд в ЖПЗ”Георги Димитров”. Бързо се издига в началник на транспортния участък. След две години преминава на работа в местната организация на профсъюзите в Своге, а след това става зам.секретар на ОК на БКП. Преминава през длъжността председател и се връща на зам.секретар. Следва работа в отдел рационализации на ДИП”Република”. На тази длъжност той критикува директора за негови действия и е уволнен. След дипломирането си като висшист, подава молба за работа  и е назначен като главен специалист в УПДКА,след това става началник на отдел “Планиране”. Впоследствие е избран за секретар на ОК на Отечествения фронт- Своге, по-късно става председател на профсъюзната организация на АПК”Искър”, където се пенсионира.

Докато изпълнява служебните си задължения в различните институции, участва активно в различни обществено-полезни инициативи. Помага на различни хора, които се обръщат към него за съвет и съдействие,например за назначаване на работа.

Жители на кв.Косматица му предлагат да се заеме с прокарването на път от кв.Джиджовица до Косматица. Той създава необходимата организация, и със съдействието на председателя на ОбСН М.Станчев и директора на Горско стопанство инж.Асен Цонев- само за 2-3 дни пътят е готов.

Участва в културни дейности. Още от малък свири на дудук,окарина, устна хармоника и акордеон. Около 1942-43 година известните в града китаристи и певци братя Янкулови го включват в тяхната трупа. Те свирят в село Своге, а по-късно и в селата изнасят програми срещу заплащане. Започва да се попълва хор “Христо Смирненски” и той става корепетитор на хора. Изпълнява тази роля в продължение на 7-8 години. С него печелят различни награди. Докато работи в ДИП”Република”, създава младежка певческа и танцова трупа. Определен е и за водещ акордеонист на агитктата по време на войнишката му служба. Тогава изнася и концерт в с.Петърч.Като председател на МСПС създава мъжки камерен хор с диригент Живка Димитрова. Класирани са на  първо място в преглед на профсъюзните хорове. По-късно е избран и за председател на читалището в Своге. Той е един от радетелите за написването на история на община Своге.

Лични данни

ВЛАДИН ВЕЛИЧКОВ ВЪЛКОВ /16.10.1920/

Роден е  в Дружево, в  семейство на заможни, но неграмотни родители. Началното  и прогимназиалното си образование завършва в родното село, средното- вечерно – в столицата. Записва и висше образование, но го прекъсва, защото осъзнава,че със съпругата си ще имат голяма разлика в статуса.  Работил в Държавен и народен контрол в София.

Участник е в Отечествената война и е преживял две смъртни премеждия. Запомнен е с многото си инициативи в пролза на обществото, една от които е преименуването на село Дупни връх в Дружево. Сред интересните му идеи са учебниците за 8 клас да са безплатни, а съдиите да носят тоги. Издал е две книжки с афоризми и ги е дарил на местните читалища. Подарил е собствен имот на Българската есперантска кооперация. След пенсионирането си през 1980 година започва да пише поредица от книги- в три тома- не само собствени мемоари, но и за историята на родното си село. Но най- упорития му труд е свързан с борбата да бъде построена магистрала през Дружевската седловина без тунели и серпентини.

         Ето какво казва журналистът Митко Божков за патилата на Владин Вълков.”Покъртителна е откромената му автобиография ,наречена “Това се случи пред очите ми”. В нея той се определя като главна битка на живота си  разконспирирането на Дупнишкия проход, продължително време засекретен по военни съображения , а по-късно  маркиран като”Дружевска котловина”. Един специалист  от централно ведомство му казва по този повод:”Вие,г-н Вълков, сте абсолютно прав , за това упорито защитатвате Вашата седловина да бъде снета от военен отчет и извадена от наложената й дискриминация. Освен това природата видимо е била много щедра към селото. В тази разлята клисура може спокойно да се изградят ,както магистрален път, така и двойна жп-линия.” В 75- годишната битка с институциите Владин Вълков защитава идеата за свързване на България със Западна Европа.

 ГЕНА ПЕТРОВА ГОЦОВА/ГЕЦИНА/неизв./

Църковен настоятел, събрала над 6000 лева  дарения от населението за построяване на новата черква  “Рождество Богородично”.

