АНКО ЦВЕТАНОВ / средата на  19 в.- началото на 20 в./

Роден в Свидня. Той преценил ,че тя е на кръстопът- старият коларски път от Враца пресичал Балкана и се спускал край селото. По Петроханско идвали керванджии и прекупвачи на добитък. Анко издигнал просторен хан ,който бил отворен и през деня и през нощта, в делник и празник. Натрупал богатство, купил земя и гори.

Дал подслон на Ботеви четници в своя хан. По време на Освобождението той и Найден Факира са водачи на руските войски през Балкана за Софийското поле.

Славата му на народен закрилник се носела из цялото дефиле и в София. Избран е за народен представител на Учредителното събрание в Търново на 10.02.1879 година за изработване на първата българска конституция. От 231 депутати, той е бил  от 89-тимата, които са избрани пряко от народа.

Умира ,вече прехвърлил 100-те години.

“Светлини под Сталин кон”

ИВАН СТОЯНОВ РУНЧОВ/ 19 в./

Избран за делегат и участвал в Учредителното Велико Народно събрание във Велико Търново през 1879 г.

 Христо Малинов

СТОЯН ЦЕНОВ / 1860 – 1923 /

Стоян Ценов като народен представител и общественик е оставил след себе си много полезни дела и добро име. Един документ от 22 февруари 1894 година е подписан от Стоян Ценов,което удостоверява,че е кмет на с.Лакатник.

Имало е три плана  за жп-линия : единия – да мине през Арабаконашкия проход, друг – през Петроханския проход и трети – през Искърското дефиле. От Лакатник и от други места ходели делегации в София да молят да не минава линията оттук , за да не плаши добитъка. Само Стоян Ценов – народен представител, настоял да мине през Искърското дефиле и успял, и така през 1894 – 97 години е прокарана жп-линията София – Мездра.

Каменият мост на р.Искър бил издействан от Стоян Ценов. Той казвал, че този мост ще свързва Северозопадна България с жп-линията София – Мездра. Италианецът Мусо го е направил през 1897 – 98 година.

Стоян Ценов е издействал и прокарването на шосето от гара Лакатник до село Лакатник.

Също настоял за построяването на амбулатория в с.Лакатник и назначаването на фелдшер. Тази сграда по-късно служеше за пълномощничество и канцелария на ТКЗС, днес е поща.

Стоян Ценов организира населението за направа на паметник за увековечаване на загиналите жители на Лакатник в Балканската и Междусъюзническата войни през 1912 – 13 години.

ЦВЕТКО ПЕТКОВ КРЪСТЕВ /27.02. 1898 г.–  01.02.1945/

Роден в с. Бов . Основното си образование получава в родното си село, а средното в III-та Софийска мъжка гимназия, която завършва през 1917 г. Военната си служба отбива в Школата за запасни офицери от артилерията в София. Завършва право в Софийския университет през 1921 г.

През 1922 г. започва работа в гр. София като адвокат на свободна практика. На 26 годишна възраст е избран за окръжен съветник, член на Окръжната постоянна комисия и неин председател по строителството и благо-устройството. Избиран е три пъти за окръжен съветник на Софийския окръжен съвет от 1924 до 1932  г. Бил е две години член на Софийската окръжна постоянна комисия и две години неин председател. Участва в ръководството на Софийската селска популярна банка като член на Управителния съвет и др. През периода 1938 – 1944 г. Цветко Петков е избиран за народен представител в две Народни събрания – 24-то и 25-то. По време на двата мандата той е активен член на мнозинството, винаги има собствено мнение по въпросите на управлението и невинаги съвпадащо с политиката на правителството, не  се изявява в явна  опозиция. В 24-тото Народно събрание е член на прошетарската комисия и на комисията по вътрешните работи и народното здраве. В 25-тото Народно събрание е председател на комисията за проверка на изборите и член на прошетарската комисия, на тази по вътрешните работи и народното здраве и на комисиятя по обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Развивал е широка благоустройствена дейност в Софийска област, като е инициирал  построяването на повече от 100 училищни сгради, толкова водопроводи, много чешми и телефонни линии, медицински и ветеринарни лечебници, гарови перони, междуселски пътища и др . Спомогнал е откриването на десет овощни разсадници в окръга

През 1930 – 1934 г. Цветко Петков съдейства за строителството на жп гарата на Бов, на магазията, двете едноетажни сгради, жилищните блокове и двете лечебници. През 1932 г. бовчани харесват в София готов паметник от варовик, подходящ за селото в памет на загиналите във войните. Образуват комитет с касиер Петко Тодоров, за да съберат пари. Но те не достигат. Цветко Петков отива лично, одобрява паметника и набавя средства за доставянето и монтирането му.

По това време – 1939 – 1941 г. гарата е разширена с нови коловози, изградена е рампата за товарене на вагоните, завършена е общината, ликвидирани са свлачищата от гарата до Кукла с подпорни зидове, направени са пътищата до Бов и Габровница, училищата в Заселе и Заноге, водоснабдяването на гарата. През 1939 г., когато приижда река Трескавец и залива, руши къщи и обори, и завлича добитък, Цветко Петков идва на помощ със средства и реката бива укрепена.

Родственицата му Данка Кръстева пише за него „. В Луково му гостуваха изтъкнати личности и негови колеги, които не помня. Добре си спомням Елин Пелин, с когото много разговаряха и се разхождаха. Преди ликвидирането на партиите Цветко Петков споделя идеологията на демократите и членува в Демократическата партия.

…. След края на Втората световна война и установяването на Народната власт на 9 септември 1944 г. се провежда Народния съд за въвличнето на страната във войната и за злодеянията, свързани с нея, за водената външна и вътрешна политика. В обвинението на Народните представители по Наказателно дело No 2/1944 г. са признати за виновни и са осъдени 126 души, от които на смърт – 67, между които и Цветко Петков.

Така свърши на 46 години земния живот на моя чичо. Помените за него от неговите близки са правени тайно в тесен кръг. И аз не съм знаела, въпреки, че често ходех при родителите му, дядо ми и баба ми…

След демократичните промени през 1989 г. Върховния съд на Република България с Решение № 243 от 12 април 1996 г. Отменя присъдите на Народния съд от 1 февруари 1945 г. и признава за невинни 124 народни представители от осъдените 126 души. Цветко Петков е в списъка на оневинените под № 36. „

електронна книга

“Бов-шепот от миналото”