РУМЯН АСЕНОВ СЛАВОВ/ 19.09.1950/

Роден  в Своге.Завършва гимназия в Своге (1968) и Факултета по журналистика на Софийския университет през 1975.
Професионалната му реализация преминава през редица престижни издания.
1973-1983, в. „Народна младеж“ – репортер, кореспондент в Кърджали (1975-1978), редактор, зав. отдел
1984-1988, сп. „Социален контрол“ – отговорен секретар
1989-1992, 1995-1996, в. „Поглед“ – зав. отдел, зам. главен редактор
1993-1994, 1997-1998, в. „Кеш“, зав. отдел, спец. кореспондент
1999-2000, в. „Труд“ – редактор отдел „Общество и анализи“
2001 г., Агенция „Фокус“ – ръководител екип
2003-2005, сп. „Усури“ – зам. главен редактор
2006-2010, 2013, сп. „Лов и риболов“ – зам. гл. и гл.редактор
2009 и досега, Интернет портал „Българи“ – главен редактор
Член на УС на СБЖ (2006-2010)
Получава годишна награда „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти в категория „Публицистика“ през 1996. Автор на забележителни фейлетони.
.

СИМЕОН ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ/02.09.1943- 2012/                

Симеон Найденов е завършил е Института за подготовка на културно – просветни кадри , театрален профил. Дипломиран ръководител е на театрален самодеен и естрадно – сатиричен състав. Категоризиран естраден изпълнител и конферанс. Има придобита квалификация във Факултета по журналистика и масова комуникация   към Софийския университет
“Св. Климент Охридски “. През 1991 година е приет в Съюза на българските журналисти , а две години по- късно става член на Независимите  български писатели , където от 1996 година е избран за член на Управителния съвет. Негови творби са звучали по микрофона на Българското национално радио , печатани са в националната и регионална преса , в периодичния и специализиран печат.
Симеон Найденов дълги години е работил ,като програмен редактор в местното радио в град Своге.
Сътрудничил е на радио София. Печатал е в списания “Природа и знание”, вестниците “Духовна култура”, “Земеделско знаме”, “Нова светлина”, “Горско дело”, “На преден пост”, “Искърски страници”, “Устрем” ,”Искърски пролом” и други.
Първата му книга е “Хайдушка венчавка “ – издадена през 1993 година.
Издал е книгите “Хайдушка венчавка “ , “Пръски от Искъро “, “Шопски танц върху Испанска земя “ , “В подножието на Грохотен”, “Господарят на Искърската клисура”, “Любов жарава”, “Свогенски копривки” , “Романтика на изгубените витла” и други.
Над 10 години е член на Управителния съвет на читалище “Градище “ град Своге. Бил е отговорник на музейната експозиция в града. Активно е участвал в живота на читалището и културния живот на града, като водещ , режисьор , участвал е в много театрални постановки и всички културни събития в града.
Участвал е със свои произведения в алманаси и антологии. Издал е 17 книги , предимно с поезия и на историческа тематика за родния край /краеведска литература/. Редактирал е книги. По негови текстове са написани песни , издадени от музикални компании в България.
Написал стихотворение за град Своге ,което последствие се превръща в химн на града.

СТАНКА /НУШКА/ ГРИГОРОВА ЦВЕТКОВА/28.09.1938 г./

Родена е в София, но рода на баща й е от с.Свидня.  Има над 40 години стаж само в телевизията. Въпреки това продължава да генерира нови идеи за нови неща на екрана. Завършила е актьорско майсторство, а после – режисура. Учи при Боян Дановски, в класа на Желчо Мандаджиев. Специализирала е в студия “Останкино” в Москва. Била е кореспондент на БНТ в Москва. Дебютира на екран с ролята на учителката в суперпартизанския сериал “На всеки километър”.Баща на Нушка е дългогодишен кмет на квартал “Надежда” в София. Била е омъжена два пъти. Първата й дъщеря загива трагично в Москва. От втората има две внучета.

Става известна още в детството си със снимката с Георги Димитров в неговия дом на 1 януари 1949 г. Заедно с хор “Бодра смяна” пеят и рецитират стихове. Тогава Димитров я вдига на ръце и се снима с нея.

Прекарва най-ранното си детство в родното село на баща си и пази скъп спомени от него. През зимата на 1944 година семейството се премества да живее в Своге, мах.Падинките, заради бомбардировките в София. Баща й е мобилизиран, а майка й се занимава активно с антифашистка дейност. За това е арестувана.Като студентка Нушка Григорова постоянно гостува на роднините си в Свидня, а и някои от тях живеят при нея на квартира докато са учат висшето си образование. Помага на Генади Гераков да напише и издаде книгата за историята на Свидня, като популяризира дейността му в БНТ. В годините прави няколко филма за община Своге, които се излъчват по БНТ- за 25 години Своге- град; за откриването на паметника на Вутимски; за постановката “За чудо и приказ” с режисьор Никола Николов, като дори урежда дрехи от гардероба на телевизията; за съставите към НЧ”Градище 1907”,за певиците от Свидня; “Свидните деца от село Свидня”- последният филм, посветен на талантите от училището в селото.

Опитва се по всякакъв начин да помага на родния край. През 1993 година довежда бившия посланик на Русия Авдеев и го развежда из общината. След време той става министър на културата на Русия, но при всеки контакт пита за приятелите си от Своге,споделя тя.

Спомени на Нушка Григорова

Публикувано: 22 юли 2008

БЛИЦ