ГЕОРГИ ВУТОВ ХАДЖИЙСКИ/ началото на 20 в./

Подарил къщата си в центъра на махала Гувна на с.Осиково/Миланово/ за нуждите на кметството и училището.В едната стая учели учениците, а в другата кметът вършел служебните си дела.

ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ РАШКОВ/ДОДО/,/ началото на 20 в.- началото на 21 в./

Роден в с.Свидня. Работи като млад в София- фабрики, работилници, търговия. Завръща се в родното село и отваря кръчма “Веселото шопче”. Това става най-известната кръчма чак до Беледие хан и Бучино.  През 1943 г.спасява от преследване войници антифашисти.

След 09.09.1944 година става инициатор за това Свидня да се отдели като самостоятелно селище, а да не е част от Искрец. Малко хора оценяват прогресивността на това начинание. Додо е арестуван. Дори организират “проклетия”- съселяните хвърлят камъни в двора му. Правят се три референдума по въпроса за самостоятелността. На третия референдум през 1949 година се получават необходимия брой гласове 50 плюс един, за да може самостоятелността да стане факт. Дори и след това заплахата, която тегнела над инициаторите, продължава да преследва Додо. Налагало се е да се крие,да не минава по шосето.

В началото на 90-те години дарява личен имот за построяването на църква в селото.

Христо Малинов

ДИМИТЪР ВУТОВ ПЕНЧЕВ/неизв.-1930/
Димитър Вутов е роден в с.Лакатник в местността Петлюк. Като младеж отишъл в Америка на печалба. Заболява сериозно от язва и се връща в България. Лекарите му казали, че трябва да си направи операция, но е рисковано, защото е слаботелесен. Тогава той повиква няколко лакащани и им казва:

„Ще си правя операция искам да направя завещание , имам 200 000 лева, ще ги дам за обществени цели.Така името ми ще се помни. Давам 100 000 лева за направа на читалище, 50 000 лева за погребение с музика и направа на хубав паметник на гроба ми, по 5 000 лева на мои роднини , а с останалите суми да се водоснабди училището, да се направи каменна чешма с надпис, че е от мен и да се почне строеж на прогимназия над читалището“

Почива при операция. Строежът на читалището започва през 1932 година. Особено дейно участие в строежа  взима учителят Димитър Кръстев Георгиев.
Чешмата е построена, но днес не съществува.
Има хубав паметник от черно габро, но е занемарен.

ДИМИТЪР ТОДОРОВ ТОРОМАНСКИ/началото на 20 в./

Работил като секретар-бирник в кметството на с.Осиково/Миланово/. През 1908 г. Отдава стая от къщата си за училище. Децата от махала Гувна от същата година посещават учебни занятия в тази къща.

ЛИЛЯНА ДИМИТРОВА ЦОНЕВА/19.02.1939- 28.09.2007/

Родена и учила основното си образование в Бургас . Завършва Медицински техникум за лаборанти  през 1957 г. По-късно Полувисшият медицински институт със специалност „Клиничен и паразитологичен лаборант“.Има допълнителни квалификации като козметик и шивач.
Работи като клиничен лаборант в Бургас, а от 1962 г.- в Детски санаториум- Своге. След това продължава по специалността си в Районна болница Своге. От 1981 г.  е общински организатор на БЗНС, а след това от 1986 до 1989- служител в Окръжния кооперативен съюз.Там отговаря за състоянието на хотелите в Софийски окръг. От 1989 г. до пенсионирането си работи като клиничен лаборант- най-напред в Болница- Искрец и след това в Районна болница- Своге.
Лиляна Цонева е изключително активна обществена личност. Два мандата е общински съветник. С нейната настоятелна намеса е построен подлеза при жп-гара Своге, както и магазин в квартал Репище.  Работи в девет обществени организации. Хората я познават като открит, раздаващ се човек, изключително съпричастен към болките на хората.За активната си дейност е наградена с орден „Народен орден на труда“-златен и  няколко медала,между които „1300 години България“.
През 1994 г. става собственик на кабелната телевизия в Своге.
Лиляна Цонева произхожда от рода на Васил Априлов в Габрово, по-точно е потомка на неговата сестра Кера Априлова. Тя е съпруга на ръководителя на Габровски революционен окръг по време на Априлското въстание- Цанко Дюстабанов. Родословното дърво се пази в Музея на образованието в Габрово.
Личен архив

МИЛКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТАНОВА/15.04.1941/

Родена е в гр.Габрово. Основното и средното си образование завършва в Своге. Целият й трудов сстаж- 38 години и 8 месеца минава в шоколадовата фабрика. Най-напред работи в производството, а след това става основател на радиовъзел към предприятието.

Включва се активно в обществения живот, става председател на комсомолското дружество, което е наградено със значка. Избират я и за председател на женското дружество. Особено активно работи за каузата на Българския червен кръст. На фестивал на Червения кръст за радиопредавания с тази тематика тя е наградена със златен, сребърен и бронзов медал. Сътрудничи на местния и на областния печат с различни статии за събития и личности от фабриката.

Член е на Клуба на дейците на културата в Своге и от 8 години е председател на клуб „Доверие“. Изключително инициативен човек с будно гражданско съзнание.

МЛАДЕН РАШКОВ ГЕРАКОВ /кр.19.в.-средата на 20 в./

Роден и израснал в с.Свидня. Участник в Балканската война и в Първата световна война. Един от радетелите за просвета в селото.  През 1932 г. Започва градеж на училище. Младен Рашков наема и сам плаща на строител, който да ръководи и да отговаря за строежа. По това време трябвало да се иска разрешение от кмета на Искрец за отварянето на училище. До този момент децата ходели пеша от Свидня до Искрец, за да посещават учебно заведение.  Оказало се след оглед на новопостроената сграда,че тя не  може да бъде одобрена, заради липсващо дюшеме. Само за няколко часа Младен Рашков и неговите братя  Цветан и Милан и Ефтим и Георги Петрови докарват от Своге дъски и за една нощ “подковават подовете”. За съжаление кметът на Искрец не им повярвал. Тогава делегация от Свидня, водена от Младен и Цветан Рашкови отива при Околйския началник. Младен Рашков използва природния си талант да говори и убедил,че кметът на Искрец има лични причини /”поддържал  “кръвнина” от преди 250 години,за да държи в подчинение жителите на махала Реката”/ и за това не пуска училището. След разпореждане на Околийския началник и заповед на Министерството на просвещението- уилището е пуснато.

В книгата си “Светлини под Сталин кон” Христо Малинов описва дядо Младен и споделя част от неговата мъдрост:”Големите къщи са откъснали хората от планината и гората. Но хората имат очи, иска се да се огледат; имат уши, нека се услушват, имат сърца, нека обичат. Та нали само природата е вечна, а всичко останало е преходно, е смъртно? Човекът наистина може всичко да бъде  на този свят, ако може да вижда и пази света, да отдава на хората всичко, което има. Да взема от света само онова, което му е нужно не, за да трупа, а за да живее.”

“Светлини под Сталин кон” Христо Малинов

НЕНЧО ВЪЛКОВ КАЛАФУНСКИ /07.10.1891-20.06.1977/

Роден е в с.Заревец, община Мездра. Работи в Кариери- “Мездра” до 1917 г. Премества се в Своге и работи като помпиер на ЖП. Участва в железничарската стачка през 1919 г. Задачата му е била да съботира снабдяването с вода на локомотивите. За тази дейност е арестуван след потушаване на стачката и е затворен в “легионерските казарми” в София, където е малтретиран. Семейството му- жена и дете на две години претърпели издевателствата на “победителите”, от които детето умира.

През 1920 година 4 човека в Своге учредяват Комунистическата партия – между които Ненчо Калафунски и Кирил Дурсанлийски. Започнали “пропаганда” и “набиране на нови членове”, както и просветна дейност сред съмишлениците. През 1953 г. напуска партията, недоволен от изкривяването на партийните идеали от ръководителите. Работи като ковач, с което изкарва прехраната си. 1956 г. е фатална за него. Получава 4 пъти инфоркт и спира да работи.Няма доходи, няма пенсия. Отказват му пенсия като “активен борец”. Две години преди да почине му дават 20 лв. месечно.

В спомени за него снаха му пише:”Той беше голям мъж- с широки ръце и богата душа. Обичаше хората и им помагаше ,за което бе един от най-уважаваните хора в Своге.”

НИКОЛА ИВАНОВ БОНОВ /неизв./

Дългогодишен общественик, комсомолски и партиен секретар, участвал в организацията на всички дейности в Миланово.

НИКОЛА ИВАНОВ МАНЧОВ /ГЛУХЧОВ/началото до средата на 20 в../

Дарил личен имот за строителството на сградата на кметството и читалищния салон през 1935 г.в с.Миланово.

РАЙНА БОЖИЛОВА ПАНЧЕВА/03.06.1938 /

Родена е в Своге. Началното си образование получава в родното село, в училището в махала Клена, основното и средното- в Своге. Завършила е ВИТ София със специалности- счетоводител, икономист.
Работи в Държавна спестовна каса, Българска народна банка и в Български държавни железници.
От дете се увлича от обществената работа. Активно участва в пионерската и комсомолската организации.  Пее във вокална група на махала Клена с ръководител Иван Масларов, в хор “Христо Смирненски” и в група за стари градски песни към НЧ”Градище 1907”. За организаторската си работа получава и награди.
От 1970 до 1990 г. е партиен секретар на кварталната организация на първи квартал. Съветник е на 25-ти избирателен район- два мандата; началник щаб на Доброволния отряд в жп-гарата, зам. командир на ДОТ към  Общинския народен съвет, домоуправител и др.
Като съветник нейна заслуга е прокарването на водопровод 5-6 км в махала Клена. По този повод е идвал тогава екип на БНТ и е правил интервю с нея. В момента е председател на дружество “Диабет”, като тя е негов създател преди 13 години.
Награждавана е с  Юбилеен медал с Указ на Държавния съвет от 1978 г. “100 години от Освобождението на България от Османско иго”, наградена е и с грамота и парична награда като началник щаб на Доброволните отряди, както и парична награда като домоуправител. Получила е и награда -екскурзия- от Българските профсъюзи.
Лични данни

СТОЕ ГЕЛКОВ ПЕЮВ /1843- 1914/

Дядо Стое е роден в село Раниславци. През 1872 г.,на 29 години напуска родното си село, за да избяга от турците.Тръгва по пътя. Стига до Бучин проход, минава през Искрец и поема към Своге.Преди да стигне  спира на мястото, където сега е мах.Стоевци. Местността му харесва и решава да се засели тук. Той взел със себе си и своите две  неомъжени лели. В това място построява къщата си.  Тук не е имало турци. Идвали само, когато събирали данъци. Започнал да обработва земята. Отглеждал животни. Един ден обаче турците все пак дошли. Стое решил да се скрие в гората, като оставя двете си лели сами. Неканените гости нападнали жените, които започнали да пищят. Стое Гелков чул и се върнал, за да помогне. Качил се на покрива, хванал се за веригата на огнището и се спуснал през него в стаята. Турците вече били убили едната жена. Стое се нахвърля върху тях и убива единия. Другият избягва. След тази случка българинът е изправен пред съд за убийство. Свидетел бил другаря на убития. В страха си турчина започнал да вика: ”Не беше този човек, този човек не е бил там. Дойде самият дявол- страшен, черен, грозен, целият беше с изцапани черни дрехи, излезе от огнището и  го уби.” Така делото приключило и не осъдили Стое Гелков. Той се оженва за Петкана Паунова от Своге  и имат шест деца.

Стое Гелков Пеюв е помощник кмет на община Своге 1890 г./ДВ 248/ 13.09.1890 г. Работи като търговец през 1909 г., като търгува с жив добитък, животинска продукция, дървен материал, бакалски стоки.

Едно от най-важните дела в живота му е поставянето на оброк на Архангелов ден пред старото училище в местността Старо село   на с.Свидня. Оброкът е преместен в Стоевци  в последното десетилетие. Той дава името си на махалата- Стоевци.